РЕШЕНИЕ
№….
гр. Д., 10.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д. районен съд,
Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми
май две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА
при
участието на секретаря С. Б. сложи за разглеждане гр. дело №4413 по описа за 2018г. на ДРС, докладвано от районния
съдия, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод подадена искова молба от Й.Н.И.,
ЕГН **********,***, чрез упълномощения адвокат Д.Д. от ДАК, със съдебен адрес:***,
офис №** срещу ОБЩИНА ГРАД Д.,
Булстат **, гр.Д., ул. „Н.” №**, представлявА. от ** Й. Й.. Искът е с правно
основание чл.49 от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 1459.91 лева (хиляда четиристотин петдесет и девет
лева и деветдесет и една стотинки), представляваща обезщетение за претърпените от
Й. Н. И. имуществени вреди в резултат на увреждане на собствения му лек
автомобил марка и модел „**”, **, с
двигател №** и с рег. №**, ** на цвят, около 14.00 часа на 24.10.2018 г. в гр. Д.,
в кв.“А.“ от паднал клон на изсъхнало дърво-бреза, грижата за което е
задължение на ответника – негов собственик, заедно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на увреждането - 24.10.2018г. до окончателното плащане.
В исковата молба Й.Н. сочи, че на
24.10.2018г. около 14.00 ч. се прибирал до дома си в гр.Д., кв. „А.” около бл.**,
като е паркирал лекия автомобил на майка
си м. „**” до своя автомобил м. „**”, рег. №**. Двете МПС-та били на разстояние
около 6-7 м от едно дърво, което било изсъхнало. Когато се прибрал в
апартамента, веднага дошли съседката му А. Д. и сина и, за да му съобщят, че
един клон от дърво е паднал върху двете коли. Ищецът слязъл и видял, че върху
задната част на неговия автомобил м. „**”, рег. №** е паднал голям клон.
Съпругата на И. се обадила на тел.112, но от там и казали, че щом няма ПТП нищо
не могат да направят. След обаждане до РЗ „Пожарна безопасност и защита на
населението” пристигнали служител, но заявили, че не могат нищо да направят и
посъветвали ищеца да звънне в Общината. След като Й. Н. се обадил там, пристигнали общински служители и нарязали
падналия клон и го отнесли.
При така възникналия инцидент лекият
автомобил на ищеца е получил увреждания, като за ремонта му били нужни 1487.71
лв. Й. Н. твърди, че преди да падне клона върху колата му, тя била технически
изправна и предния ден той минал технически преглед.
Ищецът твърди, че поддържането на
декоративната растителност в населените места е задължение на съответната
община, съгл. чл.61 и сл. от ЗУТ. Общината следва да поддържа зелените системи и
те да са в състояние, което да не застрашава живота, здравето и имуществото на
хората. В случая било налице бездействие на общинските органи, което е
противоправно и затова ответната община трябвало да отговаря за настъпилите
вреди.
Й. И. *** да му заплати сумата от 1487.71 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в причинени на
24.10.2018г. щети по лек автомобил м. „**”, рег. №**, вследствие падане на
голям клон от изсъхнало дърво върху колата, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането – 24.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
С разпореждане от 02.12.2018г. ДРС е
изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея.
Разпореждането е било получено от служител на общината на 05.11.2018г.
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на съобщението ответникът е депозирал такъв, като оспорва иска по
основание и размер, счита го за неоснователен и недоказан и моли за
отхвърлянето му. Отделно от това, се твърди, че не било посочено точно мястото
на инцидента и не било ясно за кое точно дърво се касае и за неговото състояние
към момента, оспорва се, че дървото е собственост на общината и че тя трябва да
го поддържа, не била ясна височината от която е паднал клона и неговата
големина, а и нямало подадени сигнали за изсъхнало дърво в процесния квартал.
Дори и да е стА.л описания инцидент, той се дължал на непреодолима сила –
разразил се силен вятър на 24.10.2018г.
Отделно от това се твърди, че ищецът не е паркирал
правилно и сам е виновен, а е възможно и да се касае за недобросъвестно
поведение на трети лица. Настоява се за отхвърляне на иска.
Община град Д. претендира сторените съдебни
разноски.
Д.
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна стрА. следното:
Предявеният иск по чл.49 от ЗЗД във връзка с
чл.45 от Закона за задълженията и договорите
е процесуално допустим.
Разгледан по същество, същият е основателен и
доказан.
Съгласно чл.45 от Закона за задълженията и договорите, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Според чл.49 от Закона за задълженията и договорите този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Съгласно т.3 от Постановление №4/30.10.1975 г. на Пленума на Върховния съд, когато при ползване на определена вещ е допуснато нарушение на предписани или общоприети правила, налице е отговорност по чл.49 от Закона за задълженията и договорите. Тази отговорност е отклонение от общото правило, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму и това е отговорност за чуждо виновно противоправно деяние, с което е причинена вреда на пострадалия. Предпоставките за нея са: причинени на пострадалия вреди, те да произлизат от действието или бездействието на лице, на което отговорният по чл.49 от Закона за задълженията и договорите е възложил някаква работа, вредите да са причинени при или по повод работата, възложена от ответника и работникът да има вина за причинените вреди. В настоящата хипотеза, предпоставките за ангажирането на отговорността на Община град Д. са налице. От всички писмени и гласни доказателства се установява, че произшествието е настъпило на място, представляващо околоблоково пространство, ползвано от живущите за паркинг, намиращ се в непосредствена близост и грничещ с улицата, водеща до кв.“А.“ в град Д., като инцидентът е причинен от паднал клон от изсъхнало дърво-бреза, намирало се между тревната площ, ползвА. за паркинг до жилищен блок №** и улицата; съгласно §7 ал.1 т.4 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за местното самоуправление и местната администрация с влизането в сила през 1995г. на закона, преминават в собственост на общините следните държавни имоти: местните пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване; дотогава не е имало разделение на държавна и общинска собственост и цялата собственост е била държавна; затова законодателят с текста на закона изрично е изключил от бъдещите обекти – държавна собственост и ги е обявил за общинска собственост, а именно - всички местни пътища, улици, булеварди, площади, обществени паркинги в селищата и зелени площи за обществено ползване. Инцидентът, стА.л на 24.10.2018г., според показанията на разпитаните свидетели е настъпил именно на такава площ – околоблоково пространство, ползвано за паркинг от живущите от блок** и **, граничещо с улицата, която води до А., където е паднало изсъхнало дърво /ясно визуализирано на начертА. схема на л.73 от свидетеля С. С., която съдът възприема напълно и кредитира, като кореспондираща с остА.лия доказателствен материал и неоспорена от страните/. Изсъхналата бреза също се е намирала върху предоставената в собственост на общината зелена площ за обществено ползване. Това преминаване в собственост на общините на горепосочените изброени обекти от изключително значение за живота на населението е стА.ло по силата на закона /ex lege/, т.е. евентуалното несъставяне на акт за общинска собственост, или оставянето в съответните книги единствено на стария акт за държавна собственост няма никакво значение за преминаването на собствеността, в този аспект е представено писмо от 10.04.2019г. от СГКК-Д. /л.134/с приложен към него Акт за частна държавна собственост №**/27.11.2002г. на областния управител на Д. /л.135/, вписан в СВ-Д. на 04.12.2019г., че поземлен имот №** по кадастралната карта на град Д. с площ от ***кв.м. от една стрА. е публична държавна собственост, а от друга се намира в урбанизирА. територия, за друг обществен обект, комплекс, ж.к.“А.“ в гр. Д. /видно от извлечение от кадастралната карта и регистри на л.70 и 71/, като от писмото става ясно, че към момента липсва точна информация за вида собственост, защото са налице проблеми с точното идентифициране на обекта.
От показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 21.03.2019г. и ангажирани от ответника свидетели - Д.К.П., Г.П.П. и А.И.М., които са дългогодишни *** „Устойчиви дейности и проекти“ към Община град Д., отстранили са падналия върху автомобила клон и сочат, че и преди се е случвало да режат клони и да отсичат дървета в кв. „А.” по сигнали на граждани, че техните началници неведнъж са ги изпращали в този жилищен квартал за извършване на горните дейности, което е индиция, че ако сигналите са били за паднали дървета или клони в частен имот/и, то ** не биха били изпратени и ангажирани с подобна дейност, защото би се презюмирало, че дървото или клона няма да е собственост на общината. Като следствие от това съждение, съдът приема, че поддръжката на процесното дърво /бреза/, намиращо се в непосредствено близост до затревената площ, ползвА. за паркинг за обществено ползване и до улицата е била задължение на ответника по делото. В резултат на виновното бездействие на длъжностни лица от Община гр. Д. (необезопасяването на процесното дърво, което представлява и нарушение на чл.41 от приетата Наредба за изграждане и опазване на зелената система на територията на Община град Д.) са причинени установените вреди по автомобила на ищеца. Неоснователни са твърденията на ответника, че същите са предизвикани от „непреодолима сила“ – според показанията на разпитаните свидетели вятърът не е бил много силен, като в този смисъл е и представената справка от Националния институт по метеорология и хидрология (на лист 65 от делото) – скоростта на вятъра в климатична станция Д. към 14.00 часа е била 3 метра в секунда.
Нещо повече, от разпита на свидетелката А. Д. се установи, че именно в падналото на 24.10.2018г. дърво е имало хралупа и в нея се намирало гнездо с оси, по повод на което е бил подаден сигнал в Общината и тя е изпратила служители, които са отстранили проблема със жилещите насекоми. Така свидетелят споделя: „Дървото от дълго време е с кухина, с хралупа вътре, празно е и е изсъхнало. Имаше оси по едно време в него”, послед продължава: „Когато бяха осите, някой се беше оплакал, но не си спомням кой – мисля, че в общината се беше оплакал и идваха от някаква институция, но не знам от коя, да проскат за оси. Това с осите беше преди година, или две. Осите измряха, но в хралупите сега има птички вътре – самото дърво е кухо и то още се вижда, че е такова.” По повод на това описано събитие, съдът е изискал от ответника справка, за подаван сигнал в периода 2016-2018г. за гнездо на оси в кв. „А.”. От постъпилото писмо на общината от 27.03.2019г. /л.92-94/ и приложените доказателства към него – л.106-109, л.125-129 се установява, че Г.С.А. на 07.07.2017г. е подала заявление до общината за изкореняване на сухи дървета и загнездяване на стършели в кв. „А.”, като заявлението е приподписано от още 27 граждани, като ** на общината е отговорил на заявителя с писмо от 02.08.2017г., чече направен оглед на место и предстои изкореняване на 3 броя пънове до блок №** в квартала. Също така, на 26.07.2017г. В. В. /л.123/ е подал сигнал, че има паднал клон от дърво до блок №** в кв. А., че дървото е сухо и старо и трябва да бъде премахнато изцяло. На сигнала ***е отговорил с писмо от 30.08.2017г., че дървото /саморасла джанка/ е било повредено при буря и ще бъде премахнато в срок до 30.09.2017г. /л.124/. На 13.05.2016г. Х.Д. К. е подала сигнал за кърлежи в района на А., както и че трябва да се окоси тревата и да се напръска срещу кърлежи, че има и паднало дърво на пътя до шивашкия цех, което трябва да се премахне, че има дупки по пътя, които трябва да се запълнят, че трябва да се изрежат храсти, които са на завой и пречат на видимостта и др. На сигнала на Х. К.е отговорено от ** с писмо от 09.06.2016г. /л.127/, че е окосена тревата, че е проведена дезакаризация на тревните площи в квартала, че падналото дърво е отстранено и че се предвижда дупките по улиците на града да бъдат запълнени, а при наличие на средства и тези в междублоковите пространства. От показанията на свидетелите /водени от ищцовата стрА./ А. Д. А.А. и С. Д.С. /*** с ищеца/ се установи и точното място на настъпването на произшествието /схеми, начертани от двете лица и приложени на л.72 и 73/, както и механизмът на неговото осъществяване, който съответства на описания в исковата молба, и двамата свидетели единодушно заявиха, че падналото на 24.10.2018г. дърво е било изсъхнало, кухо. Механизмът /т.е. причините, довели до уврежданията по процесното МПС/ се потвърждава и от приетото заключение на вещото лице ***. Е.Ж. по САТЕ /л.37-46/, което съдът кредитира като обективно и пълно и кореспондиращо с остА събран доказателствен материал. Съгласно чл.51 от ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В настоящата хипотеза, установените с приетата и неоспорена от страните в съдебното заседание на 21.02.2019г. съдебно - автотехническа експертиза, имуществените вреди по автомобила са в размер на 1459.91 лева /на осн. чл.214 от ГПК ищецът направи изменение на главния иск, досежно размера му, като го намали от първоначално претендираните 1487.71 лв. на 1459.91 лв., съобразно заключението на експерта, което изменение съдът допусна с протоколно определение от 21.02.2019г. – л.56/, поради което искът по чл.49 от ЗЗД във връзка с чл.45 от Закона за задълженията и договорите, за заплащането на горната сума от 1459.91 лв., заедно със законната лихва върху нея, считано от датата на увреждането - 24.10.2018г. до окончателното плащане, е изцяло основателен и доказан и като такъв трябва да бъде уважен.
На основание на чл.78 от ГПК на ищеца трябва
да бъдат присъдени заплатените и поискани от него съдебно-деловодни разноски в
общ размер на 673.39 лева (в това число 58.39 лева внесена държавна такса, след
направено изменение на размера на иска на осн. чл.214 от ГПК от 1487.71 лв. на
1459.91 лв., включително 5.00 лева такса за банковия превод, 350.00 лева
заплатено адвокатско възнаграждение, 205 лева първоначален депозит, включително
5.00 лева такса за банковия превод и 55.00 лева довнесен депозит за изготвянето
на заключението, включително 5.00 лева такса за банковия превод).
Водим от горното, Д. районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОБЩИНА ГРАД Д.,
Булстат **, гр.Д., ул. „Н.” №12, представлявА. от ** Й. Й., да заплати на Й.Н.И., ЕГН **********,***, следните суми: 1459.91 лева (хиляда четиристотин петдесет и девет лева и деветдесет
и една стотинки), представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди
в резултат на увреждане на собствения на ищеца лек автомобил м. „**”, **, двигател №**, рег. №**, ** на
цвят, около 14.00 часа на 24.10.2018 г. в гр. Д., в кв.“А.“ от паднал клон на
изсъхнало дърво, грижата за което е задължение на ответника – негов собственик,
заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането - 24.10.2018г.
до окончателното плащане, както и 673.39
лв. (шестотин седемдесет и три лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща
направени съдебни разноски по гр. дело №4413/2018 г. по описа на ДРС, от които:
58.39 лева внесена държавна такса – след направеното изменение на размера на
иска на осн. ч.214 от ГПК, включително 5.00 лева такса за банковия превод,
350.00 лева заплатено адвокатско възнаграждение, 205 лева първоначален депозит,
включително 5.00 лева такса за банковия превод и 55.00 лева довнесен депозит за
изготвянето на заключението, включително 5.00 лева такса за банковия превод.
Посочен от ищеца номер на банкова сметка,
*** на дължимите суми: „Р.” АД, IBAN ***, BIC ***.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ДОС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: