Решение по дело №3324/2020 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 870

гр. Пловдив,  26 април  2021 година

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I отделение, ХІ състав, в открито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав: 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА

 

при секретаря ДАРЕНА ЙОРДАНОВА, като разгледа докладваното от съдия Дичева адм. дело № 3324 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Б. П.М., с ЕГН **********,***, чрез адв. Х., със посочен съдебен адрес: ***, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 20-6207-000202/26.10.2020г., издадена от ВПД Началник група към ОД на МВР Пловдив, РУ Труд, с която на жалбоподателката е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а" от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/- прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от една година.

Жалбоподателката счита заповедта за неправилна, необоснована и незаконосъобразна. Твърди, че не е налице акт за установяване на нарушение извършено на 25.08.2020г. и поради липсата на административно нарушение, не е налице основание за налагане на ПАМ. Счита, че от записаното в обстоятелствената част на постановлението не става ясно коя форма е проявена от нарушителя – предоставяне или допустителство, които касаят различно субективно отношение на дееца към предмета и имат различни проявни форми. Изтъква, че изпълнителното деяние по чл.102 не съдържа елементът повторност, за която не са изложени фактически и правни основания. С изложеното жалбоподателката счита, че е нарушено правото й на защита. Излага доводи, че не става ясно как към момента на установяване на нарушението, актосъставителят е установил обективно и точно неправоспособността на водача. Не ставало ясно и как е установено, че М. е предоставила МПС на неправоспособен водач. Твърди, че липсват мотиви относно срокът за който е наложена ПАМ. Иска се отмяна на заповедта.

В с.з. процесуалният представител на жалбоподателката, поддържа жалбата. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата – ВПД Началник група към ОД на МВР Пловдив, РУ Труд, не взема становище по жалбата.

Административен съд  - Пловдив в настоящия състав, намира жалбата за подадена от лице с правен интерес – адресат на заповедта. Заповедта е връчена на Б. М. на 10.11.2020г. (видно от направеното в нея отбелязване), а жалбата е подадена чрез органа до Административен съд Пловдив с вх.№ от 19.11.2020г., поради което следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок и е допустима.

Съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Със процесната заповед № 20-6207-000202/26.10.2020г. ВПД Началник група към ОД на МВР Пловдив, РУ Труд, е наложил принудителна административна мярка на Б. П.М., в качеството й на собственик на МПС, изразяваща се във "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от една година“. Като правно основание за издаването й, административният орган е посочил разпоредбата на чл.171, т.2а, б.“а“ от Закон за движение по пътищата.

За да наложи на тази мярка, ответният орган е съобразил, че на 25.10.2020 г., около 13:40 часа, в гр. Съединение, обл.Пловдив, на ул. "Отец Паисий", лицето М.Т.Р., с ЕГН **********, е управлявал л. а. Рено Канго, с ДК № ***, собственост на жалбоподателката, извършил нарушение на ЗДвП, тъй като: 1)отказал да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението и 2) повторно управлявал ППС без да е правоспособен водач. За нарушенията бил съставен  АУАН № АА 347459 от 26.10.2020г. на Л.Д. - мл. автоконтрольор към ОДМВР Пловдив, РУ Труд, в който е посочено, че водача на МПС  е нарушил разпоредбите на чл.103 и чл.150 от ЗДвП. Със АУАН са иззети СРМПС част II и 2 бр. рег.табели. Въз основа на този АУАН е издадено и НП № 20-6207-000927 от 04.11.2020г., с което на М.Р. за описаните нарушения са наложени глоби в размер на 100 лв. (по чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП) и 400 лв. (по чл.177 ал.5 пр.1 вр. чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП).

По делото и адм. преписка са представени: АУАН № АА 347460 и издаденото въз основа на него НП № 20-6207-000919 от 03.11.2020г.; справка за нарушител/водач на Б. П.М. и на М.Т.Р..

Приложена по делото е още ЗППАМ № 20-6207-000159 от 11.08.2020г. (лист 15), с която на жалбоподателката отново  чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца. Приложен е и цитирания в тази заповед АУАН № АА938344 от 11.08.2020г., според който на 11.08.2020 г., около 16:00 часа, в гр. Съединение, обл.Пловдив, на ул. (нечетливо), лицето М.Т.Р., с ЕГН **********, е управлявал л. а. Опел Агила, с рег. № ***, отново собственост на жалбоподателката, извършил нарушение на ЗДвП, тъй като не притежава СУМПС и е отказал да бъде изпробван за наркотични вещества или техните аналози.

Всичко описано по-горе дало основание за издаване на оспорената заповед по отношение на жалбоподателката Б. П.М..

От страна на ответника по делото са представени: справка от централна база КАТ за ПС, настояща собственост на Б. П.М., от която се установява, че същата притежава четири на брой леки автомобила, сред които и Опел Агила и Рено Канго.

При така установеното  от фактическа страна, съдът в настоящия си състав стига до следните правни изводи:

Съгласно чл.168, ал.1 от АПК, законосъобразността на оспорения административен акт се преценява на всички основания по чл.146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

Оспорената заповед за прилагане на принудителната административна мярка е издадена от компетентен орган – ВПД Началник група към ОДМВР Пловдив,  РУ Труд, съобразно нормата на чл.172, ал.1 ЗДвП и Заповед №317з-391 от 06.02.2017г. на Директора на ОД на МВР-Пловдив (лист 5-6), издадена в изпълнение на Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи (лист 21), с която началниците на групи в РУ на МВР са  оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни марки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“ и т. 6 от ЗДвП.

Основателно е възражението на жалбоподателката, че оспорената заповед е издадена в нарушение на изискването относно формата на административния акт, установено в чл.59, ал.2, т.4 от АПК.

Според нормата на чл. 171 от ЗДвП, принудителните административни мерки, предвидени в закона се налагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения.

Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 АПК и се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК.

Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл.171 ЗДвП, е извършено от водач на МПС административно нарушение, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица.

Като правно основание за издаването на процесната заповедта е посочена разпоредбата на чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП, която разпоредба, предвижда за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения да се прилагат следните принудителни административни мерки: „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик“, който управлява моторно превозно средство: без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

В мотивите на процесната заповед като предпоставка за издаването ѝ е посочено, че Б. П.М., в качеството й на собственик на л. а. Рено Канго, с ДК № ***, предоставя на неправоспособния водач М.Т.Р. да го управлява на 25.08.2020г. в гр.Съединение. Пак в заповедта е посочено, че Б. П.М. е извършила следното: „водач, собственик, упълномощен ползвател или длъжностно лице което повторно допуска или предоставя управлението на МПС на лице, което не е правоспособен водач“. Изрично е посочено, че Б. П.М. виновно е нарушила чл.102 ал.1 т.1 от ЗДвП, съгласно която на водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно пътно превозно средство се забранява да предоставя моторното превозно средство на водач, който е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или на лице, което не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно средство.

Видно от доказателствата по делото, а именно: АУАН № АА 347459 от 26.10.2020г., НП № 20-6207-000927 от 04.11.2020г., както и АУАН № АА 347460 и издаденото въз основа на него НП № 20-6207-000919 от 03.11.2020г., нарушението е извършено на 25.10.2020г., а не както е посочено в заповедта на 25.08.2020г. По делото няма доказателства, че на 25.08.2020г. е извършено нарушение. Дори и така посочената дата в заповедта да се приеме за техническа грешка на ответния орган, то от друга страна с обжалваната заповед принудителната мярка е наложена за срок от една година, който е максималният предвиден в закона, без административният орган да изложи каквито и да било съображения относно определянето на този срок. Съгласно трайно установената съдебна практика на ВАС по сходни случаи, липсата на мотиви в заповедта относно продължителността на наложената мярка, обуславя незаконосъобразност на заповедта и е основание за отмяната ѝ.

Според Решение №15796/20.12.2017 г., постановено по адм.дело №10768/2017 г. на ВАС, Седмо отделение, липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Според ВАС, наред с това води до невъзможност да бъде направена проверка от съда дали е изпълнено изискването за съответствие на индивидуалния административен акт с целта на закона, което представлява едно от изискванията за законосъобразност на акта, което съдът следва да провери съгласно чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146, т. 5 АПК. Пак там е посочено, че административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност при определяне срока на ПАМ, но същият следва да обоснове спазването на границите на тази самостоятелност, като изложи съответни мотиви. След като законодателят е предвидил срок от шест месеца до една година на ПАМ, то административният орган е следвало да обоснове защо е определил максималния срок, посочен в закона. Като не е направил това, административният орган не е обосновал упражняването на предоставеното му правомощие в съответствие с целта на закона. Според състава на ВАС, изискването за мотивиране на административните актове обезпечава правилно упражняване на съдебния контрол за законосъобразност и осигурява възможност на страните за защита.

Съгласно Решение №910/23.01.2018 г., постановено по адм.дело №9379/2017 г. на ВАС, Седмо отделение, съдът не може да намали предвидения в заповедта срок, за който е наложена принудителната административна мярка, от 1 година на 6 месеца, както се сочи в касационната жалба, тъй като определянето на срока е от компетентостта на административиня орган, а съдът проверява законосъобразно ли е определен срока за прилагане на принудителната административна мярка, с оглед изложените мотиви в акта.

Неизлагането на мотиви относно срока за който е наложена принудителната административна мярка препятства извършването на съдебна проверка и е самостоятелно основание за отмяна на заповедта като немотивирана и незаконосъобразна.  

Като немотивирана по отношение на своята продължителност, наложената на жалбоподателя принудителна административна мярка не е съобразена с материалноправните разпоредби на закона и следва да бъде отменена.

При този изход на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, ответникът дължи на жалбоподателя реално извършените разноски за производството, в размер на 10 лева – внесена държавна такса и 300 лева – заплатено по Договор за правна защита и съдействие от 12.11.2020 г. адвокатско възнаграждение за един адвокат.     

         Ето защо, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 20-6207-000202/26.10.2020г., издадена от ВПД Началник група към ОД на МВР Пловдив, РУ Труд.

ОСЪЖДА ОДМВР Пловдив, РУ Труд, да заплати на Б. П.М., с ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 310 (триста и десет) лева.

 

Решението е окончателно - чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

 

             Административен съдия: