Решение по дело №111/2019 на Районен съд - Самоков

Номер на акта: 25
Дата: 5 март 2020 г. (в сила от 3 август 2020 г.)
Съдия: Кирил Давидов Павлов
Дело: 20191870200111
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 март 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ № 25

гр. С., 05.03.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи състав, в публичното заседание, проведено на осемнадесети септември  две хиляди и деветнадесета  година, в състав:

   РАЙОНЕН СЪДИЯ КИРИЛ ПАВЛОВ

при участието на секретаря Екатерина Баракова, сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 111 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Х.Т.Ч. против Наказателно постановление № ОЗ 8/ 14. 02. 2019 г. на Директора на РЗИ– С.ска област, с което жалбоподателката на основание чл. 218 ал. 1 от Закон за здравето за нарушение на чл. 56 ал. 1 от Закон за здравето е наказана с глоба от 300 лева. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на НП и се иска отмяна на НП, включително и поради съществени процесуални нарушения. В съдебно заседание жалбата се поддържа от адвокат С.М.като пълномощник на Х.Т.Ч..

Ответникът по жалба - РЗИ– С. област с писмено становище оспорва жалбата и изтъква доводи за потвърждаване на НП като законосъобразно и обосновано.

След преценка на НП и доказателствата, съдът установи следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима. Подадена е от легитимирано да обжалва лице, а именно наказаната с глобата, в законоустановения срок за обжалване на процесното НП, което подлежи на обжалване пред настоящия съд. 

По същество:

С обжалваното наказателно постановление на Х.Т.Ч. с ЕГН ********** на основание чл. 218 ал. 1 от Закон за здравето е наложено административно наказание глоба от 300 лева за нарушение на чл. 56 ал. 1 от Закон за здравето, за това на 01. 02. 2019 година в обект Игрална зала в хотел „Ф.” курорта Б. Х.Т.Ч. - крупие пуши тютюневи изделия на работното си място – зад бар плота в игралната зала. В НП при описание на нарушението е посочено че в момента на проверката игралната зала е в работен режим и е отворена за посетители и че в залата Х.Ч. – крупие пуши тютюневи изделия на работното си място /зад бар плота/.

Административно наказателното производство е започнало със съставяне от А.П. *** на 01. 02. 2019 година от същата дата за нарушение на Х.Т.Ч. по чл. 56, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/, за това че при извършена проверка на 01. 02. 2019 година в обект игрална зала в хотел „Ф.” к. к. Б., в залата Х.Т.Ч. - крупие пуши тютюневи изделия на работното си място  /зад бар плота/. В АУАН при описание на нарушението е посочено че в момента на проверка игралната зала е в работен режим и е отворена за посетители.

От показанията на свидетелите инспектори А.П. актосъставител и Н. свидетел по АУАН се установява следното от фактическа страна:

На 01.02.2019 г.  здравните инспектори Н. *** област извършили проверка в  игралната зала казино в хотел „Ф.” Б. При проверката в обекта било установено от здравните инспектори П. и Н., че жалбоподателката Х.Т.Ч. пуши на работното си зад бар плота в игралната зала тютюнево изделие цигара. Предвид така констатираното, на жалбоподателката бил съставен на 01. 02. 2019 година описания АУАН.

В законоустановения тридневен срок жалбоподателката не е депозирала писмени възражения, а такива липсват и в АУАН, който видно от показанията на свидетелите Н. и П. е съставен в присъствие на жалбоподателката Х.Т.Ч..

Въз основа на описания АУАН, Директорът на РЗИ – С. област издал обжалваното и цитирано по-горе Наказателно постановление № ОЗ 8 от 14.02.2019 г., с което за нарушение на чл. 56, ал. 1 от ЗЗ и на основание чл. 218, ал. 1 от ЗЗ наложил на жалбоподателката административно наказание "глоба" в размер на 300 лв.

Наказателното постановление е незаконосъобразно и постановено въз основа на порочен АУАН по следните съображения:

С бланкетната разпоредба на чл. 218 ал. 1 от Закон за здравето е установена административно наказателна отговорност за нарушения на конкретно определени разпоредби от Закона за здравето, включително чл. 56 от Закон за здравето. От своя страна чл. 56 от ЗЗ включва няколко хипотези, които не могат да се смесват, а в случаая точно това е направено в ущърб на жалбоподателката на която са накърнени правата да научи в какво административно нарушение е обвинена и да се защити съответно по признаците на приписваното й административно нарушение. Жалбоподателката е наказана че пуши на работното си място тютюневи изделия, а за разлика от това от гледна точна на посочените като нарушени законови разпоредби е обвинена в нарушение на чл. 56 ал. 1 от ЗЗ, което не касае тютюнопушене на работното място, а установява забрана за тютюннопушене на закрити обществени места, но този признак не се съдържа нито в АУАН, нито в НП.

При това положение както в процедурата по установяване на административното нарушение, така и относно констатациите в НП на жалбоподателката не е надлежно предявен най - важния признак от обективна страна въз основа на който е санкционирана за нарушение на чл. 56 ал. 1 от ЗЗ. От фактическа страна е посочено в каква зала и къде е пушила жалбоподателката, но при положение че се твърди нарушение на чл. 56 ал. 1 от ЗЗ липсва обвинение и въобще няма посочване както в АУАН, така и в НП че тютюнопушенето е в закрито обществено място. При съставяне на АУАН това е нарушение на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, а при изваване на НП това е в нарушение на чл. 57 ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Посочените разпоредби изискват описание на нарушението, а в случая се както в АУАН, така и в НП се сочи нарушение на чл. 56 ал. 1 от ЗЗ, а при описание на това нарушение липсват както час и минута на това нарушение така и най важният законоустановен признак – че е на закрито обществено място деянието в което жалбаподателката е обвинена.

Това съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 249 ал. 4, точка 1 от НПК, приложим и за настоящото производство на осн. чл. 84 от ЗАНН, тъй като поради непосочване на най-важния признак от обективна страна е накърнено правото на жалбоподателката да научи и съответно за се защити адекватно за какво административно нарушение е обвинена и в частност относно непосочения в АУАН и НП признак че е закрито обществено място в което пушенето й е прието за нарушение. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, изразена в ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 2 ОТ 07.10.2002 Г. ПО Н. Д. № 2/2002 Г., ОСНК НА ВКС, към което решение насочва и ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 6 ОТ 19.02.2018 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 6/2017 Г., ОСНК НА ВКС по въпроса кое нарушение на процесуалните правила е съществено. Самото тютюнопушене не е всякога административно нарушение а само с оглед на мястото в което се осъществява. Щом при описание на нарушението в АУАН и НП се сочи че нарушението е на чл. 56 ал. 1 от ЗЗ, а липсва признака „закрито обществено място” относно това къде е осъществено пушенето на тютюневи изделия действително са нарушени правата на жалбоподателката да научи и съответно за се защити за най-важния съставомерен признак на административното нарушение, в което е обвинена и й е наложена санкцията по бланкетната разпоредба на чл. 218 ал. 1 от ЗЗ.

Самостоятелно отнование за порочност на АУАН и НП и за отмяна на същото е, че нито в АУАН, нито в НП е посочено кога, в кое време на денонощието жалпоподателката е заварена да пуши в игралната зала зад барплота. По този начин съдът няма възможност да осъществи контрол по въпроса за реалната тежест на нарушението и евентуално за неговата маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗЗ. Като се съобрази че жалбоподателката е противоречиво обвинена от една страна за пушене на работното си място, а от друга в нарушение на чл. 56 ал. 1 от ЗЗ, въпросът кога точно, по кое време на денонощието е заварена да пуши е от значение за реалната обществена опасност на деянието й в сравнение с това което законодателят е възвел като административно нарушение и е установил санкциите за него. Поради така описаните процесуалните нарушения на чл. 42 т. 4 и на чл. 57 ал. 1 т. 5  от ЗАНН на жалбоподателката не само са нарушени правата й да научи в какво нарушение е обвинена, но и е изключена и преценката и защитата за маловажност на нарушението по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

По изложените съображения съдът следва да отмени НП като незаконосъобразно.

Водим от горното на основание чл. 63, ал. 1 пр. 3 от ЗАНН, съдът,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО  Наказателно постановление № ОЗ 8 от 14.02.2019 г. на Директора на РЗИ– С. област, с което на Х.Т.Ч., ЕГН **********, за нарушение на чл. 56, ал. 1 на основание чл. 218, ал. 1 от Закона за здравето, е наложена "глоба" в размер на 300 лв. за тютюнопушене на работното й място.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред  АС С. област в 14 -дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

Районен съдия: