Решение по дело №158/2020 на Окръжен съд - Шумен

 

                                           

                                               Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 147

 

 

                                          гр. Шумен, 03.08.2020год.

 

                                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Шуменският окръжен съд  в публичното съдебно заседание на девети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                              Председател: М.Маринов

                                                                      Членове:1.Р.Хаджииванова

                                                                                     2.мл.с.С.Стефанова

при секретаря Т.Кавърджикова, като разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова  в.гр.д.№158 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

        Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

         С решение №167/26.02.2020г. по гр.д.№2086/2019г. ШРС е признал за установено, че Г.А.М. дължи на Я.Р.Л.  сумата от 6 260лв., представляваща главница по запис на заповед, издаден на 19.10.2018 г., с падеж 31.12.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 15.05.2019 г. до окончателното изплащане на главницата, присъдени по ч.гр.д. №1384/2019 г. по описа на ШРС. Присъдени са и следващите се разноски.

           Решението е обжалвано от ответника изцяло. Сочи, че същото се явявало неправилно и незаконосъобразно.  Не отговаряли на истината изложените в исковата молба твърдения, че Л. на 19.10.2018г. пред свидетели заплатил на М. сумата 6260лв., с което се задължил да му прехвърли лек автомобил „Субару“, модел „Легаси“. За извършването на такава сделка било необходимо между страните наличието на договор за покупко-продажба на лек автомобил, с нотариална заверка. Не се установявало ищецът да е предал на ответника сумата от 6260лв.. Между страните не бил сключен и договор за поръчка за закупуване на автомобил. Л. въвел твърдения, че записът на заповед имал гаранционно-обезпечителен характер за предоставяне от негова страна на парична сума, в случай неизпъленние задължението на ответника да му предостави  и прехвърли вещта, но това друго правоотношение - покупко-продажба на автомобил останало недоказано. В ценната книга реквизитите: дата на издаване, място на издаване, място на плащане, място на поематиля и др., не били попълнени от жалбоподателя, поради което и още при издаването й, същата не съдържала всички изискуеми от закона реквизити. Моли, решението да бъде отменено  и вместо него постановено друго, с което установителната претенция бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на паравените деловодни разноски.

  Въззиваемата страна  взема становище по неоснователността на въззивната жалба.

  Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна,  поради което се явява процесуално допустима.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбите и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

        Видно от договор №...., на 19.10.2018г. „Първа инвестиционна банка“АД-гр.С. предоставила на Я.Р.Л. банков кредит в размер на 7000лв., с краен срок на погасяване 10.10.2024г..

        Съгласно представения по делото запис на заповед с дата на издаване 19.10.2018г., издателят Г.А.М. е посочил, че ще заплати срещу представения запис на заповед сумата 6360лв. за закупуване на лек автомобил „Субару“, модел „Легаси“, година на производство 10/2008г. на поемателя Я.Р.Л.. Посочено е място на издаване на записа, място на плащане и падеж-31.12.2018г., отразено е и че е платим на предявяване без протест и разноски.

          Съгласно заключението на СГЕ, почеркът, с който са изписани цифрите в графата „падеж-31.12.2018г.“-обект на експертизата и този в представения сравнителен материал от името на Г.А.М. принадлежи на едно и също лице.

         По ч.гр.д. №1384/2019г. на ШРС, на основание чл.417  от ГПК, са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ №696/16.05.2019г. и изпълнителен лист в полза на ищеца срещу ответника, за сумата от 6 260лв. - главница по горепосочения запис на заповед,  45.60лв.- разноски по предявяване на записа на заповед, законна лихва върху главницата, считано от 15.05.2019г. до изплащане на вземането, както и извършените разноски. В законоустановения двуседмичен срок, по реда на чл. 414 от ГПК, е подадено възражение от длъжника, като на заявителя са дадени указания за предявяване на иск за установяване на вземането му по заповедта. С определение №2271/26.07.2019 г., на основание чл.415, ал.2 от ГПК, съдът е обезсилил частично издадената заповед за изпълнение касателно сумата от 45.60лв. Определението е влязло в законна сила.

          Така установената по-горе фактическа обстановка, налага следните изводи:  

           Съобразявайки изложените от ищеца обстоятелства и заявения петитум/ищецът претендира установяване по отношение на ответника  съществуване дължимостта на сумата 6260лв., присъдена със заповед за изпълнение №696/16.05.2019г../, съдът намира, че предмет на разглеждане в настоящото производство е положителен установителен иск с правно основание чл.422 вр. чл.415, ал.1  ГПК.

          Съгласно приетото в изложението на Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГТК, предметът на делото по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение. Подлежащото на изпълнение вземане в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна страна  менителничен ефект. Записът на заповед е ценна книга, материализираща права, и доказателство за вземането. Вземането по запис на заповед произтича от абстрактна сделка, на която основанието е извън съдържанието на документа. При редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника –издател по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед.

       В настоящия случай е налице запис на заповед от 19.10.2018г., с който ответникът се е задължил да заплати на ищеца сумата 6260лв. на падеж 31.12.2018г., като ценната книга е без  протест. Падежът към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл.417 от ЗЗД е бил настъпил. Ценната книга е в законоустановената писмена форма и носи задължителните реквизити по чл.535 от ТЗ, включително е подписана от ответника като издател. Или  от формална страна ценната книга е редовна.  По делото не се спори, че подписът под записа на заповед е на ответника. Последният е оспорил, че е отразил ръкописно датата на падежа на записа, но въз основа на приетата от съда СГЕ, настоящата инстанция намира, че датата е попълнена от ответника.

         Неоснователно се явява твърдението, че тъй като реквизитите място на издаване, място на плащане  и датата на издаване, съответно данни на поемателя не били саморъчно вписани от издателя на документа, то това водело до извод, че при първоначално съставяне на същия той не бил съдържал задължителни реквизити, изискуеми съгласно чл.535, т.6 от ТЗ, тъй като възможно било Л. да ги е попълнил след датата, на която М. бил попълнил останалите реквизити.

        Обстоятелството, че както поемателят, така и издателят са положили подписи в края на записа на заповед налага извод, че ръкописното попълване на реквизитите е осъществено преди това. Ако ответникът твърди последващ момент на попълване на някой от съществените реквизите, то е следвало да ангажира доказателства в тази насока, но такива по делото не са представени. 

         Касателно депозираното от ответната страна възражение за  липса на каузално правоотношение:  Действително записът на заповед е абстрактна, а не каузална сделка, и наличието на основание не е елемент от съдържането й, съответно предпоставка за действителността на същата. Предвид това и доколкото в случая е налице общо оспорване вземането на длъжника, без въвеждане на конкретни възражения за каузално правоотношение между него и кредитора, то за последния не е налице задължение да доказва възникването и съществуването на задължение по каузално правоотношение, станало причина за издаването на ценната книга, като предпоставка за основателността на заявената претенция. Както бе посочено по-горе, при редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника (непосочване на конкретната причина, поради която същият е издал ценната книга), ищецът не е длъжен, нито да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане, нито да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника – издател по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед/решение №15/16.06.2017г. по т.д.№1484/2015г., І т.о./

         В  случая, процесуалната позиция на ответника се изразява само в отричане на наличие на каузално правоотношение, без да се сочи причината, поради която е издал менителничния ефект . Направеното от ответника оспорване на иска, основаващ се на ценната книга, доколкото не разкрива каузата, поради която той е издал записа на заповед, представлява общо възражение за безпаричност на менителничния ефект. При липса на лични възражения от страна на издателя по ефекта, разкритата от ищеца причина за издаването на ефекта не подлежи на изследване по делото.

      Само за пълнота следва да се отбележи, че дори да се приеме, че в случая ищецът следва да докаже пораждане на задължение на длъжника по каузално правоотношение/което не се споделя от настоящия състав/, то съвкупната преценка на събраните по делото доказателства-свидетелски показания, наличие на договор за кредит от датата на издаване на ценната книга, записа на заповед, налага извод  за наличието на такова правоотношение- предоставена в полза на ответника сума 6260лв. във връзка с договор за поръчка. В този смисъл са и изводите на първоинстанционния съд, които настоящата инстанция споделя и на основание чл.272 от ГПК препраща към същите.

       Предвид изложеното съдът намира, че първоинстанционното решение се явява правилно и следва да бъде потвърдено.

        На основание чл.78, ал.3 от ГПК жалбоподателят следва да заплати на въззиваемия направените деловодни разноски пред настоящата инстанция в размер на 501лв.. Депозираното от жалбоподателя възражение за прекомерност на соченото възнаграждение се явява основателно, с оглед фактическата и правна сложност на спора и разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в сила към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие.

     На основание чл.280, ал.3 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване/определение №36/15.02.2012г. по т.д.№55/2012г., ІІ т.о., определение №258/28.03.2014г. по ч.т.д.№861/2014г., Іт.о./.

       Водим от горното и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд

 

                                                     Р    Е    Ш    И    :  

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №167/26.02.2020г. по гр.д.№2086/2019г. ШРС.

ОСЪЖДА Г.А.М. с ЕГН********** *** да заплатеи на Я.Р.Л. с ЕГН********** ***, деловодни разноски пред въззивната инстанция в размер на 501лв..

 На основание чл.280, ал.3 от ГПК решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                        ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                                          2.