Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 22.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-5 състав, в открито заседание на трети
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ РАЙКИНСКА
При секретаря Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от
съдията т.д. № 1679 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.
430, ал.1 и 2 ТЗ, както и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при условията на чл. 422, ал. 1
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК.
Производството е висящо по искова молба на „Д.А.А." ЕООД, с която ищецът е предявил обективно
съединени искове, с искане съдът да признае за установено, че ответниците „А.2."
ООД (кредитополучател) и
А.С.А. (съдлъжннк), в
качеството им на солидарни длъжници по Договор за
кредит № 1291/26.02.2014 г., сключен с кредитополучателя „АСА 2000“ ЕООД (ведно
с Анекс № 1/06.03.2015 г., Анекс № 2/06.03.2015 г., Анекс № 3/11.02.2016 г.,
Анекс № 4/28.03.2016 г., Анекс № 5/28.11.2016 год. и Анекс № 6/23.02.2017 г.), обезпечен с договорна ипотека, учредена с
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 52, том I, per. № 2293, дело № 43/2015 г., по описа на
нотариус В.М., с район на действие - Софийски районен съд, вписана под per. № 074 в регистъра на Нотариалната камара,
вписан в Служба по вписванията - гр. София с вх. per. № 13709 от 17.03.2015г.,
акт. № 172, том VI, дело № 9570/15 г. (Нотариалния акт) дължат на „Д.А.А."
ЕООД, сумата от 173 830,55 лв. (сто седемдесет и
три хиляди осемстотин и тридесет лева и петдесет и пет стотинки), включващи непогасени главница, договорна възнаградителна
и договорна санкционна лихва по Договор за кредит № 1291/26.02.2014 г. и
анексите към него, за която е издадена заповед за незабавно изпълнение по
ч.гр.д. № 15882/2018 г. на СРС, 50 състав. Ищецът претендира и разноски за заповедното и
исковото производство.
В исковата молба ищецът сочи, че подал въз
основа на Нотариалния акт заявление по чл. 417, т. 6 ГПК за издаване на заповед
за незабавно изпълнение по реда на заповедното производство, в резултат на
което Софийски районен съд (СРС), 50 състав, издал заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ от 11.04.2018 г. и изпълнителен от
същата дата по ч.гр.д. № 15882/2018 г., с която осъдил ответниците
да заплатят солидарно на ищеца следните суми:
-
сумата от 160
000, 00 лева, представляващи
незаплатена главница по Нотариалния акт и свързания с него Договор
за кредит № 1291/26.02.2014 г. (ведно с Анекс № 1/06.03.2015 г., Анекс №
2/06.03.2015 г., Анекс № 3/11.02.2016 г., Анекс № 4/28.03.2016 г., Анекс №
5/28.11.2016 год. и Анекс № 6/23.02.2017 г.), ведно със законна лихва от
08.03.2018 г. до изплащане на вземането;
-
договорна възнаградителна
лихва в размер на
4673,38 лева за
периода от 25.04.2017 г. до 22.02.2018 г.;
-
лихва за забава (санкционираща лихва) в размер на 9157,17 лева за периода от 01.05.2017 г. до 22.02.2018 г.;
-
13
906,44 лв, разноски по делото, включващи 3,476,61 лв. държавна такса
и 10 429,83 лв.
адвокатско възнаграждение.
Въз основа на издадения изпълнителен лист
ищецът образувал изпълнително дело № 20187900400512 по описа на ЧСИ Р.М., per. № 790 при Камарата на частните съдебни
изпълнители, а длъжниците, след надлежно уведомяване
от съдебния изпълнител за издадените Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист,
подали възражения по чл. 414 ГПК.
Ищецът поддържа, че има правен интерес от
предявяване на исковете на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК и в
изпълнение на Разпореждане № 420495 на СРС, 50 състав, ч.гр.д. № 15882/2018 г.
Във
връзка с предявените искове ищецът излага следните фактически твърдения:
На
26.02.2014 г. бил сключен Договор за банков кредит № 1291/26.02.2014 г. между „Б.Д."
ЕАД, ЕИК ******, в качеството й на кредитор от една страна и „А.2." ООД, като кредитополучател и А.С.А., и „Л.П." ЕООД,
в качеството им на съдлъжници. Съгласно
договора за кредит финансирането било в размер на 450 000 лева, които суми
били отпуснати като оборотни
средства, свързано с основната дейност на кредитополучателя.
За
обезпечаване на изпълнението на задълженията по Договора за кредит била
учредена ипотека върху недвижим имот, обективирана в Нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека № 52, т. І, рег. № 2293, дело № 43/2015 г. по описа на нотариус В.М.,
вписан в Службата по вписвания, гр. София с вх. рег. № 13709/17.05.2015 г., акт
№ 72, т. VІ. (Наричан по-долу Нотариалния акт), съгласно който е учредена
договорна ипотека върху недвижими имоти, описани в исковата молба. Въз основа
именно на посочения ипотечен акт - Нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека № 52, том I, per. № 2293, дело № 43/2015 г., са издадени и
Заповедта за изпълнение, и Изпълнителният лист в полза на „Д.А.А." ЕООД по реда на чл. 417, т. 6 ГПК.
Съгласно
чл. 25 от Договора за кредит, както и Нотариалния акт за учредяване на
договорна ипотека, всички съдлъжници по него
отговаряли с цялото си имущество солидарно с кредитополучателя „А.2." ООД за
неизпълнението на неговите задължения по договора.
След
сключването на Договора за кредит същият бил изменен с последващи
анекси, както следва: Анекс № 1/06.03.2015 г., Анекс № 2/06.03.2015 г., Анекс № 3/11.02.2016 г.,
Анекс № 4/28.03.2016 г., Анекс № 5/28.11.2016 год. и Анекс № 6/23.02.2017 г. Съгласно чл. 3 от Договора за кредит и Анекс №
6/23.02.2017 г.
крайният срок за изпълнение на задълженията по него бил 30.04.2017 г.
Ищецът
сочи още, че настъпило и обстоятелство, което довело до промяна на кредитора по
силата на Договор за продажба на
вземане от 22.08.2017 г., per. № 18017 на нотариус Ц.Г., per.
№ 594 на Нотариалната камара (Договора за цесия), което установява
активната легитимация на ищеца в настоящото производство. На основание чл. 99 ал. 3 от ЗЗД на
22.08.2017 г. бил сключен Договор за цесия между "Б.Д.” ЕАД, в качеството
на цедент и „Д.А.А."
ЕООД, в качеството на цесионер, по силата на който „Б.Д."
ЕАД прехвърлила на „Д.А.А." ЕООД всички свои
вземания, привилегии, принадлежности и обезпечения, в това число всички свои
права, включително правото за обявяване на предсрочна изискуемост, произтичащи
включително от Договор за кредит № 1291/26.02.2014 г. В потвърждение на
сключения Договор за цесия и на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедентът
„Б.Д." ЕАД издал на „Д.А.А." ЕООД - цесионер и съответното писмено потвърждение за
осъщественото прехвърляне на вземания. За сключването на горепосочения Договор
за цесия ответниците- длъжници
били уведомени надлежно от цедента „Б.Д." ЕАД на
04.10.2017 г., посредством нотариални покани, връчени на А.С.А., в качеството
му на законен представител на "А.2." ООД и „Л.П." ЕООД и в лично
качество (нотариални покани с per. номер 18982 до „Л.П." ЕООД, peг. номер 18989 до „А.2."
ООД и peг. номер 18990 до А.С.А.
на нотариус Ц.Г., вписана в регистъра на Нотариалната камара под peг. №594) при надлежно
спазване на процедурните правила за съответните действия.
Ищецът
поддържа, че от датата на връчването на уведомленията за осъществената цесия
(04.10.2017 г.), единствен легитимен кредитор, на когото следва да бъдат
изпълнявани задълженията, първоначално произтекли от Договора за кредит, е „Д.А.А." ЕООД, респ.
съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД Договорът за цесия породил действие спрямо длъжниците „А.2." ООД, „Л.П." ЕООД и А.С.А.. Във
връзка със смяната на кредитора по силата на Договора за цесия и с оглед
запазване на всички посочени по-горе обезпечения, ищецът осъществил и всички
необходими последващи вписвания на Договора за цесия,
в т.ч. в Имотен регистър към Агенция по вписванията (на основание чл. 171 ЗЗД),
въз основа на заявление за вписване в Имотен регистър на Договора за цесия с №
58377/05.09.2017 г., било осъществено отбелязване върху Договора за цесия с №
58388 от 05.09.2017 г. Ищецът сочи, че крайният падеж на кредита бил променян неколкократно, като окончателно, съгласно Анекс № 6 от
23.02.2017 год. към Договора за кредит, същият бил определен на 30.04.2017 год. Последното
частично плащане на вноски по Договора за кредит, които били просрочни било извършено още на стария кредитор - „Б.Д."
ЕАД на 28.04.2017 г. След тази дата „А.2."
ООД(/кредитополучател), „Л.П." ЕООД (солидарен длъжник и ипотекарен длъжник) и А.С.А. (солидарен длъжник) не
изпълнявали своите задължения за заплащане на дължимите парични суми.
Към
момента останали неизплатени вноски в размер на общо 160 000 лева главница,
ведно със съответните законови, договорни и наказателни лихви, както и всички
други разноски към момента на изпълнението. Всички гореизброени обстоятелства
били посочени и в издаденото от предходния кредитор „Б.Д." ЕАД
Удостоверение с изх. per. № 01-20-07081 от
03.11.2017 г. В
тази връзка от страна на предходния кредитор „Б.Д.” ЕАД била изпратена покана за доброволно
изпълнение с изх.№ 0320 - 00236 от 04.05.2017 г. до длъжниците
по кредита с посочване на настъпилия краен падеж от дата 30.04.2017 г. и
дължимите към дата на поканата суми..
След извършване на описаната
по-горе цесия и придобиването на качеството кредитор от страна на „Д.А.А." ЕООД, плащания от страна на „А.2." ООД, „Л.П."
ЕООД и А.С.А. също не били извършвани.
С оглед продължаващото
неизпълнение на задълженията по Договора за кредит, посочени в Нотариалния акт,
с нотариални покани от „Д.А.А." ЕООД, изпратени до „А.2." ООД (peг. № 22402 на
нотариус Ц.Г.), „Лайт Пос"
(peг. №
22404 на нотариус Ц.Г.) и А.С.А. (per. № 22406 на нотариус Ц.Г.), длъжниците били поканени да изпълнят задълженията си, в
т.ч. дължимите главница, законови, договорни и наказателни лихви, както и
всички други разноски към момента на изпълнение към кредитора „Д.А.А."
ЕООД, като е даден 3-дневен срок за
изпълнение, считано от връчването на поканите (осъществено на 20.10.2017 г.), т.е. до 23.10.2017 г.
Изпълнение
на задълженията не било направено от страна на длъжниците-
ответници нито към „Д.А.А." ЕООД, нито
към първоначалния кредитор по Договора за кредит -„Б.Д." ЕАД (преди
връчване на уведомлението за цесия на длъжниците).
С оглед
гореизложеното, ищецът бил принуден да потърси защита на правата и интересите
си и уреждане на отношенията си във връзка с изплащане на дължимите суми по
съдебен ред. В тази връзка било образувано по реда на заповедното производство
(чл. 417, т. 6) ч.гр.д. № 15882/2018 г. по описа на СРС, 50 състав, в рамките
на което съдът издал Заповедта за изпълнение и Изпълнителния лист, осъждайки
солидарно ответниците за всички претендирани
от ищеца суми.
Ищецът твърди още, че размерът на дълга на ответниците
както по процесния Договор за кредит, обезпечен с
договорна ипотека, така и по всички цедирани на ищеца
вземания по Договора за цесия, бил признат от ответниците
в писмо (уведомление) от 23.10.2017 г. от техните надлежно упълномощени процесуални
представители, получено от ищеца, в което изрично се изисква представяне на
справка за нарасналия след датата на цесията размер на дълга поради натрупаните
допълнителни лихви, с което имплицитно се признава вземането към дата
22.08.2017 г. по основание и размер. Видно било от горепосочения документ, изходящ
от „Б.Д." ЕАД, че дължимите и изискуеми суми по Договора за кредит са в
значителен размер, като към датата на подаване на заявлението по чл. 417, т. 6 ГПК същите са в размер, какъвто се претендира да бъде установен.
В уточнителна
молба, депозирана на 11.09.2018 г., ищецът е уточнил фактическите си твърдения,
като е посочил, че с договора за кредит на кредитополучателя са предоставени
оборотни средства в размер на
450 000 лева и срокът за използването им бил 12 месеца. По-късно
тези условия били изменяни с анекси. След неколкократно
намаляване на кредитната линия, с Анекс № 6/23.02.2017 г. било прието, че
усвоената сума към този момент е в
размер на 160 000 лева, като е уговорено, че същите следва да бъдат
погасени до крайна дата 30.04.2017 г., а предвид револвиращият
характер на кредита не било предвиждано погасяване на вноски. След подписването
на Анекс № 6 не били отпускани нови суми, не бил продължаван срока за
погасяване на кредита и не били постъпвали суми за погасяване на главницата
както от длъжника, така и от солидарните длъжници.
По отношение на възнаградителната лихва е пояснено, че същата е формирана съобразно т. 9.3 и 9.4 от
договора за кредит, които не са изменяни с анекси и които предвиждат, че
олихвяването на кредита се извършва на 25-то число върху използваната и
непогасена част от кредита. Размерът й бил първоначално определен в т. 9.1. от
договора за кредит като едномесечния Софибор плюс
договорна надбавка в размер на 3.35 процентни пункта, като размерът на
годишната договорена лихва не можела да бъде по-малко от 3.5%. Претендира се за
периода 25.04.2017 г. до 22.02.2018 г. и тъй като в този период Софибор бил отрицателен, то приложим бил минималният лихвен
процент от 3.5%, като възнаградителната лихва била в
размер на 4 673.38 лева.
Относно наказателната
лихва е пояснено, че нейното основание е в чл. 21 от договора за кредит и
същата се претендира от първия ден на забавата – 01.05.2017 г. до 22.02.2018
г. при съобразяване условията на Анекс №
6 за крайната дата за погасяване на кредита. Размерът й бил равен на сбра от
договорената в чл. 9.1. от договора лихва плюс надбавка от 7 процентни пункта.
Или при лихвен процент 3.5% плюс 7 пункта била изчислена претенция в размер на
9 157.17 лева наказателна лихва.
Отговор на исковата
молба е депозирал ответникът А.С.А., който оспорва изцяло съществуването на процесните вземания и твърди, че не ги дължи. Твърди, че
банката неправилно погасявала суми в поредност
различна от договорената в чл. 14.2. от договора за кредит и недопустимо
погасявала първо наказателна лихва преди главница. Твърди още, че той и другите
двама ответници са длъжници
освен по процесния договор за кредит по още шест
други договори за кредит и че направените плащания по един договор за кредит
банката отнасяла неправилно в погашение на друг договор за кредит.
Ответникът оспорва верността
на представеното от ищеца удостоверение от „Банка ДСК“ АД за удостоверяване
размера на дълга. Освен това твърди, че същото не е подписано от
представляващите банката лица и изявленията на подписалите го лица не обвързват
банката. Това писмо не установявало и вземанията за възнаградителна
и санкционна лихва към 08.03.2018 г., а към 22.08.2017 г.
Оспорва, че с писмо
от 23.10.2017 г., подписано от пълномощник на кредитополучателя, били признават
вземания.
Оспорва твърденията
на ищеца, че договорът за цесия е вписан в Агенцията по вписвания.
Иска съдът да остави
без разглеждане предявения иск като недопустим, а ако бъде намерен за допустим
– да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски за настоящото
производство.
Ищецът е депозирал
допълнителна искова молба, в която оспорва възраженията на ответника.
Ответникът „А.2.“ ООД
не е депозирал отговор на исковата молба.
В първото открито
съдебно заседание, проведено на 11.04.2019 г. ищецът е отстранил противоречията
в исковата молба, като е заявил, че претендира исковите суми поради настъпил
краен падеж на кредита 30.04.2017 г., а не поради настъпила предсрочна
изискуемост.
С протоколно определение от 11.04.2019 г. производството по иска срещу
един от първоначалните длъжници - „Л.П.“ ЕООД е отделено,
поради постановеното срещу този длъжник решение за откриване производство по
несъстоятелност, като по искане на ответника А.А.
дружеството е конституирано на негова страна като трето лице помагач,.
На страната е
конституирана като трето лице помагач „Б.Д.“ ЕАД, която изразява становище за
основателност на иска.
На страната на
ответника А.А. са конституирани трети лица помагачи –
„Д.П.П.“ ООД, „А.Д.А.“ ООД, „А.2. Реклама“ ООД, „С.б.“
ООД, „Л.п.“ ЕООД, и Р.Г.К., които не са изразили становище по иска.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
Към настоящото дело е приобщено ч.гр.д. № 15882/2018 г. на СРС, 50
състав, което е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК от 08.03.2018 г., депозирано от „Д.А.А.“
ЕООД против солидарните длъжници „А.2.“ ООД,, „Л.П.“
ЕООД и А.С.А. (последният посочен като длъжник в т. 14а от заявлението). Със
заявлението се претендира вземане за главница в размер на 160 000 лева,
договорна възнаградителна лихва в размер на
4 673.38 лева за периода 25.04.2017 г. до 22.02.2018 г.; договорна
санкционна лихва в размер на 9 157.17 лева за периода 01.05.2017 г. до
22.02.2018 г. и законната лихва върху главницата от 08.03.2018 г. до изплащане
на вземането. Посочено е, че паричното вземане е от Договор за кредит №
1291/26.02.2014 г., ведно със всички анекси и споразумения към него, който
договор е обезпечен с договорна ипотека,
учредена с Нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека № 52, том I, per. № 2293, дело № 43/2015 г., по описа на нотариус В.М., вписан в Служба по
вписванията - гр. София с вх. per. № 13709 от 17.03.2015г., акт. № 172, том VI, дело
№ 9570/15 г., като вземането произтича от нотариалния акт, в който вземането е
възпроизведено. Вземането е претендирано като такова с настъпил краен падеж на
главницата 30.04.2017 г. Посочено е още,
че заявителят е цесионер по Договор за цесия между „Б.Д.“
ЕАД и „Д.А.А.“ ЕООД. Претендирани
са и разноски.
На 11.04.2018 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, с която длъжниците
са осъдени да заплатят солидарно на „Д.А.А.“ ЕООД
сумата 160 000 – задължение по Договор за кредит № 1291/26.02.2014 г.,
ведно със законната лихва от 08.03.2018 г. до изплащане на вземането, договорна
лихва в размер на 4 673.38 лева за
периода 25.04.2017 г. до 22.02.2018 г.; договорна лихва в размер на
9 157.17 лева за периода 01.05.2017 г. до 22.02.2018 г., както и
13 906.44 лева разноски по делото.
Видно от представените покани за доброволно изпълнение по изп.д. № 20187900400512 по описа на ЧСИ Р.М., такива са
връчени на длъжниците на 08.05.2018 г. По делото са
постъпили възражения по чл. 414 ГПК от всички длъжници
на 22.05.2018 г.
С разпореждане от 01.06.2018 г. районният съдия е указал на
заявителя „Д.А.А.“ ЕООД, че следва да предяви иск за
вземането си в едномесечен срок, което разпореждане е връчено на заявителя на 04.07.2018
г. Представени са доказателства, че иск за вземането е предявен пред СГС на
03.08.2018 г.
По делото е представен Нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека № 52, том I, per. № 2293, дело № 43/2015 г., по описа на
нотариус В.М., вписан в Служба по вписванията - гр. София с вх. per. № 13709 от 17.03.2015г.,
акт. № 172, том VI, дело № 9570/15 г., подписан между „Б.Д.“ ЕАД – кредитор и „А.Д.А.“
ООД – съдлъжник, Р.Г.К. - съдлъжник,
А.С.А. – съдлъжник, „А.2.“ ООД – кредитополучател, „Л.п.“
ЕООД – съдлъжник и ипотекарен
длъжник, Х.Ш.Д.– съдлъжник, „Д.П.П.“
ООД – съдлъжник,“А.2.Р.“ ООД и „С.Б.“ ООД – съдлъжник. В него са инкорпорирани условията на Договор за
кредит № 1291/26.02.2014 г., Анекс № 1 и Анекс № 2 към него, сключени между „Б.Д.“ ЕАД – кредитодател
и „АСА 2000“ ЕООД – кредитополучател, „А.Д.А.“ ООД – съдлъжник,
Р.Г.К. - съдлъжник, А.С.А. – съдлъжник,
„Л.п.“ ЕООД – съдлъжник, „Д.П.П.“
ООД – съдлъжник,“А.2.Р.“ ООД и „С.Б.“ ООД – съдлъжник. Посочено е, че с Договора за кредит банката е
предоставила на кредитополучателя кредит за оборотни средства в размер на
450 000 лева, свързани с основната дейност на дружеството. Кредитът е
предоставен като револвираща кредитна линия. Крайният
срок за погасяване на кредита е 25.08.2015 г. За предоставения кредит
кредитополучателят заплаща на кредитора годишна лихва в размер на 5,083%,
формирана от едномесечен СОФИБОР плюс договорна надбавка в размер на 4.8%
пункта. Промяната на СОФИБОР е задължителна за страните до окончателното
издължаване на кредита. В случай на отпадане на едномесечния СОФИБОР като лихвообразуващ фактор е уговорено, че страните ще договорят
друга съпоставима и пазарно определена лихва. Посочено е, че олихвяването се
извършва ежемесечно на 25 число. При неплащане на част или цялата дължима лихва
по кредита в уговорените срокове кредиторът събира от кредитополучателя
наказателна лихва върху размера на редовната главница, включваща договорената в
Договора за кредит лихва и наказателна надбавка от 3 процентни пункта. При
изискуемост на кредита на крайния падеж или предсрочно кредиторът събира от
кредитополучателя наказателна лихва върху размера на цялата неиздължена
главница, включваща договорената в т. 9.1. от Договора за кредит лихва и
наказателна надбавка от 10 процентни пункта.
Съдлъжниците отговарят с цялото си имущество
солидарно за всички парични и други допълнителни задължения от
кредитополучателя по Договор за кредит № 1291/26.02.2014 г. и всички анекси към
него. За обезпечаване на задълженията по Договора за кредит е учредена договорна
ипотека върху описани в нотариалния акт недвижими имоти, собственост на
длъжника „Л.П.“ ЕООД. В т. 1 от нотариалния акт е уговорено, че ипотеката ще обезпечава вземанията на
кредитора по Договор за кредит № 1291/26.02.2014 г. и при последващо
удължаване на сроковете за усвояване и/или издължаване на кредита и/или промени
в лихвените нива и/или превалутиране на кредита или
начина за определяне на лихвата, чрез подписване на анекс/допълнително
споразумение
Представени са Договор за кредит № 1291/26.02.2014
г. и анексите към него. В т. 14.2 от
Договора за кредит е договорено, че при погашения по кредита се погасява първо
начислената към датата на плащането лихва и дължими такси, а остатъкът се
отнася за погасяване на главницата.
С Анекс № 3/11.02.2016 г. е договорено, че
годишната лихва, начислявана върху усвоената част от кредита, формирана
съгласно условията на Договора за кредит, не може да бъде по-ниска от размера
на договорената надбавка.
С Анекс № 4/28.03.2016 г. е уговорен краен
срок за погасяване на кредита 30.11.2016 г. Уговорено е още, че при изискуемост
на кредита на крайния падеж или при предсрочна изискуемост наказателната лихва
върху размера на неиздължената главница, включва договорената п от. 9.1.
лихва и наказателна надбавка от 7 процентни пункта.
С Анекс № 5/28.11.2016 г. е договорено, че
крайният срок за ползване и за погасяване на кредита се продължава до
30.01.2017 г.
С Анекс № 6/23.02.2017 г. договореният размер
на кредита се намалява от 200 000 лева на 160 000 лева. Срокът за
ползване и погасяване на кредита е продължен до 30.04.2017 г.
С Договор за продажба на вземане от
22.08.2017 г., сключен между „Б.Д.“ ЕАД – цедент и „Д.А.А.“ ЕООД – цесионер, цедентът е прехвърлил на цесионера
всички свои вземания, привилегии, принадлежности и обезпечения, в това число
всички свои права по посочените в него договори, включително правото за
обявяване на предсрочна изискуемост на всяко едно от вземанията, предмет на
цесията спрямо множество длъжници, включително ответниците по делото. Под т. „Г“ е описано вземането по
Договор за кредит № 1291/26.02.2014 г., ведно с всички последващи
анекси и споразумения към него, обезпечен с Нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека № 52, том I, per. № 2293, дело № 43/2015 г., по описа на нотариус В.М., вписан в Служба по
вписванията - гр. София с вх. per. № 13709 от 17.03.2015г., акт. № 172, том VI, дело
№ 9570/15 г. и договори за особен залог, което вземане към 21.08.2017 г.
възлиза на 165 273.21 лева, в това число главница, лихви, такси,
комисионни и други разноски.
Договорът за продажба на вземане е отбелязан
към нотариалния акт за договорна ипотека със заявление вх. № 58377/05.09.2017
г. на Службата по вписвания. Договорът за продажба на вземане, видно от
поставения в горния десен ъгъл на първа страница правоъгълен печат на Служба по
вписванията е вписан там с вх. рег. № 58377/05.09.2017 г. , Акт 77, т. ХХVІІ.
Представено е писмено потвърждение за
прехвърляне на вземанията по Договор за продажба на вземане от 22.08.2017 г. от
„Б.Д.“ ЕАД.
С нотариални покани на нотариус Ц.Г., връчени
на 04.10.2017 г., „Б.Д.“ ЕАД е уведомила „А.2.“ ООД, „Л.П.“ ЕООД и А.С. лично
за прехвърлянето на вземанията, по които същите са длъжници,
включително вземането по Договор за кредит № 1291/26.02.2014 г.
С нотариални покани на нотариус Ц.Г., връчени
на 20.10.2017 г., „Д.А.А.“ ЕООД са поканили „А.2.“
ООД, „Л.П.“ ЕООД и А.С. лично да платят вземанията по които същите са длъжници, включително вземането по Договор за кредит №
1291/26.02.2014 г.
С уведомление от 23.10.2017 г., подписано от
името на„А.2.“ ООД, „Л.П.“ ЕООД и А.С. от адв. С.М.,
„Д.А.А.“ ЕООД е уведомено, че длъжниците
желаят да изплатят задълженията си, поради което са предприели стъпки за
получаване на кредит, с който да ги изплатят. Направено е искане за среща,
както и за информация относно актуалния размер на задълженията.
По делото е изслушано заключение на ССЕ, изготвено от вещото лице В.П.,
неоспорено от страните. Вещото лице,
след проверка в счетоводството на “Б.Д.“ ЕАД, ищеца „Д.А.А.“
ЕООД и събраните по делото доказателства е установила, че по процесния договор за кредит са усвоени общо 305 000
лева, а са платени като главница 145 000 лева. Усвояването е станало на три
пъти – на 12.03.2014 г. са усвоени 200 000 лева; на 27.03.2015 г. са
усвоени 65 000 лева и на 30.03.2016 г. – 40 000 лева. Вещото лице е
посочила и конкретните дати, на които е извършвано погасяване на главницата,
които са през 2014 г., 2015 г. и през 2016 г. При така извършеното усвояване и
погасяване непогасена е останала главница в размер на 160 000 лева.
Вещото лице е изчислила неплатената договорна лихва при непогасена
главница от 160 000 лева, по следния начин: неплатена възнаградителна
лихва към „Б.Д.“ ЕАД за периода от
25.04.2017 г. до 21.08.2017 г. включително – 1 820 лева и неплатена възнаградителна лихва към „Д.А.А.“
ЕООД за периода 22.08.2017 г. до 22.02.2018 г. – 2 862.22 лева. Или общият
размер на непогасената договорна лихва е 4 682.22 лева за периода
25.04.2017 г. до 22.02.2018 г.
Вещото лице е изчислила и неплатената санкционна лихва при
непогасена главница от 160 000 лева, по следния начин: неплатена
санкционна лихва към „Б.Д.“ ЕАД от 02.05.2017 г. до 21.08.2017 г. включително –
3 453.21 лева и неплатена санкционна лихва към „Д.А.А.“
ЕООД за периода 22.08.2017 г. до 22.02.2018 г. – 5 724.44 лева. Или общият
размер на непогасената договорна лихва е
4 682.22 лева за периода 02.05.2017 г. до 22.02.2018 г. е
9 177.65 лева.
Вещото лице е посочила, че платените суми са събирани служебно от
банката от разплащателната сметка на кредитополучателя при банката, съгласно т.
3.1, 4 и 9.3 от договора за кредит. Погасяванията на задълженията по пера е
било първо на такси и лихви, а след това главница, което се установява при
сравняване на таблицата от стр. 12 с таблицата на стр. 9-11.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца „Д.А.А.“ ЕООД, произтичащо от Договор за кредит № 1291/26.02.2014 г., инкорпориран в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 52, том I, per. № 2293, дело № 43/2015 г., по описа на
нотариус В.М., вписан в Служба по вписванията - гр. София с вх. per. № 13709 от 17.03.2015г.,
акт. № 172, том VI, дело № 9570/15 г. и изменен с шест
анекса, както и от Договор
за прехвърляне на парично вземане от 22.08.2017 г., за което е било издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.
№ 15882/2018 г. на СРС, 50 състав.
Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на
издадената заповед за изпълнение за вземането, същата да влезе в сила и
издадения в производството по чл. 417 ГПК изпълнителен лист да запази
действието си на изпълнителен титул – арг. 416 ГПК и
чл. 42, ал. 3 ГПК. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от
датата, на която е подадено заявлението по чл. 417 ГПК. Ето защо, предмет на
това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в
заповедното производство. Процесното вземане следва
да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който
е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде
недопустим. В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 15882/2018 г.
на СРС, 50 състав изцяло съвпадат.
Искът за вземането е предявен при условията на чл. 415, ал. 1 ГПК
във вр. чл. 422, ал. 1 ГПК и в законоустановения
едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 ГПК, поради което е допустим.
Разгледан по същество, установителният
иск е изцяло основателен, предвид следното:
Съгласно чл. 430, ал. 1 ТЗ, с договора за
банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя
парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно
уговореното и да я върне след изтичане на срока. Според чл. 430, ал. 2 ТЗ заемателят заплаща лихва по кредита, уговорена с банката.
Договорът за банков кредит се сключва в писмена форма.
Съгласно
разпоредбите на чл. 121-123 ЗЗД, солидарност между двама или
повече длъжници възниква, когато е уговорена, както и
в изрично посочени от закона случаи. Кредиторът може да иска изпълнение на цялото
задължение от който и да е от длъжниците.
Изпълнението на един съдлъжник освобождава всички съдлъжници.
Съгласно чл. 99 ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето
вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат
това. Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с
изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Предишният кредитор е длъжен да
съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у
него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено
станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо
длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
При съобразяване на посочената правна уредба, за да бъде основателен искът,
ищецът следва да докаже сключването на валиден договор за банков кредит между
банката и кредитополучателя и солидарното задължаване по него на ответниците; предоставянето на уговорения кредит; настъпването
на крайния падеж на задължението за връщане на кредита, сключването на валиден
договор за прехвърляне на парично вземане, уведомяване на длъжниците
за прехвърлянето и размера на претенцията си.
В случай че ищецът докаже, че е изпълнил точно, ответниците следва да докажат правоизключващите
и правопогасяващите си възражения, които в случая са,
че претендираното вземане не съществува в претендирания
размер, тъй като „Б.Д.“ ЕАД е погасявала отделните пера в ред различен от уговорения,
както и че направени плащания по процесния договор са
отнасяни в погашение задължения по други договори между банката и ответниците.
Установи се от събраните писмени доказателства, че в Нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека № 52, том I, per. № 2293, дело № 43/2015 г., по описа на нотариус В.М., вписан в Служба по
вписванията - гр. София с вх. per. № 13709 от 17.03.2015г., акт. № 172, том VI, дело
№ 9570/15 г. са инкорпорирани основните уговорки на Договор за банков кредит №
1291/26.02.2014 г., сключен при условията на револвираща
кредитна линия, а за някои от тях нотариалният акт препраща към пълния текст на
договора за кредит, инкорпориран в отделен документ. Нотариалният акт и
подписаният преди това договор за кредит са сключени между „Б.Д.“ ЕАД – кредитодател и „А.2.“ ООД – кредитополучател, както и от
няколко съдлъжници, а именно: „А.Д.А.“ ООД, Р.Г.К., А.С.А.,
„Л.п.“ ЕООД, „Д.П.П.“ ООД, “А.2. Реклама“ ООД и „С.Б.“
ООД. В договора за кредит и в нотариалния акт изрично е посочено, че
солидарните длъжници отговарят за всички задължения
на кредитополучателя по кредита. Всички
следващи анекси към договора са подписвани от всички солидарни длъжници.
Горното обуславя извод за валидно сключени между страните по
делото договор за кредит и анексите към него, както и валидно учредена
договорна солидарност между съдлъжниците по договора
за кредит.
По делото се установи посредством неоспореното заключение на ССЕ, че по договора за кредит са усвоени
общо 305 000 лева. С усвояването на кредита е възникнало задължение за
кредитополучателя и солидарните длъжници да заплатят
главницата и уговорената възнаградителна лихва в
уговорения срок, който срок е изменян неколкократно с
анекси, като накрая е определен на 30.04.2017 г.
Вещото лице П. е установила, че в погашение задълженията по главницата
на кредита е отнесена сума в общ размер на 145 000 лева. От общо усвоения
кредит непогасени са останали 160 000 лева, като ответниците
не са ангажирали доказателства за извършени от тях или техни съдлъжници други погасявания.
От заключението на ССЕ се установи, че извършените погасявания са
в по-висок размер, но с част от тях са погасявани такси, възнаградителна
лихва и санкционна лихва. От съдържащите се в заключението на ССЕ данни се
установи още, че банката служебно е извършвала погасяванията чрез инкасо от
разплащателната сметка на кредитополучателя, като е погасявала с тях най-напред
такси, след това лихви и накрая главница. Този ред на погасяване е именно
уговореният между страните в чл. 14, ал. 2 от Договора за кредит, поради което
е неоснователно възражението на ответника А., че банката е извършвала
погасявания в ред различен от договорения. Не се установиха и твърденията на
ответника А., че плащания с посочено основание погасяване на задължения по процесния кредит са отнасяни в погашение на задължения по
други кредити. Всъщност плащания от страна на ответниците
изобщо не се установиха, а всички погасявания са извършвани чрез инкасо от
разплащателната сметка на кредитополучателя при „Б.Д.“ ЕАД.
Последното погасяване по кредита се установи, че е на 28.04.2017
г., следователно, непогасената главница към тази дата и впоследствие се доказа,
че е в размер на 160 000 лева.
Посредством заключението на ССЕ се установи, че за исковия период
от 25.04.2017 г. до 21.08.2017 г. включително, съобразно уговорките в Договора
за кредит, дължимата непогасена възнаградителна лихва
е в размер на 1 820 лева, а за периода 22.08.2017 г. до 22.02.2018 г. –
2 862.22 лева. Дължимата санкционна лихва за периода 02.05.2017 г. до
21.08.2017 г. включително е
3 453.21 лева, а за периода 22.08.2017 г. до 22.02.2018 г. е 5 724.44 лева.
Настоящият състав намира обаче, че в полза на „Б.Д.“ ЕАД, съотв. – на цесионера „Д.А.А.“ ЕООД не съществува вземане за възнаградителна
лихва за целия посочен период и в посочения размер, предвид следното: Възнаградителната лихва представлява цената на ползването
на отпуснатия кредит за периода, за който същият е отпуснат. След изтичане на
този период за кредитополучателя възниква задължение да върне кредита, а ако
той не стори това, за него възниква и задължение да заплаща мораторна
лихва за забава. Т.е., след изтичане на уговорения срок за ползване на кредита,
кредотополучателят вече няма право да ползва
кредитната сума, съотв. – не дължи и цена за това
ползване, а евентуалното обезщетение при продължаване на недобросъвестно
ползване на кредитната сума се изразява в начисляването на мораторна
(санкционна лихва). В случая крайният срок за ползване на кредита, уговорен
между страните, е 30.04.2017 г. Следователно това е крайната дата, до която
кредитополучателят и съответно солидарните длъжници,
дължат да заплащат възнаградителна лихва. Или възнаградителна лихва в исковия период се дължи само за
периода 25.04.2017 г. – 30.04.2017 г., а за периода от 01.05.2017 г. до
21.08.2017 г., съответно от 22.08.2017 г. до 22.02.2018 г. вземане за възнаградителна лихва не съществува. За посочените пет дни от
25.04.2017 г. до 30.04.2017 г. съдът определя чрез собствени изчисления дължимия
размер на възнаградителната лихва на 77.78 лева.
Доколкото крайният срок за ползване на кредита е 30.04.2017 г., то
от следващия ден ответниците са изпаднали в забава
при изпълнение на задължението им да върнат кредита, поради което от 01.05.2017
г. е възникнало вземането на ищеца за санкционна лихва и съгласно заключението
на вещото лице размерът му е 9 177.65 лева.
Установи се още, че между „Б. „Д.“ ЕАД и „Д.А.А.“
ЕООД е сключен валиден договор за прехвърляне на вземане от 22.08.2017 г., като
с него, предвид изложеното по-горе, е прехвърлено вземане по Договор за кредит
№ 1291/26.02.2014 г. за главница в размер на 160 000 лева, натрупана възнаградителна лихва в размер на 77.78 лева и натрупана
санкционна лихва в размер на 3 453.21 лева, ведно с дължимите лихви след датата на сключване на договора
(санкционна лихва натрупана от 22.08.2017 г. до крайната искова дата 22.02.2018
г. в размер на 5 724.44 лева), привилегиите и обезпеченията.
Установи се също, че банката е съобщила на ответниците
по делото за извършената цесия на 04.10.2017 г. посредством нотариални покани,
от който момент договорът обвързва третите лица и длъжниците.
Договорът за цесия има действие и по отношение на договорната ипотека, тъй като
е заявен и отбелязан към ипотеката в Службата по вписвания на 05.09.2017 г. –
чл. 171 ЗЗД, което е дало възможност на цесионера да
иска издаване на заповед за изпълнение въз основа на нотариалния акт за
договорна ипотека, съответно – да води исковото производство по чл. 422 ГПК за
това вземане.
Или, установи се по делото, че към 22.02.2018 г. и съответно към
08.03.2018 г ищецът е имал изискуемо вземане към ответниците
за главница по процесния кредит в размер на 160 000
лева, 77.78 лева възнаградителна лихва за периода
25.04.2017 г. – 30.04.2017 г. (при претенция за 4 673.38 лева за периода
25.04.2017 г. до 22.02.2018 г.) и санкционна лихва за периода 01.05.2017 г. –
22.02.2018 г. в размер на 9177.65 лева (при претенция за 9 157.17 лева),
поради което искът в частта за главница и санкционна лихва е изцяло
основателен, а по отношение на възнаградителната
лихва е основателен само за периода 25.04.2017 г. – 30.04.2017 г. и за сумата
77.78 лева.
Тъй
като е основателен иска за главницата, следва да се приеме, че съществува и
вземане на ищеца за законна лихва върху нея от датата на заявлението – 08.03.2017
г. до окончателното изплащане на задължението.
По
разноските: В настоящото производство и при този
изход от спора, ищецът има право на разноски, съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК. Той е
направил разноски за държавна такса в настоящото производство в размер 3476.61
лева и за вещо лице – 500 лева. По делото са представени доказателства за
платен адвокатски хонорар в размер на 6000 лева.
Ответникът А. е направил възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар на ищеца. Съдът намира това възражение по отношение адвокатския хонорар
в исковото производство за неоснователно, предвид следното: Материалният
интерес по делото е 173 830.55 лева, при което, съгласно чл. 7 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният
размер на дължимото адвокатско възнаграждение е 5 008.61 лева. При
начисляване на ДДС размерът става над 6000 лева, поради което платеното
възнаграждение в размер на 6000 лева не е прекомерно.
На ищеца следва да бъдат присъдени разноски съобразно уважената
част от исковете в общ размер на 9 713.23
лева.
Съгласно т. 12 от ТР №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.
422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта
на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив,
като исковият съд се произнася и относно възражението за прекомерност на
адвокатския хонорар в заповедното производство.
В заповедното производство са поискани и доказани разноски в
размер на 3 476.61 лева за държавна
такса и 10 429.84 лева с ДДС (8 691.53 лева без ДДС) – адвокатско
възнаграждение. Съдът намира възражението на ответника А. за прекомерност на
присъденото в заповедното производство адвокатско възнаграждение за
основателно. Материалният интерес е 173 830.55 лева. Съгласно чл. 7, ал. 7
вр. ал. 2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минималното адвокатско възнаграждение е в размер на
3 137.46 лева без ДДС, а с ДДС – 3 764.95 лева, до който размер
следва да бъде намалено присъденото адвокатско възнаграждение.
Предвид изложеното на ищеца
се дължат за заповедното производство разноски в общ размер на 7 241.56 лева.
Ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от
исковете, но не е доказал или искал присъждане на такива, поради което разноски
не му се дължат.
На третите лица помагачи не се присъждат разноски, на основание
чл. 78, ал. 10 ГПК.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по субективно кумулативно съединени искове на „Д.А.А.“ ЕООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, с правно основание чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ
във вр. с чл.
422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени срещу ответниците „А.2.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление *** и А.С.А., ЕГН
**********, с адрес ***, че ответниците – съдлъжници дължат солидарно на Д.А.А.“ ЕООД по Договор
за кредит № 1291/26.02.2014 г., чиито основни условия са инкорпорирани в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 52, том I, per. № 2293, дело № 43/2015 г., по описа на
нотариус В.М., вписан в Служба по вписванията - гр. София с вх. per. № 13709 от 17.03.2015г.,
акт. № 172, том VI, дело № 9570/15 г., и анексите
към него, следните суми: 1. Сумата 160 000 (сто и шестдесет хиляди)
лева– представляващи дължима главница, ведно със законната лихва върху
сумата 160 000 лева за период от датата на заявлението по чл. 417 ГПК – 08.03.2017
г. до окончателното погасяване на задължението,
2. Сумата 77.78 лева
(седемдесет и седем лева и седемдесет и осем стотинки) – възнаградителна
лихва за периода от 25.04.2017 г. до 30.04.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над посочената сума до пълния претендиран
размер 4 673.38 лева и за периада от 01.05.2017
г. до 22.02.2018 г. като неоснователен и 3.
Сумата 9 157.17 лева (девет хиляди сто петдесет и седем лева и
седемнадесет стотинки) – санкционна лихва за периода 01.05.2017 г. до
22.02.2018 г., които суми и лихва са
включени в издадената заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 15882/2018
г. на СРС, 50 състав.
ОСЪЖДА „А.2.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление *** и А.С.А., ЕГН
**********, с адрес *** да заплатят на
„Д.А.А.“ ЕООД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, сумата 9 713.23
лева (девет хиляди седемстотин и тринадесет лева и двадесет и три стотинки)
– разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и сумата 7 241.56 лева (седем
хиляди двеста четиридесет и един лева и петдесет и шест стотинки) - разноски в заповедното производство
по ч.гр.д. № 15882/2018 г. на СРС, 50 състав., на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление ***.
Решението е постановено при участието на следните трети
лица помагачи на страната на ответника А.А.: „Д.П.П.“ ООД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** 14, „А.Д.А.“ ООД, ЕИК ******със седалище и адрес на управление ***
10-12, „А.2.Р.“ ООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление *** 14, „С.Б.“
ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** 10-12, Р.Г.К., ЕГН ********** *** и „Л.П.“
ЕООД, ЕИК*****, със седалище и адрес на управление ***, гръб.
Решението може да се обжалва
пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: