Р Е Ш Е Н И Е

                                            №

                           Гр. Плевен,…5……март….2020г.

                     

               В     ИМЕТО      НА     НАРОДА

 

Плевенският окръжен съд, Търговски  отделение  в….ОТКРИТО..….. заседание…..на………ПЕТИ……….…ФЕВРУАРИ………………….…… през… ДВЕ…ХИЛЯДИ… И…ДЕВЕТНАДЕСЕТА  година  в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА

 

при….секретаря…ЕВГЕНИЯ……ЛУКАНОВА,….като….разгледа……  докладвано от  съдия  ЯНКУЛОВА…търг.Д.№…172….по описа за ….2019г,…за  да  се произнесе,  съобрази следното:

 

Производство по  Глава ХХХІІ от ГПК – Търговски спорове – чл.365 и сл. от ГПК.

Делото е образувано, след изпращането му по правилата на местната подсъдност от СГС, на основание искова молба, подадена  от ищците – В.  Й.А., ЕГН-********** с адрес *** и К.П. Н., ЕГН-********** с адрес ***, чрез пълномощника  адв. П.К. от САК  с адрес ***, ***, против ответника  ЗД „***“-АД със седалище и адрес на управление  в гр.София, бул.“***“***,  чрез която са предяв***о съединени  преки осъдителни искове за обезщетение  за неимуществени вреди, причинени от ПТП, настъпило на 10.04.2014г., около 22.00ч. в гр.Плевен, бул.“***“ ,  при което е настъпила смъртта на В. П. Н. –внучка на първата ищца и сестра на втората ищца. Всеки от исковете е с цена по 50000лв.(петдесет хиляди лв.)

В исковата молба се твърди следното:

Ищцата К.П. Н. е сестра, а ищцата В.Й.А. е баба на починалата, вследствие на ПТП В. П. Н., на 23 години.

На 10.04.2014г. около 22.00 ч. в гр. Плевен, по бул. „***“ с посока от юг към север, се движил л.а. „***“ с per. Хе ***, управляван от водача Н.М.С., В същото време л,а,„***“ с per. Х« ***, управлявано от водача Ц.П.П. *** с посока от изток на запад, като навлязъл в кръстовището образувано между бул. „***“ и ул, „***“, като фактически бил отдясно спрямо посоката на движение на л.а. „***“. От своя страна л.а. „***“ също продължил движението си направо и също навлязъл в кръстовището по първоначалната си посока, като в момента в който водача възприел л.а. „***“ предприел маневра за отклоняване на автомобила наляво. По този начин двете МПС -та се доближили един към друг и се сблъскали в кръстовището странично, с контакт между челната част на л.а. „***“ и лявата страна на л.а.„***“. В резултат на удара л.а. „***“ е отблъснат и се отклонил косо надясно, като продължил движението си и се качил на тротоара на северозападния ъгъл кръстовището, където се блъска с предната си част в кафе-машина. Л.а.„***“ продължил движението си след мястото на удара и се установил след кръстовището в западната част на платното на бул. „***“. Вследствие на удара между двете МПС-та е причинена смъртта на В. П. Н., която е пътувала на предната дясна седалка в л.а. „***“.

По случая е образувано НОХД №155/2017 г. по описа на ОС - Плевен. Наказателното производство е приключено с влязла в сила присъда от 19.06.2018г„ с която виновните водачи Ц.П.П. и Н.М.С. са признати за виновни по повдигнатото им обвинение за извършване на престъплегше във връзка с причиняване на процесното ПТП. В хода на наказателното производство е установено, че причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на двамата водачи Н.М.С. и Ц.П.П., които са нарушили правилата за движение по пътищата.С оглед на това в случая съществува пряка причинна връзка между водачите  на л.а. „***“ Н.С. и на л.а. „***“ Ц.П. и настъпилите обществено- опасни последици – причинената смърт на В. П. Н..

За увреждащия л.а. „***“ с рег.№ ***, управляван от виновния водач Н.М.С. има сключена застраховка „***“ със ЗД „***“-АД-София, застрахователна полица №***.02.2014г., валидна от 10.02. до 09.02.2015г;

За увреждащия л.а. „***“ с рег.№***, управляван от виновния водач Ц.П.П., има сключена застраховка „***“ със ЗД“***“-АД-гр.София, застрахователна полица №***/24.04.2013г., валидна от 24.04.2013г. до 23.04.2014г.

По силата на двата договора, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени  и имуществени  и имуществени вреди  на трети лица, свързани с притежанието и  използването на ЛПС, в размер на 2000000лв, за неимуществени вреди по задължителна застраховка „***“ на автомобилистите за 2014г при едно увредено лице, какъвто е конкретният случай. И за двамата водачи отговаря ответникът по делото, независимо кой от двамата е виновен и съответно в каква степен.Пострадалата е била пътник в автомобила и нейното поведение не се намира в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП  и последиците от него.„В резултат на инцидента е загинала В. П. Н. на 23 години. Същата е получила следните несъвместими с живота травми:1) тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се в масивно счупване на черепните кости, контузии и размачквания на главния мозък, малкия мозък и моста( 2) гръдна травма, изразяваща  се в контузия на средностението на левия бял дроб. Установена е бременност в първи-втори месец. Установените увреждания са в резултат на тъпа травма с голяма инт***ост. В описаната обстановка те са резултат  на удар на тялото ( гърдите)  и главата в предноразположени части на лекия автомобил при рязката промяна на скоростта при ПТП и инерционното движение на тялото напред.При химическото изследване не е установено наличие на алкохол в кръвта.Смъртта е настъпила в резултат на черепно-мозъчна травма, която е несъвместима с живота, като смъртта е настъпила веднага.

Ищцата К.П. Н. е сестра, а ищцата В.Й.А. е баба на починалата. Смъртта на В. е причинила неописуема мъка, душевни болки и страдания на близките й.Починалата е била млада и ерудирана жена, само на 23 години, в работоспособна възраст, дейна активна, в отлично здравословно състояние .По време на ПТП В. е била студентка – магистърска степен в Педагогически факултет на ***.През 2012г. е завършила с отличен успех бакалавърска степен  - специалност „Начална училищна  педагогика“ в същия университет.Била е много амбициозна млада жена, с чудесни планове за бъдещето.Отделно от това починалата е била бременна във втория месец, имала е планове да създаде семейство, предстояло й е да изживее най-прекрасното нещо в живота – да стане майка.В. е била изключително жизнерадостно момиче, мила, услужлива, била е в чудесни отношения със сестра си и баба си. Между нея и ищците е съществувала особено силна връзка с чувство на обич, уважение, взаимна подкрепа и привързаност. Ищцата В. е била изключително близка с внуците си, гледала ги е, помагали са си взаимно. В. и К. са били неразделни като сестри и преживяната загуба на сестрата В. се отразява изключително зле на психиката и на здравословното състояние на ищците.Покосен е един човешки живот, който едва е започнал, прекършени са всички мечти и надежди на семейството, свързани с В.. Моралните страдания на ищците, претърпяната скръб от невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми и ще ги съпътстват през целия им живот. С причинената смърт ищците загубват моралната и физическа подкрепа на своята сестра и внучка, на която са разчитали.

С оглед на изложеното, причинените болки и страдания на ищците следва да бъдат компенсирани. Безспорно неимуществените вреди имат по-голямо значение и съответно се оценяват по-високо. Паричното обезщетение не може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да достигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от причинената смърт. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания и изобщо нематериалните последици от извършеното деяние. Вредите на ищците са в резултат на виновното поведение на водачите на увреждащите автомобили М. С. и Ц.П., а за причинените от тях вреди отговаря ответникът по делото ЗД „***” АД, гр. София. Съгласно чл. 226 от КЗ(отм) увреденият има право на пряк иск срещу застрахователната компания отговорна по задължителната застраховка “***”, поради което за ищците е налице правен интерес да искат от съда определяне на справедлив размер на обезщетението за причинените им неимуществени вреди.

Петитумът е да се призоват страните на съд и след като ищците докажат твърдението си, съдът да постанови решение, с което да приеме, че предявеният граждански иск е основателен и доказан по размер и да бъде осъден ответникът ЗД „***” АД, - гр. София, да заплати на ищците обезщетения за причинените им неимуществени вреди, както следва:

-на К.П. Н.- сумата от 50 000лв. за за причинените й неимуществени вреди от смъртта на нейната сестра В. П. Н.;

-на В.Й.А.-сумата от 50 000 лева, за причинените й неимуществ***учка й В. П. Н..

Претендира се и законната лихва върху всяка една от сумите от датата на непозволеното увреждане- 10.04.2014 г. до окончателно им изплащане.

Прави се искане за присъждане на направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, заедно с ДДС, тъй като пълномощникът е  регистрирана по ЗДДС.

Към исковата молба са представени писмени доказателства:

1.                  Присъда по НОХД №о!55/2017г. на ОС-Плевен.( за доказване факта на настъпване на процесното ПТП, механизма, участниците в него и вината на виновните водачи);

2.                   За доказване процесуалната легитимация на ипщите - удостоверение за родствени връзки, препис-извлечение от акт за смърт;

3.                   За доказване процесуалната легитимация на ответника: обратна разписка, 2 бр.справка от информационния център на Гаранционен фонд и писма изх.№НЩ-9076 и 9075/17.12.2018г., от които е видно, че към момента на процесното ПТП, увреждащите автомобили са имали валидна ЗГО, сключена с ответника по делото;

Направени са следните  доказателствени искания:

- За доказване на причинените неимуществени вреди на ищците  да  се допуснат до разпит двама свидетели, при условията на довеждане, за установяване на отношенията в семейството, променил ли се е живота на доверителите ми и как те приемат загубата на починалата;

- По отношение на ищците да  се допуснете експертиза, която да се изготви от ВЛ психолог, което да отговори на въпроса:

Налице ли са последици за психиката на ищците вследствие па загубата па тяхната сестра и внучка и как това им се е отразило?

- С оглед становището на ответника и направените възражения, да  се даде възможност на ищците да ангажират допълнителни доказателства.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника – ЗД „***“-АД с Разпореждане №1222/19.07.2019г.(л.3 и сл.).

В срока по чл.367,ал.1 от ГПК, е постъпил  отговор на исковата молба, подаден от ответника. Отговорът има задължителното съдържание  на чл.367, ал.2 и 3, предл.1 от ГПК и приложенията по чл.367, ал.3, предл.2 и чл.368 от ГПК. (л.8 и сл.)

В отговора, ответникът изразява следното становище:

Предявените искове се явяват местно и родово подсъдни на Окръжен съд- Плевен, поради което същите за процесуално допустими, но по същество се явяват неоснователни, необосновани, недоказани.и прекомерно завишени по размер, за  се оспорват предявената  искова молба изцяло, на основание и обстоятелствата изнес***остта и обосноваността на исковата молба:

  Исковата молба не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.4 и 5 и ал.2 от ГПК. Този извод правим от безспорно наложеното изискване на закона, ищеца да посочи фактическите обстоятелства, на които се основава иска и който позволяват да се инди­видуализира твърдяното от .него субективно право или правоотношение,чиято защита претендира, което разбира се следва да бъде сторено по начин за да може ответника да има достатъчно информация и да може да изрази становището си по иска и да направи съответните възражения. Такава е позицията на ВКС обективирана в определения ;№75/23.03.2016г. по т.дело №1310/2015г, П т.о. и определение №616/16.08.2010г. по ч.т.д. Х2455/2010г. II т.о. В исковата молба липсва, и въобще не е описан твърдения от ищеца механизъм на настъпилото ПТП, причините довели до него, механизма и опи­сание на получените травматични вреди на пострадалото лице и причините за настъ­пилата смърт. Не се индивидуализира пострадалия, пътник ли е бил в автомобила или друг участник в движението, ако е бил пътник то къде. е било местонахождението: в  процесния автомобил, колко човека са пътували, какво е било тяхното поведение и т.н.  Не са посочени й индивидуализирани травматичните увреждания и механизма на тяхното получаване-дали същите са от удар, от кои части или детайли на автомобила / /вътре или- извън купето на автомобила/, какво е било състоянието му след инцидента, или изводи,които ни карат да очертаем липсата на релевантни за спора факти и обстоя­телства.

Абсолютно недопустимо е, съдът и ответникът да извличат от документи, включително присъда и мотиви към нея, експертизи и протоколи за оглед и разпит, или все документити събрани във връзка с водено преди това наказателно производство, дан­ни и обстоятелства и да предполагат , че това са съгласно чл.127, ал.1, т.4 от ГПК- „Из­ложение на обстоятелствата, на които се основава иска“. Това, че в тези документи се съдържа такава информация изобщо не освобождава ищеца от задължението по насто­ящето съвсем, отделно, гражданско производство да изложи, известни му обстоятелства и да направи конкретни твърдения в самата искова молба, и най-вече, че ищеца е бил страна в реализираното наказателно производство и тези обстоятелства са му били из­вестни.

 He посочването на горните обстоятелства без съмнение не позволява.на. ответника да вземе становище и да възрази по исковете в тази им част, да се отдели спорното от без­спорното, да се разпредели доказателствената тежест, респ. ответника да вземе, позиция и да направи доказателствени искания най-вече свързани. с назначаване на автотехническа и съдебно-медицинска експертизи или привличане на трети лица в настоящето производство,

2.Становище по основателността на предявените искове:

 Ответниковото ***не е дало повод за завеждане на нас­тоящето дело и не дължи лихви за забава от дена на увреждането. Исковете предмет на настоящето съдебно производство са предявени по реда на чл.432, ал.1 от КЗ, като съ­ответно за тях са относими нормите на КЗ обн. ДВ бр. 102/29.12.2015г. в сила от 01.01.2016г. Ищците чрез пълномощник са депозирали претенцията си за неимущест­вени вреди пред  ***„***“ АД, с молба заведена под № ОК-***/07.12.2018г. основавайки се на съществуващи активни застраховки „***“ при представляваното от доверителя ми ***„***“ АД, съобразно застрахователни полици №***, за лек автомобил марка „*** -***“, с рег.№***, и съответно на същото основание съществуваща полица №***/***за лек автомобил марка „***“ с per №***. При ответника на основание настъпилото застрахователно събитие й депозираното от ищците заявление са заведени щети: №***и №***. С аргументирано становище по така предявените претенции за изплащане на обезщете­ние за неимуществени вреди, след обстоен анализ на предоставената информация и  документи, експертен съвет при ответника на заседание от 14.12..2018г. е приел, че няма основание за удовлетворяване на претенцията, тъй като не са на лице особено близки взаимоотношения, между ищците и починалият им родственик, както и че те не търпят действителни вреди и не са претърпяли такива вследствие вредоносния резултат.За своето решение своевременно е уведомено заинтересуваното лице, както и него­вия процесуален представител.

  Оспорва се претенцията на ищците, че същата се явява вследствие причинен деликт от който те са претърпели и търпят неимуществени вреди. Не са налице всички кумулативно дадени предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, противоправно дея­ние, вреди и причинна връзка между тях. Съобразно правната доктрина-проф.д-р П.Г., Деликтно право, изд.Фенея -2007г., стр.48-53 „Не всяко деяние е елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, а само противоправното дея­ние. ..Непозвол***о, когато обективно едно деяние е до­вело до причиняване на вреди.. .без вреда няма правоотношение, а следователно и юри­дически факт“. На следващо място следвайки тази правна доктрина, увреденият /ищеца/ „следва да установи в процеса противоправността на деянието, настъпилите вреди и причинната връзка между тях и деянието“, пораждащи отговорност на прекия причинител -застрахован спрямо увредения за обезщететяване на причинените вреди

.На следващо място,  се оспорва механизма на настъпилото ПТП, твърдяната причинно -следствена връзка между настъпилия пътен инцидент и причинените и претендирани от ищците неимуществени вреди, техния интензитет и проявление, периода през който са търпени и твърдението за настъпване на такива вреди. Твърденията на ищци­те и тяхната претенция в тази насока са, че вредоносния резултат е вследствие виновно поведение от двамата водачи на процесиите МПС, вследствие нарушения на правилата за движение по пътищата регламентирани в ЗДвП. Това на практика не е така, тъй като Присъдата е атакувана пред ВТАС и ВКС, и е изменена е по отношение на квалифика­ции за нарушения на ЗДвП и съответно са отменени свързаните с тях наложени наказа­ния. Това е определящ момент изключващ каквито и да било претърпени и търпени за тях от тази смърт вреди. В настоящият случай твърдя, че е на лице и изключителен принос на пострадалата, която прекъсва причинно-следствената връзка между ответника  и настъпилото събитие. Самата пострадала се е поставила в това положение, със своите действия, не ползвайки обезопасителните средства включени в оборудване­то на лек автомобил „***“ и изрично заложени като необходимост при пъту­ване в автомобилите съобразно нормите на ЗДвП, съгласно доказателствата са налице безспорни данни за наличие съпричиняване на вредоносния резултат и от самата пост­радала, или на лице е безспорно самоувреждане на лицето. Съществува пряка причинно- следственна връзка от това и поведение и получените травматични наранявания довели до смъртта и. Касае е се за поемането на предвидим и реално очакван риск, или в него­вото неоправдано игнориране, като това поведение на пострадалия съставлява обекти­вен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резул­тат, последица от реализираното пътно-транспортно произшествие. Посочените обсто­ятелства обуславят осъществ***а, така и от фактическа страна състава на самопричиняваие на вредоносния резултат по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД и също­то следва да бъде отчетено от Съда при постановяване на Решението му по съществото на спора, дотолкова то рефлектира върху обема на отговорността на ответника.

  Оспорва се  размерът на предявените искове за неимуществ***о и дължима лихва върху тази сума като считам същите за недъляшми, прекалено завише­ни по размер. Обезщетението, което се претендира не отговаря на действителната вре­да, като е прекомерно и не се подкрепя от фактическата обстановка, представените до­казателства по делото и не съответства с изискването за справедливост, заложено в чл.52  от ЗЗД. От твърденията в исковата молба не може да се направи извода, че отно­шенията между починалата и ищците са се характеризирали с особена зависимост и силна връзка извън обичайните. Действителното съдържание на отношенията между пострадалия и търсещите обезщетение, са обстоятелства в доказателствена тежест на ищците и подлежат на доказване в хода на производството и не се предполагат единст­вено на база Удостоверение за наследници и/или изложени твърдения в тази насока.

Не на последно място по своя характер деликтната отговорност няма репресивен ха­рактер, а цели обезщетяване доколкото е възможно, с парична сума на претърпените страдания. Ако бъде уважено искането на ищците, в размера посочен в исковата молба, тогава необосновано би се стигнало до това, че обезщетението да има наказателна , а не обезщетителна функция.Претенцията се явява в противоречие на с Тълкувателно решение №1/2016г. от 21.06.2018г. по Тълкувателно дело №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС като се има предвид, степента и родствената връзка на претендиращите-ищци за присъждане на обезщетение. Освен това към момента съобразно цитираното по горе тълкувателно Решение, й съгласно §96. (1) от ПЗК на КЗ“До влизане в сила на наредба­та за утвърждаване на М.ката по чл.493а, ал.2 обезщетението за претърпени неи­муществени вреди на лицата по чл.439а, ал.4 се определя в размер до 5 000 лв.

Възразява се относно искането от страна на ищците  за присъждане и на законна лихва от посочената от тях дата, съоб­раженията ми са обвързващи с изложението направено по-горе в настоящия отговор на искова молба.

Ответникът предлага , съдът да се произнесе с решение, с което да отхвър­ли изцяло  предявените от ищците- В.Й.А., ЕГН********** *** и К.П. Н., ЕГН********** ***  съединени искове като неоснователни и недоказани .Алтернативно, ако счете за основателни ис­ковите претенции на ищците, то да я съобразите с повелителния характер на мотивите съдържащи се в Тълкувателно решение №1/201бг. от 21,06.2018г. по Тълкувателно де­ло №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, тъй като претендиралият размер е изключително за­вишен, и същия няма да кореспондира с установената съдебна практика по присъждане на неимуществени вреди определящи се по казуси като настоящия случай. Прави се искане за присъждане на разноски.

Към отговора на исковата молба са представени следните писмени доказателства, описани в същия:

-Застрахователна полица №***; №***;

-Проверка за валидно сключени застраховки „***“ за двата автомобила;

-Молба № ОК-***/07.12.2018г.;

-Заведени щети; №***и №***;

 -Решения на експертен съвет №№9055 и 9056/18г.;

  -Известия до молителите/ищците под №№9075 и 9076/18г.

- Договор за правна защита и съдействие и пъдномощно към него.

Правят се следните доказателствени искания:

Да бъде изискано и приложено НОХД №155/2017г. по описа на ОС-Плевен, което е  необходимо за установяване на обективната истина по делото.

Да бъдат допуснати до разпит като свидетели при режим на призоваване лицата:Н.М.С., водач на лек автомобил марка „***“ с рег.№*** от с.***, понастоящем изтърпяващ наказание“'Лищаване от свобода“-затвора гр.Плевен и К.Р.Й., пътник в упоменатия по-горе автомобил с постоянен адрес:***7 и двамата за установяване на обстоятелст­вата, механизма за настъпване па ПТП на 10.04.2014г., механизма на получаване на уврежданията на пострадалата, поведението на всеки един от участниците преди и по време на ПТП, както и за всички релевантни обстоятелства свързани с пътния инцидент и направените по-горе възражения.

 Да се допусне Съдебно-автотехническа експертиза, със задачи и въпроси , на които вещото лице да отговори след като се запознае с материалите по делото, включи­телно и след разпита на свидетелите установяващи механизма на настъпилото ПТП, както и след приобщаване на материалите по НОХД Х2115/2017г. на ОС-Плевен, а именно:

1/Какъв е механизмът за настъпване на пътно- транспортното произшествие, и в какво се състоят действията на всеки един от водачите преди и по време на настъпването му?

2/По възможност да се обследва техническата изправност на автомобилите към момен­та на настъпване на произшествието?

З/С какви активни и пасивни предпазни средства е оборудван лек автомобил марка „***“ с рег.№***-предпазни колани, въздушни възглавници, както и на кои места са поставени?

4/Какви са били метеорологичните условия и състоянието на пътното платно по време на настъпилото произшествие?

5/Има ли данни на коя седалка е пътувала по страдалата? Какви инерционни сили са действали върху тялото на пострадалата по време на настъпване на ПТП, съобразно движението на купето на МПС от момента на удара , до установяването му в покой и съобразно телесните увреждания получени от пострадалата?Какъв е механизма на при­чиняване на получените от В. П. Н. телесни увреждания при процесното ПТП?

6/Могат ли да се направят достоверни изводи била ли е с поставен обезопасителен ко­лан пътника- В. П. Н. или не?Предвид деформациите получени при ПТП на лек автомобил „***“ с per. №***, бил ли е в състояние правил но поставен обезопасителен колан да спаси живота на пострадалата?

7/Кой и с какви действия е могъл да предотврати настъпването на ПТП и настъпилия вредоносен резултат?

                                         Да се допусне назначаване на СМЕ с вещото лице съдебен лекар, който след като се запознае с материалите по делото, включително и след разпита на свидетелите, установяващи механизма на настъпилото ПТП, както и след приобщаване на материа­лите по НОХД №115/2017г. на ОС-Плевен, да отговори на следните въпроси;

1/Какъв е механизмът на причиняване на получените телесни увреждания при настъпва­не на ПТП? Kaкъв е характерът на получените от пострадалата телесни увреждания при настъпилото ПТП и от кои части, детайли на автомобила /вътре в купето и или извън него/ или от други тела са причинени те?

2)Налице ли е причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и последвалата смърт на В. П. Н.?

 Предлага се за по-удачно горните задачи да бъдат поставени на Комплексна съдебно-автотехническа и медицинска експертиза , като всяко от вещите лица даде зак­лючение по въпросите от своята специалност и при необходимост дадат общо заключе­ние по въпроси, които са от общата им компетентност.

  Изразява се следното становище относно доказателствените искания на ищците:

Да се остави без уважение искането за допускане и изслушване на двама свиде­тели. - Не са посочени имена и обстоятелствата по които всеки един от тях ще свидетел­ства, за което на осн. чл.156, ал.2 от ГПК да се укаже на ищците с нарочна молба с ко­пие до нас да посочат трите имена на исканите свидетели, както и всеки един от тях за кои факти ще бъде разпитван.

  Изрично  се възразява срещу искането за назначаване на съдебно-психологична експер­тиза.  - Не са представени каквито и да било доказателства и такива не съществуват, /медицински картони, удостоверения, рецептурни книжки за закупени и какви медика­менти и т.н./които да обуславят предишното преди настъпилото ПТП, и след него психично здраве на ищците. При това положение вещите лица, де факто ще преразкажат твърденията на ищците и мненията им за техните състояния при вече заведено дело без тези твърдения да са подкрепени с предхождащи удостоверителни документи за психично-психологинното им състояние.

На основание чл.372,ал.1 от ГПК съдът е изпратил на ищеца препис от отговора  и е дал указания за процесуалните възможности по чл.372, ал.2 и чл.238, ал.2 от ГПК.-Разпореждане№1458/11.09.2019г.(л.26 от делото)

В предоставения срок са  е постъпила Молба, подадена от пълномощника на ищците адв.  П.К., за която съдът приема, че има правен характер на  Допълнителна искова молба от ишците(л.29). В нея се изразява следното становище:

І. По отношение допусната техническа грешка в исковата молба:

Да се има предвид, че на стр.2, абз.4, изр.1 от исковата молба е допусната техническа грешка при посочването на роднинската връзка на ищците с починалата. Моля изречението да се чете по следния начин ; „В резултат на инцидента е загинала В. П. Н., на 23 години, внучка на ишиата В.А. и сестра на другата ишиа К. Н..

ІІ. По отношение становището на ответника по редовността и обосноваността на исковата молба

Оспорват се всички възражения на ответното ***като неоснователни и недоказани.

Невярно е посоченото от ответника, че исковата молба не отговаряла на изискванията на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 и ал.2 от ГПК. В обстоятелствената част на същата сме изложили твърдения за фактическата обстановка по делото, като сме описали механизма на ПТП, подробно описание на травматичните увреждания на В. Н., получени следствие процесното ПТП, които са довели до смъртта и в деня на ПТП.

Във връзка с твърдението на ответното дружество, че не сме били „индивидуализирали пострадалата“, приложено  се представя  уверение №128/20.02.2015 г., от което е видно, че към момента на ПТП починалата е била студентка в задочна форма на обучение във ***„***“; Диплома за висше образование на В. Н. специалност „Начална училищна педагогика“; Диплома за ***образование; Свидетелство за професионална квалификация; Свидетелство за основно образование; Удостоверение № ***; съдебномедицинска експертиза за изследване на труп, от която се установява, че починалата е била бременна в първи-втори месец.

ІІІ.По отношение становището на ответника по основателността на исковете:

Оспорват се всички възражения на ответното ***като неоснователни и недоказани.

Невярно е твърдението на ответника, че с поведението си не бил дал повод за завеждане на настоящото дело и не дължал лихви за забава.

От приложените, дори и от ответника писмени доказателства, се установява точно обратното - именно поради отказа му да изплати на ищците обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди следствие настъпилата смърт на тяхната близка, същите са предявили настоящите субективно съедин***о основание чл.226 от КЗ /отм./. Във връзка с правната квалификация  се посочва, че производството се води по реда на отменения Кодекс за застраховането, тъй като съгласно §22 ПЗР на КЗ за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на КЗ (01.01.2016 г.), какъвто е настоящият случай, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането (отм. ДВ бр. 102 от 29,12.2015 г.).

По отношение оспорването на ответното ***основанието и размера на претендираната лихва за забава,  се посочва, че задължението на застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение възниква с настъпването на застрахователното събитие, покрито от ЗГО на автомобилистите. Съгласно разпоредбата на чл.223, ал.2 от КЗ /отм./ е предвидено, че застрахователят заплаща и лихви за забава и разноски, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Безспорно при компенсиране на вреди от непозволено увреждане, деликвента отговаря и за лихви за забава от датата на деликта. В случая е застрахована отговорността на деликвента и за причинените от него вреди отговаря застрахователя по силата на сключения между тях застрахователен договор, следователно ответникът дължи плащане на това, което деликвентът дължи. В тези случаи следва да се има предвид, че пострадалите нямат задължение да уведомят застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП, нито са длъжни да претендират обезщетението пряко пред застрахователя. Задължение да уведоми застрахователя за настъпилото събитие има само виновния водач - застрахования, и в случай, че не изпълни това свое задължение, застрахованият отговаря за платените от застрахователя лихви - арг. чл.227, ал.1, т.2 от КЗ /отм./ Логическото тълкуване на посочената разпоредба, установява безспорно задължението на застрахователя да плати лихви на пострадалия за причинените му имуществени и неимуществени вреди от датата на увреждането и в случай, че не е уведомен своевременно от застрахования, може да търси връщане на платените лихви от същия. Отговорността на застрахователя се намира във функционална връзка с отговорността на деликвента и покрива неговата отговорност в пълен обем.

В случая, претендираната лихва за забава е определена съгласно действащия към момента на увреждането КЗ /отм./, а именно : от датата на непозволеното увреждане – 10.04.2014г. до окончателното изплащане на сумите.

Неоснователно ответникът е оспорил претенцията на ищците с довод, че същата не се явявала следствие причинен деликт от който те да са претърпяли и да търпят неимуществени вреди.

Ответникът неправилно извежда и прави необоснования извод, че цит. „Присъдата е атакувана пред ВТАС и ВКС, и е отменена е по отношение на квалификации за нарушения на ЗДвП и съответно са отменени свързаните с тях наложени наказания. Това е определящ момент изключващ каквито и да било претърпени и търпени за тях от тази смърт вредиТ1орж. текст е запазен/. Изменената част от присъда № 26/06.06.2017 г. по нохд №155/17 г. на Плевенския окръжен съд е досежно разпоредбите на чл.20, ал1 и ал.2 от ЗДвП и ЧЛ.20, алЛ от ЗДвП, с които съответно - Ц.П.П. и Н.М.С. са оправдани само по тези членове, не представлява момент изключващ каквито и да било претърпени и търпени за ищците от смъртта на тяхната роднина вреди. Защото от влязлата в сила присъда, се доказва, че водачите на увреждащите автомобили Н.М.С. и Ц.П.П. са признати за виновни, както следва :

-                                                     Н.М.С. е признат за виновен в това, че на 10.04,2014 г. в град Плевен при условията на независимо съпричиняване с Ц.М.С., при управление на моторно превозно средство - л.а, „***“, с per. № ***, е нарушил чл.50, алЛ от ЗДвП като на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство и по непредпазливост причинил смъртта на В. П. Н..

                                         Ц.М.С. е признат за виновен в това, че на 10,04.2014 г. в град Плевен при условията на независимо съпричиняване с Н.М.С., при управление на моторно превозно средство - л.а. „***“, с per. № ***, е нарушил чл. 20, ал, 2 от ЗДвП -водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразят с атмосферните условия, релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство и превозвания товар, с характера и инт***остта на движението, конкретните условия за видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението и по непредпазливост причинил смъртта на В. П. Н.,а съгл. чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и вина.

         Изложените от ответника твърдения за наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата В. П. Н. ~ непоставяне на предпазен колан, са неоснователни. В случая следва да се има предвид, че починалата е била бременна към момента на претърпяното ПТП и съгласно чл. 137а, ал.2, т.1 от ЗДвП бременните жени могат да не използват обезопасителни колани, следователно в случай че същата е била без колан, то тя не е извършила нарушение на нормите на ЗДвП и поведението й е било правомерно.

 Неоснователно ответникът оспорва размера на предявените искове. Същите са съобразени от една страна е принципа за справедливост, с оглед причинените неимуществени вреди на доверителките ми от смъртта на тяхната внучка и сестра, а от друга страна - с броя на пострадалите лица, лимита на отговорност на ответника за 2014 г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.

Претенцията не се явява в противоречие с Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, както неправилно и необосновано твърди ответника.Кръгът на лицата имащи право на обезщетение за причинени неимуществени вреди е посочен в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/ 69 г., като с Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС кръга на лицата, имащи право да получат обезщетение за смъртта на близък е разширен. Това може да бъде „всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания Като се изхожда от мотивите на Тълкувателното решение следва да се приеме, че ищците са от кръга на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществените вреди от смъртта на В. Н., която е тяхна внучка и сестра. В мотивите на решението е посочено, че освен най-близките на пострадалия - неговите низходящи /деца/, съпруг и възходящите /родители/, особена близка привързаност може да съществува между починалия и неговите братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В случая, между ищците и починалата е била създадена „трайна и дълбока емоционална връзка“ предвид семейните им отношения, които са се характеризирали с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, по смисъла на Тълкувателно решение №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. От смъртта на В. Н. ищците търпят продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

 

ІІІ. По отношение доказателствата и доказателствените искания на ответната страна:

  Ищците се противопоставят съдът служебно да изисква и прилага по настоящото дело нохд № 155/2017 г. по описа на ОС - Плевен, тъй като съдът не е длъжен да събира доказателства вместо страните.

Противопоставятг се да се прилагат, приемат и приобщават по делото всички документи, съдържащи се по него, тъй като не всички от тях представляват годни и относими доказателства по настоящето дело.

 Възразяват да се допуснат до разпит водача на л.а, „***“ Н.С., тъй като считат, че същият не би могъл обективно да установи фактическата обстановка, както и възразявам да бъде допуснат и другия искан от ответника свидетел. Освен това  обстоятелствата които ще установяват, подлежат на доказване посредством други доказателствени средства, а не свидетелски показания.

В случай че го допуснете, се прави възражение да се разпитват двама свидетели за едни и същи обстоятелства.

Ако се допуснете свидетел на ответника, моля с оглед принципа на равнопоставеност на страните и на ищците да ни бъде допуснат един свидетел за установяване на същите обстоятелства, като ми бъде дадена възможност допълнително да посоча три имена и адрес за призоваването му.

Не се противопоставят на искането за назначаване на АТЕ. В случай, че се допуснете АТЕ,  вещото лице да отговори допълнително и на следните въпроси:

1.                   Какъв е механизмът и причините за настъпване на ПТП?

2.                   Имали ли са водачите на увреждащите автомобили техническа възможност да не допуснат ПТП и при какви условия?

По отношение исканата СМЕ, не  се възразява да бъде допусната. В случай, че такава бъде допусната моля да  се даде възможност на ищците да поставят допълнително въпроси към нея.

   Прави се искане да се даде възможност и подходящ срок на ищците за допълнителни доказателства  във връзка с представените от ответника такива.

  Възражението на ответника да не ни бъдат допуснати до разпит поисканите от нас свидетели, е неоснователно. Същите са в режим на довеждане и непосочването на имената им не е сред въведените от законодателя основания за недопускането им, арг. чл. 164 от ГПК. Освен това предвид обстоятелството, че ишдите са двама, то поисканите от тях двама свидетели няма да установяват едни и същи факти.

 Следва а се има предвид, че събирането в настоящото съдебно производство на поисканите от нас гласни доказателства - разпит на двама свидетели и изготвянето и приемането на съдебно-психологична експертиза, са необходими за доказване основателността и размера на предявените от нас искове. Още повече ответникът от една страна оспорва близки отношения и търпени вреди от ищците, а от друга страна се противопоставя на всички относими и допустими доказателствени искания в тази връзка.

Не се възразява да бъдат приети по делото приложените към отговора на исковата молба документи.

Възразява се да се дава възможност на ответника да прави евентуално други искания. Всички искания ответника е могъл да направи с отговора на ИМ и освен това е длъжен да ги изчерпи. В случай, че му бъде предоставена такава възможност, то  да се  даде такава възможност и на ищците.

Прави се  възражение за недължимост на претендираното адвокатско възнаграждение, респ. на прекомерност на претендираните от ответника разноски.

Поддържат се изцяло направените искания по доказателствата с исковата молба.

Прави се искане да се даде възможност след изслушване доклада на съда и указанията, ищците да се възползват от правото си по чл. 146, ал. 3 ГПК за ангажиране на допълнителни доказателства.

Към допълнителната искова молба са приложени следните писмени доказателства:

- Уверение №128/20.02.2015 г.;

- Диплома за висше образование на В. Н. специалност „Начална училищна педагогика“;

-Диплома за ***образование; Свидетелство за професионална квалификация;

- Свидетелство за основно образование; Удостоверение № ***;

-Съдебномедицинска експертиза за изследване на труп.

 

На основание чл.373,ал.1 от ГПК, съдът е изпратил препис от допълнителната искова молба и приложенията към нея, на ответника с указание, че в 2-седмичен срок може да подаде допълнителен писмен отговор  със съдържание по чл.373,ал.2 от ГПК.   – Разпореждане №1768/25.10.2019г.(л.44 от настоящето дело)

В указания срок е постъпил Допълнителен отговор на исковата молба, подаден от ответника. В него се поддържа становището, изразено в отговора на исковата молба и се възразява относно доказателствени искания на ищците.

С Определение №1017/15.11.2019г., постановено по настоящето дело, съдът на основание чл.  374 от ГПК е приел писмените доказателства, представени от страните и е обявил проекта за доклад, срещу който не са постъпили възражения.

По делото са проведени две открити съдебни заседания – на 18.12.2019г. и на 05.02.2020г.,в които са събрани допуснатите  гласни доказателства и са приети заключенията на назначените експертизи.

В пледоариите в хода на съдебните прения, страните, чрез процесуалните си представители поддържат изразените становища и развиват подробни съображения.

 Съдът като прецени по отделно и в съвкупност  представените от страните доказателства  и заключението на   съдебно-медицинската и авто-техническаа експертизи, приема за установено следното  от фактическа страна:

Ищците В.Й.А. и К.П. Н.,са съответно баба и сестра на б.ж. на гр.Плевен В. П. Н., починала на 10.04.2014г. Последната била абсолвентка  по педагогическа специалност във ***, живеела на съпружески начала със свидетеля Ц.  П.П. и била в етап на начална бременност, което обстоятелство било известно на близките, включително и на двете ищци.

На 10.04.2014г. , около 22ч. в гр.Плевен, по бул.“***“ в посока от юг към север ( към ***) се движел лек автомобил „***“, с рег.№***, управляван от свидетеля Н.М.С., в който пътувала и свидетелката К.Р.Й..***в посока изток-запад ( към магазин ***, който се намира в района на Централния пазар) се движел лек автомобил „***“,      с рег.№ ***ВН,  управляван от свидетеля Ц.П.П.. В него на предната дясна седалка пътувала пострадалата В. П. Н.. Валяло дъжд, пътната настилка била мокра, светофарните уредби работели. И двете МПС навлизат в кръстовището, образувано между бул.“***“ и ул.“***“, при което  се сблъскват странично, между челната част на л.а.  „***“   и лява страна на л.а. „***“. В резултат на удара „***“ е отблъснат и се отклонява косо надясно, като продължава движението си, качва се на тротоара на северозападния  ъгъл на кръстовището, където се блъска с предната част в кафе-машина. Л.а. „***“ продължил движението си след удара и спрял след кръстовището в западната част на платното на бул.“***“. В следствие на удара е причинена смъртта на В. П. Н., пътуваща в л.а. „***“ – внучка и сестра на двете ищци.

Извършената съдебно-медицинска аутопсия на труп е установила, че причина за смъртта е черепно-мозъчна травма, която е несъвместима с живота и смъртта е настъпила веднага. Аутопсията е установила и бременност в първи-втори месец.

Назначената от гражданския съд съдебно-медицинска експертиза е потвърдила  същите данни. Посочила е, че причинените на В. Н. увреждания са в резултат на тъпи травми с голяма инт***ост. Установени са черепно-мозъчна и лицева травма, гръдна травма, охлузвания и кръвонасядания по дясната половина на лицето и главата. Характерът на уврежданията в областта на главата свидетелства за силен удар при притискане с посока от дясно на ляво. Гръдните травми са в резултат на блъскане в елементи от купето на автомобила. Уврежданията са причинени от удари или притискане от части на купето. Причинените травматични увреждания са  от характер, несъвместим с живота. Съществува пряка причинна връзка между смъртта и ПТП.

Авто-техническата експертиза, изготвена от в.л. инж.В.П. е установила, че по двата сблъскали се автомобили  не е имало повреди, които да са предпоставка за настъпването или причина за предотвратяването на произшествието, а констатираните  неизправности са настъпили в резултат на произшествието. Автомобилът, в който е пътувала починалата е бил оборудван с обезопасителни колани. В резултат на удара на  л.а. „***“ в намиращите се на тротоара кафе-машина е електрически шкаф, е настъпило навеждане на горната част на тялото на пострадалата и удар с главата в челното стъкло. Поради начина  на стоене върху предната дясна седалка, пострадалата не е  попаднала срещу ербега, а върху челното стъкло. При процес на изменение на движението на автомобила, на телата в него действат инерционни сили с определени големини, направл***а промяна на движението ( особено в случай на удар), върху телата действат инерционни сили, получени от сумирането на различни компоненти, променящи се по големина, направление и посоки. В общия случай инерционната сила, действаща върху тяло, намиращо се в автомобила, е векторна сума от преносна и королисова инерционна сила. И двете са функция  на скоростите – линейна и ъглова, на лекия автомобил и положението на тялото в автомобила.При удар на автомобила или удар в неподвижа преграда, основно е действието на инерционните сили при удара.Поради малкото времетраене на удара се получават много големи преносни ускорения вследствие изменението на скоростта при удара, а от там и големи инерционни сили.По време на удара меродавните преносни инерционни сили за всяко от телятя са насочени обратно на изменението на скоростта, т.е обратно на действащия ударен импулс- Тези инерционни сили предизвикват относително движение на телата в указаната посока, а от там и възникване на относителна скорост на телата спрямо автомобила и      кориолисови инерционни сили, които са перпендикулярни на възникналите релативни скорости. В последвалото движение на автомобила след удара, меродавни са преносната инерционна сила  следствие ротация на автомобила, преносната инерционна сила при закъснително движ***ата скорост на преместващото в купето тяло, королисовата инерционна сила.

Според експертизата пострадалата е била без поставен обезопасител***ица, която се е отворила при удара на автомобила, също задържа тялото на пътника към седалката и облегалката.От техническа гледна точка, при отвор***ица, тялото на пострадалата се задържа върху  седалката, но главата й е достигнала до предното стъкло и го е счупила. И двамата водачи, участници в ПТП  са имали техническа възможност да предотвратят настъпването на същото.

С Присъда от 06.06.2017 г., постановена по  н.о.х.д. №155/2017 г. Плевенският Окръжен съд, състав на Наказателно отделение, е постановил следното:

Признал е подсъдимият Ц.П.П. роден на *** ***, област Плевен, ул. „***” ***, българин, български гражданин, със ***образование, ***, не***, ЕГН **********, ( свидетел в настоящето производстно) за виновен в точа, че на 10.04.2014 година в град Плевен, при условията на независимо съпричиняване с Н.М.С. ***, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „***” с рег. № ***, нарушил разпоредби на Закон за движение по пътищата, (чл.20,ал.1 и ал.2 и чл.50,ал.1), и по непредпазливост причинил смъртта на В.  П. Н., поради което и на основание чл. 343, ал.1, б.„в” вр. чл.342, ал.1 във вр. с чл. 54 от НК,  го е  осъдил на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на наложеното наказание с петгодишен изпитателен срок, считано от влизане на присъдата в сила.

Признал е ПОДСЪДИМИЯ Н.М.С. роден на *** ***, българин, български гражданин, с ***образование, ***, ***, ***, ЕГН **********, ( свидетел в настоящето производство) за виновен в това, че на 10.04.2014 година в град Плевен, при условията на независимо съпричиняване с Ц.П.П. ***, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „***” с рег. № ***, нарушил разпоредби на Закон за движение по пътищата (чл.15,ал.1,чл.20,ал.1 и ал.2) и по непредпазливост причинил смъртта на В. П. ***, като деецът е управлявал МПС, без да има необходимата правоспособност, поради което и на основание чл.343, ал.3, предл. 4, б. „б“ вр. ал.1, б. „в” вр. чл.342, ал.1 във вр. с чл.2, ал.2, във вр.54 от НК, го е  ОСЪДИЛ на ОСЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да се изтърпи при първоначален ОБЩ режим.

С решение №316 от 01.02.2018 г. по в.н.о.х.д. №361/2017 г. ВТАС е изменил присъдата на Плевенски окръжен съд, като е:

Признал Ц.П.П. за невинен да е нарушил правилата за движение по пътищата по чл.20 ал.1 и 2 от ЗДвП и го е оправдал по повдигнатото обвинение в тази част.

Признал е Н.М.С. за невинен да е нарушил правилата за движение по пътищата по чл.20 ал.1 от ЗДвП и го е оправдал по повдигнатото обвинение в тази част.

Намалил е на основание чл.58а НК наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимия Ц.П.П. от три на две години лишаване от свобода.

Намалил е наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимия Н.М.С. от осем на  шест години лишаване от свобода, като на основание чл.58а НК го е  намалил с една трета на четири години лишаване от свобода.

Потвърдил е присъдата в останалата й част като правилна и законосъобразна.

С решение №83 от 19.06.2018 г. по н.о.х.д. №276/2018 г. ВКС е оставил в сила решение №316 от 01.02.2018 г. по в.н.о.х.д. №361/2017 г. на ВТАС.

И за двата леки автомобила, участници в настъпилото на 10.04.2014г. пътно-транспортно произшествие, са били сключени застрахователни договори  „***“ на автомобилистите с ответника  ЗД“Бел Инс“-Ад, както следва:

За л.а. „***“ с рег.№ ***, управляван от свидетеля Н.М.С. –договор, сключен на 10.02.2014г. със срок на покритие от 10.02.2014г. до 09.02.2015г., за което е издадена Застрахователна полица №BG/02/***;

За л.а. „***“ с рег.№***, управляван от свидетеля Ц.П.П. – договор, сключен на 24.04.2013г. със срок на покритие 24.04.2013г. до 23.04.2014г, за което е издадена Застрахователна полица №BG/02/***.

Двете ищци са подали молба до ответника ЗД“***“-АД за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, въз основа на която са образувани Щета №***и Щета №***. Застрахователят е отказал с писма, намиращи се на л.16 и л.17 от приложеното дело на СГС, с мотив, че не са доказани особено близки отношения между заявителите и починалото лице.

Горната фактическа обстановка се установява от данните в приложеното НОХД №155/2017г. по описа на Плевенски окръжен съд, Наказателно отделение,  показанията на свидетелите Н.М.С., К.Р.Й., Ц.П.П., В.С.В. и заключенията на съдебно-медицинската и авто-техническата експертизи.

  С оглед на горните фактически положения, съдът формира следните  правни изводи:

Съдът е сезиран  с  два субективно съедин***о основание  по чл.226 от КЗ(отм) във вр.§22 от ПЗР на КЗ - преки искове на увредените лица срещу застрахователя по застраховка „ГО“ на  двамата виновни водачи, причинили при независимо съизвършителство смъртта на тяхната внучка и сестра.

По допустимостта на исковете:

Исковете са допустими, като предявени между надлежни страни, при наличие на правен интерес. Ищцата В.Й.А. в качеството й на баба на починалата , а ищцата К.П. Н. в качеството на сестра на същата, са от кръга на лицата, на които е признато право  на обезщетение съгласно ТР№1 на ОСНГТК на ВКС. Субективното съединяване на исковете е допустимо съгласно чл.215 от ГПК, тъй като предмет на спора са права на ищците, които почиват на едно и също основание.

 Тъй като с прекия иск на увредените лица се претендира обезщетение за вреди от ПТП, настъпило през 2014г, приложим закон е  отмененият КЗ, действал през периода от 01.01.2006г. до 31.12.2015г. При това полож***ото основание на иска е по чл.226 от КЗ(отм), а не по чл.432 от КЗ.

 В отменения КЗ не съществуваха разпоредби, аналогични на чл.480,ал.3,чл.496 и чл.380 от сега действащия КЗ, въвеждащи  специална  допълнителна предпоставка за допустимост на прекия иск по чл.432 от КЗ, а именно  предварително сезиране на застрахователя по чл.380 от КЗ и изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезирането за доброволно уреждане на отношенията между   пострадалия и застрахователя по повод  заплащане  на застрахователно обезщетение. Независимо от това, съдът констатира, че увредените лица са отправили искане до застрахователя за заплащане на обезщетение, тъй като на л.16 и л.17 от приложеното дело на СГС, се намират отговори на застрахователя до ищците.

По основателността на  двата обективно съединени иска:

Отговорността на ответника-застраховател за вреди е договорна, тъй като произтича от сключен договор за застраховка „***“  по отношение на автомобила, управляван от виновния водач. Предпоставка за ангажиране на договорната отговорност на застрахователя, обаче е деликт, осъществен от водача на застрахования автомобил. Поради това, в тежест на ищеца е   да установи следното: Настъпването на ПТП; Наличие на валидно сключен договор „ГО“ между собственика на автомобила, при управлението на който е причинено ПТП и ответниковото застрахователно дружество, който да има действие за периода на  настъпилото  събитие;  Вид и характер на причиненото  увреждане; Претърпени болки и страдания от ищеца.

В тежест на ответника е да обори твърденията, изложени в исковата молба, като установи, че не са налице  фактическите положения, описани в нея.Да докаже възражението си за съпричиняване на настъпилия резултат.

Съгласно чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно, съгласно чл.300 от ГПК,   въз основа на влязлата в  сила Присъда №26/06.06.2017г., постановена по НОХД №115/2017г по описа на ПЛОС, настоящият съдебен състав приема за установено, че на 10.04. 2014г., при  управление на МПС, нарушавайки правилата за движение, ДВАМАТА СВИДЕТЕЛИ Ц.П.П. и  Н.М.С. при условията на независимо съизвършителство са причинили  виновно ( по непредпазливост) смъртта на В. П. Н.-внучка на ищцата В. А. и сестра на ищцата К.П. Н.. Налице са всички елементи от състава на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД  - деяние, противоправност на деянието, вина, причинна връзка, вреди.

Безспорно е установено, че между собствениците  и на двама автомобила, участвали в ПТП, от което е последвала смъртта на В. Н.,  и ответниковото застрахователно дружество, са сключен договори за застраховка „***“ на автомобилистите. Видно е от данните в представените 2бр. застрахователни полици  №BG/02/*** и №BG/02/***,че  ПТП от 10.04.2014г. като застрахователно събитие, е настъпило при действието на застрахователните  договори.

Горното е достатъчно, за да се приеме, че предявените от ищците против ответника, субективно съединени преки искове  по чл.226 от КЗ(отм) са доказани по основание.

За да се произнесе относно размера, в който следва да се уважат исковете, съдът съобрази следното:

Възражението на ответника, че починалата с поведението си е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, е  неоснователно. – Въз основа на доказателствата по делото, съдът приема, че починалата е пътувала без поставен обезопасителен колан. Съдебно-медицинската и авто-техническата експертиза изразяват предположение, че  поставен предпазен колан би предотвратил  резултата, който е настъпил. Съдът обаче намира, че   не трябва да се приема съпричиняване от страна на починалата, тъй като от   съдебно-медицинската експертиза е установено, че същата е била бременна, а съгласно чл.137а,ал.2,т.1 от ЗДвП бременните могат  да не използват предпазен колан.

Съгласно чл.52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

С Постановление № 4/25.V.1961 г. Пленумът на ВС се е произнесъл,че правилното прилагане на закона изисква за неимуществени вреди да бъдат обезщетявани само най-близките на пострадалия – неговите низходящи (деца), съпруг и възходящи (родители), и то след като се установи, че действително са претърпели вреди. По-късно, с Постановление № 5/24.ХІ.1969 г., Пленумът на ВС е признал право на обезщетение и на отглежданото, но неосиновено дете, съответно на отглеждащия го, както и на лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала.

В изпълнение на разпоредбите на Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г., ОСНГТК на ВКС, приема ТР№1/2016г, с което постановява, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,посочени  в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пл***ия съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В наказателния процес тази материална легитимация може да бъде реализирана само от лицата, изброени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пл***ия съд, както и от братята и сестрите на починалия и от неговите възходящи и низходящи от втора степен.

Следователно, двете ищци са легитимирани да предявяват иск за обезщетение за неимуществени вреди, но следва да докажат особено близка връзка с починалата и действително претърпени вреди от смъртта й.

Конкретно, по всеки от субективно съединените искове, съдът приема следното:

По иска за обезщетение за неимуществени вреди, предявен от В.А.:

За да определи размера на обезщетението с оглед критериите на чл.52 от ЗЗД и на ТР№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, съдът съобрази следното:

Претендира се обезщет***учка. Общоизвестен факт,  който не подлежи на никакво съмнение е, че съобразно българските семейни традиции, връзката между внуци от една страна и баба и дядо от друга, е много силна. Поради заетостта на родителите, много често  бабата и дядото  отглеждат и възпитават внуците. В българската национална психология и манталитет,съществува мн***уците е по-голяма от тази към децата.  Затова  изключителна е болката, когато се нарушава естествения ред на развитие и смъртта на внучето предхожда тази на бабата и дядото.

  От показанията на свидетелката Валентина Н. –сестра на майката на починалата, която много добре познава семейството, се установява следното: Смъртта на В. се отразява много зле на нейната баба. Двете са били много близки. Всяко лято внучката е ходела при баба си.Споделяли са си. В. е първата внучка и е кръстена на баба си. Ищцата е знаела, че внучката й е бременна и се е радвала, че ще има правнуче. Сега бабата много скърби.

От заключението на съдебно-психологическата експертиза, изготвена от в.л. доц.д-р А.Р. и обясненията в съдебно заседание, се установява следното: При проведената психологическа беседа ищцата В.А.  споделя за силната й емоционална връзка с В., която е първата й внучка и носи нейното име. В периода, когато същата е работила като учителка в гр.Левски, е живяла при баба си в близкото село *** Белене.Младата жена е споделяла в баба си много лични неща и житейските си проекти.Много скоро след вестта, че внучката очаква дете, радостта от очакваното щастливо събитие е заменено с непоносима болка от загубата.При изследване на нивата на тревожност по скалата на Спилбъргър,  ищцата показва завишени нива над средните – на личността 65г. и ситуативна тревожност 73г., при норма и за двете 40 точки.  Ищцата В.А.  има периодично повтарящи се представи, мисли, сънища, в които присъства трагично загиналата й внучка.Според психолога, събитието, отнело внучката е внезапно, с трагично последствие, силно емоционално травмиращо.Първоначалната реакция на ищцата е емоционален шок и ужас и отказ да приеме случилото се за истина.Тя е преминала през всички етапи на скръбта, свързани със значимо като количество и продължаващо като времетраене емоционално изтощение – осъзнаване, гняв, тъга е отчаяние, приемане, че нещата са се променили непоправимо, нещо важно и незаменимо  си е отишло безвъзвратно от живота – първата внучка на ищцата.На базата на психологическата беседа, актуалното евмоционално състояние на ищцата, потвърд***ата М.ка актуално ниво на тревожност, психическото й състояние , свързано с преживяната тежка загуба, може да бъде определено като тежък, хроничен траур, със симптоми на пост-травматичен стрес, които продължително и трайно влошават качеството на живот.Ищцата е изчерпала личния си ресурс за справяне.Единствената възможна реакция е плачът Като се има пред вид възрастта й и фактът, че възрастните хора са по-раними и сковани по отношение на механизмите си за адаптация към неочакван силен стрес, ищцата има нужда от специализирана психотерапевтична помощ за да приеме загубата, което изисква сериозна времева и финансова инвестиция.

Като съобрази горните обстоятелства, съдът намира, че между ищцата ката баба и починалата В. Н. като внучка, е съществувала изключително  близка емоционална връзка, поради което скръбта на ищцата от загубата е реална и непреодолима.-Починалата В. е била първо внуче, което съгласно националната именна традиция носи името на баба си ( ищцата). Двете с поддържали близки отношения, известно време са живели заедно, между тях са съществували силна емоционална връзка, привързаност и взаимност.От свидетелските показания и заключението на психолога е установява, че с оглед възрастта на ищцата скръбта  й не може да бъде преодоляна и ще я съпътства до края на дните й. Имайки пред вид  установените изключително близки отношения, обществено-икономическата  и социална обстановка в страната,  нивото на застрахователно покритие към момента на инцидента  и практиката на съдилищата по аналогични казуси, съдът приема, че   обезщетението за неимуществени вреди на бабата, изгубила своята внучка при ПТП, може да се определи в размер на 50000.00лв.(петдесет хиляди лв.)  Следователно, ответникът „***“-АД като  застраховател  и на двамата деликвенти по застраховка“*** за автомобилистите“, следва да бъде осъден да заплати на ищцата като увредено лице, обезщетение в размер на 50000.00лв.(петдесет хиляди лв.), ведно със законната лихва, считано от  настъпването на ПТП -10.04.2014г. до окончателното изплащане.

По иска за обезщетение за неимуществени вреди, предявен от К. Н.:

За да определи размера на обезщетението с оглед критериите на чл.52 от ЗЗД и на ТР№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, съдът съобрази следното:

Претендира се обезщетение за загуба на сестра. Общоизвестен факт,  който не подлежи на никакво съмнение е, че  роднинската връзка между сестри и братя  е много силна. Това са хора,  които имат „еднаква кръв“, общи родители  и се отглеждат и възпитават в един дом и в една и съща среда.

От показанията на свидетелите Д.И.К. и В.К. Н. и от данните в съдебно-психологическата експертиза се установява следното: Семейството, в което са родени и израсли двете сестри – ищцата и починалата В. Н., е било изключително сплотено. Сестрите са били с възрастова разлика от около  десет години, поради което В. се е грижила изключително много за сестра си и това е създало  между тях отношения на близост и привързаност. Поради служебната ангажираност на майката починалата В. е обгрижвала изцяло по-малката К. и фактически тя я е гледала. К. е знаела за бременността на сестра си и много се е раздала.Когато е станало ПТП, ищцата е била в седми клас. Случилото се изцяло я е променило.- Стресирала се е и затворила в себе си Не излиза никъде, не общува с никого. Нощем се стряска и споделя, че има кошмари Преди инцидента  е била много жизнерадостно дете, а сега е затворена и продължава да скърби. Често  установява, че разговаря в мислите си със сестра си и търси от  нея отговор на трудни житейски ситуации.  За да преодолее тежкото чувство за окончателна загуба, което все още е актуално и инт***о, ищцата избира да повтори пътя на сестра си  относно учебно заведение и специалност.Този опит обаче й носи тъга, породена от мисълта, че в тези аудитории преди години е седяла сестра й.

От заключението на съдебно-психологическата експертиза, изготвена от в.л. доц.д-р А.Р. и обясненията в съдебно заседание, се установява следното: При проведената психологическа беседа ищцата К. Н. споделя спомени, които говорят  за силната й емоционална връзка със сестра й В.. К. е имала в лицето  на по-голямата си сестра човек, на когото може да се довери, да получи съвет и подкрепа, чиито пример следва.Болката от загубата е толкова силна, че за да бъде понесена, в семейството се опитват за избягват тази  тема. Своеобразен начин за справяне с чувството на празнота и непоправима липса на фигурата на сестрата е решението на ищцата да следва стъпките, които тя е успяла да извърви до края, като избира да учи в университета специалността на В..При изследване на нивата на тревожност по скалата на Спилбъргър,  ищцата показва  ниво на личностна тревожност в норма (38т) и силно завиш***а тревожност 67 точки при норма 40 и горна граница 80. Според психолога, събитието, отнело сестрата е внезапно, с трагично последствие, силно емоционално травмиращо.Първоначалната реакция на ищцата е емоционален шок и ужас и отказ да приеме случилото се за истина.Тя е преминала през всички етапи на скръбта, свързани със значимо като количество и продължаващо като времетраене емоционално изтощение – осъзнаване, гняв, тъга е отчаяние, приемане, че нещата са се променили непоправимо, нещо важно и незаменимо  си е отишло безвъзвратно от живота –  единствената сестра на ищцата.На базата на психологическата беседа, актуалното емоционално състояние на ищцата, потвърд***ата М.ка актуално ниво на тревожност, психическото й състояние , свързано с преживяната тежка загуба, може да бъде определено като тежък, хроничен траур, със симптоми на пост-травматичен стрес, които продължително и трайно влошават качеството на живот.Ищцата е изчерпала  голяма част от личния си ресурс за справяне.Като се има пред вид липсата на достатъчен житейски опит  за справяне в ситуация на  трагична загуба на емоционално значима личност в лицето на сестрата, ищцата има нужда от специализирана психотерапевтична помощ за да приеме загубата, което изисква сериозна времева и финансова инвестиция.

Като съобрази горните обстоятелства, съдът намира, че между ищцата К. Н. и починалата В. Н., като сестри, е съществувала изключително  близка емоционална връзка, поради което скръбта на ищцата от загубата е реална и непреодолима.-Починалата В. е била десет години по-голяма от К. и реално е заместила майката в грижите за по-малката сестра. Тя е била неин пример на поведение, авторитет и съветник в трудни ситуации. Двете  са били  изключително привързани една към друга. От свидетелските показания и заключението на психолога е установява, че въпреки изминалото време, скръбта  й не може да бъде преодоляна и я  съпътства  в ежедневието й. Ищцата се посвещава на паметта на сестра си, като избира университет и специалност, които е завършила покойната.  Имайки пред вид  установените изключително близки отношения, обществено-икономическата  и социална обстановка в страната,  нивото на застрахователно покритие към момента на инцидента  и практиката на съдилищата по аналогични казуси, съдът приема, че   обезщетението за неимуществени вреди на бабата, изгубила своята внучка при ПТП, може да се определи в размер на 50000.00лв.(петдесет хиляди лв.)  Следователно, ответникът „***“-АД като  застраховател  и на двамата деликвенти по застраховка“*** за автомобилистите“, следва да бъде осъден да заплати на ищцата като увредено лице, обезщетение в размер на 50000.00лв.(петдесет хиляди лв.), ведно със законната лихва, считано от  настъпването на ПТП -10.04.2014г. до окончателното изплащане.

Относно приложението на §96,ал.1 от ПЗР на КЗ (в сила от 01.01.2016г):

Както беше споменато по-горе, застраховките на двете моторни превозни средства, участвали в ПТП, при което е настъпило смъртта на В. Н.( съответно внучка и сестра на ищците), са с полици от 2013г. и 2014г. Съгласно §22 от ПЗР на КЗ(в сила от 01.01.2016г),  за застрахователните договори, сключени преди влизане в сила  на КЗ, какъвто е процесният случай, се прилага част четвърта от отменения КЗ (ДВ бр.102/29.12.2015г), освен ако страните договорят друга след влизане в сила на КЗ. По делото няма данни за такова договаряне между страните и по двата с застрахователни договора, на които се основават исковите претенции на ищците. Поради това, съдът приема, че при определяне размера на дължимото обезщетение, което застрахователят трябва да заплати на двете ищци, следва да се приложат разпоредбите на част четвърта от КЗ(отм), които не предвиждат лимит на обезщетенията за неимуществени вреди, различен от този в §27,ал.1,т.2 от ПЗР на КЗ(отм), а именно за всяко събитие при две или повече пострадали лица до 5000000лв.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че в настоящия казус е неприложима разпоредбата на §96,ал.1 от ПЗР на КЗ(2016). Тълкуването на този текст според настоящия състав, налага извод, че обратното действие на§96,ал.1  се отнася само до искови претенции, предявени след 21.06.2018г., с материалноправно основание по чл.432 от КЗ ( в сила от 01.01.2016г),  но не и за преки искове, основани на чл.226 от КЗ(отм), какъвто е процесният случай.

Ако се приеме, че §96,ал.1 от ПЗР на КЗ е приложим относно всички искови претенции, заявени след 21.06.2018г., независимо от обстоятелството при действието на кой КЗ е възникнало материалното правоотношение,произтичащо от застрахователен договор, съдът приема,че същата противоречи на  нормата на чл.52 от ЗЗД,           регламентираща присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост. Освен това противоречи на правото на ЕС, защото предвижда обезщетение в по-малка сума от посочените в чл.1,§2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета  от 16.09.2009г. относно застраховката „***“. В чл.9,ал.1 на последната, са предвидени  следните минимални суми: в случай на телесно увреждане – минимална застрахователна сума 1000000 EUR за пострадал или 5000000 EUR за събитие, независимо от броя на пострадалите; в случай на имуществени вреди 1000000, EUR за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите.

Следва да се отбележи, че разпоредбите на посочената Европейска директива са  инкорпорирани във вътрешното право на РБ, защото разпоредбата на чл.266 от КЗ(отм), в сила от 11.06.2012 г.,задължителната застраховка "***" на автомобилистите се сключва за следните минимални застрахователни суми:1. за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт: а) 2 000 000 лв. за всяко събитие при едно пострадало лице; б) 10 000 000 лв. за всяко събитие при две или повече пострадали лица; 2. за вреди на имущество (вещи) - 2 000 000 лв. за всяко събитие.

Разпоредбата на №96,ал.1 от ПЗР на КЗ противоречи и на решение на Съда на Европейските общности от 24.10.2013г., постановено по дело С-277/12 с предмет преюдициално запитване, отправено от  гражданин на Латвия, а съгласно чл.633   решенията на СЕС са задължителни на всички съдилища в страната. Според постановения по делото съдебен акт, не се допуска национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „***“ при използването на моторни превозни средства, да покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при ПТП, само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в чл.1, параграф2 от Втора директива 84/5.

Мотивиран от горното, при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, дължими на двете ищци, съдът не прилага §96,ал.1 от ПЗР на КЗ и определя  обезщетение на всяка от двете ищци в размер на сумата от 50000( петдесет хиляди лв.),върху която съгласно КЗ(отм) се дължи лихва, считано от деня на ПТП- 10.04.2014г. до окончателното изплащане.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден  на основание чл.78,ал.6 във вр.чл.83,ал.2,т.4  и чл.69,ал.1,т.1 от ГПК да заплати  по Бюджета на Съдебната власт, в полза на Окръж***а такса върху уважените  исковете ( общо за 100000лв.)   на основание чл.78,ал.6 от ГПК в размер на  4000.00лв.( четири хиляди лв.)

Ищците не претендират и не е доказват разноски по делото, тъй като са освободени от такива на основание чл.83,ал.1,т.4 от ГПК.

 Ответникът претендира разноски, но такива не му се дължат, тъй като предяв***о съединени искове са уважени изцяло.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Плевенски окръжен съд на основание чл.78,ал.6 от ГПК сумата от 500.00лв., от която 100.00лв. преведени за авто-техническа експертиза и 400.00лв. – за съдебно-психологическа експертиза.

На основание чл.38,ал.2 от ЗА ответникът следва да заплати на адв. П.К. от САК, за оказана  безплатна адвокатска помощ, възнаграждение, при съобразяване разпоредбата на чл.7,ал.2,т.4  от Наредба №1/2004г. на ВАдС  за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на  2030.00лв. ( две хиляди и тридесет лв.) за всяка ищца, или общо за двете – 4060.00лв.( четири хиляди и шестдесет лв.)

По изложените съображения, Плевенският окръжен съд, Търговско отделение, на основание чл. 377 във вр. чл.235 от ГПК

 

 

                      Р   Е   Ш   И   :

 

 

1. ОСЪЖДА  ЗД „***“ – АД, ЕИК-*** със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“***“***, ДА ЗАПЛАТИ на  В.Й.А., ЕГН-********** ***, на основание чл.226 от КЗ(отм) във вр. §22 от ПЗР на КЗ  застрахователно обезщетение за  вреди, причин***о от Н.М.С.  и Ц.П.П.  на 10.04.2014г., при  сключени от собствениците на автомобилите застраховки “Гражданска отговорност“ с Полици, издадени от ЗД“***“-АД- София, №BG/02/ №BG/02/*** със срок на валидност от 10.02.2014г. до 09.02.2015г. и №BG/02/*** със срок на валидност от 24.04.2013г. до 23.04.2014г., СУМАТА от 50 000.00лв.( петдесет хиляди лв) - обезщетение за неимуществени вреди, причин***учката й В. П. Н.,ведно със законната лихва, считано от  ПТП- 10.04.2014г. до окончателното изплащане на задължението;

 

2. ОСЪЖДА  ЗД „***“ – АД, ЕИК-*** със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“***“***, ДА ЗАПЛАТИ на  К.П. Н., ЕГН-********** с постоянен адрес ***, на основание чл.226 от КЗ(отм) във вр. §22 от ПЗР на КЗ  застрахователно обезщетение за  вреди, причин***о от Н.М.С.  и Ц.П.П.  на 10.04.2014г., при  сключени от собствениците на автомобилите застраховки “Гражданска отговорност“ с Полици, издадени от ЗД“***“-АД- София, №BG/02/ №BG/02/*** със срок на валидност от 10.02.2014г. до 09.02.2015г. и №BG/02/*** със срок на валидност от 24.04.2013г. до 23.04.2014г., СУМАТА от 50 000.00лв.( петдесет хиляди лв) - обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на сестра й В. П. Н., ведно със законната лихва, считано от  ПТП - 10.04.2014г. до окончателното изплащане на задължението;

 

3.ОСЪЖДА ЗД „***“ – АД, ЕИК-*** със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“***“***, ДА ЗАПЛАТИ на   основание чл.78,ал.6 във вр.чл.83,ал.2,т.4  и чл.69,ал.1,т.1 от ГПК   по Бюджета на Съдебната власт, в полза на Окръж***а такса от 4000.00лв.(четири хиляди деветстотин и дванадесет лв. и 63ст.) върху уважените  исковете.

 

4. ОСЪЖДА ЗД „***“ – АД, ЕИК-*** със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“***“***, ДА ЗАПЛАТИ на   основание чл.78,ал.6 във вр.чл.83,ал.2,т.4  и чл.69,ал.1,т.1 от ГПК   по Бюджета на Съдебната власт, в полза на Окръжен съд-Плевен, РАЗНОСКИ за експертизи в размер на 500.00лв.( петстотин лв.)

 

 5. ОСЪЖДА ЗД „***“ – АД, ЕИК-*** със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“***“***, ДА ЗАПЛАТИ на адв. П.К. от САК с адрес ***, офис10 на основание чл.38,ал.2 от ЗА във вр. чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1/2004г. на ВАдС, адвокатско възнаграждение от 4060.00лв.( четири хиляди  и шестдесет лв.)

 

РЕШ***о обжалване пред Апелативен съд-В. Търново в 2-седмичен срок от връчването на страните.

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: