Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 30.06.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на седми
април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 11859 по описа на съда за
2016 г., взе предвид следното:
Ищцата Б.Д.Т.-И. твърди в исковата си молба, че след
образуване на пр.пр. № 52730/2004 г. по описа на СРП по ДП № 5651/2005 г. по описа
на СДВР била привлечена като обвиняема за престъпление по чл. 311, ал. 1, т. 1
от НК. По образуваното НОХД № 1300/2010 г. по описа на СРС били проведени над
10 съдебни заседания и с присъда от 29.11.2013 г. била призната за невиновна по
повдигнатото й обвинение. Представител на СРП подал протест срещу
оправдателната присъда. С решение № 1197/20.11.2015 г. по ВНОХД № 719/2015 г.
по описа на САС присъдата била потвърдена. Наказателното преследване срещу
ищцата продължило повече от девет години. През този период Т. била подложена на
стресови ситуации, довели до влошаване на здравословното й състояние, чувство
на тревожност и затваряне в себе си, изпадане в социална изолация и
непрекъснати притеснения от страна на семейството и близките й – на съпруга й,
който през този период бил с влошено здравословно състояние и на дъщеря й,
която била в ученическа възраст. Отделно от това, било накърнено и личното
достойнство на ищцата, изгубила голяма част от социалните си контакти, оказала
се в невъзможност за намиране на адекватна работа, съответстваща на
образованието й и свързаната с това липса на доходи. Моли ответникът да
обезщети понесените от нея неимуществени вреди, които оценява на 90 000
лева, ведно със законната лихва от влизане в сила на оправдателната присъда до
окончателното изплащане.
В
подадения по чл. 131 от ГПК отговор ответникът П. на РБ оспорва иска по
основание и размер. Счита, че деянието, в което Т. е била обвинена не е тежко и
не й е била взимана мярка за неотклонение „задържане под стража“, а най-леката
такава – подписка. Ищцата била осъждана, включително с наложено наказание
„лишаване от свобода“, всички за извършени престъпления по чл. 311 от НК в
качеството й на нотариус. През инкриминирания период срещу Б.Т. били образувани
и други наказателни производства, което сочело на завишена обществена опасност
на лицето и изградени престъпни наклонности, както и занижена степен на увреда
вследствие процесното обвинение и воденото наказателно производство.Предвид
обремененото съдебно минало, претендираните в настоящото производство
неимуществени вреди не били последица единствено и само от конкретното
незаконно обвинение. На фона на множеството образувани наказателни производства
не се установявало, че конкретните вреди са последица именно от обвинението, по
което била постановена оправдателна присъда.
Не
подлежали на обезщетяване вреди, търпени от членовете на нейното семейство. Възразява
за прекомерност на претендираното обезщетение.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен
е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ.
Отговорността
на държавата по ЗОДОВ е специална деликтна отговорност в сравнение с общата
деликтна отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД, произтича от общото задължение на
нейните органи да зачитат правата и законните интереси на гражданите и
юридическите лица и има обективен характер. Тя възниква при наличие на изрично
предвидените в ЗОДОВ предпоставки (за разлика от деликтната отговорност по чл.
45 от ЗЗД, породена от нарушеното задължение да не се вреди другиму) и не е
обусловена от наличието на вина на длъжностното лице, причинило вредата (чл. 4
от ЗОДОВ).
В случая
отговорността на държавата е ангажирана за причинени на ищцата неимуществени
вреди от действия на органите на П. – повдигане на обвинение за извършване на
престъпление, за което Б.Т.-И. е оправдана, като доказателствената тежест за
установяване на предпоставките за възникване на отговорността е на ищцата.
Не се
спори между страните и от приложените по делото писмени доказателства се
установява, че срещу Б.Д.Т.-И. е било образувано наказателно производство и с
постановление от 08.04.2005 г. на прокурор при СРП е разпоредено започване на
полицейско производство – дознание срещу Б.Т. за извършено от нея престъпление
по чл. 311 от НК.
На
01.02.2010 г. в СРС е внесен обвинителен акт, с който Б.Д.Т. е обвинена в това,
че на 21.07.2004 г. в гр. София, в Нотариална кантора, находяща се на площад „*********,
в качеството си на длъжнжостно лице – нотариус, вписан в регистъра на НК № 076,
с район на действие района на СРС, в кръга на службата си (чл. 465, б. „б“, пр.
2, алт. 3 ГПК (отм.) – „нотариални са производствата, по силата на които се
извършват удостоверяване на подписите на частни документи“ и чл. 485, ал. 2 ГПК
(отм.) – „при удостоверяване на подипас върху частен документ, лицата, чиито
подписи подлежат на удостоверяване, трябва да се явят лично пред нотариуса и
пред него да подпишат документа или да потвърдят вече сложените подписи“)
съставила официален документ – нотариална заверка рег. № 2486 от 21.07.2004 г.
на подписи, привидно положение от някое от лицата С.Б.К.или Й.Г.Й.(в графа
наемодател) и В.С.П.(в графа наемател), като представител на „Ц.“ ЕООД в
договор за отдаване под наем на недвижим имот с дата 15.07.2004 г., в който удостоверила
неверни обстоятелства, а именно: че лицата С.Б.К.или Й.Г.Й.се явили пред нея и
положили подписите си в графа „наемодател“ на договора, с цел да бъде използван
тоя документ като доказателство за тези обстоятелства пред Териториална данъчна
дирекция гр. София – престъпление по чл. 311, ал. 1, пр. 1 от НК.
На
обвиняемата е била взета мярка била взета мярка за неотклонение „подписка“.
Към
датата на внасяне на обвинителния акт в съда Б.Т. е била осъждана, както
следва: по НОХД № 12971/2004 г., като е сключила споразумение, в сила от
15.06.2005 г., за извършено на 12.03.2001 г. в гр. София престъпление по чл.
311, ал. 1, пр. 2 от НК и й е наложена глоба от 1 000 лева; по НОХД №
7449/2006 г. е сключила споразумение, в сила от 06.03.2007 г. за извършени на
15.03.2000 г. и на 23.10.2000 г. престъпление по чл. 311, ал. 1, пр. 2 от НК,
като определеното общо на –тежко наказание – глоба от 500 лева е увеличено с
½, или 750 лева; по НОХД № 3911/2004 г. е постановена осъдителна
присъда, в сила от 21.03.2008 г., за извършено на 30.09.1999 г. престъпление по
чл. 311, ал. 1 от НК, като й е наложено наказание три години лишаване от
свобода, а изтърпяването на наказанието е отложено с пет години и е лишена от
право да упражнява професията нотариус за срок от три години от влизане на
присъдата в сила; по НОХД № 899/2004 г. е постановена осъдителна присъда, в
сила от 20.11.2008 г., за това, че на 16.09.1999 г. в гр. София, при условията
на продължавано престъпление в качеството си на длъжностно лице – нотариус,
съставила официални документи, в които удостоверила неверни обстоятелства
относно подписите на лицата, положени за „упълномощители“, както и датата на
полагането им – 16.09.1999 г. в 54 частни документа. Наложено й е наказание
лишаване от свобода от две години, отложено за период то пет години.
Не се
спори и се установява от присъда от 29.11.2013 г. по НОХД № 1300/2012 г. по
описа на СРС, че Б.Т. е оправдана по повдигнатото й обвинение и че присъдата е
потвърдена с окончателно, неподлежащо на обжалване решение № 1197/20.11.2015 г.
по ВНОХД № 719/2015 г. по описа на СГС.
Съдът
приема за доказано деянието, от което ищецът твърди да са му причинени вреди, с
което са осъществени две от предпоставките за уважаване на предявения иск -
повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер и влязла в
сила оправдателна присъда.
Ищцата
следва да докаже и наличие на причинна връзка между вредите, чието обезщетяване
се претендира и обвинението в престъпление, за които е била оправдана.
Съгласно
задължителните указания в т. 11, изр. 2 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, обезщетението
за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост (чл. 52 ЗЗД), като
се вземат предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателна присъда
и тежестта на тези, за които е осъден деецът съпоставени с тези, за които е
оправдан. Сред критериите за определяне на обезщетението са и продължителността
на наказателното преследване (досъдебната фаза и поддържането на обвинение в
съдебната), личността на увредения, настъпилите промени в обществения статус и
репутацията на лицето, негативното отражение в резултат на воденото наказателно
производство върху душевното състояние на обвинения, извън неизбежно следващите
се по човешка презумция вреди, свързани със страх от неоснователно осъждане,
засегната чест и достойнство, неизбежни ограничения в личния, обществения и
професионалния живот (решение № 281/21.06.2012 г., гр.д. № 1240/2011 г., ІV ГО
на ВКС).
Определянето
на размер на обезщетението обаче следва да бъде съобразен само с онези
обстоятелства, посочени в обстоятелствената част на исковата молба (така
решение № 29/05.03.2012 г., гр.д. № 170/2011 г., ІІІ ГО на ВКС). В случая това
са фактите, свързани с влошаване на здравословното състояние, тревожност и
изолиране от обществото, накърняване на достойнството й, невъзможност да се
реализиран професионално.
Данни за
влошено здравословно състояние на Т. в периода 2004 г. – 2013 г. по делото не
се съдържат. Представена е единствено етапна епикриза, датираща от 13.06.2016
г., в която е отразено, че по мнение на пациентката оплакванията й от
световъртеж, гадене, шум в ухото, сърцебиене и обща слабост се дължат на стрес.
Обективното е установено леко увредено общо състояние и нарушени равновесни
проби.
Що се
отнася до промяната в живота на Т., свързана с чувството на тревожност и
накърнено лично достойнство, следва да се отчете обстоятелството, че в периода
на висящност на наказателното производство по НОХД № 1300/2010 г., по което е
постановена оправдателна присъда за престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК, срещу
Б.Т. са водени и други наказателни дела. По повдигнати й обвинения за същото по
вид престъпление са постановени осъдителни присъди, а в периода 19.03.2013 г. –
05.03.2014 г. ищцата е изтърпявала общо наказание в размер на три години
лишаване от свобода по НОХД № 2244/2008 г., в сила от 23.06.2011 г.
С оглед
данните от събраните по делото гласни доказателства, съдът счита, че не е
налице доказана пряка причинна връзка между търпените вреди и повдигнатото
обвинение.
Напрежението
в отношенията на ищцата с околните е провокирано от множеството заведени
наказателни производства и не се установява при условията на пълно и главно
доказване, че тази негативна промяна в общуването й с близки и познати и
изолирането й в обществото се дължи единствено и само на процесното незаконно
обвинение. Следва да се отчете, че от показанията на самата С.И., дъщеря на Б.Т.,
се установява причината за затрудненото общуване помежду им - лош успех на
дъщерята на ищцата, неподходящи приятелства, различие в мненията и други
фактори, различни от образуваното наказателно производство по ДП № 5651/2005 г.
Не се
доказа причинна връзка между обвинението за извършено на 21.07.2004 г.
престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК и невъзможността Б.Т. да се реализира
професионално. Лишаването й от право да упражнява професията на нотариус е
последица от влязлата в сила на 20.11.2008 г. присъда по НОХД № 899/2004 г.
Поради това не е налице причинна връзка между сочената в исковата молба вреда
от невъзможност за професионална реализация и процесното обвинение.
На
следващо място, престъплението, по което ищцата е оправдана не е тежко, взета й
е най-леката мярка за неотклонение – подписка, а продължителността на
производството се дължи и на процесуалното поведение на самата Т. и нейния
представител по НОХД № 1300/2010 г. на СРС - адв. С..
Извън
нормалния емоционален дискомфорт, стрес и страх от ново осъждане, което да
завиши размера на вече определените по НОХД № 3911/2004 г., НОХД № 899/2004 г.
и НОХД № 2244/2008 г. наказания, други вредни последици от несправедливо
повдигнатото обвинение не се доказаха.
При
съобразяване на нормата на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ, съдът намира, че
справедливият размер на обезщетението е 2 000 лева.
Макар и
да е постановена оправдателна присъда, в периода на висящност на делото е
установена противоправност на деяния, сходни с това, по което е постановена
оправдателната присъда.
Целта на
присъденото обезщетение е да се репарират действително претърпените
неимуществени вреди, без да се допуска обогатяване на увреденото лице.
Така
определеното обезщетение се дължи ведно със законната лихва от датата на
влизане в сила на оправдателната присъда (т. 4 от ТР № 3/2004 г., тълк.д. №
3/2004 г. на ОСГК на ВКС) – 20.11.2015 г.
Съгласно чл. 10,
ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ ответникът дължи на ищцата разноските за производството
и възстановяване на заплатената държавна такса. В настоящото производство ищецът
е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лева,
заплатени от Б.Т. в брой. Срещу този размер е възразил представителят на П..
Възнаграждението не е прекомерно, тъй като минималният размер по чл. 7, ал. 2,
т. 4 от Наредба № 1/2004 г. възлиза на 3 876 лева. Съразмерно на уважената
част от иска, на ищцата се дължат разноски в размер на 76.67 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, П. на Република България, с адрес
***, бул. „********да заплати на Б.Д.Т.-И., ЕГН **********, с адрес гр. София,
пл. „********* сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от обвинение в престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК, за
което е оправдана с присъда от 29.11.2013 г. по НОХД № 1300/2010 г. по описа на
СРС, влязла в сила на 20.11.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума
от 20.11.2015 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до
пълния предявен размер от 90 000 лева; на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ
и чл. 78, ал. 1 от ГПК - сумата от 76.67 лева разноски за производството.
Решението
може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: