Р Е Ш Е Н И Е
№
1160
25.03.2019 година, град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, V граждански
състав, в публично заседание на шести март две хиляди и деветнадесета година, в
състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
при участието на секретаря Петя Мутафчиева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9663 по описа на съда за
2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на искова молба
от Г.И.Ц., ЕГН ********** против „ТЕРРА КРЕДИТ“ ООД, ЕИК ********* , с която
са предявени искове с правна
квалификация по чл.26, ал.1 ЗЗД, чл. 22
от ЗПК и чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД
за прогласяване за нищожен Договор за потребителски заем № *** поради изготвяне
на текстовата му част с шрифт под 12, поради липса на посочената обща сума,
дължима от потребителя, липса на посочен размер на възнаградителната лихва и
поради липса на посочване в погасителния план на последователността на
разпределение на вноските по договора измежду различните суми – главница,
възнаградителна лихва и ГПК т.е. поради нарушение на разпоредбите на чл. 10,
ал.1, чл.11, ал.1, т.9, т. 10 и т.11 ЗПК
и за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата от 663 лв., представляваща
получена от дружеството без основание сума, с оглед недействителността на
договора за заем, представляваща разлика между платената от ответника обща сума
в размер от 1863 лв. и дължимата главница в размер от 1200 лв., както и при
условията на евентуалност иск за прогласяване на нищожни на разпоредбите на
Договор за потребителски заем № ***, касаещи възнаградителната лихва, поради
накърняване на добрите нрави и съответно за връщане на сумата от 100 лв.-
получена от ответника без основание сума, предвид недействителност на клаузите,
касаещи възнаградителната лихва, както и при условията на евентуалност на
предходните два иска, искове за установяване между страните, че не се дължи предвидената
в погасителния план към Договор за
потребителски заем № *** застраховка, за която
не е постигнато съгласие за сключването й и осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 300 лв.- получена от ответника без основание сума,
поради недължимост на вноски за застраховка.
Претендират се законна лихва и разноски.
Претендира се законна лихва върху
тези суми, както и разноски по делото.
Ищецът твърди, че на 06.02.2017
г. е сключила с ответното дружество
договор за потребителски кредит, по силата на който й е предоставена в
заем сумата от 1200 лв. Било договорено, че следва да се върне сумата от
1414,57 лв. Определеният по договора годишен процент на разходите е в размер на
41 %, част от който е възнаградителна лихва, определена на 49,65 %. В договора
се сочи, че не е определена застраховка по смисъла на чл. 11, ал.1, т.19 от ЗПК, но въпреки това същата е
включена, като допълнително плащане в размер на 1317,15 лв. Посочва се, че
договорът е недействителен, поради специалните основание на чл. 22 ЗПК, като не
са спазени разпоредбите на чл.10, ал. 1 ЗПК – размерът на шрифта на текста в
договора за заем не е 12, чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК – не е посочена обща дължима
сума, чл. 11, ал.1, т. 9 ЗПК – не са посочени условията за прилагане на
договорения лихвен процент от 41 %, като липсва размерът на възнаградителната
лихва и как тя се разпределя във времето с изплащане на всяка една погасителна
вноска, чл. 11, ал.1, т. 11 ЗПК – не е посочено разпределението на вноските
измежду дължимите по договора суми.
Предвид така изложеното и на основание чл. 22 ЗПК се сочи, че договорът
за кредит е недействителен, като в този случай кредитополучателят дължи връщане
на получената в заем сума. Доколкото ищецът е заплатил по договора обща сума в
размер от 1863 лв., то се твърди, че ответникът следва да му възстанови сумата
от 663 лв., получена без основание. При условията на евентуалност се твърди, че
договорената възнаградителна лихва в размер на 41 % е нищожна поради
противоречие с добрите нрави, като се иска връщане на сумата от 100 лв.,
доколкото не става ясно какъв е размерът на заплатената до този момент от ищеца
възнаградителна лихва. Твърди се също така и недължимост на вноски за
застраховка, посочени в погасителния план по договора, доколкото страните не са
постигнали съгласие за сключване на договор за застраховка. Същата не е
включена и в ГПР, съгласно изискванията на чл. 19 ЗПК. Иска се връщане на сумата от 300 лв.,
доколкото не става ясно какъв е действителния размер на погасената част от предвидената
дължима сума за застраховка в общ размер от 1317,15 лв. На основание подробно
изложените доводи се моли исковете да се
уважат. Претендират се разноски.
Ответникът не е депозирал отговор
в законоустановения едномесечен срок. За първото по делото съдебно заседание е
постъпила молба от ответника делото да се гледа в негово отсъствие, като са
изложени възражения по отношение на заявените искови претенции.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на
чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не е
спорно и от представените доказателства се установява, че между страните е
сключен договор за потребителски кредит от 06.02.2017 г.
Съгласно
чл. 22 ЗПК /в сила към момента на сключване на договора/, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на
всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК -
изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото сключване
на договора. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК,
а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като той дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и
другите разходи свързани с него.
Разпоредбата
на чл. 10, ал. 1 ЗПК, на която се позовава ищецът, регламентира задължение за
изготвяне на текстовата част на съглашението с шрифт не по – малък от размер 12.
От приетата СТЕ се установява, че това изискване не е било спазено, като
големината на шрифта на сключения договор е 9. Съдът намира, че заключението е
обосновано и следва да бъде кредитирано.
Предвид горното, с категоричност се
установява, че изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК не е било спазено. Договорът е
нищожен на основание чл. 22 ЗПК и предявеният установителен иск следва да бъде
уважен. Налице е една от предвидените в закона специални предпоставки за
недействителност на договора, поради което същата следва да бъде прогласена.
При това
положение и с оглед чл. 23 ЗПК, ищцата дължи връщане само на чистата стойност
на кредита. От приетата ССЕ се установява, че по договора ищцата е платила общо
1135 лева, като не е взето предвид и още едно плащане в размер от 314 лв., за
което е представено от ищеца доказателство и същото не е оспорено от ответника.
Предвид така изложеното общият размер на платените по договора суми е 1449
лв., която е повече от предоставения
заем от 1200 лева. Предвид недействителността на договора, разликата от 249
лева се явява получена без правно основание и като такава подлежи на връщане.
По
отговорността за разноски:
Претендира се адв. възнаграждение.
Представен е договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено защитата
да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Съгласно
ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този
размер, съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ, възлиза на 331,43 лева, който
следва да бъде присъден лично на пълномощника.
С оглед изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да плати дължимата ДТ за уважените искове
в полза на бюджета в размер на общо 56,56 лв. по установителния иск и 50 лева
по осъдителния иск, както и сумата от 240 лева за СТЕ -140 лв. и ССЕ-100 лв.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
в отношенията между страните Г.И.Ц., ЕГН **********,*** и „Терра кредит” ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул.”Арсеналски” № 11, ет.8, ап.12, че сключеният помежду им *** е
недействителен, на основание чл. 22, вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК.
ОСЪЖДА „Терра кредит” ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул.”Арсеналски” № 11, ет.8, ап.12, да заплати на Г.И.Ц., ЕГН **********,***,
сумата от 249 лева /двеста четиридесет и девет лева/ - получена без
основание, във връзка с Г.И.Ц., ЕГН **********,***, ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба
в съда на 08.06.2018 г. до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА „Терра кредит” ООД, ЕИК *********, да заплати на ***Д.Г.Б., личен номер ***,
сумата от 331,43 лева / три тридесет
и един лева и четиридесет и три стотинки/ - адвокатско възнаграждение за
оказаната на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. безплатна правна помощ на Г.И.Ц..
ОСЪЖДА „Терра кредит” ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул.”Арсеналски” № 11, ет.8, ап.12, да заплати в полза на Държавата, по
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Пловдив, сумата от 106,56 лева – дължима
държавна такса върху уважените искове, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА „Терра кредит” ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул.”Арсеналски” № 11, ет.8, ап.12, да заплати в полза на Държавата, по
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Пловдив, сумата от 240.00 лева /двеста четиридесет
лева/– разноски за СТЕ и ССЕ, платени от бюджета на съда, на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд–
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
/Дафина Арабаджиева/
Вярно
с оригинала.
ПМ