Решение по дело №10244/2021 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 октомври 2021 г.
Съдия: Дианка Денева Дабкова
Дело: 20217060710244
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

235

гр. Велико Търново, 22.10.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на осми октомври две хиляди двадесет и първа  година в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ

                                                     ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА ДАБКОВА                                                                          

                                                                        КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ

 

При участието на секретаря М.Н.и прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура – Невена Орманджиева, разгледа докладваното от съдия Дабкова касационно АНД № 10 244/2021 г. по описа на съда и за да се произнесе съобрази:

 

Производство по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл. 63, ал. 1, изреч. 2-ро от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/.

На касационна проверка е подложено Решение № 415/29.07.2021 г., постановено по АНД № 402/2021 г., с което състав на Районен съд – Велико Търново е изменил Наказателно постановление №20-1275-002145/11.12.2020г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Велико Търново, с което на В.В.Н. *** за нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 175, ал.1, т.5 от същия закон, е намален размерът на наложеното административно наказание „глоба“ от 100 лв. на 50 лв., както и срокът на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ от 3 месеца на 1 месец.

Така постановеното Решение е обжалвано в законния срок с касационна жалба, подадена от името на В.В.Н., чрез упълномощения адвокат. Според касатора решението на въззивния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че от събраните по делото доказателства не се установява извършване на нарушението, за което е санкциониран, поради това, че  не е допуснал ПТП. Моли настоящата инстанция да отмени оспореното решение и НП.

Ответникът по касационната жалба – Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Велико Търново, уведомен за оспорването, не представя отговор и не взема становище.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че нарушението е доказано по безспорен начин. Счита че няма основания за отмяна на съдебния акт и предлага да бъде оставен в сила.

Оплакванията в жалбата ВТАС квалифицира като такива за неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във връзка с чл. 348, ал. 2  от НПК, вр. чл. 63 от ЗАНН.

Съдът, в качеството на касационна инстанция, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебно провери валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Като прецени оплакванията в жалбата, във връзка с доказателствата по делото, запозна се с доводите на страните, съдържанието и реквизитите на проверявания съдебен акт, касационната инстанция приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, участвала в производството пред РС, за която решението е неблагоприятно, против съдебен акт, подлежащ на касация, пред местно компетентния съд, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

От фактическа страна по делото е прието за установено, че на 06.12.2020г., в 16:20 часа, в гр. Велико Търново на ул. ,Дълга Лъка до дом № 7, в посока на движение към гр. Дебелец, В.В.Н. управлявал четириколесно ППС, марка Хонда, модел TRX, с номер на рама JH2TE36098U003669, с неустановена собственост, като по време на управление не спрял пред видимо препятствие на пътното платно - служител на МВР, подаващ сигнал за спиране, блъска го с лявата част на ППС и продължава своето движение без да остане и да установи последиците от произшествието, вследствие на което Н. реализирал ПТП с пострадало лице. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Нормата в приложимата редакция има следното съдържание: Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. Изготвен е Констативен протокол за ПТП с пострадали лице 421 от 06.12.2020г. Съставен е АУАН № 341803/06.12.2020 г., подписан от  В.В.Н. без възражения. В срока по 40, ал. 1 от ЗАНН не е постъпило възражение. Издадено е НП 20-1275-002145/11.12.2020г., като е приложена санкционната норма на чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП и на Н. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 месеца.

Въззивният съд извършил дължимата служебна проверка за законосъобразност, като установил, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган и отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. По същество е приел, че нарушението е безспорно доказано от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Посочено е, че описаното в НП деяние съответства на приложената материално правна разпоредба, а наложеното административно наказанието е правилно индивидуализирано по вид. Въпреки това е прието, че административнонаказващия орган е допуснал нарушение на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН като размерът на наложеното наказанието не съответства на тежестта на нарушението, имотното състояние на нарушителя и не са отчетени правилно смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Районният съд е изложил мотиви за това, че са налице множество смекчаващите вината обстоятелства – нарушителят е оказал последващо съдействие на полицейските служители, съжалявал за стореното и т.н., както и че не са налице доказателства за имотното му състояние, за да бъдат наложени в завишен размер двете кумулативни наказания. При това положение е изменил размера на наложеното административно наказание „глоба“ като го е намалил на 50 лв. и размера на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ като го е намалил на срок 1 месец.   

Настоящата инстанция намира, че проверяваното решение е правилно и при неговото постановяване не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или нарушение на материалния закон.

 Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за заседанията са съставени протоколи. РС е попълнил делото с необходимия доказателствен материал и решаващият състав е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените от страните доводи и възражения.

При касационния контрол се установи, че решението на РС е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на задълбочен и всестранен анализ на събраните доказателства, при изложени подробни мотиви. Констатациите съответстват на събраните по предвидения процесуален ред  писмени и гласни доказателства, а изводите на въззивния съд са правно издържани. Настоящият касационен съдебен състав възприема за вярна установената от районния съд фактическа обстановка и споделя решаващия правен извод на състава на Районен съд – Велико Търново. В тази връзка, на основание чл.221, ал. 2 от АПК, прерпаща към мотивите на въззивния съд.

Единственото оплакване, наведено в касационната жалба, че деянието, за което е ангажирана отговорността на касатора не е доказано, настоящият касационен състав намира за неоснователно. Деянието е безспорно доказано от субективна и обективна страна и съдържа признаците на административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т.1 от ЗДвП, свеждащо се до това, че водачът, след участие в ПТП с пострадали не спира и не остава на място, за да установи последиците от произшествието. По делото са представени доказателства, които ясно и детайлно установяват всички факти, свързани причиненото ПТП - данни за марката и модела на ППС (АТВ - Хонда), номер на рама, без регистрация по реда на ЗДвП и Наредба I-45/24.03.200г., които достатъчно добре го индивидуализират. Пред районния съд е разпитан актосъставителят, от обясненията на който се установява, че по време на деянието е възприел всички факти, с изключение на регистрационния номер на превозното средство поради липсата на такъв. В хода на производството е установен номерът на рамата като лично нарушителят е завел полицейските служители до процесното ППС. Деянието от фактическа страна е достатъчно ясно и точно индивидуализирано в АУАН и НП чрез посочване на признаците от неговия състав по начин, че да няма съмнение какъв е той. Приложена е съответната санкционна разпоредба на чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП, като правилно въззивният съд е изменил размера на наложените наказания като ги е намалил до предвидения от закона минимален размер, отчитайки всички отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства, в т.ч. и поведението на нарушителя след извършване на ПТП. Ето защо, настоящият касационен състав споделя изводите на районният съд, че минималният размер на наказанията е достатъчен, за да се изпълни регламентираният в чл. 12 от ЗАНН предупредителен и превъзпитателен ефект на наказанието.

Не са налице основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН и случаят не е маловажен. Нарушението е свързано с обществените отношения, които са предмет на правна уредба от ЗДвП и целта е да се осигури законосъобразно движение по пътищата на страната. По време на проверката на водача е установено, че той не е изпълнил задължение, вменено с императивна правна норма, а за извършването на това нарушение е предвиден значителен размер на глобата и временно  лишаване от права, т.е. законодателят е преценил, че обществената опасност на нарушения, като процесното, е много сериозна. Изложеното обосновава извода, че конкретно описаното в НП административно нарушение не разкрива по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушенията от този вид.

В заключение, по изложените мотиви, настоящата инстанция не намери основания за касиране на решението. Касационните оплаквания не са подкрепени с доказателства, а служебната проверка на постановеното от РС решение сочи, че същото е валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изреч. 2-ро от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 415/29.07.2021 г., постановено по АНД № 402/2021 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

  

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ: