Решение по дело №34/2022 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по касационна жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, подадена от Л.А.З. ***, чрез пълномощника адв. К.П.Л. ***, съдебен адрес:***, против решение № 148/30.12.2021 г., постановено по АНД № 760/2021 г. по описа на Районен съд Видин. С касираното решение е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия К, № 4674238 на ОДМВР-Видин, с което на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 лева, на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4 от ЗДвП, за нарушение по чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се развиват съображения, че решението на Районен съд Видин е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и при липса на мотиви. Иска се да бъде отменено оспореното решение, както и потвърдения с него електронен фиш.

Ответникът по касационната жалба, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено оспореното решение. Претендира присъждане на съдебни разноски за процесуално представителство, като евентуално прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава становище, че касационната жалба е неоснователна.

Административен съд Видин, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, прие за установена следната фактическа обстановка: на 27.03.2021 г. в 15:10 часа, на път I-1 (Е79), км.8+200, посока на движение от Дунав мост 2 към гр. Дунавци, с автоматизирано техническо средство № 11743be е заснето МПС марка „Ивеко Дейли”, рег.№ СТ****РН, собственост на касатора, който се движел със скорост 76 км/ч при разрешена за конкретния участък 50 км/ч. Ограничението на скоростта е въведено за конкретния участък с пътен знак „В26”. За констатираното нарушение по чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, на касатора, като собственик на въпросното МПС, е издаден електронен фиш и на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 200,00 лева за превишението от 26 км/ч.

Въз основа на приетата фактическа обстановка въззивният съд е потвърдил електронния фиш, като е приел, че обжалвания ЕФ отговаря на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДвП, като не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му или на изискването за форма. Като нарушение съставът на ВРС приел движение със скорост от 76 км/ч, с което била превишена разрешената максимална скорост от 50 км/ч, въведена с пътен знак В26. Не обсъдил наличието или липсата на повторност по смисъла на §.6, т.33 от ДР на ЗДвП, във връзка с чл.182, ал.4 от ЗДвП, което изрично е упоменато във въззивната жалба.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че касационната жалба е подадена в установения в чл.211, ал.1 от АПК срок и от субект, който има интерес от обжалването, поради което е допустима.

Административен съд Видин в настоящия състав намира решението на ВРС за неправилно и необосновано.

Районен съд Видин установил фактическа обстановка, непочиваща на наличните по делото доказателства и потвърдил наказателното постановление, като изложил формални правни изводи за осъществен състав на различно нарушение от действително описаното в процесния електронен фиш, без да обсъди твърдението на уличения като нарушител, че в случая не се доказва наличието на повторност, което да обуслови санкционирането му по реда на чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4 от ЗДвП. Така посочената във фиша правна квалификация се отнася за нарушение, осъществено при условията на повторност по смисъла на §.6, т.33 от ДР на ЗДвП, във връзка с чл.182, ал.4 от ЗДвП, във връзка с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, а именно превишаване на разрешената скорост извън населено място ат 21 км/ч до 30 км/ч, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. Докато във въззивното решение се споменава единствено разпоредбата на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, която се отнася до различно нарушение: превишаване на разрешената скорост в рамките на населено място, и то с от 31 км/ч до 40 км/ч, което е неотносимо към спецификата на конкретния казус. Наличието или липсата на повторност в конкретния случай изобщо не е изследвана от първоинстанционния съд, не са събрани и доказателства в тази насока. От представената пред настоящата инстанция справка за нарушител/водач от процесуалния представител на ответника не може да се направи категоричен извод за това, дали процесното деяние е осъществено при условията на повторност, тъй като в същата липсват данни за точния момент на влизане в сила на електронните фишове и наказателните постановления, издадени против касатора.

Настоящата касационна инстанция намира, че в обжалваното решение практически липсват мотиви, тъй като е налице несъответствие между описаното в ЕФ нарушение и обсъденото от ВРС деяние. Описаното представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е следвало да прояви процесуална активност, като укаже да бъдат представени доказателства за правно релевантните към казуса обстоятелства, след което да обсъди направените от оспорващия твърдения и възраженията на ответника, и като съобрази ангажираните в хода на производството доказателства, да приеме за установена фактическа обстановка, съответстваща на тези доказателства, след което да формира съответните на установените факти правни изводи, които на свой ред е следвало да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият е следвало да се произнесе по доводите и възраженията на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и да обоснове приемането или изключването им от доказателствения материал. Постановеният диспозитив на решението трябва да отговаря на изложените мотиви.

Обжалваното решение не отговаря на императивно установените процесуални изисквания за постановяването му. В решението на съда не са изложени конкретни правни доводи, съображения или изводи, както и обсъждане на доказателствата и доводите на страните, обосноваващи направените от съда изводи. Напротив, видно от съдържанието на решението направените правни изводи са бланкетни, а възприетата фактическа обстановка не почива на доказателствата по преписката. Не е посочена приложената санкционна норма и не са направени конкретни изводи от съда относно наложеното административно наказание, в т.ч. и за наличието или липсата на повторност по смисъла на §.6, т.33 от ДР на ЗДвП. Не е взето отношение по направените твърдения в жалбата, инициирала въззивното производство.

Изложеното налага извода, че съдът не е изложил мотиви в резултат на самостоятелна преценка на всички доказателствата по делото и на доводите на страните за конкретното нарушение. Липсата на формирани фактически и правни изводи по събраните доказателства опорочава съдебното решение и е основание за неговата отмяна. Съдът не е взел отношение по нито едни от наведените в жалбата доводи. Действително съдът може да възприеме фактическите обстоятелства и доводи на едната страна, но следва да изложи съображенията си за това и да изложи своите мотиви относно основателност или неоснователност на възраженията на другата страна. Съобразно разпоредбата на чл.339, ал.2 от НПК, във връзка с чл.84 от ЗАНН, когато въззивната инстанция потвърди присъдата (респ. електронния фиш в случая) следва да посочи основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата. Липсата на такова произнасяне съобразно константната съдебна практика е равнозначно на липса на мотиви.

Предвид гореизложеното Административен съд Видин приема, че решението на Районен съд Видин е неправилно, като постановено при допуснато съществено нарушение на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.2, предложение „първо” от НПК, според който текст нарушението на процесуални правила е съществено, когато решението няма мотиви. Съдът има задължение да разкрие обективната истина и да събере и анализира всички необходими доказателства за установяване на релевантните обстоятелства за решаване на спора, като решението му следва да е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона. В този смисъл са разпоредбите на чл.13 и чл.14 от НПК. Като е изложил формални, а по съществото си и противоречиви с доказателствата мотиви, съдът е постановил решение в нарушение на принципа, предвиден в чл.14 от НПК. Касационната жалба е основателна. Обжалваното решение е постановено в нарушение на чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Същото е неправилно и следва да бъде отменено, на основание чл.221, ал.2 от АПК, а делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, на основание чл.222, ал.2, т.1 от АПК.

При повторното разглеждане съдът, след анализ на събраните по делото доказателства, следва да обсъди изцяло законосъобразността на обжалвания електронен фиш, като се съобрази с разпоредбата на чл.339 от НПК, във връзка с чл.84 от ЗАНН.

На основание чл.226, ал.3 от АПК, при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и по въпроса за разноските за водене на делото пред Административен съд Видин.

Воден от горните мотиви и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, Административен съд Видин

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 148/30.12.2021 г., постановено по АНД № 760/2021 г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърден електронен фиш серия К, № 4674238 на ОДМВР-Видин.

ВРЪЩА делото на Районен съд Видин за ново разглеждане от друг състав, като се съобразят дадените по-горе указания по тълкуване и прилагане на закона.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                      2.