№ 7149
гр. София, 25.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
при участието на секретаря В.
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20211110141506 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял първи на ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от АЛ. АН. Б. срещу М., с
която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ вр. чл. 12, ал. 4 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ за осъждане на М.
да заплати на ищеца сумата от 376.63 лв., представляваща дължима сума за допълнително
трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит – юридически стаж
в общ размер на 3 години, 10 месеца и 24 дни въз основа на сключено допълнително
споразумение към Трудов договор № . г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба (15.07.2021 г.) до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди в исковата молба и уточнителните молби с вх. на СРС № 41960 от
18.08.2021 г., № 42179 от 18.08.2021 г., № 43725 от 23.08.2021 г. и № 76169 от 26.10.2021 г.,
че в периода от 06.08.2019 г. до 29.11.2019 г. е работил като съдия по вписванията при
Районен съд - Н. по силата на срочен трудов договор № ./25.07.2019 г., сключен с М.,
представлявано от министъра на правосъдието на Р., по реда на чл. 68, ал. 1, т. 4 КТ.
Посочва, че нетното му възнаграждение съгласно трудовия договор е било в размер на
1973.97 лв., а брутното – 2193.30 лв. Твърди, че между страните било уговорено и
допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит по
допълнително споразумение към трудов договор № ./25.07.2019 г. в размер на 1.5% върху
основната работна заплата. Счита за правно ирелевантен момента, в който било сключено
това допълнително споразумение, тъй като със самия факт на сключване, органът по
назначението обективирал писмено съгласието си за дължимост на посочените суми, които
следва да бъдат изплатени на служителя. Поради неплащане на дължимото допълнителното
трудово възнаграждение от работодателя за периода от 06.08.2019 г. до 29.11.2019 г.,
предявява настоящия иск и моли за неговото уважаване.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Не оспорва, че ищецът е заемал
1
длъжността „съдия по вписванията“ в РС-Н. по силата на трудов договор № ./25.07.2019 г.,
сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 4 КТ. С допълнително споразумение с рег №
С.1/16.08.2019 г., сключено към трудов договор № ./19.07.2019 г., на ищеца било
определено ново основно месечно трудово възнаграждение и допълнително възнаграждение
за придобит трудов стаж и професионален опит, считано от 12.08.2019 г. Оспорва обаче да е
подписвано друго, различно от посоченото допълнително споразумение от 16.08.2019 г.
Твърди, че трудовият договор между него и ищеца бил прекратен със Заповед № ./26.11.2019
г. на министъра на правосъдието, считано от 29.11.2019 г. Оспорва размера на предявения от
ищеца иск, тъй като твърди че не става ясно как е определен същият. Оспорва и акцесорната
претенция за законна лихва върху главницата. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на
сторените по делото разноски. С молба от 27.01.2022 г. ответникът уточнява, че на ищеца не
било определяно и заплащано никакво допълнително трудово възнаграждение за придобит
трудов стаж и професионален опит, поради това, че към 19.07.2019 г. ищецът нямал
придобит трудов стаж в системата, юридически стаж извън систмата и трудов стаж извън
системата.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводи
на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от правна и фактическа
страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 128, т. 2 КТ вр. чл. 12, ал. 4 НСОРЗ в тежест
на ищеца е да докаже, че за процесните месеци между страните е било налице валидно
трудово правоотношение, по силата на което е престирал труд в полза на ответното
дружество, както и че е била налице твърдяната от ищеца договорка за допълнително
трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 1.5%
върху основната работна заплата. На следващо място ищецът следва да установи по делото
и размера на дължимото му се допълнително трудово възнаграждение за исковия период.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК безспорен между
страните и ненуждаещ се от доказване е фактът, че между АЛ. АН. Б. и М. е било налице
трудово правоотношение, въз основа на сключен между тях Трудов договор № ./25.07.2019
г. за периода от 06.08.2019 г. до 29.11.2019 г., като със Заповед № ./26.11.2019 г. на
Министъра на правосъдието трудовото правоотношение е прекратено.
Съгласно представения на л. 4 от делото трудов договор на АЛ. АН. Б. е определено
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 2193.30 лв., трудов стаж в системата
по 2% - 0,00%; юридически стаж извън системата по 1.5 % - 0,00% и трудов стаж извън
системата по 1% - 0,00%. В трудовия договор е отразено, че лицето има 00 г., 00 м. и 00 дни
прослужено време.
Представено е Допълнително споразумение към трудов договор № ./19.07.2019 г. №
С.1/16.08.2019 г. /л. 35 от делото/, което касае изменение на размера на основната месечна
заплата и допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит
на АЛ. АН. Б., на длъжност съдия по вписванията, считано от 12.08.2019 г. Споразумението
носи подписа на министъра на правосъдието, като същото е подписано и от А.Б., но на дата
16.06.2020 г. В споразумението е посочено, че на служителя се определя основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 2193.30 лв. и допълнително трудово възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит за прослужени 24 дни – 4,50% в размер на
98.70 лв. или общо 2292.00 лв.
Представена е на л. 109 от делото Заповед № СД-01-653/27.11.2019 г. за поправка на
очевидна фактическа грешка в изписване номера на допълнителното споразумение от
12.08.2019 г. към трудов договор № ./25.07.2019 г., като текста в ред 2 от споразумението,
изписан като ./19.07.2019 г., да се чете „./19.07.2019 г.“ и в ред 18 цифрите „00.00.24“ да се
четат „03.10.24“. Посочено е, че заповедта за ОФГ е неразделна част от Допълнително
споразумение от 12.08.2019 г. към трудов договор № ./25.07.2019 г. на министъра на
правосъдието.
Съответното допълнително споразумение не е било връчено на ищеца по време на
2
действие на трудовия договор между страните, доколкото се установява, че същото е било
получено в Районен съд – Н. на 02.12.2019 г. в 11:58 часа, след освобождаването на ищеца
от длъжност, съгласно Заповед № ./26.11.2019 г.
Като доказателство по делото е прието и заверено трудово досие на ищеца.
Представено е удостоверение от 29.12.2015 г. за придобита правоспособност на 18.12.2015
г., както и удостоверение за правоспособност на помощник – частен съдебен изпълнител
А.Б. от 08.11.2017 г.
От завереното извлечение от трудовата книжка на ищеца се установява, че същият има
следния стаж:
- 0 г., 5 м., 0 дни – младши юрисконсулт при ЧСИ;
- 0 г., 4 м., 5 дни – младши юрисконсулт при нотариус;
- 0 г., 5 м., 29 дни – юрисконсулт при ЧСИ;
- 2 г., 07 м., 20 дни – юрисконсулт при ЧСИ.
За същата информация е изпратено съобщение от Районен съд – Н. до М. на 07.08.2019
г., получено на 12.08.2019 г.
Представена е ведомост за изплатените трудови възнаграждения на ищеца за периода
от 06.08.2019 г. до 29.11.2019 г., от която е видно, че служителят е получавал брутно
трудово възнаграждение в размер на 2193.30 лв., като не му е заплащано никакво
допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит.
По делото е прието заключение на съдебно – счетоводна експертиза, според която
размерът на дължимото допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит за процесния период 06.08.2019 г. – 29.11.2019 г. на база на
установения като продължителност трудов стаж и професионален опит на ищеца е общо в
размер на 440.87 лв.
Съгласно чл. 12, ал. 1 Наредба за структурата и организацията на работната заплата за
придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща
допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата,
определена с индивидуалния трудов договор. Съгласно чл. 12, ал. 4 от Наредбата при
определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит работодателят отчита и: 1. трудовият стаж на работника или
служителя, придобит в друго предприятие по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните
разпоредби на Кодекса на труда на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност
или професия. Според чл. 12, ал. 9 от Наредбата правото за получаване на допълнителното
трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит възниква при придобит
трудов стаж и професионален опит не по-малък от една година.
Съдът счита, че от събраните доказателства, безспорно се установява, че за процесните
месеци между страните е било налице валидно трудово правоотношение, по силата на което
ищецът е престирал труд в полза на ответното дружество.
Видно от съдържанието на процесния трудов договор, между страните е постигнато
безспорно съгласие, че работодателят дължи на служителя посочените проценти
допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит /2%
за трудов стаж в системата; 1.5 % за юридически стаж извън системата и 1% за трудов стаж
извън системата/, но, поради това, че в договора погрешно са посочени 00 г., 00 м. и 00 дни
прослужено време, на служителя не е било начислявано и заплащано такова допълнително
възнаграждение. Впрочем, посочените проценти не са случайни. Съдиите по вписванията
осъществяват своята дейност по силата на закона в органите на съдебната власт, конкретно
в районните съдилища, поради което и като особена категория длъжностни лица в системата
на съдебната власт те получават възнаграждение в размер на 90 на сто от възнаграждението
на съдия в районен съд – чл. 291, ал. 1 ЗСВ. Определянето на възнагражденията на съдиите
по вписванията и държавните съдебни изпълнители става от Министъра на правосъдието по
силата на нарочна негова заповед, с която размерът на допълнителното възнаграждение
3
съответства по размер с решение на ВСС по Протокол № 25/18.07.2007 г. по т. V.2.
В случай че на работодателя са известни всички правопораждащи спорното вземане
обстоятелства, работникът или служителят не е длъжен да представя допълнителни
документи, удостоверяващи вече известни по трудовото правоотношение факти. Правото на
допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит възниква при
осъществяване на правнорелевантните факти, установени в хипотезата на правната норма,
уредена в чл. 12, ал. 1 НСОРЗ, като начисляването и изплащането на това допълнително
възнаграждение не е част от фактическия състав, предпоставящ неговото пораждане, а е в
изпълнение на общото нормативно правило за точното приложение на материалния закон.
Работникът или служителят е длъжен да представи доказателства само за новоузнати
обстоятелства от значение за размера на това възнаграждение, които не са били известни на
работодателя, като едва от този момент има право на увеличения размер на това
допълнително възнаграждение.
С оглед гореизложеното, допълнителното трудово възнаграждение се дължи не само
по силата на трудовия договор и допълнителното споразумение, но и по силата на закона,
ако са изпълнени предвидените в него предпоставки. Ищецът е избран на позиция с конкурс
в РС-Н., като съдия по вписванията, където е предоставил своята трудова книжка, както и
при подписването на трудовия си договор, поради което ответникът е бил наясно с фактите,
пораждащи правото на ищеца за получаване на допълнително трудово възнаграждение. От
нея безспорно се установява, че придобитият трудов стаж и професионален опит за ищеца е
03 г., 10 месеца и 24 дни.
Неоснователно е възражението на ответника за нищожност на Допълнителното
споразумение от 16.08.2019 г., доколкото съгласно чл. 118, ал. 3 КТ работодателят може
едностранно да увеличава трудовото възнаграждение на работника или служителя, т.е.,
съставяйки и подписвайки допълнителното споразумение от 16.08.2019 г. работодателят е
сторил именно това – определили е допълнително трудово възнаграждение в размер на
98.70 лв. (4.50% месечно), считано от 12.08.2019 г., като е без значение кога и дали това
споразумение е подписано от служителя, за да може то да породи действие предвид
цитираната норма на Кодекса на труда.
Неоснователни са възраженията на ответника, че ищецът не е имал придобит трудов
стаж в системата, юридически стаж извън системата и трудов стаж извън системата,
доколкото това се установява от приложената по делото трудова книжка и трудово досие на
А.Б.. Отделно от това безспорно се установява, че ищецът е имал професионален опит не по-
малък от година.
Относно размера на дължимото допълнително възнаграждение, съдът приема
посоченото в приетата съдебно – счетоводна експертиза, а именно – че същото възлиза на
440.87 лв. Ищецът претендира сумата в размер на 376.63 лв., която е по-малка от
изчислената от вещото лице, поради което съдът счита, че предявеният иск следва да бъде
уважен изцяло.
Като законна последица от уважаване на иска следва да се присъди законната лихва от
датата на подаване на исковата (15.07.2021 г.) до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски следва да бъдат
присъдени на ищеца, но същият не е сторил такива, поради което такива не му се следват.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка
на съда държавната такса по настоящето дело в размер на 50.00 лв. и депозит за съдебно –
счетоводна експертиза в размер на 300.00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА М., с адрес в гр. С. да заплати на АЛ. АН. Б., ЕГН **********, с адрес в
гр. С., на основание чл. 128, т. 2 КТ вр. чл. 12, ал. 4 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата сумата от 376.63 лв., представляваща дължима сума за
допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит по
Трудов договор № ./25.07.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба /15.07.2021 г./ до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА М., с адрес в гр. С. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 350.00 лв.,
представляваща държавна такса по предявените искове и възнаграждение за вещото лице.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5