Решение по дело №421/2019 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 330
Дата: 30 септември 2019 г. (в сила от 30 септември 2019 г.)
Съдия: Тодор Хаджиев
Дело: 20195600500421
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 330/ 30.09.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Хасковският окръжен съд, гражданска колегия в публично заседание на осемнадесети септември двехиляди и деветнадесета година в състав:

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА

                                                                          ТОДОР ХАДЖИЕВ

 

при секретаря Д.Х., като разгледа докладваното от съдия Тодор Хаджиев в. гр. д. № 421 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Профи Кредит България” ЕООД против Решение № 58/ 22.03.2019 г. по гр. д. № 676/2018 г. на Районен съд Харманли в частта, в която предявеният против Й.Ц.И. иск с правно основание чл. 415 ГПК за дължимата по Договор за потребителски кредит № *** главница е отхвърлен над сумата от 465 лв. до пълния предявен размер от 936. 95 лв.

В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност на обжалваното решение. Излагат се доводи, че споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги на стойност 465. 66 лв.  не накърнява правата на кредитополучателя, уговорено е индивидуално и не е недействително на основание чл. 143 ЗЗП. Предвид изложеното се иска да се отмени обжалваното решение, вместо което се постанови ново по същество, с което да се уважи в пълен размер предявеният иск.   

Въззиваемият Й.Ц.И. не взима становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, констатира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в законния двуседмичен срок по чл. 259 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на инстанционен съдебен контрол, поради което е допустима.

По делото не е спорно, че между „Профи Кредит България” ЕООД и Й.Ц.И. на 05.08.2016 г. е сключен Договор за потребителски кредит № *** за сумата от 500 лв. при годишен процент на разходите от 49. 87% за срок от 9 м. За закупен пакет допълнителни услуги кредитополучателят е поел задължение да заплати на вноски възнаграждение в размер на 465. 66 лв.

На 10.05.2018 г. „Профи Кредит България” ЕООД е подал в РС Харманли Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 942. 96 лв., от които 936. 95 лв. – главница и 6. 01 лв. – лихва за забава, дължими по Договор за потребителски кредит № ***, което е уважено изцяло със Заповед за изпълнение № 263 от 11.05.2018 г. по ч. гр. д. № 441/ 2018 г.

Спорен по делото е въпросът за валидността на включената в договора за потребителски кредит клауза за заплащане на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги на стойност 465. 66 лв.  Макар и да не е направено изрично възражение за недействителност на посочената клауза правилно районният съд е разгледал служебно този въпрос, която възможност произтича от разпоредбата на чл. 6 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори (в т. см. Решение на Съда (голям състав) от 9 ноември 2010 година по дело C-137/08 (VB Penzugyi Lizing Zrt. срещу Ferenc Schneider), Решение от 4 юни 2009 г. по дело Pannon GSM, С – 243/ 08). В тази връзка следва да се има предвид, че сключеният договор за потребителски представлява потребителски договор, който придава на кредитополучателя качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В случая уговорката за предоставяне на пакет от допълнителни услуги на стойност 465. 66 лв. не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и кредитополучателя. Видно от сключеното споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, което е неразделна част от договора за кредит, срещу заплащане на посочената сума кредитополучателят може да се ползва от различни привилегии – бързо разглеждане на искането, възможност за отлагане на плащане на вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна дата на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Неравноправният характер на посочената клауза произтича от липсата на еквивалентност между поетото задължение за заплащане на допълнително възнаграждение и поетите ангажименти от страна на кредитора, тъй като предоставянето на изброените по – горе привилегии не е обусловено от настъпване на предвидени в договора условия, а зависи единствено от волята на кредитора. Цитираната клауза не е индивидуално уговорена, тъй като сключването на споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни слуги е включено в типовото искане за отпускане на потребителски кредит.

Отделно от изложеното уговорката за заплащане на допълнителен пакт от услуги е нищожна и на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като с нея се заобикаля забраната по чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В случая ГПР по процесния договор е 49. 87 % при максимален размер от 50% съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което ако към дължимата по договора сума се присъединят и разходите по допълнителното споразумение в размер на 465. 66 лв., ГПР ще надхвърли нормативно допустимия размер от 50%. Предвид изложеното клаузата в договора и споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги са недействителни на основание чл. 143 ЗЗП и чл. 26, ал. 1 ЗЗД – поради заобикаляне на закона, поради което размерът на дължимите вземания по договора за кредит следва да се определи въз основа на предоставената в заем сума по сключения договор за кредит, но без поетото задължение за заплащане на допълнителния пакет услуги.

Като е приел посочената клауза от договора за недействителна и е изключил стойността на допълнителния пакет от услуги от размера на дължимата главница, обжалваното решение, с което предявеният иск е отхвърлен за тази стойност следва да се потвърди като законосъобразно. 

Мотивиран от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 58/ 22.03.2019 г. по гр. д. № 676/2018 г. на Районен съд Харманли.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                     2.