Определение по дело №15/2022 на Военно-апелативен съд

Номер на акта: 17
Дата: 15 март 2022 г. (в сила от 15 март 2022 г.)
Съдия: Полк.Лидия Петрова Евлогиева
Дело: 20226000600015
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 23 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 17
гр. София, 14.03.2022 г.
ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в закрито заседание на четиринадесети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ
Членове:полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА

майор ДАНИЕЛ АТ. ЛУКОВ
като разгледа докладваното от полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20226000600015 по описа за 2022
година
образувано по ЖАЛБИ на ЕМ. Д. АНГ. – частен обвинител и
граждански ищец по делото, чрез повереника и адвокат С. Р. от АК – С. и на
подсъдимия бивш старши сержант М. П. СТ. от в.ф. ..... – гр. С., срещу
присъда № 7 от 08.07.2020 г. по НОХД № 24/2020 г. по описа на Военен съд –
гр. Сливен.

Производството е по реда на чл. 327 от НПК.
Делото е разгледано от състав на Военен съд – Сливен след внасяне
на обвинителен акт в първоинстанционният съд и първоначално е било
образувано НОХД № 60/ 2019 г. по описа на ВС – Сливен, по което е
постановена присъда № 10/15.08.2019 г. по НОХД № 60/2019 г. по описа на
ВС – Сливен, с която подсъдимият бивш мл. серж. М. П. СТ. е бил признат за
виновен в извършване на престъпление по чл. 149, ал.2, т.т.1 и 4, пр. 1-во, във
вр. с ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК и по чл. 155б, ал.2,т.2, пр.1-во, вр. ал.1, алт.
2-ра, предл. 3-то вр. чл. 26, ал.1 от НК, като му е било определено общо
наказание в размер на 4 години и на основание чл. 373, ал.2 от НПК вр. чл. 58,
ал.1 НК му е намален с 1/3 размера на общото наказание и му е определено да
изтърпи остатъка в размер на 2 г. и 8 м. при общ режим на изтърпяване на
наказанието. Осъден е да изплати обезщетение в размер на 50 000 лева. Съдът
се е произнесъл и по разноските.
След постъпил протест от прокурор от ВОП – Сливен, въззивна
жалба от пострадалата Е.А., чрез повереникът й и въззивна жалба от
защитника на подсъдимия, с решение № 44/13.02.2020 г. по ВНОХ № 43/2019
г. по описа на ВАпС присъдата е изцяло отменена и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на ВС – Сливен.
1
При повторно проведеното първоинстанционно производство е
разгледано НОХД № 24/2020 г. по описа на ВС – Сливен и е постановен
съдебен акт, който е и предмет и на настоящото въззивно производство.
С атакуваната присъда № 7/08.07.2020 г. по НОХД № 24/2020 г. по
описа на ВС – Сливен, е признал подсъдимия старши сержант М. П. СТ. от
в.ф. ..... – гр. С. за виновен в това, че от лятото на 2010 г. до месец януари
2017 г. в град С., при продължавано престъпление извършил блудствени
действия с цел да удовлетвори полово желания без съвкупление с лице
ненавършило 14 годишна възраст – Е. Д. А., родена на ..... година чрез
употреба на сила и заплашване и използване на зависимост над нея и на
основание чл. 149, ал.2, т.т.1 и 4, пр. 1-во, във вр. с ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 от
НК и чл. 54 от НК го е осъдил на 4 (четири) години лишаване от свобода.
Подсъдимият е признат за виновен и в това, че от месец август 2015
година до месец януари 2017 година в град С. при продължавано
престъпление склонявал лице ненавършило 14 годишна възраст – Е. Д. А.,
родена на ..... година да наблюдава симулирани полови сношения между лица
от еднакъв и различен пол, похотливо показване на човешки полови органи и
мастурбация, чрез използване на положението на зависимост чрез използване
на положението на зависимост над нея и на основание чл. 155б, ал.2,т.2, пр.1-
во, вр. ал.1, алт. 2-ра, предл. 3-то вр. чл. 26, ал.1 и ал.54 от НК го е осъдил на
3 (три) години лишаване от свобода като го е оправдал по обвинението
деянието да е извършено през периода от лятото на 2010 г. до месец юли 2015
година.
На основание чл. 23, ал.1 от НК съдът е определил подсъдимият да
изтърпи едно общо наказание в размер на най-тежкото от наложените му, а
именно 4 (четири) години лишаване от свобода.
На основание чл. 41, ал.6 от НК и чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС съдът е
определил първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието.
Подсъдимият е осъден да заплати на гражданският ищец -
непълнолетната Е. Д. А. със съгласието на особения й представител Р.
обезщетение за причинените й от деянието по чл. 149, ал.2, т.т.1 и 4, пр. 1-во,
във вр. с ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК неимуществени вреди в размер на 40 000
(четиридесет хиляди) лева ведно със законната лихва, считано от 21.09.2010
година до окончателното изплащане на сумата, а в останалата му част искът е
отхвърлен като неоснователен и обещетение за причинените от деянието по
чл. 155б, ал.2,т.2, пр.1-во, вр. ал.1, алт. 2-ра, предл. 3-то вр. чл. 26, ал.1 от НК
в размер на 10 000 (десет хиляди) лева неимуществени вреди ведно със
законната лихва, считано от 01.09.2015 г. до окончателното изплащане на
сумата. Съдът се е произнесъл и по държавните такси и разноските по делото.
Срещу постановената присъда, предмет и на настоящото
разглеждане на делото, е постъпила въззивна жалба от частния обвинител и
граждански ищец и от подсъдимия пред Военно-апелативния съд, който с
решение № 17/14.07.2021 г. постановено по ВНОХД № 35/2020 г. по описа на
2
съда я е изменил като е намалил размера на наложените наказания лишаване
от свобода. За престъплението по чл. 149, ал.2, т.т.1 и 4, пр. 1-во, във вр. с
ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК е намалил наказанието като е определил две
години лишаване от свобода и за престъплението по чл. 155б, ал.2,т.2, пр.1-
во, вр. ал.1, алт. 2-ра, предл. 3-то вр. чл. 26, ал.1 от НК е намалил
наказанието като е определил две години лишаване от свобода. На основание
чл. 23, ал.1 от НК е определено да изтърпи едно общо наказание в размер на
две години лишаване от свобода, като изтърпяването на наложеното
наказание е отложено с изпитателен срок от три години лишаване от свобода.
Първоинстанционната присъда е изменена и в гражданско осъдителната и
част, като са намалени и размерите на обезщетенията. Въззивното решение е
протестирано от прокурор при ВАпП и обжалвано от същите страни пред
Върховния касационен съд. С решение № 60243/18.02.2022 г., постановено по
к.н.д. № 1016/2021 год., ВКС, НК, ІІІ-то наказателно отделение отменил
въззивното решение и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на
Военно-апелативния съд, от стадия на съдебното заседание.
Настоящото въззивно производство пред Военно-апелативния съд е
трето по ред.
С въззивната жалба от гражданския ищец и частен обвинител ЕМ. Д.
АНГ. се иска наложеното наказание лишаване от свобода да бъде увеличено
за срок от 6 (шест) години за деянието по чл. 149, ал.2, т.1 и т.4, пр. 1-во, във
вр. с ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК и 5 (пет) години лишаване от свобода за
деянието по чл. 155б, ал.2,т.2, пр.1-во, вр. ал.1, алт. 2-ра, предл. 3-то вр. чл.
26, ал.1 от НК, като общият размер на наказанието да бъде завишен на 7
(седем) години и 6 (шест) месеца лишаване от свобода. Иска от съда да
измени първоинстанционната присъда и да наложи на подсъдимия общо
наказание лишаване от свобода за срок от седем години и шест месеца
лишаване от свобода, както и подсъдимия да бъде осъден да заплати на
пострадалата предявения граждански иск в пълен размер.
Във възивната жалба подадена от подсъдимия ст. сержант М. П. СТ.
(сега уволнен) чрез защитника му адв. М.С. – АК – Сливен против присъда №
7 от 08.07.2020 г. по НОХД № 24/2020 г. по описа на Военен съд – гр. Сливен
се посочва, че постановената присъда е явно несправедлива, неправилна и
незоконосъобразна. Изразяват се съображения в подкрепа на тезата, че в
присъдата не е посочено кои обстоятелства се приемат за установени и въз
основа на кои доказателствени материали, както и какви са правните
съображения за взетото решение. Твърди се, че в противоречие с
разпоредбите на НПК не е разкрита обективната истина по делото. В жалбата
се твърди, че е налице явна несправедливост на наложената присъда, като се
сочи, че са налице основания за приложението на чл. 66, ал.1 от НК, а
наложеното с присъдата наказание се явява несъразмерно тежко.
Също така, във въззивната жалба на подсъдимия се посочва, че
първоинстанционният съд неправилно е отказал да призове и разпита
3
свидетеля по делото С.Н.Х., за обстоятелства които са от съществено
значение за разкриване на обективната истина по делото. Не е допуснат нов
свидетел по делото при режим на довеждане на Н.Х. С. от гр. С.. Сочи се, че
присъдата на първоинстанционния съд е постановена при непълнота на
доказателствата, като счита, че по делото не са били изискани и приложени
справки за работните дневни и нощни смени и дежурства в бензиностанции
„Г.“ гр. С. по отношение на майката на пострадалата – С. В. С.а. Във въззивна
жалба са възведени и възражения досежно това, че първоинстанционният съд
е отказал назначаването на нова комплексна съдебно-психиатрична
експертиза от нови вещи лица. Според изложеното вещите лица са били
предубедени, тъй ката са дали заключение, че твърденията на пострадалата са
резултат на осъществения срещу нея сексуален, физически и психически
тормоз. Иска се назначаване на съдебно-медицинска експертиза, която да
установи белезите от заболяването „витилиго“ по краката и половите органи
на подсъдимия.
Въз основа на фактическите и правни аргументи изложени в жалбата
и на основание чл. 334, т.1 във вр. чл. 335, ал.2 от НПК моли Военно-
апелативния съд да отмени изцяло постановената присъда от ВС – Сливен
като неправилна, несправедлива и незаконосъобразна, поради допуснати
съществени процесуални нарушения и да върне делото на
първоинстанционния съд за разглеждане от друг състав. Алтернативно и на
основание чл. 334, т.2 във вр. чл. 336, ал.1, т.3 от НПК, моли да бъде
отменена изцяло постановената присъда и да бъде постановена нова, с която
подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по обвиненията за
извършени от него престъпления.
Настоящият състав на Военно-апелативния съд, след като се запозна
с атакувания съдебен акт, със събраните на досъдебното производство и на
съдебното следствие доказателства, с доводите във въззивните жалби и след
служебна преценка, намира че по делото са събрани всички необходими
доказателства относно обстоятелствата по чл. 301 от НПК, поради което за
изясняването му от фактическа страна и за правилното му решаване не се
налага да бъдат допуснати и разпитани като свидетели С. В. С.а, Н.Х. С. и
С.Н.Х..
На този етап не се налага и допълнителен разпит на подсъдимия
бивш старши сержант М. П. СТ..
Относно искането за назначаване на повторна съдебно-медицинска
експертиза от специалист по кожни болести, който да установи белезите,
които подсъдимият има по половите органи и бедрата, както и нова
комплексна медицинска експертиза с участието на психолог, настоящият
въззивен състав намира, че следва се произнесе в съдебно заседание след
изслушване становищата на всички страни по делото.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане по реда на
въззивното производство по Глава двадесет и първа от НПК с призоваване на
4
подсъдимия бивш старши сержант М. П. СТ. и защитниците му адв. М.С. –
АК – С.; гражданския ищец и частен обвинител ЕМ. Д. АНГ. и повереника й
адв. С.Р. – АК – С. и адв. З.Г.Г. – САК и прокурор от Военноапелативна
прокуратура.
Подсъдимият бивш старши сержант М. П. СТ. да бъде уведомен, че
присъствието му в съдебно заседание е задължително.
Поради изложеното и на основание чл. 327 НПК, Военно-
апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
20 АПРИЛ 2022 година от 11.00 часа в гр. София, Съдебна палата, Партер,
зала № 4, за която дата да се призоват подсъдимия бивш старши сержант М.
П. СТ. и защитника му адв. М.С. – АК – С.; гражданския ищец и частен
обвинител ЕМ. Д. АНГ. и поверениците й адв. С.Р. – АК – С. и адв. З.Г.Г. –
АК - София и прокурор от Военно-апелативна прокуратура.
ДА БЪДЕ УВЕДОМЕН подсъдимия бивш старши сержант М. П.
СТ., че присъствието му в съдебно заседание по делото пред Военно-
апелативния съд е задължително.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5