О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 2579 Година 16.09.2014 Град С.З.
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На шестнадесети
септември Година
2014
в
закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 2390 по описа за 2014
година и за да се произнесе взе предвид следното:
С молба от 24.07.2014 г., допълнена
с молба от 05.09.2014 г., ответникът М.Т.А. е поискал по същество да му бъде
предоставена безплатна правна помощ по делото, чрез назначаване на процесуален
представител.
След като се запозна с тази молба, допълнението й и данните
по делото, съдът намери, че същата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли,
а мотивите за този правен извод са следните:
Според чл. 94 ГПК правната помощ по граждански дела се
състои в осигуряване на безплатна адвокатска защита, респективно процесуално
представителство по чл. 21, т. 3 ЗПП. Последната се предоставя или в случаите
на чл. 23, ал. 1 ЗПП, когато по силата на закон задължително се предвижда
адвокатска защита или представителство, какъвто настоящият не е, тъй като в ГПК
не е предвидена задължителна адвокатска защита на ответника в исковото
производство, или в случаите на чл. 23, ал. 2 ГПК, когато страната по
гражданско дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, но желае да
има такъв, като преценката за липсата на средства на същата съдът извършва въз
основа на представени от страната доказателства за доходите и семейството й, за
имущественото й състояние, удостоверено с декларация, за семейното й положение,
здравословно състояние, трудова заетост и други констатирани обстоятелства (чл. 23, ал. 2 и 4 ЗПП).
В случая ответникът иска предоставяне на правна помощ именно
в тази втора хипотеза на чл. 23, ал. 2 ЗПП, но в подкрепа на това си искане не
е представил до момента по делото декларация за семейното си и имотно
състояние, в която да декларира пред съда семейното си и имотно състояние, и
получаваните доходи от него и семейството му, въпреки, че още в съобщението за
отговор, което е получил редовно на 27.06.2014 г., му е указано, че следва да
представи и такава декларация в случай, че подаде молба за правна помощ, и
въпреки, че и съдът след това с разпореждането си от 26.08.2014 г. по делото му
е предоставил още веднъж такава възможност да представи и такава декларация. При
това положение, съдът не може да приеме само от представените от него в тази
насока ЕР на ТЕЛК от 01.09.2011 г., удостоверение за доходите на Г.И.А. и
разпореждане от 01.04.2013 г., че не разполага с имущество и доходи, които да
му позволят да заплати минималното адвокатско възнаграждение от 800 лева по чл.
7, ал. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. В посоченото решение на ТЕЛК на ответника са определени 52 %
трайно намалена работоспособност/инвалидност, но със срок до 01.09.2014 г., който
е изтекъл, а по делото няма други доказателства и след него, тоест и в момента,
ответникът да продължава да е инвалидизиран, а в същото време той не е
представил декларация за СИС, от която да е видно от кои лица се състои
семейството му и какво е притежаваното от него и тях имущество, и получаваните
от него и тях доходи, респективно по делото липсват доказателства, че
ответникът и останалите членове на семейството му не получават и други доходи
от трудови, служебни и/или граждански правоотношения, свободни професии, наеми,
хонорари и прочие, извън получаваната от него лична пенсия за инвалидност поради
общо заболяване от 160.53 лева месечно и получаваното от съпругата му брутно
трудово възнаграждение от 475.39 лева месечно, нито пък, че същите не
притежават имоти и МПС, които да предоставят на ответника възможност да заплати
минималното адвокатско възнаграждение от 800 лева по чл. 7, ал. 4 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в този смисъл Опр. 23-2009- IV г.о. и Опр. 84-2009-III г.о. на
ВКС). А след като е така, молбата му да му бъде
предоставена безплатна правна помощ по чл. 21, т. 3 ЗПП, чрез назначаване на
адвокат за негов процесуален представител по делото, се явява неоснователна и като
такава следва да се отхвърли. Настоящото определение може според чл. 95, ал. 5 ГПК да бъде обжалвано само от ответника, на когото поради това следва и да се
съобщи.
Воден от горните мотиви,
Старозагорският районен съд
О П Р
Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молбата от 24.07.2014 г.,
допълнена с молба от 05.09.2014 г., на ответника М.Т.А., да му бъде
предоставена по настоящото дело безплатна правна помощ, чрез назначаване на процесуален
представител.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано
от ответника с частна жалба пред Старозагорския окръжен съд в едноседмичен срок
от връчването му на същия.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: