РЕШЕНИЕ
№ 406
гр. Бургас, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско
дело № 20232100500097 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба вх.№27/03.01.2023г., подадена от Д. К. Д., ЕГН
**********, чрез адв.Станко Кралев - БАК, със съдебен адрес:гр.Бургас, ул.,,Раковски“ №2,
срещу Решение №2997/30.12.2022г., постановено по гр.д.№5802/2022г. по описа на Районен
съд- Бургас.
С посоченото решение, Бургаският районен съд е отхвърлил исковете на Д. К. Д. за
осъждане на Областна дирекция на МВР – Бургас /ОД МВР-Бургас/, да му заплати сумата от
664.14 лева, представляваща неплатено възнаграждение за извънреден труд от 76.65 часа,
положен в периода 01.08.2019г.- 09.07.2020г., ведно с мораторна лихва в размер на 162.78
лева, начислена върху всяко неплатено възнаграждение за извънреден труд за периода от
съответния падеж до 08.09.2022г., както и законната лихва върху главницата, начиная от
09.09.2022г. до окончателното й изплащане.
Със същото решение, съдът е осъдил Д., да заплати на ОДМВР – Бургас, деловодни
разноски в размер на 100 лева.
С жалбата се изразява недоволство от решението и се иска неговата отмяна.
Жалбоподателят счита, че същото е неправилно и необосновано, постановено в
противоречие с материалния закон и установената съдебна практика.
Заявява, че заплащането на нощния труд по 0.25 лева на час не изключвало парично
компенсиране на извънредния труд, тъй като това били различни основания(Решение
№14/27.03.2012г. по гр.д.№405/2011г. на ВКС, ІV-то г.о). Навежда доводи относно
приложимата методика на изчисление на възнаграждението за извънреден труд на
служителите в МВР.
1
Излага аргументи относно изложеното в мотивите на решението, че дори да се приеме, че
уредбата на КТ, респ. НСОРЗ е приложима за служителите на МВР, при определената по
чл.140, ал.1 от КТ нормална продължителност на работното време през нощта – до 7 часа и
коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен 1.143, преизчисляването било с цел
парично компенсиране на работещите нощем.
Иска се, атакуваното решение да бъде отменено и съдът да постанови ново, с което
предявените искови претенции да бъдат уважени като основателни. Претендира се
присъждане на направените в производството по делото разноски, включително адвокатско
възнаграждение за двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от въззиваемата страна, чрез
юрисконсулт Ана Димчева, с който се оспорва въззивната жалба изцяло.
Въззиваемият намира атакуваният съдебен акт за правилен и законосъобразен. Посочва, че
съгласно разпоредбата на чл.187, ал.1 от ЗМВР, за държавните служители в МВР била
предвидена еднаква продължителност от 8 часа на работното време през деня и нощта(по-
голяма от установената в КТ), но се запазвало изискването за 5- дневна работна седмица с
обща продължителност от 40 часа.
Развиват се подробни съображения, като е направен обзорен преглед на правната уредба,
касаеща служебните правоотношения на държавните служители в МВР.
Посочва, че поради специфичните дейности и функции, осъществявани от МВР,
законодателят създал специален ред, относим само до тази категория служители. Позовава
се на ТР№8 от 27.06.2017г. по к.д.№1/2017г. на Конституционния съд на РБ.
Навежда доводи, че ЗМВР се явявал специален нормативен акт, регламентиращ статута на
държавните служители по чл.142, ал.1 от ЗМВР, обосноваващ различен метод на правно
регулиране на работното време през деня и нощта и дължимото възнаграждение.
Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Иска се,
сторените по делото разноски пред двете инстанции, да бъдат възложени в тежест на
въззивника.
В условията на евентуалност, е направено възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар на насрещната страна.
Бургаският окръжен съд намира въззивната жалба за редовна и допустима. Подадена е в
срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК БОС намери атакуваното решение за валидно и
допустимо.
По основателността на въззивната жалба и съществото на спора БОС намира следното:
Районният съд е квалифицирал исковете като такива с правно основание чл. 178, ал.1, т.3 от
ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.
Производството пред първата инстанция е започнало по искова молба, подадена от Д. К. Д.,
чрез пълномощника адв. Кралев, срещу ОД на МВР- Бургас, с която се претендира да бъде
осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 330 лв., представляваща неизплатено
възнаграждение за положен извънреден труд от 410 часа, за периода от 01.08.2019г. до
09.07.2020г., които часове са разликата между заплатен нощен труд и преизчисления такъв с
коефициент 1,143, отчетен като извънреден, ведно със законната лихва върху присъдената
сума от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се
направените съдебно-деловодни разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е полагал труд на длъжността „полицай“ в РУ-
Несебър през процесния период на 12-часови работни смени, по график. Посочва се, че за
периода е положил общо 410 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143
възлиза на 465 часа дневен труд. Сочи, че като разликата от 55 часа следва да бъде
2
допълнително заплатен от ответника. Посочен е размерът на задължението – 330 лв.,
изменен в с.з. чрез увеличение на 664,14 лв. за извънреден труд от 76,65 часа, съответно и за
мораторна лихва от 162,78 лв.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва по основание и размер. Не оспорва обстоятелството, че ищецът
е държавен служител по служебно правоотношение. Сочи, че законодателят изрично е
регламентирал, че продължителността на работното време при нощен труд в МВР е 8 часа
на всеки 24 часов период и ищецът няма как да обоснове претенция за извънреден труд,
попадащ извън редовното работно време на база общите норми на КТ и ЗДСл при
положение, че има действащи специални норми. Твърди, че през исковия период в
действалите Наредба № 8121з-592 и Наредба № 8121з-776 е посочено, че при работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22 ч. и 6 ч., като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Сочи че заплащането на
положения от ищеца нощен труд е извършено правилно по смисъла на Заповед № 8121з-
791/28.10.2014 г. В отговора се посочва, че и положеният от ищеца труд по време на
официалните празници също е заплатен при спазване на формулата, намерила отражение в
заповед № 8121з-791/28.10.2014г. и заповед № 8121з-1429/23.11.2017г.
За установяване на твърдените от страните обстоятелства по делото са представени писмени
доказателства, вкл. е прието заключение по СИЕ.
Безспорно е между страните обстоятелството, а и се установява от доказателствата по
делото, че през процесния период са били в служебно правоотношение. Друго безспорно
обстоятелство е полагането на нощен труд от страна на ищеца.
Пред първата инстанция е изготвена и приета СИЕ, от неоспореното заключение, на която се
установява, че през процесния период, ищецът е положил 536 часа нощен труд. Преизчислен
в дневен труд с коефициент 1,143, нощният труд от 536 часа става на 612,65 часа. Разликата
между преизчисления и отчетения по протоколи положен труд е 76,65 часа, а общият размер
на трудовото възнаграждение за посочения извънреден труд възлиза на 664,14 лв. Според
заключението, на ищеца не е заплатена разликата в часовете между преизчисления с
коефициент 1,143 и отчетения по протоколи нощен труд като извънреден труд.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР към основното месечно възнаграждение
на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
Какво се разбира под извънреден труд се казва в нормата на чл. 143, ал. 1 КТ – „извънреден
е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време“. В случая, съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40
часа седмично при 5-дневна работна седмица, като работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени – сумарно на тримесечие, а при работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22. 00 и 6. 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3 ЗМВР). А разпоредбата на чл. 187, ал. 5, т. 2 и
ал. 6 ЗМВР /в нейната предходна редакция, приложима към настоящата хипотеза/
постановява, че работата извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира
с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие – за
служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното
3
месечно възнаграждение.
Действително, по отношение реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители, са създадени специални правила, определени с наредба на
министъра на МВР на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 10 ЗМВР /преди ал.9/.
Така, за процесния период 01.08.2019 г. до 09.07.2020г г. са действали правилата на Наредба
№8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните
работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Цитираните наредби съдържат аналогични текстове относно
възможността на държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22. 00 и
06. 00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период (чл. 3, ал. 3 от двете наредби). И в двете наредби – в чл. 31 от тях е предвидено, че
отработеното време между 22. 00 и 06. 00 часа се отчита с протокол, който се изготвя до
десето число на месеца, следващ месеца на полагане на труда, като при отчитане на броя
часове време на труд между 22. 00 и 06. 00 часа, в протоколите за отчитането им броят
часове се посочва само в цяло число.
Видно е обаче и е безспорен факт, че в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и в Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично регламентирано правило за начина и методологията,
по която следва да се отчитат отработените часове за положения труд през нощта, както е
било уредбата в предходната Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (отм.); – чл. 31, ал. 2 от
същата, който гласи, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22. 00 и 06. 00 часа за отчетния период се умножава по 0, 143, като
полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. При това
положение, въззивният съд намира, че в действащите в процесния период подзаконови
нормативни актове е налице празнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР.
Съгласно чл.42,ал.2 ЗНА, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи
се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта
на акта. Именно такъв е и настоящият случай. С оглед безспорния факт, че служителите в
МВР са държавни служители, то за неуредените в специалния закон отношения следва да се
приложи общия закон, а именно Закон за държавния служител(ЗДСл). Аргумент за
субсидиарно приложение на ЗДСл за правоотношенията на служителите на МВР и при
липса на изрична разпоредба в ЗМВР, е и това, че обратното разбиране би поставило в
неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо другите държавни
служители, както и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови
правоотношения. Ето защо, макар и в действащия ЗМВР да няма законова делегация,
препращаща към общия ЗДСл, както това е било уредено в отменения ЗМВР, то доколкото
няма изрично уредено нещо друго, за неуредените отношения приложение намира ЗДСл,
който от своя страна пък препраща към трудовото законодателство по КТ. Така,
разпоредбата на чл. 67, ал. 3 ЗДСл постановява, че минималните и максималните размери на
основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на
допълнителните възнаграждения и редът за получаването им се определят с наредба на
Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство.
Предвид горното и тъй като размерите на допълнителните възнаграждения на държавните
служители не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство, то при
безспорната липса на изрична уредба в специалните наредби, издадени от министъра на
МВР, в случая субсидиарно приложение намират правилата на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, при
4
сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, т. е. приложимият коефициент е 1.143. Предвид изложените по-
горе съображения, въззивният съд намира, че при липсата в случая на специално правило,
което да определя методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни
при сумирано изчисляване на работното време на държавните служители в МВР, то
наличната нормативна празнота следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на
чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Както бе посочено, възприемането на обратното становище би поставило
държавния служител в системата на МВР в неравностойно положение спрямо работниците
по трудово правоотношение и другите държавни служители, чийто правоотношения се
регламентират от КТ и ЗДСл.
С оглед изложените съображения и предвид събраните по делото доказателства, въззивният
съд намира, че исковата претенция за заплащане на допълнително възнаграждение за
положен от ищеца извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание. По отношение на
размера на претенцията, съдът съобрази приетата в първата инстанция и неоспорена от
страните съдебно-икономическа експертиза, на която се установява, че през процесния
период, ищецът е положил 536 часа нощен труд. Преизчислен в дневен труд с коефициент
1,143, нощният труд от 536 часа става на 612,65 часа. Разликата между преизчисления и
отчетения по протоколи положен труд е 76,65 часа, а общият размер на трудовото
възнаграждение за посочения извънреден труд възлиза на 664,14 лв, която сума не е
начислена, съответно –не е изплатена на ищеца. Основателна се явява претенцията за
мораторна лихва върху главницата в размер на 162,78 лв. за периода 01.11.2019г. до
08.09.2022г.
За пълнота, следва да се посочи, че Решение на СЕС от 24.02.2022г. по дело С-262/20,
образувано по преюдициално запитване, отправено от РС –Луковит, не налага различно от
направеното от настоящия съд, тълкуване на националноправната уредба. В решението е
прието, че чл. 8 и чл. 12, буква „а“ от Директива 2003/88ЕО не налагат да се приема
национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния
труд за работници в публичния сектор е по-кратка от нормалната продължителност на труда
през деня. Съдът е приел, че във всички случаи в полза на такива работници трябва да има
други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които да позволят да се компенсира особената тежест
на нощния труд. Именно предвид липсата на предвиден адекватен механизъм за
компенсиране на служителите в МВР, който да не ги поставя в по – неблагоприятно
положение от работниците и служителите, полагащи труд по общото трудово
законодателство, както и отчитайки тежестта, обществената значимост и правата на
служителите в МВР, настоящият състав намира, че именно прилагането на трудовото
законодателство осигурява прилагането в пълнота на европейското законодателство в
рамките на процесната хипотеза.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат, поради което
първоинстанционното решение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, в
посочения по-горе смисъл.
При този изход на спора, в полза на въззивника Д. се следват направените от него съдебно-
деловодни разноски за производството в двете съдебни инстанции в общ размер от 840 лв. -
адвокатски хонорар. Представени са доказателства за заплащането му. На основание чл.78,
ал.6 ГПК въззиваемата страна следва да понесе разноските за държавна такса по делото в
общ размер от 150 лв., от които 100 лв., за производството пред първата инстанция и 50 лв.
за производството пред въззивната инстанция, както и за възнаграждение на вещото лице в
5
размер на 250 лв., платено от бюджета на съда, които следва да бъдат заплатени по сметка
на БОС в полза на бюджета на съдебната власт.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение №2997/30.12.2022г., постановено по гр.д.№5802/2022г. по описа
на Районен съд- Бургас като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ОД на МВР гр.Бургас ЕИК ********* с адрес гр. Бургас, ул.”Христо Ботев ” №
46 да заплати на Д. К. Д., ЕГН ********** от гр.Несебър, кв.,,Чайка“№7 сумата от 664.14
лева /шестстотин шестдесет и четири лв. и 14 ст./, представляваща неплатено
възнаграждение за извънреден труд от 76.65 часа, положен в периода 01.08.2019г.-
09.07.2020г., ведно с мораторна лихва в размер на 162.78 лева /сто шестдесет и два лв. и 78
ст./, начислена върху всяко неплатено възнаграждение за извънреден труд за периода от
съответния падеж до 08.09.2022г., както и законната лихва върху главницата, начиная от
09.09.2022г. до окончателното й изплащане, както и направените в двете съдебни инстанции
съдебно-деловодни разноски в общ размер от 840 лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр.Бургас ЕИК ********* с адрес гр. Бургас, ул.”Христо Ботев ” №
46 да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд, в полза на бюджета на съдебната власт,
сумата от 50 лв. дължима държавна такса за въззивното производство по сметка на Окръжен
съд Бургас и общо 350 лв. по сметка на Районен съд Бургас за държавна такса и
възнаграждение на вещо лице.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6