Р Е Ш Е Н И Е
№ 260419 / 3.11.2020г.
гр. П., 03.11.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на пети октомври през две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 1767 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 439 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на И.Л.А., с ЕГН: **********,*** АД, с ЕИК: *********, с която
се иска да бъде признато за установено, че ищеца НЕ ДЪЛЖИ на ответника сумата
от общо 1401.68 лева – остатък главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент *, находящ се в гр. П., ул. ***,
за периода от 19.12.2009 г. до 30.04.2011 г. – обективирана в изпълнителен лист
от 02.12.2013 г., издаден по ч.гр.д. № 9423/2012 г. по описа на Пернишкия РС и
претендирана по изп.д. № ***г. по описа на ЧСИ С.Б., поради погасяване на
сумата по давност. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата
молба се твърди, че ищецът като собственик на процесния имот е имал качеството
потребител на топлинна енергия през процесния период т.е. между страните е била
налице облигационна връзка. Поради незаплатени от ищеца суми срещу него от
страна на ответното дружество било образувано ч.гр.д. № 9423/2012 г. по описа
на Пернишкия РС /заповедно производство/. Въз основа на последното е водено и
исково производство – гр.д. № 762/2013 г. на ПРС, приключило с влязло в сила на
17.10.2013 г. решение. Твърди се, че в тази връзка бил издаден изпълнителен
лист от 02.12.2013 г. за следните суми: главница в размер на 1777.63 лева –
стойност на незаплатена топлинна енергия за процесния имот в периода от
19.12.2009 г. до 30.04.2011 г., 270.28 лева – обезщетение за забава за периода
от 19.12.2009 г. до 20.06.2011 г., както и за законната лихва върху главницата,
считано от датата на ЗИПЗ – 18.12.2012 г. до окончателното плащане на вземането
и за разноски – държавна такса в размер на 40.95 лева и 312.82 лева
юрисконсултско възнаграждение.
На следващо
място твърди, че по молба от 16.01.2014 г. от дружеството като взискател и въз
основа на посочения изпълнителен лист било образувано изп.д. № ***г. по описа
на ЧСИ А.В.. Съгласно отбелязване на гърба на изпълнителния лист последното
валидно изпълнително действие по това дело било от 16.01.2014 г.
По молба от
15.11.2019 г. от дружеството като взискател и отново въз основа на същия
изпълнителен лист било образувано и второ изп.д. № ***г. по описа на ЧСИ С.Б..
В хода на посоченото второ изпълнително дело било извършено проучване на
имущественото състояние на длъжника.
В исковата
молба се твърди и че макар в поканата за доброволно изпълнение по второто
изпълнително дело да е вписан дълг с общ размер от 3277.39 лева, то от ЧСИ Б.не
било отчетено обстоятелството, че ищцата е платила част от дълга още през 2014
г. – като на четири вноски /три по 200 лева и една от 400 лева/ е платила общо
1000 лева.
Излагат се
подробни доводи, че процесната сума – остатък от дължимата главница, предвид извършените
плащания и при съобразяване на чл. 76 от ЗЗД, е погасена по давност, доколкото
между датата на последното действие по изп.д. № ***г. на ЧСИ В.– 16.01.2014 г.
и датата на образуване на изп.д. № ***г. на ЧСИ Б.– 15.11.2019 г. е изминал
период от повече от 5 години, каквато била приложимата в случая давност,
предвид наличието и на исково производство.
В тази връзка се иска предявеният иск да бъде уважен.
В законоустановения срок по чл. 131
от ГПК от страна на ответника по делото не е постъпил писмен отговор.
В съдебно
заседание, проведено на 05.10.2020 г., процесуалният представител на ищеца
изразява становище за уважаване на исковете.
Процесуалният
представител на ответника изразява становище за отхвърляне на исковете.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото не спорят, а и видно от материалите
по приложените изп.д. № ***г. по описа на ЧСИ А.В. и изп.д. № ***г. по описа на
ЧСИ С.Б., от ответника „Топлофикация П.” АД е депозирано заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ищеца за
вземанията, част от които са предмет на настоящото производство. В тази връзка
по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 7257/19.12.2012 г. по
ч.гр.д. № 9423/2012 г. по описа на РС П.. Доколкото срещу заповедта е постъпило
възражение по чл. 414 от ГПК, то е образувано гр.д. № 762/2013 г. по описа на
РС П.. Последното е приключило с Решение № 915/23.09.2013 г. , с което
предявените искове са уважени частично – за вземанията, които са предмет на
настоящото производство. В тази връзка е издаден и изпълнителен лист от
02.12.2013 г.
Въз основа на последния по молба на ответното
дружество от 16.01.2014 г. е образувано изпълнително дело при ЧСИ А.В., като на
последната е възложено да извърши действия по принудително изпълнение /запор на
банкови сметки и възбрани/.
От приложеното в цялост копие от изпълнителното дело
се установява, че по същото са извършвани справки за имущественото състояние на
длъжника като до същия е изпратена и покана за доброволно изпълнение – връчена
на длъжника чрез лице от домашните. От взискателя е постъпило и писмо, че
длъжникът е платил 1000 лева от претендираните по изпълнителното дело суми.
Независимо от справките за имуществено състояние на длъжника по изпълнителното
дело не са предприети никакви действия. От ЧСИ е издадено постановление за
прекратяване на делото на 13.09.2017 г.
От приложеното в цялост копие от изп.д. № ***г. по
описа на ЧСИ С.Б. се установява, че същото е образувано въз основа на горепосочените
заповед за изпълнение, съдебно решение и
изпълнителен лист – по молба на ответника от 15.11.2019 г., съдържаща искане за
прилагане на конкретни действия по принудително изпълнение /запор на банкова
сметка/. ***твеното състояние на длъжника като до същия е изпратена и покана за
доброволно изпълнение – като е връчена на длъжника чрез лице от домашните на
11.03.2020 г. Други действия по изпълнителното дело не се извършвани, няма
данни и за постъпили от длъжника суми.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Предявените
искове са отрицателни установителни искове и са с правно основание по чл. 439,
ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на вземанията по изпълнителен лист
от 02.12.2013
г., издаден по ч.гр.д. № 9423/2012 г. и въз основа на Решение № 915/23.09.2013
г. по гр.д. № 762/2013 г. по описа на РС П., обективирани в актуалния си размер
в ПДИ изх. № 33053/26.11.2019 г. по изп.д. № *** по описа на ЧСИ С.Б.. Съдът
възприема посочената правна квалификация, доколкото от твърденията в исковата
молба / а и от представените по делото доказателства/ се установява, че към
момента на предявяване на исковата претенция е налице висящо изпълнително дело
относно процесните вземания.
По допустимостта:
Настоящият
съдебен състав намира исковите претенции за допустими. Посоченият извод се
обосновава с трайната съдебна практика, в това число на ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен установителен иск
за недължимост на вземане, признато на несъдебно изпълнително основание, поради
изтекла, след прекратяване на изпълнителното производство, образувано въз
основа на издадения на това основание изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е допустим независимо дали за събирането на това вземане
има висящо изпълнително производство към момента на предявяването му. Това разрешение е възприето, доколкото правната сфера на ищеца се явява накърнена и само
въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен
титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти,
настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното
основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на
ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително
производство. /в този смисъл Определение № 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК, Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. №
1660/ 2016 г., І т. о., Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 3172/2018 г., IV г. о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на Пернишкия ОС и др./.
Съдът счита
производството по делото за изцяло допустимо, доколкото събраните от ищеца до
момента суми са съобразени при формулиране на претенцията като размер.
По основателността:
По отношение на приложимия давностен срок спрямо процесните суми следва да
се отбележи, че в съдебната практика действително е налице спор относно
давността за вземания, установени със заповед за изпълнение в случаите, когато
се касае за вземания, попадащи в разпоредбата на чл. 111 от ЗЗД и в частност
относно т.нар. периодични плащания, погасявани и съгласно Тълкувателно решение
№ 3 от 18 май 2012 г. по тълк. дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС с кратката
тригодишна давност. В настоящия случай обаче за вземанията, предмет на
производството, е било образувано и исково производство по чл. 415 от ГПК /въз
основа на заповедното такова след подадено възражение/. По тези съображения и
спрямо последните следва да се прилага общата петгодишната погасителна давност
съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД – доколкото е налице съдебно решение за
установяването им. Същите изводи са относими и претенциите за лихви, макар
такива да не са заявени в настоящото производство.
На следващо
място съдът отбелязва, че в настоящия случай ищецът навежда единствено доводи
за изтекла погасителна давност след образуване на първото изпълнително дело,
поради което и като предмет на делото не са въведени твърдения за изтекла
давност преди издаване на заповедта за изпълнение, съответно на изпълнителния
лист, нито преди образуване на изпълнителното производство.
В конкретния случай по делото се установява, че въз основа на заповедта за
изпълнение, съдебното решение и издадения изпълнителен лист от 02.12.2013 г. по
молба на ответното дружество на 16.01.2014 г. при ЧСИ В.е образувано изп.д. № ***г.
В тази насока следва да се отбележи, че между датата 01.12.2013 г. /деня
преди издаване на изпълнителния лист/, когато най-късно е влязло в сила Решение №
915/23.09.2013 г. по гр.д. № 762/2013 г. по описа на РС П. и датата на образуване на изп.д. № ***г. – 16.01.2014 г. е
изминал период от едва няколко седмици.
На следващо място действително по посоченото изпълнително дело не са
извършвани изпълнителни действия. По тези съображения изпълнителното
производство следва да се приеме за прекратено по закон /еx lege/ на 16.01.2016
г., доколкото с изключение на молбата за образуване, от взискателя не са
отправени други искания за извършване на изпълнители действия в продължение на
период от две години. Следва да се отбележи че за настъпване на това
прекратяване е без значение дали и кога съдебният изпълнител е постановил
нарочен акт в този смисъл / в случая чак на 13.09.2017 г./.
При
преценката дали след образуване на изпълнителното дело процесните вземания са
погасени по давност съдът намира, че следва да съобрази разрешенията, дадени с Постановление
№ 3 от 18.XI.1980 г. на Пленума на ВС /ППВС/. Съгласно последното по арг. от чл.
116, б. „б" ЗЗД подаването на молба за образуване, съответно образуването
на изпълнително производство представлява действие, което прекъсва давността
относно вземането, предмет на изпълнението, като погасителната давност не тече,
докато трае изпълнителният процес. Именно по тези съображения съдът приема, че
давността за процесните вземания е била прекъсната на 16.01.2014 г. – с
образуването на изп.д. № ***г. Отново съгласно
цитираното ППВС тази давност обаче е била не само прекъсната, но същата е
спряла и да тече през
време на изпълнителното производство по изп.д. № ***г. относно принудителното осъществяване на вземанията
по силата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД. Това спиране на
давността съдът приема за преустановено
едва от момента на отмяната на тълкуването на правната норма, дадено с цитираното
ППВС, извършена с т. 10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
В този смисъл е трайната съдебна практика – напр. Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. на 4-то г.о. ВКС,, разрешението на което настоящият състав на съда възприема. В същото,
съобразявайки приложимите разпоредби на ЗУС (отм.); ЗСВ (1994 г., отм.) и ЗСВ
(2007 г.), е прието, че последващите тълкувателни решения нямат подобно на
първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от момента, в
който са постановени и обявени по съответния ред. Последващите тълкувателни
решения се състоят от две части. С първата от тях се дава новото тълкуване на
правната норма, а с втората част се обявява за загубил сила предшестващ
тълкувателен акт и тя поражда действие от момента на постановяването на новото
тълкувателно решение, поради което и от този момент предшестващия тълкувателен
акт престава да се прилага. Затова установеното с новото тълкувателно решение
тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за
които то е задължително, по случаите които са от тяхната компетентност, когато
въпросът е отнесен за разрешаване до тях след приемането на новото тълкувателно
решение или по такива, които са били заварени към този момент /също –
Решение № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на 4-то г.о. на ВКС; Решение
№ 363/12.11.2018 г. по в.гр.д. № 489/2018 г. на Пернишкия ОС/.
Въз основа
на тази съображения относно
прекъсването и спирането на давността за вземанията по изпълнителния лист,
предмет на настоящото исковото производство, момента на преустановяване на
спирането на погасителната давност за тях – 26.06.2015 г. (отмяната на даденото
с Постановление № 3 от 18.11.1980 г. тълкуване), и разпоредбата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, която за разлика от чл. 116, б. „б“ от ЗЗД не свързва действието на прекъсването на давността с резултата от
предприетите изпълнителни действия, респ. с настъпилата перемпция на
изпълнителното производство, съдът приема, че новата погасителна давност в случая е започнала да тече от момента на
преустановяване на спирането на погасителната давност, респ. от момента на
отмяната на даденото с Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС
тълкуване – т.е. 26.06.2015 г. В тази
връзка давността е била спряна в периода от 16.01.2014 г. до 26.06.2015 г. като
от 26.06.2015 г. за вземанията е започнала да тече нова давност като
едва от този момент спрямо изпълнителното дело вече намира приложение
цитираното тълкувателно решение. Доколкото посоченото тълкувателно решение е
прието на 26.06.2015 г., а изпълнителното дело е прекратено по право на 16.01.2016
г., то датата на перемпцията няма отношение към давността.
Второто
изпълнително дело № ***г. по описа на ЧСИ Б.е образувано на 15.11.2019 г. Доколкото
в молбата за образуване на същото е посочено, че се иска налагане на запор
върху банкова сметка ***, то посочената молба отново е прекъснала давността за
процесните вземания. В тази връзка между 26.06.2015 г. – когато е
преустановено спирането на давността и е започнала да тече нова давност при първото
изпълнително дело /съгласно дадените по-горе разяснения по приложението на
цитираните постановление на ППВС и тълкувателно решение/ и датата на образуване
на второто изпълнително дело – 15.11.2019 г. отново не е изтекъл приложимият в
случая петгодишен давностен срок. Доколкото и от датата 15.11.2019 г. до
настоящия момент не е изтекъл петгодишен период, то следва изводът, че
процесните вземания не са погасени по давност.
По отношение на изложените от жалбоподателя аргументи, свързани с новите
разрешения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по
тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът намира същите за принципно
правилни, но частично неприложими спрямо производството по изп.д. № ***г. Това е така, доколкото до постановяването на ТР № 2 по т. д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС приложима задължителна съдебна практика, с която правните субекти е следвало да се
съобразяват, представлява Постановление
№ 3 от 18.XI.1980 г. За пълнота следва да се
отбележи, че сходно разбиране, макар и по друг правен въпрос, е застъпено и в
практиката на Европейския съд по правата на човека – решение от 10.01.2019 г.
по дело № 48149/09 – ***.
С оглед
гореизложеното предявените искове са изцяло неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По исканията за разноски на страните:
Искане за
разноски в производството са направили и двете страни. С оглед изхода на същото
обаче такива се дължат само на ответника.
Последният претендира
разноски в размер на 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, което следва да
бъде присъдено изцяло.
Искането за
разноски на ищеца е неоснователно.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на И.Л.А., с ЕГН: ********** и
адрес: *** против „Топлофикация П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. П., ТЕЦ Република, за признаване за установено, че
ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответника сумата
от общо 1401.68 лева – остатък главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент *, находящ се в гр. П., ул. ***,
за периода от 19.12.2009 г. до 30.04.2011 г. – обективирана в изпълнителен лист
от 02.12.2013 г., издаден по ч.гр.д. № 9423/2012 г. по описа на Пернишкия РС и
претендирана по изп.д. № ***г. по описа на ЧСИ С.Б., поради погасяване на
сумата по давност.
ОСЪЖДА И.Л.А., с
ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на „Топлофикация П.“
АД, с ЕИК: ********* сумата от 100 лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение в настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА