Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 18.11.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на двадесет и осми октомври две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря В. Русева и с участие на прокурор Д. Димитров от ШОП, като разгледа
докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД
№ 247 по описа за 2019г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна жалба
на Комисия за енергийно и водно регулиране, гр.
София, депозирана срещу Решение № 40/23.05.2019г. на Районен съд – Велики
Преслав, постановено по ВНАХД № 385/2019г. по описа на съда. С оспорения
съдебен акт е изменено Наказателно постановление № 4/15.12.2017г., издадено от председателя
на Комисията за енергийно и водно регулиране, гр. София, с което на „Енерго – Про
Мрежи“ АД /считано
от 29.01.2018г. с наименование „Е.С.“ АД/, ЕИК *********, за нарушение по чл. 206,
ал. 1 във вр. с ал. 3 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и на основание същата
разпоредба е наложена „имуществена санкция” в размер на 3 000 000 /три милиона/
лева, като за нарушение по чл. 206, ал.1 от ЗЕ и на основание същата разпоредба
съдът е определил размера на имуществената санкция на 500 000 /петстотин
хиляди/ лева.
Касаторът Комисия за
енергийно и водно регулиране, гр. София релевира доводи за незаконосъобразност
на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния
закон и процесуалните правила. Поддържа се становището, че съдът неправило е
изменил оспорения пред него правораздавателен акт, тъй като закономерно АНО е
приложил санкционния състав за повторност на простъпката, без да е налице
допуснато съществено противоречие между описаното в акта деяние и това, за
което се ангажира отговорността на дружеството. Поради изложените съображения
се отправя искане за отмяна на решението на РС – Велики Преслав в частта му, с
която е изменено оспореното пред него наказателно постановление и се обективира
претенция за потвърждаване на определения с постановлението размер на
санкцията. В съдебно заседание касаторът се представлява от главен юрисконсулт С.П.и
главен юрисконсулт Н.Н.. Поддържа изложените отменителни основания и в представените
писмени бележки.
По делото е депозирана и
касационна жалба от страна на „Е.С.“ АД, депозирана от адвокат Л.М.от
Адвокатска колегия – Велико Търново. В жалбата се застъпва становището за
незаконосъобразност на определения от районния съд размер на имуществената
санкция, поради което се отправя искане за отмяна на съдебния акт и за връщане
на делото за разглеждане от друг състав на съда, а в условията на евентуалност
се обективира искане за изменение на имуществената санкция и привеждането `и в
минимален размер. Претендира се и заплащане на съдебни разноски От страна на
дружеството е депозиран писмен отговор по жалбата на Комисия за енергийно и
водно регулиране, гр. София, в който се застъпва становище за нейната
неоснователност. В съдебно заседание „Е.С.“ АД се представлява от адвокат Н.Б.от
Адвокатска колегия – Варна.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура излага аргументи в подкрепа на искането си за
изменение на обжалваното съдебно решение.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявените касационни жалби и
обсъди направените в тях оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационните жалби са допустими като подадени в
законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирани лица, имащи
право и интерес да обжалват съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал.
1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледани по
същество, Административен съд Шумен възприема депозираната жалба на Комисия за
енергийно и водно регулиране, гр. София за неоснователна,
а касационната жалба на „Е.С.“ АД за частично
основателна. Съображенията за това са следните:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 22.02.2017г. С.Д.Д.депозирал
жалба до КЕВР, като потребител на ел.енергия за обект находящ се в с. Хан Крум,
общ. Велики Преслав, обл. Шумен, срещу „Енерго Про – Мрежи“ АД за извършени
нарушения от служители на последния доставчик на ел.енергия при подмяна на
средствата за търговско измерване в имота му на 15.02.2017г.
При извършената проверка
въз основа на жалбата от служители на КЕВР съгласно Заповед №З-Е-93/30.06.2017г.
на председателя на КЕВР било установено, че на 15.02.2017г. служители на
дружеството жалбоподател са извършили подмяна на средство за търговско
измерване с №11140211477850261 на обект с клиентски №********** и абонатен
№**********, находящ се в с. Хан Крум, общ. Велики Преслав, обл. Шумен, ул.
„Цар Калоян“ № 10, в отсъствие на потребителя. За подмяната на средството за
търговско измерване служител на жалбоподателя съставил Протокол за
монтаж/демонтаж на електромер №3071416/15.02.2017г. и се подписал като негов
издател. Резултатите от проверката на КЕВР били отразени в Констативен протокол
№Е -21/12.07.2017г.
След като преценил, че
установеното при проверката, извършване на подмяна на СТИ без присъствието на
потребителя и съставяне на съответния за това констативен протокол, в нарушение
на чл. 61, ал. 1, във вр. с чл. 13, т. 6
от ОУ на ДПЕЕЕМ на „Енерго – Про Мрежи“АД, одобрени с Решение
№ОУ-060/07.11.2007 г. на ДКЕВР, изменени и допълнени с Решение
№ОУ-004/06.04.2009 г. на ДКЕВР, които ОУ били неразделна част от издадената му
лицензия за извършване на дейност „разпределение на електрическа енергия“ е
административно нарушение по ЗЕ, на дружеството бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ №ЕКРС-2 от 11.08.2017г. за
нарушение по чл. 206, ал. 1 от ЗЕ. След съставяне на АУАН, преценка за
неоснователност на депозираното в срок възражение срещу него и установяване на
множество влезли в сила наказания спрямо юридическото лице за нарушение по чл. 206,
ал. 1 от ЗЕ, било издадено обжалваното
Наказателно постановление, с което за извършено административно нарушение по
чл. 206, ал. 1 от ЗЕ и на основание чл. 206, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ЗЕ на „Енерго
– Про Мрежи“АД била наложена “имуществена санкция” в размер на 3 000 000 /три
милиона/ лева.
При така установената
фактическа обстановка районният съд приел, че административнонаказателното
производство е протекло при липса на съществени процесуални нарушения. След
като обсъдил приобщените по делото доказателства и относимата правна уредба,
районният съд счел, че дружеството е допуснало нарушение на чл. 61 ал.1 и 2 от
ОУ, които са неразделна част от издадената му лицензия за дейността „разпределение
на електрическа енергия“, подлежащо на санкциониране по реда на чл. 206, ал. 1
от ЗЕ. Съдът констатирал, че с издаденото НП отговорността на дружеството се
ангажира за деяние, извършено в условията на повторност по смисъла на чл. 206,
ал. 3 от ЗЕ, каквито констатации не са изложени в съставения АУАН. Така
допуснатото противоречие между акта и НП съдът възприел, че не налага отмяна на
правораздавателния акт, доколкото е доказано по несъмнен начин нарушаване на
материално-правната норма на чл. 206, ал. 1 от ЗЕ от юридическото лице. Поради
това районният съд изменил обжалваното пред него НП, прилагайки квалификация за
по – леко наказуемото административно
нарушение по чл. 206, ал. 1 от ЗЕ и съответното му административно наказание,
при липса на съществено изменение на в обстоятелствената част на обвинението.
Предходната инстанция счела, че за извършеното административно нарушение по чл.
206, ал. 1 от ЗЕ на търговеца следва да бъде наложено наказание към средния
предвиден в закона размер, в редакцията му в бр. 102 от 2017 г., в сила от
1.01.2018 г., която се явява по – благоприятна за дееца съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. Воден от тези съображения съдът изменил размер на имуществената санкция,
като я намалил на 500 000 лева.
Касационната инстанция
се солидаризира с извода на районния съд, че е налице противоречие между
съставения АУАН и изготвеното впоследствие НП, като в тази насока не възприема
изложените от Комисия за енергийно и водно регулиране, гр. София доводи за
законосъобразност на постановлението и на наложената с него на основание чл.
206, ал. 3 от ЗЕ имуществена санкция.
В съответствие с
трайната и непротиворечива съдебна практика по НПК, в обстоятелствената част /фактическо
обвинение/ на обвинителния акт /АУАН на плоскостта на административното
наказване/ следва да са очертани фактите, които обуславят съставомерност на
деянието. Трябва да са очертани всички факти, включени в състава - основен,
привилегирован, квалифициран. Не може да има спор, че повторността е елемент от
обективна страна на квалифицирания състав на нарушението /съставомерен
признак/. Затова в АУАН следва да бъдат описани фактите - чл. 42, т. 4 ЗАНН,
обуславящи този квалифициращ признак, а именно, че съответното дружество е
извършило нарушението, предмет на административнонаказателното обвинение, в
условията на повторност. В конкретния казус по категоричен начин се установява,
че актосъставителят не е описал факти, обосноваващи извод за „повторност“ на
поведението на дружеството, а наличието на предходно санкциониране на субекта е
отразено едва при издаването на НП. При това положение настоящата инстанция
намира, че действително е налице несъответствие между АУАН и НП и то не се
изразява в неточна квалификация от страна на актосъставителя, която съгласно
Тълкувателно Решение № 3 от 10.05.2011 г. по т.д.№ 7/2010 г., ОСК на ВАС би
могла да бъде преодоляна чрез посочване на правилната квалификация в НП, а
представлява липса индивидуализирани на факти в акта, които се въвеждат за
първи път с НП. В тази хипотеза се приема, че неправилно
административнонаказващият орган е приложил санкционна норма, предвиждаща
наказание за повторно извършено нарушение, без това обстоятелство да е
установено по надлежния ред и без на жалбоподателя да е предоставена възможност
да се защити срещу това обвинение още със съставянето на акта. Същото е съществен
елемент от обективната страна на нарушението, поради което не може да се
приеме, че непосочването му в АУАН може да бъде санирано на основание чл. 53,
ал. 2 от ЗАНН. Казано по друг начин, обстоятелствата, описани в обжалваното НП,
не кореспондират с установеното в АУАН, тъй като в последния липсват
констатации на актосъставителя за повторност на нарушението и в двата акта
всъщност са описани състави на различни нарушения. В случая, на ответника е
съставен АУАН за по-леко наказуемо деяние, а с обжалваното НП е наказан за
по-тежко наказуемо деяние. Касационният състав намира, че е недопустимо за пръв
път в НП да се прави допълнително или различно описание на нарушението от
обективната му страна, което описание да не е отразено в съставения преди това
АУАН, т.е. недопустимо е посочването на допълнителни обстоятелства, касаещи
извършването на нарушението, непосочени в акта за неговото установяване.
Когато тези белези не са
били посочени на лицето в съставения му АУАН, този пропуск действително
представлява процесуално нарушение, но в случаите, когато нарушаването на
материално-правната норма от страна на жалбоподателя е надлежно доказано, не е
налице основание за отмяна на наложеното НП, а за изменение на определената
санкция в благоприятен за нарушителя аспект, в съответствие с размерите на
наказанието, предвидени в основната санкционна норма. Това е така, защото за да
бъде отменено НП се изисква не само санкционираното лице да не е извършило
нарушение според квалификацията на основанието за ангажиране на административно-наказателната
му отговорност в НП, а и според фактите на обвинението. Този извод на
касационната инстанция е съобразен и с предоставената на въззивния съд
възможност да постанови съдебен акт по извършеното нарушение, когато са налага
приложение на закон за по-леко, същото или еднакво наказуемо нарушение и да
измени НП, като преквалифицира извършеното нарушение или основанието за
ангажиране на отговорността /санкционната норма/ - по аргумент по чл. 63, ал. 1
от ЗАНН. Правомощието на въззивната инстанция да измени НП не обхваща
единствено възможността да намали /по жалба на извършителя на нарушението/ или
да увеличи /по съответен протест на прокурора/ размера на наказанието. След
като в чл. 63, ал.1 от ЗАНН е употребен израза „измени“, без конкретизация на
проявлението на изменението, то наред с възможността да се намали или увеличи
размера на наказанието следва да се признае и възможността за преквалификация
на извършеното като проявна форма на това правомощие /чл. 354, ал.1, т.3, във
вр с чл. 354, ал.2, т.1 и т.2 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН/. Обратното на това
означава съдът да премира нарушителя като го освободи изцяло от
административнонаказателна отговорност при доказаност на извършено
административно нарушение от фактическа страна, което противоречи на целите на
административното наказание. Подобно решение отчита и трайната съдебна практика
по НПК, приемаща, че подсъдимият би бил лишен от възможността да се защити само
при наличие на съществено изменение в обстоятелствената част на обвинението, когато
се признават за установени различни съставомерни факти или се приложи по-тежко
наказуем материален закон. В рамките на първоначалното фактическо обвинение
може да бъде осъден за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление.
В контекста на изложеното,
касационната инстанция намира, че законосъобразно до аналогични изводи е
достигнал и въззивният съд, формирайки решаващия си правен извод относно
безспорната установеност на описаното в акта нарушение. В случая са били
спазени законовите изисквания за ангажиране на отговорността на дружеството по
основния състав на чл. 206, ал. 1 от ЗЕ, за извършването на нарушение на който
е имало надлежно административнонаказателно обвинение в АУАН. Правилни са и
изводите на въззивната инстанция, че Общите условия на договорите за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Енерго Про –
Мрежи“ АД съставляват неразделна част от издадената на дружеството лицензия за
дейност по разпределение на електрическа енергия, респективно неспазването на
разпоредби от Общите условия, съставлява и нарушение на условията на самата
лицензия. Тези общи условия, съгласно предвижданията на чл. 60 от ЗЕ, се
одобряват при условия и ред, определени с нарочна наредба на КЕВР. След
одобряването им от КЕВР, общите условия, които периодично се актуализират,
стават неразделна част от лицензията - съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 2,
т. 7 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката /отм./ и чл. 49,
ал. 2, т. 7, вр. ал. 1 от действащата Наредба № 3 от 21.03.2013г. за
лицензиране на дейностите в енергетиката /Обн., ДВ, бр.ЗЗ от 05.04.2013г./. При
това положение, след като на първо място в регулаторната функция на КЕВР е
включено и одобряването на проектите на разпределителните дружества на общите
условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на конкретното разпределително предприятие -
лицензиант, а също така и въпросните общи условия след одобряването им стават
част от самата лицензия, то нарушаването на разпоредба от тези условия,
съставлява неспазване на условията на самата лицензия, т.е. на поставените и
одобрени условия от регулаторния орган КЕВР, при които съответното дружество,
притежаващо лиценз за дейност по разпределение на електрическа енергия и доставката
до крайните потребители, осъществява поетите към държавата ангажименти /в този
смисъл и Решение № 13838/19.11.2014г. на ВАС по адм. д. № 12570/2013г., Решение
№ 6977/26.05.2014г. на ВАС по адм. д. № 13554/2013г. и др./. Ето защо,
извършените нарушения от енергоразпределителните дружества на одобрените от
КЕВР общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия, с оглед
това, че последните са част от лицензията за дейност на дружествата, са напълно
годно основание за ангажиране на отговорността на задължените субекти за
неизпълнение на поети ангажименти, чрез упражняване от страна на държавата на
характерни за носителите на власт правомощия, стига това да е изрично
предвидено в действащото законодателство.
При това положение и
след като съобрази приобщения доказателствен материал, касационният състав
достига до извод, че с поведението си дружеството-касатор действително е
осъществило соченото в акта нарушение на чл. 61, ал. 1 и ал. 2 от ОУ, явяващи
се неразделна част от издадената на дружеството лицензия № Л-138-07 от
13.08.2004г. за дейността „разпределение на електрическа енергия“, с което е
осъществило състава на чл. 206, ал. 1 от ЗЕ. С последното изменение на чл. 206,
ал. 1 от закона, явяващо се „по-благоприятен закон“ по смисъла на чл. 3, ал. 2
от ЗАНН, нарушенията на условията на издадената лицензия биват санкционирани с
имуществена санкция в размер от 20 000 до 1 000 000 лева. Прилагайки принципа,
регламентиран в чл. 3, ал. 2 ЗАНН и съобразявайки всички изложени факти и
обстоятелства относно допуснатото административно нарушение, касационният
състав приема, че целите на чл. 12 ЗАНН биха били постижими с налагане на
имуществена санкция в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева, в какъвто смисъл
следва да бъде изменено и процесното наказателно постановление, доколкото
простъпката не разкрива белезите на „маловажно нарушение“ по смисъла на чл. 28
от ЗАНН. В тази насока, настоящата инстанция намира, че определеният от
районния съд размер на имуществената санкция се явява прекомерен и
несправедлив, което налага съдебното решение да бъде отменено в тази му част, а
наказателното постановление бъде изменено, като наложената на основание чл.
206, ал. 1 от ЗЕ имуществена санкция бъде редуцирана до 20 000 лева.
За пълнота на
изложението и досежно искането за присъждане на направените по делото разноски,
следва да се отбележи, че съгласно Тълкувателно решение № 2/2009г. на Общото
събрание на колегиите на ВАС по т.д. № 7/2008г., административните съдилища не
присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на
районните съдилища по административнонаказателни дела.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 40/23.05.2019г. на Районен
съд – Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 385/2019г. по описа на съда в
частта му, с която съдът е изменил Наказателно постановление № 4/15.12.2017г.,
издадено от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, гр.
София, с което на „Енерго – Про Мрежи“ АД /считано от 29.01.2018г. с
наименование „Е.С.“ АД/, ЕИК *********, за нарушение по чл. 206, ал. 1 във вр.
с ал. 3 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и на основание същата разпоредба е
наложена „имуществена санкция” в размер на 3 000 000 /три милиона/ лева, като
за нарушение по чл. 206, ал. 1 от ЗЕ и на основание същата разпоредба съдът е
определил размер на имуществената санкция от 500 000 /петстотин хиляди/ лева, и
вместо това постановява:
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление № 4/15.12.2017г.,
издадено от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, гр.
София, с което на „Енерго – Про Мрежи“ АД /считано от 29.01.2018г. с
наименование „Е.С.“ АД/, ЕИК *********, за нарушение по чл. 206, ал. 1 във вр.
с ал. 3 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и на основание същата разпоредба е
наложена „имуществена санкция” в размер на 3 000 000 /три милиона/ лева, за
нарушение по чл. 206, ал. 1 от ЗЕ и на основание същата разпоредба определя
размер на имуществената санкция от 20 000 /двадесет хиляди/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 18.11.2019 г.