Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Каварна., 08.07.2021г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, в открито
съдебно заседание на седемнадесети юни, през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА
УЗУНОВА
при участието на секретаря Елена Шопова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №106/2020г. по описа на съда, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.124 от ГПК.
Гражданско дело №106/2020 год. е
образуван по молба с х.№945/13.03.2020г., подадена от адв.Г.Л. ***, съдебен
адрес ***, като пълномощник на И.Н.И. с ЕГН ********** ***, срещу
„Електроразпределение Север“ АД, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
бул.“Вл.Варненчик“, №258, Варна Тауърс, кула Е, ЕИК *********. Предявен е
отрицателен установителен иск по чл.124 от ГПК.
В исковата си молба ищецът излага,
че на 05.12.2019г. служители на ответното дружество извършили техническа
проверка на измервателните системи и съпътстващите ги електрически инсталации
на ищеца И.И. относно обект с аб.№**********, находящ се в гр.Шабла, ул.“***“,
№20, като самата проверка била осъществена в отсъствие на абоната. При
проверката не били констатирани нарушения на целостта на кутията, на клемите и
клемния блок на електромера. По време на проверката били отчетени показанията
за дневна и нощна тарифа. След проверката СТИ било демонтирано и изпратено за
експертиза в БИМ, като било монтирано ново. За резултатите от проверката,
служителите които я извършили съставили констативен протокол
№1203013/05.12.2019г. След проверката съставения протокол бил връчен за подпис
на бащата на ищеца Н. И. С.
На 11.02.2020г. след извършена
метрологична експертиза от експерт при БИМ било констатирано наличие на
преминала енергия на тарифа №3 (6880,167 kWh), която не била визуализирана на
дисплея. Според заключението на експерта,
електромера съответствал на метрологичните характеристика и отговарял на
изискванията за точност при измерване на ел.енергия. Въз основа на проверката
било одобрено становище за начисляване на абоната на допълнително количество
ел.енергия общо 6880 kWh за периода 17.02.2018г. – 05.12.2019г., разделена на
подпериоди: от 17.02.2018г. до 30.06.2018г. – 1403 kWh; от 01.07.2018г. зо
30.06.2019г. - 3822 kWh; от 01.07.2019г. до 05.12.2019г. - 1655 kWh.
Във връзка с така изготвеното
становище на ищеца била начислена допълнително количество ел.енергия, за което
на ответника била издадена фактура №**********/26.02.2020г. на стойност 1 347
лева с ДДС, с падеж 09.03.2020г.
Ищецът счита, че не дължи
претендираната сума по фактурата, по мотиви подробно изложени в исковата молба.
Моли съда да постанови решение, с
което да приеме за установено, че И.Н.И. не дължи на „Електроразпределение
Север“ АД сумата от 1347,00 лева, представляваща допълнително начислена
ел.енергия общо 6880 kWh, за периода от 17.02.2018г. до 05.12.2019г., за което
било издадена фактура №**********/26.02.2020г. Претендира разноски.
В с.з., ищецът редовно призован не
се явява, представлява се от упълномощен адв.Г.Л. – ВАК. Поддържа исковата
молба и моли за уважаването й.
Ответникът е депозирал писмен отговор
чрез адв.В.К.. Счита иска за допустим, но неоснователен. Твърди, че според
представения КП №222/11.02.2020г. на БИМ Русе било установено при софтуерно
четене външна намеса в тарифната схема на електромера и било налице натрупано
количество ел.енергия в тарифа 3 - 6880 kWh, която не била отчетена. Според
чл.55, ал.1 от ПИКЕЕ, в случай, че се установи, че са налице количества
ел.енергия в невизуализирани регистри на СТИ, операторът на съответната мрежа
начислява измереното след монтаж на СТИ количество ел.енергия в тези регистри.
По отношение на възражението на
ищеца за изчислената ел.енергия, ответникът сочи, че са в сила разпоредби в
ПИКЕЕ (обн. в ДВ, бр.35 от 30.04.2019г.), приети от ДКЕВР на основание чл.21,
ал.1, т.9 от ЗЕ, вр. с чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, където се регламентирали принципите на измерване, начините и в местата
за измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството
ел.енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на
средството за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа
до регистрираните от тези средства база данни. Сочи, че към датата на
проверката в обекта на ищеца били в сила горецитираните правила, поради което
била начислена и количеството ел.енергия, изчислена по одобрена от ДКЕВР
методика.
Установеното количество ел.енергия
е следвало да се заплати от ищеца след издадена фактура на клиента за
коригиране на количества ел.енергия. С писмо изх.№57436/26.02.2020г.
„Електроразпределение Север“ АД уведомило абоната за извършената проверка и е
изпратило Констативния протокол като му е посочен и срок за плащане.
Моли съда да отхвърли иска на
ищеца, като му присъди разноски.
В с.з. ответникът, редовно
призован, представлява се от адв.К., който оспорва иска на ищеца. Претендира
разноски.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа страна:
От съдържанието на представения по
делото Констативен протокол № 1203013/05.12.2019г. се установява, че на
посочената дата служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили проверка на електромер
с фабричен № 2008 7834496, отчитащ потреблението на електрическа енергия в
горепосочения обект. Проверката е извършена в присъствието на един свидетел,
който е подписал протокола. В последния е отразено, че при проверката е
установено, че в тарифа 1.8.3 са натрупани 6880.167 кWh. Посочено е, че електромерът е демонтиран
и изпратен за проверка в БИМ.
Като писмено доказателство по
делото е приобщен и Констативен протокол от метрологична експертиза на средство
за измерване № 222/11.02.2020г. на Българския институт по метрология, Главна
дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел – Русе. В него било
посочено, че електромерът е предаден за експертиза в плик, пломбиран с пломба №
560641, придружен с коментирания констативен протокол, с показания на тарифите:
Т1 – 022118.9 кWh, Т2 – 039980.7 кWh. Отразено е, че при софтуерно четене е
установена намеса в тарифната схема на електромера, като е налице преминала
енергия на тарифа 3 – 6880.167 kWh, която не е визуализирана на дисплея.
Констатирано е, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и
отговаря на изискванията за точност при измерването на електрическата енергия.
Изготвено е Становище за
начисление на електрическа енергия от „Електроразпределение Север“ АД от 21.02.2020
г. в размер на 6880 kWh за период от 17.02.2018г.
до 05.12.2019г., както следва: за
периода от 17.02.2018г. до 30.06.2018г. – 1403 kWh, за периода от 01.07.2018г.
до 30.06.2019г г. – 3822 kWh и за периода от 01.07.2019г. до 05.12.2019г. –
1655 kWh. Посочено е, че корекцията е извършена на основание софтуерно
прочитане паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена
ел. енергия.
Въз основа на цитираното становище
е издадена Фактура **********/26.02.2020 г. за сумата от 1347,00 лева.
По делото е назначена
съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена
и обоснована. От заключението на вещото лице става ясно, че след извършена
проверка на материали и извършени допълнителни справки е установено, че СТИ е
било правилно свързано между захранващата мрежа
и консуматорите и според данни от КП №222/11.02.2020г. на БИМ е отчетена
невизуализирана тарифа Т3; няма данни за повреда или неправомерно вмешателство
в схемата на свързване на процесното СТИ; според данни от КП №222, количеството
енергия, записано в регистър Т3 е преминало през измервателния уред, не е
отчетено до демонтажа на СТИ, тъй като не е визуализирано на екрана;
математическите изчисления по извършената корекционна процедура са точно
изчислени; според вещото лице не може да се установи точно в кой времеви
интервал от денонощието е записана енергия в Т3, но при нормално напрежение 230
V, ток 50А и среден фактор на
мощност 0,87 активната мощност е 10kW. При тази мощност потреблението за един час е 10 kWh. За
потреблението на 6880 kWh при максимална мощност от 10kV са необходими 688 часа, т.е. по 1,05 часа на денонощие за
период от 657 дни; процесният електромер е произведен 2008г., преминал е
първоначална метрологична проверка през същата година, ползван е (на неизвестно
място) до последващата метрологична проверка през 2018г., след което на
16.02.2018г. е монтиран на място на потребление с аб.№**********.
В съдебно заседание вещото лице
поддържа заключението. Отговаря на поставените въпроси от страните.
В с.з. е разпитан свидетелят С.Т.Г.,
която е присъствала на проверката и е съставила констативния протокол. Посочва,
че ищецът-абонат на електродружеството до 2020г. имал съставени шест протокола с нарушения.Твърди, че с
лаптоп, на който софтуера е закупен от дружеството на завода производител на
електромера, имат право да четат електромера и отчетената ел.енергия, както е в
настоящия случай. При проверка било открито, че на този електромер има скрита
тарифа, която не се индивидуализира на екрана на електромера. След
констатациите, електромера бил демонтиран и изпратен в БИМ. При проверката
потърсили собственика на имота и
ползвател И.И., но него го нямало и на място дошъл неговия баща, който
собственоръчно подписал протокола. На него му било обяснено, че електромера ще
бъде демонтиран и поставен в торба и предаден в БИМ.
По искане на ищеца е разпитан
свидетеля Р.К., приятел на ищеца и негов съсед, който свидетелства, че бащата
на ищеца не разбрал за какво се подписва и за какво е проверката.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Спорното правоотношение се е
развило при положение, в което ПИКЕЕ /ДВ 98/2013г./ са отменени /с изкл.чл.48 –
чл.51/ и липсва специална подзаконова уредба за преизчисляване на сметки за
електроенергия за минал период поради неотчитане и незаплащане на част от
действително потребеното. Правоотношението между страните обаче съставлява
договор за продажба на електроенергия при публично известни общи условия. Те
имат своята специална регламентация в ЗЕ, която не изключва за неуредените
случаи приложението на общите норми на ЗЗД касателно задължението на купувача
да плати цената на продадената енергия.
В съответствие с общата норма на
чл.183 от ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но по грешка
то е отчетено в по-малко и съответно е заплатена по-малка от реално дължимата
цена, купувачът дължи доплащане на разликата. Дори да липсва специална правна
уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на
цената на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на
неоснователно обогатяване.
Когато потребителят неправомерно
въздейства върху средството за техническо измерване, той дължи да заплати
реално потребената електронерегия - ако доставчикът докаже наличието на
потребление и действителния му размер. Извършеното от потребителя софтуерно
въздействие върху средството за техническо измерване, следствие което част от
действително потребената електроенергия не е отчетена от
електроразпределителното дружество, влече като последица ангажиране на
отговорността по чл.183 от ЗЗД на потребителя /решение №150/26.06.2019г. по
гр.д.№4160/2018г. на 3-то ГО на ВКС/.
При липса на специална
регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия
поради грешки в отчитането, исковото производство е достатъчна гаранция за
равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители
/решение по гр.д.2991/2018г. на 3-то ГО на ВКС/.
В настоящия спор ответникът е доказал
неправомерното вмешателство в софтуера на средството за техническо измерване,
както и извършването му след монтиране на средството в обекта на ищеца /следва
от установената параметризация в две тарифи от производителя и факта, че
електроразпределителното дружество не разполага със софтуера за програмиране/.
В резултат на неправомерното вмешателство доставена в обекта на ищеца 6880,167kwh
електроенергия не е отчетена при електроразпределителното дружество и не е
заплатена от ищеца. Софтуерното вмешателство е свързано с противоправно виновно поведение на ищеца.
То съставлява човешка намеса в паметта на електромера и единствената възможна
причина за осъществяването му е виновното поведение на ищеца – купувач,
предвид, че ответникът и електроразпределителното дружество не разполагат с
необходимия софтуер, а и реализираната цел /скриване и неотчитане на част от
реално доставената и потребена електрическа енергия/ ползва само купувача - ищеца.
Ето защо той дължи да заплати стойността на доставената му електронергия в
горепосочения обем. Няма данни наистина в кой период от денонощието е ползвана
отчетената в скрития регистър електроенергия, но това е без значение, предвид,
че е остойностена от ответника по цени за технологични разходи, а те са
по-ниски от цените за дневна и нощна тарифа.
Като се има предвид изложеното,
процесното количество електроенергия начислено от ответника на стойност от 1347,00
лева се дължи от ищеца по сключения между тях договор за продажба на
електроенергия. Предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и
като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед крайния резултат от спора
и на осн.чл.78 ал.3 от ГПК ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника
разходите за водене на делото, а именно – сумата 1132,00 лева, от които 912,00
лева адвокатски хонорар, 200,00 лева - възнаграждение за вещо лице и сумата от 20,00 лева за призоваване на
свидетел.
Водим от гореизложеното,
Каварненският районен съд
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Н.И. с
ЕГН ********** ***, срещу „Електроразпределение Север“ АД, със седалище и адрес
на управление гр.Варна, бул.“Вл.Варненчик“, №258, Варна Тауърс, кула Е, ЕИК
*********, иск за установяване на това, че ищецът не дължи на ответника сумата 1347,00
(хиляда триста четиридесет и седем) лева, представляваща цена на незаплатена
потребена електрическа енергия по
фактура № ********** от 26.02.2020 г. за обект с абонатен №********** и
клиентски №********** гр.Шабла, ул.“***“, №20.
ОСЪЖДА И.Н.И. с ЕГН ********** ***,
да заплати на „Електроразпределение Север“ АД, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, бул.“Вл.Варненчик“, №258, Варна Тауърс, кула Е, ЕИК
*********, сумата 1132,00 (хиляда сто
тридесет и два) лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд Добрич в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………………..