Решение по дело №987/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Началник група сектор Пътна полиция при ОДМВР-Варна против Решение № 370/20.03.2025г. постановено по АНД № 304/2025г. по описа на Районен съд – Варна /ВРС/, в частта, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 24-0819-003873/27.11.2024г., с което на С. П. Б. за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20лв. Касаторът счита решението за неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон – касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, вр. чл. 63в от ЗАНН; твърди, че нарушението е описано в достатъчна степен, за да се направи обоснован извод, кои разпоредби са нарушени. Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната част. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Ответната страна, чрез пълномощника си оспорва жалбата. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба и пледира решението на ВРС да бъде оставено в сила.

След като обсъди законосъобразността на решението по наведените касационни оплаквания в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл. 218 от АПК, Административен съд – Варна намира следното:

Касационната жалба, по която е образувано настоящото съдебно производство, е постъпила от легитимирано лице, в законния срок, поради което е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63в от ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, като в чл. 348, ал. 1 от НПК са изброени 3 касационни основания: нарушен е законът, допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила или наложеното наказание е явно несправедливо. Съгласно чл. 218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. Оттук, по аргумент на противното, следва, че за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първостепенния съд и за явна несправедливост на наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били изложени в жалбата като касационни основания.

С оспореното пред районния съд Наказателно постановление административнонаказателната отговорност на С. П. Б. е ангажирана за това, че на 16.08.2024г., около 20:15 часа, в [населено място], на [улица]като водач на лек автомобил с рег. № [рег. номер] нанася имуществени вреди на паркирания от дясната му страна лек автомобил, с което нанася имуществени щети и причинява ПТП с материални щети. Нарушението е квалифицирано по чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП.

За да отмени НП в тази част, ВРС е приел, че разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП визира три различни състава на административни нарушения.Описанието на административното нарушение не освобождава административно-наказващият орган от задължението да посочи точно и ясно законовата разпоредба, която е нарушена виновно. Касае се за два самостоятелни и задължителни реквизита - чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, като отсъствието на който и да е от тях води до незаконосъобразност на наказателното постановление. В съставения протокол за ПТП в графата "други материални щети на МПС" не е отбелязано нищо, без отново да е посочено в какво точно се изразяват щетите. Съгласно разпоредбите на чл. 42, т. 9 от ЗАНН в АУАН следва да бъдат описани имената и точните адреси на лицата, които са претърпели имуществени вреди, което в случая не е изпълнено.Както в АУАН, така и в наказателното постановление липсват категорични данни за причинени имуществени щети и данни на кого са били причинени.

Така постановеното решение е правилно.

Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по делото доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на материалния закон правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни, като на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, касационната инстанция препраща към мотивите на районния съд.

Правилен е изводът на районния съд за наличие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосновават незаконосъобразност на обжалваното пред него наказателно постановление. Водачът е санкциониран за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Съгласно цитираната норма всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди т.е. нормата визира три различни състава на нарушения. От обжалваното наказателно постановление не става ясно за кое от трите нарушения е ангажирана отговорността на водача.Наред с това видно от съставения протокол не ставя ясно в какво се изразяват щетите.

Направените изводи от решаващият съд във въззивното производство са подкрепени и от събраните доказателства. Съдът е разпитал свидетели, за да установи фактическата обстановка по делото. Събраните писмени доказателства, възраженията на страните и показанията на свидетелите са обсъдени от ВРС. Настоящият касационен състав не намира основания да приеме, че са налице сочените от касатора касационни основания за незаконосъобразност на обжалваното решение.

При този изход на правния спор и предвид своевременно заявеното искане в полза на ответника по касация следва да се присъдят направените по делото разноски, но само за настоящата инстанция, тъй като в производството пред ВРС вече са присъдени разноски. Съгласно приложения по делото списък по чл. 80 от ГПК ответника претендира разноски в размер на 600лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че възражението на касатора за прекомерност е основателно и в полза на ответника следва да се присъдат разноски в размер на 400лв., съгласно чл.18 ал.2, вр. с чл.7 ал.1 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г.

Водим от горното, Административен съд – Варна, IІ-ри тричленен състав, на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ в сила Решение № 370/20.03.2025г. постановено по АНД № 304/2025г. по описа на Районен съд – Варна /ВРС/, в частта, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 24-0819-003873/27.11.2024г., с което на С. П. Б. за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20лв.

ОСЪЖДА ОД на МВР - Варна да заплати в полза на С. П. Б., [ЕГН], [населено място], [улица]ет.*ап.*адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. /четиристотин/.

 

Решението е окончателно.