Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 29.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19
състав, в открито съдебно
заседание, проведено на тридесети септември две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря
Теодора Кирякова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №18226/2018година по описа на Варненски
районен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по повод
предявен от „А.К.“ ЕАД/ с предишно
наименование „И. К.ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от и.с.т, в качеството му на изпълнителен директор, съдебен
адрес:***, чрез адв. В.Я. срещу В.С.А., ЕГН: **********, адрес: *** 21-ви Микро
район-2 40, ет. 2, ап.4 осъдителен иск с
правно основание чл. 79 ЗЗД за сумата
от 3580.00 евро, представляваща част от дължима главница в размер на
4570,93 евро по Договор за кредит №**************който се усвоява чрез
международна кредитна карта iCard Mastercard
Mall Varna
№0040711/21.12.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на исковата молба в съда – 03.12.2018г. до окончателното изплащане на
сумата.
Твърди се
в исковата молба, че на 21.12.2009г. между
страните е сключен договор за кредит с общ кредитен лимит от 2600 евро. Сумата
по договора била усвоена изцяло от кредитополучателя. На същата дата били
сключени Договор за издаване и ползване
на международна кредитна iCard Mastercard
Mall Varna
№0040711/21.12.2009г. По силата на Договора за карта, Айкарт"
АД предоставило на ответника международна кредитна карта iCard
Mastercard Mall Varna №0040711/21.12.2009г. и открило и водило картова
платежна сметка на Картодържателя, която обслужвала
извършените с Картата трансакции. По силата на Договор за к.А.К. ЕАД
предоставило кредит в евро на В.С.А., който се ползвал посредством извършване
на трансакции с Картата, издадена по Договор за карта iCard
(чл. 1 от Договора за кредит). Кредитополучателят се задължил да ползва и върне
кредита при условията на Договора за кредит. Общите условия към Договора за
кредит и Тарифата за издаване и ползване на международна кредитна карта iCard Mastercard били неразделна
част от договора. Твърди, се че общият кредитен лимит по договора за кредит от
2600 евро е разделен на лимит за трансакции и лимит за разсрочване с размери от
по 1300 евро. Кредитът по лимита за трансакции се усвоявал чрез погасяване на
задължения за извършени трансакции чрез картата. Съгласно ОУ към договора за
кредит усвояването на кредита настъпвало автоматично при начисляването на
лихви, такси и неустойки по двата договора. Кредитът се усвоявал автоматично и
в случай на начисляването на разходи, такси и комисионни, различни от
посочените в договорите, но които произтичали от използването на картата и/или
платежната сметка. Лимитът за разсрочване се използвал за разсрочване на
задълженията по реда на чл.10 от Договора за кредит и чл. 4 от Общите условия
към Договора за кредит. Всяка отделна разсрочена трансакция имала самостоятелен
погасителен план, който се включвал и прилага към месечното извлечение. Върху
усвоените суми по лимита за трансакции се дължала лихва. Размерът на
договорната лихва върху усвоени суми по лимита за трансакции бил 17%
(седемнадесет на сто) годишно (чл. 8.2. от Договора за кредит), като усвоените
суми по кредита се олихвявали, съгласно чл.8 от Договора за кредит. За
извършени трансакции, както и за определени начислени такси, не се дължала
лихва до 15-то число на месеца, следващ месеца на осчетоводяване. В случай, че
до 15-то число на месеца Кредитополучателят не погаси изцяло задължението си
към Кредитодателя за предходния отчетен период, от
16-то число на същия месец се начислявала и договорна лихва в размер на 17%
годишно върху непогасеното задължение(чл. 8.2. от Договора за кредит). Размерът
на годишното оскъпяване по лимита за разсрочване бил 14%(четиринадесет на сто)
(чл.5.3.от Договора за кредит), като годишният процент на разходите възлизал на
27,96 %. Съгласно чл. 9.2. от Договора за кредит, кредитополучателят се
задължавал да плаща минимална погасителна вноска всеки месец до 15-число в
размер на 5% от сумата на усвоения кредит , ведно с начислените лихви,
неустойки и такси и размера на надвишения кредитен лимит с всички падежирали месечни вноски. При неизпълнение се начислявала
неустойка в размер на 10евро. В случай
на надвишаване договорения кредитен лимит, съгласно чл. 6.3. от Договора за
кредит се дължала такса за надвишаване на кредитния лимит в размер на 10 %
(десет на сто) от превишението, но не по-малко от 5
(пет) евро.
Съгласно сключено Тристранно споразумение от
21.12.2009г., ответникът признал съществуването на стари задължение към Айкарт АД към 20.12.2009 в размер на 4537,52лева, натрупано
във връзка с усвояването на кредит по Договор за издаване и ползване на
международна кредитна карта iCard Mastercard
от14.09.2008г. (чл. 1 от Тристранното споразумение). По силата на чл. 2 от
Споразумението „Айкарт Кредит“ АД се съгласило да
погаси изцяло задължението към „Айкарт“ АД. В
резултат на извършеното плащане задълженията на В.С.А. към „А.АДбили изцяло
погасени и договорът преустановил своето действие (чл. 5 от Споразумението). В
същото време чрез извършеното плащане от „Айкарт
Кредит“ към „А.АД, се усвоява;ла сумата от 2320евро по начина описан в чл.6 от
Тристранното споразумение. Така към 21.12.2009г. ответникът дължал на ищеца
сумата от 4537,52евро, съобразно условията на Тристранното споразумение и
Договора за кредит.
След подписването Споразумението ответникът
продължил да усвоява суми по предоставения му револвиращ кредит. На 28.02.2013
г. между страните било сключено споразумение за прехвърляне на лимит за
разсрочване. По силата на Споразумението страните се съгласили,че усвоеният
размер от лимита за разсрочване се прехвърля към лимита за трансакции, в резултат
на което лимитът на трансакции е усвоен до 1983,72евро, а лимита за разсрочване
се погасява. Лимитът за разсрочване се
закривал, а всички останали разпоредби по договора продължавали да се прилагат
в пълен обем.
Кредитополучателят не се е възползвал от
възможността да прекрати Договора за кредит. Поради незаплащане на шест поредни
минимални погасителни вноски, настъпила предсрочна изискуемост на целия усвоен
от кредитополучателя кредит, вкл. и разсрочените задължения, ведно с
начислените лихви, такси и комисиони. Предсрочната изискуемост била обявена,
считано от 03.02.2014г., за което ищцовото дружество
изпратило на ответника уведомления Моли се за уважаване на предявения иск.
В предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, като изразява становище по допустимостта и съществото на предявения иск.
Счита иска за неоснователен. Оспорва, че между него и ищеца е съществувала
облигационна връзка по издаване на кредитна карта. Счита, че положените подписи
в договорите не принадлежат на никой от представляващите дружеството. Намира,
че не са спазени изискванията на чл.11 ал.1 ЗПК и потребителският кредит е
недействителен. Приложена била нелоялна търговска практика, като документите не
били в предписаната от закона форма. Оспорва настъпилата предсрочна изискуемост
на твърдяното вземане. Счита за нищожни поради противоречие с добрите нрави
клаузите, досежно възнаградителната лихва, такси комисионни и др. Възразява за изтекла погасителна давност по
отношение на търсените суми. Моли за отхвърляне на иска.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно от приложения по
делото договор за кредит с ползване на кредитна карта №******************с
приложения към него, включително и договор от същата дата за ползване на
пластика на кредитна карта, със сключване на същите на ответницата е била
предоставена възможността да ползва парични средства на ответника с лимит до
2600.00евро., срещу което се задължил да ги върне, заедно с лихва за ползването
на заемната сума, а общо усвояваните суми подлежали на връщане на минимални
месечни вноски. Приети по делото са и приложимите към договорите ОУ на
заемодателя.
Видно от приложеното по
делото споразумение от 21.12.2009г. с предмет прехвърляне на кредит, сключено
между двете страни по делото (ищецът с различно наименование към този момент) и
третото лице „Айкард“ АД (тогава „Интеркарт
файнанс“ АД), по силата на това споразумение ищецът
по делото се задължил и изплатил предходни задължения на ответника към третото
лице „Айкард“ АД, в размер на 2320евро /4537,22лева/.
Със същото споразумение ответницата по делото се съгласила тези задължения да
бъдат погасени от новия й кредитор по
договора от 21.12.2009г. „И. К.ЕАД („А.к. ЕАД). След това трите страни приели
помежду им, че признаото задължение е погасено на „Интеркарт файнанс“ АД от „И. К.ЕАД
(„А.к. ЕАД) със средствата, отпуснати от ищцовото
дружество на ответницата, с договора от 21.12.2009г.
По делото са прието и
приложени месечни извлечения за изтегляните от ответницата суми по договорите
за кредит от м. септември 2008г. до 2013г. вкл., както и обобщени справки –
извлечения от сметката на ответницата за
ползването на кредитната карта по договора с ищеца от 21.12.2009г., взети
предвид от вещото лице по ССчЕ.
На л.166-167 от делото
са приети покана за изпълнение от 19.08.2013г. и разписка за за доставяне с пощенско клеймо от 11.09.2013г.
Заключението по приетата
ССчЕ съдът цени като обективно и мотивирано от вещото
лице. От него се изяснява, че размерът на усвоения и непогасен кредит по
договорите за кредит и кредитна карта от 21.12.2009г. възлиза на 4570,93евро.
Сумите от транзакциите, извършени от ответницата с предоставената й кредитна
карта, са отразявани счетоводно редовно, а месечните извелчение
съответстват на реално извършваните и осчетоводявани транзакции. Подписаното
тристранно споразумение от между ответницата, „И. К.ЕАД и „Интеркарт
файнанс“ АД и свързаният с него протокол от
31.12.2009г. за прихващане на насрещни задължения между „И. К.ЕАД и „Интеркарт файнанс“ АД, са отразени счетоводно от търговците, като
разчетът е трансформиран в заем, без да има ефективно превеждане на суми от
единия към другия търговец. Последното плащане по кредита е направено на
28.06.2013г. от кредитополучателя и е в размер на 148,27евро. Общо неплатените
месечни вноски са 64 броя.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея
нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
Предпоставките на предявения иск се свързва с пълно и главно доказване от ищеца на:
наличие на сочената договорна връзка с ответника; предоставянето на кредитната
главница в полза на длъжника (усвояване чрез погасяването първо на предходни
задължения към друг кредитор, а след това с други транзакции); изпадането на
ответника в забава; предсрочната / изискуемостта на вземанията; а също и
размера, основанието и дължимостта на предявените
вземания.
В тежест на ответника е
да докаже своята изправност по задължението си за плащане, евентуално доводите
си за недължимост, вкл. погасителна давност, изтекла
за процесните задължения.
Съдът счита, че са
налице валидни договори обвързващи страните с договореното и описано
съдържание. От заключението по ССчЕ се изясни, че
усвоеният и непогасен паричен дълг по договора за кредит и кредитна карта от
21.12.2009г. възлиза на 4570,93евро., като сумите от транзакциите, извършени от
ответницата с предоставената й кредитна карта, са отразявани счетоводно редовно
и отделно месечните извелчения съответстват на реално
извършваните и осчетоводявани транзакции. Т.е. съдът счита за доказана
изправността на кредитора по основното му задължение за предоставяне на
разположение на парични средства до определен лимит в полза на ответника. Не е
оспорено от ответника и е видно от заключение по ССчЕ
обстоятелството, че последното плащане
по кредита е направено на 28.06.2013г. от ответницата А., след което е
преустановила изпълнението на задълженията си. Поради това несъмнено е
изпаднала и в забава, с всички произтичащи от нея последици, включително
правомощието да се ползва кредитора от предсрочна изискуемост.
По делото са приети
покана за изпълнение от 19.08.2013г. и разписка за до длъжника, изпратена до
известния й адрес, представен по договора, с пощенско клеймо от 11.09.2013г. С
поканата и удостовереното в нея, че към датата й, ответницата не е заплатила
две месечни минимални вноски и дължи 158,12евро, като усвоеният кредитен лимит,
може да стане предсрочно изискуем при условията на договора, кредиторът се е
позовал на правото си да получи пълната предсрочно изискуема сума по кредита,
считано от 11.09.2013г.
Направено е възражение
за изтекла погасителна давност, което според настоящия състав е основателно.
Актуалната съдебна практика приема, че при договори за кредит възниква за
кредитополучателя едно общо и единно задължение за връщане на сумата, но което
само е разсрочено по волята на страните. Поради това отделните вноски не са периодични платежи и погасителната
давност за тях не е три, а е пет години. Доколкото обаче всяка вноска става
изискуема, считано от уговорения за нея падеж по погасителен план, като от този
момент върху същата се начислява и лихва за забава при неизпълнение, то и
петгодишната погасителна давност ще следва да тече от съответния падеж на всяка
отделна вноска.
Видно от събраните доказателства по делото след
изпращането на поканата за
изпълнение на 19.08.2013г. до длъжника, кредиторът не е
направил никакви постъпления за събиране на вземането си, като последното
плащане по кредита е направено от ответницата на 28.06.2013г. Към датата на
поканата, задължението е съществувало и е било изцяло изискуемо и след
11.09.2013г. /датата на пощенското клеймо на обратната разписка на пратката с
поканата до длъжника/ не са предприети никакви действия за събирането на
дължимата сума. Не се установяват последващи плащания
или сключени с ответницата споразумения, които да прекъсват давността; няма и последващи транзакции, които да индикират
продължаване на договора или данни да са били приемани впоследствие различни
общи условия към кредита, още по-малко това да е било направено по надлежен ред
(със съгласието на кредитополучателя), които да биха могли валидно да променят
първоначално уговорените условия за прекратяване и за издължаване по кредита. По тези причини и с оглед обстоятелството, че до предявяване на иска на
03.12.2018г. са изминали повече от пет години, за кредитора се е погасило
правото да получи по съдебен ред претендираната парична сума, на осн.
чл.110 ЗЗД.
Така възражението за изтекла
давност се споделя от съда и с оглед на това предявеният частичен иск следва да
бъде отхвърлен.
Предвид изхода по спора
разноски на ищеца не се следват, но също и на ответника, защото е защитаван от
особен представител.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „А.К.“ ЕАД/ с предишно
наименование „И. К.ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** срещу В.С.А., ЕГН: **********, адрес: ***
21-ви Микро район-2 40, ет. 2, ап.4 осъдителен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД за сумата от 3580.00 евро, представляваща част от дължима главница в размер на
4570,93 евро по Договор за кредит №**************който се усвоява чрез
международна кредитна карта iCard Mastercard
Mall Varna
№0040711/21.12.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на исковата молба в съда – 03.12.2018г. до окончателното изплащане на
сумата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен срок от получаване на
съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: