Р Е Ш Е Н И Е
гр. Перник, 08.04.2021 г.
Административен
съд-п.*** в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: Слава Г.
при секретаря Е. В., като разгледа докладваното от
съдията Г. административно дело № 65/2021г. по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 171 и следващите от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/.
Образувано е по жалба на В.К.Г., с адрес *** против Заповед № 21-1158-000029
от 12.01.2021г. издадена от Р.Н.С.***-мл. автоконтрольор при сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР-П.***. Със заповедта е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП-временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС до решаване ва въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца.
В жалбата се правят оплаквания за
незаконосъобразност на обжалваната ПАМ доколкото при издаването й не са спазени
административно производствените правила. Твърди се, че не е управлявал МПС под
въздействие на наркотици и не е доказано извършеното нарушение. Дадена е кръвна
проба за химическо изследване като към момента на издаване на мярката, не е
налице наличен резултат от изследването. Сочи, че при наличие на изследване на
кръвна проба установените стойности са определящи, поради което органът е
следвало да вземе предвид резултатът от изследването преди да пристъпи към
издаване на акта. С тези доводи се иска отмяна на оспорения акт.
В съдебно заседание адв. С.И.,***
пълномощник на жалбоподателя поддържа жалбата. Позовава се на заключение на съдебно
химикотоксологична експертиза, която е установила, че в биологичната проба на
жалбоподателя няма присъствие на наркотични вещества. Пледира заповедта за
налагане на принудителна административна мярка да се отмени като
незаконосъобразна. Заявява претенция за присъждане на разноски, за което
представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответникът
по жалбата–Р.Н.С.***-мл. автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР-П.*** за представител изпраща гл. юк. Звездалина В.***. Оспорва жалбата.
Пледира същата да се отхвърли като неоснователна.
Административен
съд-п.***, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и
прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите
по делото писмени доказателства, приема за установено следното:
По допустимостта:
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-1158-000029 от 12.01.2021г. издадена от Р.Н.С.***-мл. автоконтрольор при
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-П.*** е връчена на жалбоподателя на 12.01.2021г..
Жалба срещу заповедта е депозирана в Административен съд-П.*** на 26.01.2021г..
С оглед на това жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, насочена е
срещу подлежащ на съдебен контрол акт, адресат, на който е жалбоподателя,
поради което е процесуално допустима и ще се
разгледа по същество.
По фактите:
На 12.01.2021г., около 00:20 часа, в община Р.***,
на път І-6 с посока на движение от гр. Р.*** към с. П., В.К.Г. управлявал
собствения си лек автомобил „***“ с рег. № ***. Спрян е за проверка от
контролен орган. Изпробван в 00.50ч. с техническо средство Дръг тест 500 с
фабричен номер ARNJ-0006, който отчел
положителен резултат за наличие на амфетамин.
Проверяващите приели, че лицето управлява МПС под въздействие на
наркотични вещества. Издаден му е талон за медицинско изследване № 075808 от
12.01.2021г. в 01:30ч.. Веднага е съставен акт за установяване на
административно нарушение серия GA, № 335632
от 12.01.2021г. за установено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП.
Въз основа на съставения АУАН на
жалбоподателя са иззети свидетелството за управление на МПС, свидетелството за
регистрация на МПС и регистрационните табели на автомобила. Съставеният АУАН е
подписан от нарушителя без възражения и му е връчен препис от него.
Със Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-1158-000029 от 12.01.2021г. издадена от
Р.Н.С.***-мл. автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-п.***
е наложена принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП-временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца.
В.К.Г. е
дал кръвна проба във ФЦСМП-Р.*** в 1.50ч. във връзка с издадения му талон №
075808 от 12.01.2021г. за извършване на медицинско изследване.
Образувано е досъдебно производство № 7/2021г.
по описа на РУ-Р.*** към ОД на МВР-П.***. Назначена е съдебна
химикотоксилогична експертиза.
Експертите са установили, че в кръвната проба на В.К.Г. не
е налице присъствие на амфетамини и не е налице присъствие на наркотични
вещества.
По делото е представена и Заповед № 313з-1464 от 08.08.2017г. на
Директора на ОД на МВР-П.***, с която на основание чл. 43, ал. 3, т. 1 и ал. 4
от ЗМВР е определил да издават принудителни административни мерки по реда на
Глава Шеста от ЗДвП, съобразно тяхната компетентност, конкретно посочени
длъжностни лица, между които в т. 1.8. са мл. автоконтрольорите в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР.
Представено е удостоверение с
изх. № 313р-2410 от 10.02.2021г., от което е видно, че издателят на заповедта
заема длъжност мл. автоконтрольор в сектор „ПП“ към отдел „ОП“ при ОД на МВР-П.***.
Горната фактическа обстановка се
възприе от представените и приети като
годно доказателство документи събрани в хода на производството от
административния орган.
При така установените факти,
настоящия съдебен състав на Административен съд-П.*** като извърши по реда на
чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения
индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна
до следните правни изводи:
По правото:
За да е законосъобразна наложената
принудителна административна мярка същата трябва да е издадена от компетентен
орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по
чл. 171, т. 1, 2, 2а, т. 4, т. 5, буква "а", т. 6 и т. 7 се прилагат
с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон,
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. ОД
на МВР е служба за контрол по ЗДвП, като съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП ръководителите
на службите за контрол или оправомощени от тях длъжностни лица могат да
прилагат принудителните административни мерки. Със заповед № 313з-1464 от
08.08.2017г. директорът на определената
служба за контрол е оправомощил длъжностни лица, заемащи конкретно посочена
длъжност, между кои са и младши автоконтрольорите в сектор „Пътна полиция“ да
издават заповеди, с които да прилагат принудителни административни мерки по
Глава Шеста от ЗДвП. Това е заповедта, оправомощаваща длъжностното лице нейн
издател да издаде мярка с такъв характер. С оглед на това се приема, че
оспорената заповед е издадена от компетентен орган и не са налице основания за
отмяната й в условията на чл. 146, т. 1 от АПК.
Заповедта за прилагане на
принудителната административна мярка е издадена в писмена форма и съдържа
всички необходими реквизити, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, във
връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В
нея е посочено, че се издава въз основа акт за установяване на административно
нарушение, като са описани и установените с акта обстоятелства. В текста на
акта фигурира позоваване на фактическо обстоятелство, съставляващо едновременно
с това и възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание
за прилагане на принудителната административна мярка. С оглед на това
същата е мотивирана, като мотиви има изложени и в съставения акт за
установяване на административно нарушение. Не се констатират отменителни
основания по чл. 146, т. 2 от АПК.
В производството по издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, такива, които ако не бяха извършени щяха да доведат административния орган до различни фактически и правни изводи. Само подобни нарушения се оценяват като съществени и респ., само подобни нарушения биха могли да обосноват извод за незаконосъобразност на административния акт. Изрично е вписано и конкретното отнето свидетелство за управление, а именно СУМПС № **********. Съдът не намира и никакви разминавания в съставения АУАН и в изложените в ЗППАМ мотиви. С оглед изложеното по-горе не се констатират основания, които да послужат за отмяна на заповедта в условията на чл. 146, т. 3 от АПК.
Оспорената
заповед е издадена в противоречие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на
чл.
171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, посочена като правно основание за
издаване на процесната заповед, принудителна административна мярка временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство се
прилага на водач, който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да
даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл.
174, ал. 4 установените стойности са определящи.
Следователно, за да бъде законосъобразно приложена посочената ПАМ, е необходимо наличието на следните
предпоставки: водач, който управлява МПС след като е употребил
наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да даде биологични
проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване.
По делото не е спорно, че на 12.01.2021г.,
около 00.20часа, в град Р.*** жалбоподателят е управлявал собствения си лек
автомобил марка
„***“, с рег. № *** като при проверка в 00.50часа с техническо средство Дръг
тест 500 с фабричен номер ARNJ-000 е
отчетен положителен резултат за употреба на амфетамин.
По делото също така не е спорно, че жалбоподателят е дал кръвна проба въз
основа на издадения му талон за медицинско изследване № 075808. Не спорно и това, че в резултата от
кръвна проба не е установено присъствие на наркотични вещества, нито на
амфетаминов тип стимуланти.
За да е материално законосъобразна
заповедта е необходимо по делото органът да е доказал фактическия състав на
разпоредбата и да е налице някоя от четирите хипотези - 1) управление на
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на
хиляда, установено с техническо средство или медицинско изследване; 2)
управление под въздействието на наркотични вещества, установена с
медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест; 3) отказ да бъде проверен с техническо
средство; 4) отказ да даде кръв за медицинско изследване. Като по –
същественото тук е, че при наличие на изследване от кръвна проба или изследване
с доказателствен анализатор по реда на чл.
174, ал. 4 от ЗДвП, установените стойности са определящи.
От своя страна разпоредбата на чл. 3а
от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози,
регламентира начинът на установяване на употреба на наркотични вещества, а
именно с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато
лицето: 1. откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2.
лицето не приема показанията на техническото средство или теста; 3. физическото
състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство
или тест. Разпоредбата не изисква кумулативно наличието на предпоставките за
всяка от трите хипотези.
Изрично в чл. 6, ал. 9 от наредбата е
разписано, че органът може да използва показанията на теста за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози само при отказ на лицето да
подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на
посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или
за даване на проби за изследване. В случая обаче нито една от тези хипотези не
е налице, поради което използването на резултата от теста е без основание. От
доказателствата по делото е видно, жалбоподателят е подписал и е получил талона
за изследване, явил се е в срока за вземането на биологична проба (кръв), в
посоченото в талона място и не е отказал да му бъде направен тест с дрегера от
полицейските органи. Поради това, като е издал заповедта за прилагане на ПАМ
без наличието на положителен резултат от медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване в съответствие с изискванията на чл.
171, т. 1, б. "б" от ЗДвП и чл.
3а, т. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози,
ответникът е издал материално незаконосъобразен административен акт.
От доказателствата по делото следва,
че на жалбоподателят е извършена проверка с тест, който резултат е отчел
употреба на амфетамин, като този резултат е оспорен от него и му е издаден
талон за изследване. Изследване е
извършено.
При тези данни употребата на
наркотични вещества може да бъде установена единствено с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване. Предвид това, правилно му е взета кръвна проба в ФСЦСП-Р.***
в посочения времеви интервал в талона за изследване. Взетата проба кръв е
изпратена за извършване на съдебно химикотоксикологична експертиза възложена по
ДП № 7/2021г по описа на РУ-Р.*** към ОД на МВР-П.***. В резултата от кръвна проба не е установено присъствие
на наркотични вещества, нито на амфетаминов тип стимуланти. При
наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор
по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП установените стойности са определящи. В
случая съдът приема, че употребата на
упойващи вещества от жалбоподателя не е доказана и констатациите в АУАН са
оборени. В тежест на административния орган е да докаже, наличие на извършено
административно нарушение за предотвратяването и преустановяването, на което е
издадена принудителната административна мярка. В конкретния случай с резултата
от проведеното медицинско изследване на кръвната проба се оборват установяванията, че на 12.01.2021г. настоящия
жалбоподател е управлявал МПС под въздействие на наркотични вещества и техни
аналози. След като от изследваната кръвна проба на жалбоподателя безспорно се
установява, че в кръвта му не е имало наличие на наркотични вещества, т. е
изцяло се опровергават резултатите от извършеното изследване с теста, то от
страна на оспорващия не е осъществена посочената в акта хипотеза на чл.
171, ал. 1, т. б. "б" от ЗДвП, представляваща предпоставка за
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС. В този смисъл са
Решение № 67/03.01.2019г. по АД № 5442/2019г. на ВАС, Решение № 15410 от
11.12.2018г. по АД № 3123/2018г. Следователно не са възникнали материално
правните предпоставки, при които възниква правото на административния орган да
издаде заповед за налагане на процесната принудителна административна мярка временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач в хипотеза на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП.
Оспорваната заповед е незаконосъобразна и като такава ще се отмени в условията
на чл. 146, т. 4 от АПК.
Държейки сметка, че при констатиране
на нарушения на ЗДвП от вида на процесните, които са изключително сериозни и са пряко свързани със
здравето и живота на участниците в движението, законодателят в хипотеза като
настоящата е допуснал фактическото изпълнение на принудителната мярка да става
незабавно при установяване на нарушението, т.е. със съставянето на АУАН и преди
да се издаде акт, с който мярката да се приложи. Именно затова изхождайки от
разпоредбата на чл. 172, ал. 3 и ал. 4 във вр. с ал. 2, т. 3 от ЗДвП веднага СУМПС, СРМПС и регистрационните табели се изземват
от органа, който е установил
административното нарушение, а не от органа който е компетентен да приложи ПАМ.
Поради тази причина от една страна се постигат целите на ЗДвП, а от друга
компетентният да приложи мярката орган разполага с време, в което юридически да
приложи мярката. С оглед спазването на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП
резултатите от изследването на кръвната проба са определящи и съобразно тях
органът следва да предприеме последващи действия.
Въз основа на изложените съображения
жалбата е основателна. Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 21-1158-000029 от 12.01.2021г. издадена от Р.Н.С.***-мл. автоконтрольор
при сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-П.*** ще се отмени като
незаконосъобразна.
При този изход на делото
жалбоподателят има право на разноски. Същите са своевременно предявени. На
основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът ще бъде осъден да заплати на
жалбоподателя направените по делото съдебни
разноски в размер на 310.00лв., представляващи 10.00 лева – внесена
държавна такса за образуване на съдебно производство и 300.00 лева, договорено
и изплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие
№ 25994 от 26.01.2021г.
На основание чл.
172, ал. 5 от ЗДвП решението на административния съд не подлежи на
обжалване.
Водим от изложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд–П.***
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на В.К.Г. Заповед №
21-1158-000029 от 12.01.2021г. издадена от Р.Н.С.***-мл. автоконтрольор при
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-П.***.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи-п.*** да заплати на В.К.Г., с ЕГН **********,
с адрес *** съдебни разноски по АД № 65/2021г. по описа на Административен съд-П.***
в размер на 310.00 /триста и десет/ лева.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:/П/