Р Е
Ш Е Н
И Е № 260075
В ИМЕТО
НА НАРОДА
гр.Добрич ……04.06.……………………...2021 г.
ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ открито заседание на седми май
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:Т.СТОЕВА
при секретаря НЕЛИ БЪЧВАРОВА………………………............. и в присъствието на
прокурора......................................................................като
разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева....Т.д...№95
от 2020г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от С.И.И. ЕГН **********,с адрес ***,Г.И.И.
ЕГН ********** *** и Е.И. *** ЕГН **********,в
качеството им на законни наследници и
семейство на ***ЕГН ********** чрез адв.Н.Д. и адв.***,с адрес за призоваване гр.София,ул.“***“№2,4-ти
полуетаж,офис №4 срещу „ЗАД ДаллБогг Живот и
здраве“АД ,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.София,1124,район„***“,ж.к.“***“ул.“Г.М.Д.“№1 с цена на иска сумата от
600 000 лв.,субективно съединени претенции за заплащане на по 200 000
лв.на всеки от тримата ищци ,представляващи обезщетение за неимуществени
вреди,претърпени от смъртта на ***,с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ във вр.с
чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
В исковата молба се излагат следните
обстоятелства:
На 13.05.2020 г. около 14.00 ч.в
гр.Добрич,по ул.“Опълченец Д. Ковачев“л.а. управляван от Т.С.П.
марка“Ягуар“,модел С,рег.№***,поради несъобразена скорост и отклонено внимание
блъска движещата се пешеходка ***,в резултат на което същата получава тежки
телесни повреди и на 14.05.2020г.почива.
Ищецът счита,че произшествието е
следствие от виновното поведение на водача на л.а. марка“Ягуар“,модел С,рег.№***
,който го е предизвикал в следствие на грубо нарушаване на правилата за
движение по пътищата,като в причинно-следствена връзка с това е настъпилата
смърт на наследодателката на ищците.
Автомобилът,с който е причинено
ПТП е застрахован в ответното дружество със застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“,с начална дата на покритие 04.01.2020г. и крайна
дата-04.01.2021г.
Във връзка с настъпилото
произшествие е образувано производство по описа на ОП Добрич,ДП№341/2020г.-по
описа на РУ Добрич.
Първият ищец С.И. е син на
починалата,втората ищца Г.И. е дъщеря на починалата,а третия ищец Е.И. е
син,като в това си качество и на основание чл.432 ал.1 от КЗ претендират
обезщетение за причинените им вследствие на катастрофата неимуществени вреди-болки
и страдания посочените в исковата молба суми.
Спазена е разпоредбата на чл.380
от КЗ,като е предявена претенция на 15.06.2020 г.пред застрахователя,който е
образувал преписка по щета №0801-002719/2020г.,№0801719/2020-2 и № 0801719/2020-3.На
претенцията ответникът е отговорил с писмо от 08.07.2020г.,като е поискал
допълнителни документи ,които според ищеца не представляват абсолютна
предпоставка за решаване и изплащане на исканото обезщетение.Искането е
приравнено на отказ ,съгласно чл.496 ал.2 т.2,тъй като към претенцията са
представени всички необходими документи за произнасяне по щетата.
Претендира се законна лихва на
основание чл.429 от КЗ от датата на деликта
13.05.2020г.до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът обосновава размера на
предявените от него претенции с изключително интензивните по размер и
продължителност болки и страдания,претърпени от ищците от загубата на тяхната
майка.
Те не са се възстановили и до
настоящия момент от загубата й и осъзнават и страдат от факта,че са загубили
своята майка и любим човек и тези болки те ще търпят до винаги.Смъртта е
настъпила по нелеп начин,починалото лице е било в своята зряла възраст,била е
изключително жизнена,отзивчива,инициативна ,изпълнена с желание да живее.Била е
опората на семейната общност ,а ищците са разчитали изключително на нея,тъй
като е била единствен родител.
Стресът е довел до негативни
изменения в здравословното им състояние-нарушения на съня,често главоболие и
тревожност и задълбочаване на наличните им здравословни проблеми.Преди
събитието те са били контактни ,радвали са се на сплотена семейна среда и
спокоен живот,както и на срещи с близки и приятели.След събитието те са станали
отчуждени и затворени и избягват срещи с други лица.
Това мотивира ищците да заведат
настоящия иск за обезщетение на претърпените от тях емоционални болки и
страдания,вследствие на загубата на своята майка.
В срок от ответника по делото е
постъпил писмен отговор,в който се оспорва основателността на предявения иск.
Ответникът спори относно вината на
водача на автомобила,причинил пътнотранспортното произшествие-тя не е
установена с влязъл в сила акт.
Оспорва се настъпването на
вредата-от представените по делото писмени доказателства по никакъв начин не
може да се установи наличието на описаните от ищците вреди-болки и
страдания.Наличието на роднинска връзка между пострадалата и ищците само по
себе си не доказва,че същите са претърпели твърдените болки и страдания от
загубата й.
Прави се възражение за
прекомерност относно претендираните от ищците
обезщетения,както и възражение за съпричиняване от
страна на починалата наследодателка на ищците на
настъпилите в следствие на произшествието вреди-тя не е спазила разпоредбите на
чл.108 ал.1 и ал.2 ,чл.113 и чл.114 от ЗДВП .Същата се е движела по пътното
платно въпреки наличието на тротоар или банкет на мястото на настъпване на
ПТП,предприела е внезапно пресичане на пътното платно,на необозначено за тази
цел място и без да се съобрази с приближаващите се пътнотранспортни средства.Удължила
е ненужно времето си за пресичане и е предприела пресичането при ограничена видимост.Така е възпрепятствала
възприемането й от водачите на МПС на място,където по принцип не следва да се очакват пешеходци
и пресичане на платното за движение.Дружеството оценява съпричиняването
на 80 %,поради което обезщетението подлежи на намаляване вследствие на този
принос.
Оспорва се твърдението,че приживе ***се
е грижела за цялото си семейство,както и че то е разчитало на нея.Спори се ,че
и към момента ищците не са се отърсили от причинения стрес,изразяващ се в
нарушение на съня,тревожност и задълбочаване на наличните им здравословни
проблеми.
Възразява се и срещу акцесорния иск за лихва за забава.Към извън съдебната
претенция не са представени данни за банковите сметки на ищците,а съгласно
чл.380 ал.3 от КЗ непредставянето на банкови сметки има последиците на забава
на кредитора по отношение на плащането,като застрахователят не дължи лихва по чл.409.В случай ,че лихвата е дължима,тя е
такава от подаването на исковата молба в съда.
В допълнителна искова молба ищците
оспорват възраженията в отговора на ответника.
Възразява се по твърдението на
ответника,че не се дължи лихва за забава,с аргументи ,подробно изложени в
допълнителната искова молба.
Уточнява се претенцията по чл.429
ал.3 от КЗ като се претендира присъждане на лихва върху дължимото обезщетение
за неимуществени вреди,считано от 15.06.2020г.-датата на която ответникът е бил
уведомен за претенцията.Претендират се лихви на основание чл.497 ал.1 т.1 от КЗ
върху обезщетението,което включва в себе си и лихва за забава,считано от
03.07.2020г.-изтичането на петнадесет работни дни от представянето на всички
доказателства по чл.106 ал.3 от КЗ.
В допълнително депозиран отговор ответникът
поддържа всички свои възражения и искания ,изложени в отговора на исковата
молба,оспорва твърденията на ответника и счита ,че не дължи лихва ,а още
по-малко лихва върху лихва.
В съдебно заседание страните
поддържат становищата си,изразени в разменените между тях книжа.
Окръжният съд,като се запозна с
писмените и гласни доказателства по делото и заключенията на съдебно
медицинската и съдебно автотехническа и психологшчиско експертиза ,прие за установено от фактическа
и правна страна следното:
Представен е констативен протокол
за ПТП с пострадали лица № 2400-20-17 ,от който е видно ,че на 13.05.2020 г.
около 14.00 ч.в гр.Добрич,по ул.“Оп. Д. Ковачев“е станало ПТП с участници ППС
марка „Ягуар“,с рег.№***,с водач Т.С.П. и пешеходец,пострадалата ***.При
произшествието ***получила тежка черепно мозъчна травма,вследствие на което
била откарана в ОАИЛ при МБАЛ –Добрич.
Съгласно представения
препи-извлечение от акт за смърт ***е починала на 14.05.2020г.
Видно от представеното
удостоверение за наследници на Община-Добрич град ищците по делото са
наследници на починалата,а именно С.И. е неин син,Г.И. е нейна дъщеря,а Е.И. е неин син.
От изслушаната съдебно медицинска
експертиза по делото се установява,че вследствие на произшествието пострадалата
е получила дифузна травма на главния мозък,травматичен субдурален
кръвоизлив ,без открита черепна травма.Въпреки проведената на 13.05.2020г.
оперативна интервеннция е настъпила смъртта на ***.Според
вещото лице е налична пряка причинно следствена връзка между претърпения
инцидент и настъпилата смърт на майката на ищците.
Изслушана е съдебно автотехническа експертиза по делото,която описва следния
механизъм на ПТП:
На 13.05.2020г.малко преди 14 ч.
,в гр.Добрич,от паркинга пред бл.19 в посока към ул.“Оп.Д. Ковачев“потегля л.а.
Ягуар,с рег.№ ***,управляван от Т.П..Произшествието настъпва в светлата част от
денонощието,при ясно и слънчево време и много добра метеорологична видимост,по
прав участък от платното за движение.На кръстовището с ул.“Оп.Д. Ковачев“ П.
спира,оглежда се и след това предприема маневра завой на ляво,за да се включи в
движението по ул. “Оп.Д. Ковачев“ в посока към кръстовището с ул.“Христо
Ботев“.В това време пешеходката Рашидова предприема пресичане на
ул.“Оп.Д.Ковачев“от дясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила.При
създалата се ситуация в резултат от взаимното пресичане на траекториите на
пешеходката и лекия автомобил настъпва удар между тях.Съприкосновението се е
осъществило между предната част на лекия автомобил и тялото на
Рашидова,последва леко приплъзване на тялото по
капака на автомобила,без следи от деформации,а само отнемане на наслоен прах в
централната част на капака на автомобила.След удара П. предприема спиране,при
което пешеходката пада пред автомобила ,на дясната си страна и получава
описаните травматични увреждания.След удара П. изтегля автомобила си на около
метър назад,след което го установява в покой на мястото ,посочено в скицата за
оглед.Мястото на удара се намира на около 1,40м. преди ОР 1и на 3,75 м. от десния край на платното за
движение,по посока на движението на лекия автомобил.
Причина за настъпване на ПТП е
поведението на водача,който ако бе реагирал своевременно и бе предприел спиране
в момента,в който пешеходката Рашидова е навлязла в платното за движение по
ул.“Оп.Д.Ковачев“ ,би могъл да предотврати произшествието,спирайки автомобила
си преди настъпване на удара.
В момента на произшествието ,на
мястото където то е станало движението по ул.“Оп.Д.Ковачев“се е извършвало
двупосочно,като е липсвала хоризонтална маркировка.
На мястото на произшествието в
дясно от платното е изграден тротоар с
широчина три метра,а в ляво от платното за движение е изграден тротоар с
широчина два метра.В района на мястото,където е станало ПТП липсват обособени
пешеходни пътеки и банкети.
Непосредствено преди
произшествието лекият автомобил се е движел със скорост от около 19,16 км.ч.
Към момента на ПТП интензивността
на движението в района на произшествието е била ниска.
Що се отнася до това ,дали
пешеходката е могла да предотврати настъпването на произшествието ,то ако преди
да слезе на пътното платно по ул.“Оп.Д.Ковачев“беше изчакала преминаването на
движещия се по тази улица лек автомобил ,тя би могла да предотврати
настъпването на катастрофата.
По делото е изслушано заключение
на съдебно психологическа експертиза.
По отношение на ищцата Г.И.,на 56
г. ,дъщеря на починалата към момента на изследването няма данни за актуална психологична травма.Хипотезата за
наличие на посттравматичен стрес не се потвърждава.Тя е имала силна и стабилна
емоционална връзка с майка си.Загубата й е психотравмено
събитие за освитедетлстваната,което е довело до силни
негативни преживявания,като техния интензитет и продължителност не са довели до
търсенето на специализирана медицинска помощ.Скръбта,която е изпитала е
нормална психологична реакция на загуба на значим близък,към когото е изпитвала
силна привързаност.Към момента на изследването при освидетелстваната няма данни
за интензивни негативни,емоционални преживявания,нито за промени в
поведението,които да налагат специализирана медицинска помощ.По данни на лицето
,към момента е налице смущение на съня и храненето.Съхранено е ежедневното й
функциониране и способността да изпитва
позитивни емоционални преживявания.
По отношение на С.И. ,на 60г.Към
момента на изследването няма данни за актуална психологична травма.Хипотезата
за наличие на посттравматичен стрес не се потвърждава.Не се отчитат данни за
нарушение на съня ,храненето и другите ежедневни дейности след претърпяната
загуба.
Що се отнася до сина на
пострадалата Е.И. ,на 54 г-освидетелстваният покрива критериите за преживяна в
миналото психологична травма,която не е достигнала до ниво на посттравматично
стресово разстройство.Към момента на изследването няма данни за актуална
психологическа травма.Хипотезата за посттравматичен стрес не се потвърждава.Към
момента се отчитат нарушения на съня и храненето след преживяното събитие.
По делото е разпитана св.Камелия И.,дъщеря
на ищцата и племенница на двама от ищците.
Според свидетелката Г. живеела в
с.Карапелит,а майка й *** живеела в гр.Добрич.В едно домакинство с майка си
живеел Е.И..С.И. ***.Всеки ден тримата ищци се събирали с майка си-***.Бабата
давала съвети на децата си,всички се обичали.Баба *** разполагала с пари,защото
всичките й внуци живеели и работели в чужбина и й изпращали пари,тъй като била
най-старата.Веднага след катастрофата ищците разбрали за това и отишли в
болницата.На Г. там й прилошало.С. и Е. също им прилошало като видели състоянието
на майка си.Докторите казали,че пострадалата е в кома.Докато траела операцията
всички плакали и чакали да видят какъв ще е резултата.На другия ден като отишли
в болницата ,им съобщили,че майка им е починала.Дъщерята на починалата отново
припаднала,а С. и Е. треперели целите.На 15.05. прибрали у тях тялото и
направили помен,на който се събрали много хора.Тримата ищци организирали
погребението ,погребали я на село,както тя искала.Оттогава все жалеят за майка
си.Е. бил свикнал да живее с нея и сега всички ходели при него,тъй като останал
сам.Често ходят на гробищата,мъката им не намалява,тъй като това е
майка…Вуйчото на свидетелката Е. започнал много да трепери,плаче и да се
измъчва.Майка й също.Въпреки,че живеели на село С. и Г. идвали всеки ден с
колата на С. да виждат майка си и тъй като работели на частно в града.Дъщерята Г.
няма съпруг,Е. е разведен ,а децата му не живеят при него,най-големият брат С.
има семейство и живее с тях.
Разпитана е и св.Т.П.,която е
управлявала автомобила,с който е блъсната починалата.Тя свидетелства,че излизала
от уличката ,за да се включи в движението по ул.“Оп.Д.Ковачев“,спряла,след това
завила наляво по посока на светофара.Не видяла,че пресича човек.На мястото ,където
пресякла пешеходката нямало пешеходна пътека.След като станало произшествието
свидетелката видяла пострадалата на земята и веднага извикала помощ на тел.112 .
Относно видимостта следва да се
кредитират показанията на вещото лице по автотехническата
експертиза,че към момента видимостта е била много добра и водачката на лекия
автомобил е можела да забележи пешеходката.Пешеходката също е имала видимост
към автомобила.между тях няма прегради и няма други превозни средства,т.е.
видимостта е взаимна.
При така установените факти съдът намира от
правна страна следното:
Не се спори по делото и е
признато за безспорно установен и ненуждаещ се от доказване факт,че за
автомобил марка“Ягуар“,модел С,рег.№***, е сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилиста“,в срока на валидност на която е станало
пътнотранспортното произшествие.Безспорно се установи от представената по
делото медицинска документация и заключението на вещото лице по съдебно
медицинската експертиза ,че наследодателката и майка
на тримата ищци ***е починала в следствие на мозъчна контузия ,причинила
мозъчен кръвоизлив ,в резултат на удара ,причинен й от св.Т.П.,водач на
застрахования лек автомобил.
Това е основание за ангажиране на
договорната отговорност на застрахователя,на основание чл.432 ал.1 от КЗ.Спазена
е процедурата на чл.380 от КЗ.
Установи се противоправното
поведение на водача на застрахования автомобил,състоящо се според състава на
съда в нарушение на задълженията на водача по чл.15 ал.2 т.1 и чл.116 ал.1 от ЗДвП,а именно да бъде внимателен и предпазлив по отношение на уязвимите
участници в движението,каквито са пешеходците,както и да съобразява поведението
си с разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП.При деликт
вината се предполага до доказване на противното,презумпция,която подлежи на
оборване от страна на ответника по делото,който твърди че липсва такава.
Доказани са всички елементи на деликта ,уредени в чл.45 от -противоправно
действие на водача на автомобила,настъпили вреди от това действие,причинно
следствена връзка между деянието и настъпилия резултат.
От своя страна
пешеходката,пострадала в произшествието също е нарушила правилата на чл.113 ал.1 т.1 от ЗДвП ,който гласи,че
пресичането на пътното платно от пешеходците се осъществява по пешеходна пътека,като
пешеходците се съобразяват с приближаващите пътни превозни средства.По
безсъмнен начин по делото се установи,че пешеходката не е пресичала пътното
платно на обозначеното за това място,нито се е съобразила с приближаващия към
нея автомобил.С тези свои действия тя сама е допринесла за настъпване на
вредоносния резултат.
Що се отнася до размера на
претенциите на всеки от ищците,съдът намира,че по отношение на ищеца С.И.
справедливият размер на обезщетението е 120 000 лв.Това е така,тъй като от
заключението на психологическата експертиза по делото се установява,че не е
налице посттравматично стресово разстройство у С. ,нито данни за актуална
психологична травма към момента на освидетелстване.С. е в зряла възраст,създал
е собствено семейство,с което живее и смъртта на неговата майка е предизвикала
нормалното за такива обстоятелства психологично състояние.Непосредствено след
катастрофата той е бил тъжен и
наранен,както би бил всеки загубил своя родител човек,но е преодолял това свое
временно стресово състояние.Според експерта по психологическата експертиза не
се наблюдават нарушения в съня,храненето и другите ежедневни дейности ,след
претърпяната загуба.
Що се отнася до ищцата Г.И.,тя
също е преодоляла сравнително успешно първоначалния стрес от загубата.Според
свидетелката ,която е и дъщеря на ищцата,тя продължава да скърби за майка
си,ходи на гробища и често плаче.Но това са естествени реакции на скръб от
загубата на близък човек.Тя също е в зряла възраст и има свои деца,които заедно
с братята й са й помогнали да преодолее скръбта си,безспорно много силна в
началото.При нея се наблюдават нарушения
в съня и храненето,но само въз основа на нейните обяснения пред вещото
лице.Няма данни за посттравматично разстройство или актуална психотравма към момента на изследването.Вещото лице
намира,че тя е имала силна и стабилна връзка с майка си,но към момента е
възстановила нормалното си психическо функциониране.При така събраните
доказателства съдът намира ,че справедливо обезщетение за тази ищца е сумата от
130 000 лв.
По отношение на ищеца Е.И.,съдът
намира,че той е най-силно психически обременен от смъртта на своята майка,на
първо място защото е живял заедно с нея в едно домакинство и е свикнал с нея,на
следващо място ,защото няма собствено семейство,в което да намери опора и
утеха.При него също липсват посттравматичен стрес и актуална психологична
травма ,но се наблюдават нарушения в съня и храненето след преживяното
събитие.За този ищец съдът намира,че размерът на справедливото обезщетение е
сумата от 140 000 лв.
При определяне на обезщетенията
съдът отчита и икономическата обстановка в страната,актуалните нива на
застрахователни покрития и конкретните особености на психиката на всеки от
ищците,възрастта им и интензитета на духовната връзка с майка им.
Съпричиняването
на резултата съдът определя на 30 % ,предвид това,че пресичането е осъществено
не на разрешено от закона място и въпреки видимостта към идващите
автомобили,пострадалата не е проявила грижа към собствения си живот и здраве и
така е причинила собствената си кончина.
След приспадане на процента на съпричиняване от дължимото обезщетение на ищеца С.И. се
присъжда обезщетение в размер на 84 000 лв.,на ищцата Г.И. се присъжда
обезщетение в размер на 91 000лв. ,а на ищеца Е.И. се присъжда обезщетение
в размер на 98 000 лв.В частта до 200 000лв.за всеки ищец исковете са
недоказани и неоснователни и подлежат на отхвърляне.
По претенцията за дължима лихва
за забава,съдът намира следното:
По делото е представена претенция
по чл.380 ал.1 от КЗ,оправена до застрахователя с дата 15.06.2020г.и всички
доказателства,свързани с възникналото ПТП от 13.05.2020г.,налични към датата на
отправяне на претенцията,както и доказателства,че ищците са наследници на
починалата ***.На 08.07.2020г. ответното дружество е поискало допълнителни
доказателства във връзка с отправената претенция,включително постановление за
привличане на обвиняем,протокол от разпит на обвиняем,обвинителен
акт,постановление за прекратяване на наказателно производство,споразумение
,одобрено от съда,евентуално решение или присъда,с отбелязване кога са влезли в
сила.Такива съдебни актове не са били налични към момента на предявяване на
претенцията,тъй като делото не е внесено за разглеждане в съда с обвинителен
акт.На практика застрахователното дружество е отказало изплащане на
обезщетение,тъй като претенциите на отговорят на изискванията на чл.380 от КЗ.
Ответникът възразява срещу
редовността на претенцията,поради това,че в нея не е посочена банкова сметка,***лното обезщетение.
Съгласно Решение№167 от
30.01.2020г.на ВКС по т.д.№2273/2018г.на Второ ТО ВКС приема,че когато застрахователят е в
забава по чл.497 ал.1 от КЗ,но не е определил дължим размер на
застрахователното обезщетение и оспорва изцяло претенцията на увреденото
лице,включително в съдебното производство по чл.432 ал.1 от КЗ,в хода на което
е посочена от увредения банкова сметка ***етение,не е
налице забава на кредитора по смисъла на чл.380 ал.3 от КЗ за периода от
изпадане на длъъжника в забава по чл.497 ал.1 от КЗ
до посочване от увреденото лице на пълните и точни данни за банковата сметка
,по която да се извърши плащането на обезщетението.Краен момент за това е
приключването на въззивното произовсдство.
Съдът намира,че по отношение на
отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за
обезщетение за забава,следва да намери приложение специалната норма на чл.497
ал.1 от КЗ,а именно в случая нормата на чл.497 ал.1 т.1 от КЗ и законната лихва
върху присъденото обезщетение следва да се присъди с изтичането на 15 работни
дни от предявяване на претенцията.В Решение №93 от 27.11.2020г.по
т.д.№2013/2019г.на Първо ТО на ВКС се сочи,че не е обстоятелство,което може да
се вмени във вина на претендиращия обезщетението непредставянето на
доказателства,които към момента на предявяване на искането не са били налични в
наказателното производство.В случая към 15.06.2020г.не е било налице нито
определение за прекратяване на производството,нито обвинителен акт или влязла в
законна сила присъда или решение,тъй като досъдебното производство по
произшествието не е приключило.В този ред на мисли ВКС приема,че страната не би могла да бъде отговорна за
непредставяне на доказателства,които нито са съществували към момента на
искането ,нито съществуването им е бъдещо сигурно събитие.
Така лихва за забава според
решаващия състав на съда се дължи от датата
04.07.2020 г.до окончателното изплащане на главниците.
Съобразно изхода на спора на
страните се присъждат следните разноски:
Ищците са освободени от държавна
такса по делото.На процесуалния им представител,който е оказал безплатна правна
помощ по реда на чл.38 ал.2 от ЗА.Претендира се заплащане на възнаграждение на адв.***.
Съобразно уважената част от иска
и предвид минималните възнаграждения ,предвидени в Наредба №1 за минималните
адвокатски възнаграждения,на процесуалния представител на С.И. се дължи сумата
от 2 322,60 лв.,платими от ответното дружество.
Съобразно уважената част от иска и
предвид минималните възнаграждения,предвидени в Наредба №1 ,на процесуалния
представител на Г.И. се дължи сумата от 2 516,15 лв.
Съобразно уважената част от
иска на процесуалния представител на
ищеца Е.И. се дължи сумата от 2 709,70 лв.-адвокатско
възнаграждение,платимо от ответното дружество.
На С.И. ,съобразно на уважената
част от иска се присъжда сумата от 378 лв.-сторени по делото разноски.
Съобразно на отхвърлената част от
иска С.И. дължи на ответното дружество сумата от 239,54лв.-сторени разноски.
По същия начин,съобразно
отхвърлената част от иска Г.И. дължи на ответното дружество сумата от 227,15
лв.
Е.,съобразно отхвърлената част от
иска дължи на ответника сумата от 210,63 лв.
Дължи се държавна такса от
ответника в размер на сумата от 10 920лв.,платима по сметка на Окръжен съд
гр.Добрич.
Водим от изложеното Окръжният
съд,
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг Живот
и здраве“АД ,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.София,1124,район„***“,ж.к.“***“ул.“Г.М.Д.“№1 да заплати на С.И.И. ЕГН **********,с адрес *** сумата от
84 000лв./осемдесет и четири хиляди лева/,представляваща обезщетение за
неимуществени вреди,претърпени болки и страдания от смъртта на неговата майка ***ЕГН
**********,причинена при ПТП от 13.05.2020г.,ведно със законна лихва върху
главницата ,считано от 04.07.2020 г.до окончателното изплащане на
главницата,както и съдебно деловодни разноски по делото в размер на 378
лв./триста седемдесет и осем лева/,съобразно на уважената част от иска.
ОТХВЪРЛЯ иска ,предявен от С.И.И. ЕГН **********,с адрес *** до предявения размер от
200 000 лв.,като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг
Живот и здраве“АД ,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.София,1124,район„***“,ж.к.“***“ул.“Г.М.Д.“№1 да заплати на Г.И.И. ЕГН ********** *** сумата от 91 000лв./деветдесет и една
хиляди лева/,представляваща обезщетение за неимуществени вреди,претърпени болки
и страдания от смъртта на нейната майка ***ЕГН **********,причинена при ПТП от
13.05.2020г.,ведно със законна лихва върху главницата ,считано от 04.07.2020
г.до окончателното изплащане на главницата.
ОТХВЪРЛЯ иска,предявен от Г.И.И. ЕГН ********** ***
до предявения размер от 200 000 лв.,като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг
Живот и здраве“АД ,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.София,1124,район„***“,ж.к.“***“ул.“Г.М.Д.“№1 да заплати на Е.И. *** ЕГН **********
с адрес *** сумата от 98 000 лв./деветдесет и осем хиляди лева/,представляваща
обезщетение за неимуществени вреди,претърпени болки и страдания от смъртта на
неговата майка ***ЕГН **********,причинена при ПТП от 13.05.2020г.,ведно със
законна лихва върху главницата ,считано от 04.07.2020 г.до окончателното
изплащане на главницата.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Е.И. ***
ЕГН ********** с адрес *** над уважената част до предявения размер от
200 000 лв.,като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД ДаллБогг
Живот и здраве“АД ,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.София,1124,район„***“,ж.к.“***“ул.“Г.М.Д.“№1 да заплати на адв.***,със служебен адрес в гр.София,ул.“***“№2,четвърти
полуетаж,офис №6 сумата от 2 322,60 лв./две хиляди триста двадесет и два
лева и шестдесет ст./-адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство на ищеца С.И.И. ЕГН **********,с адрес ***;сумата от 2 516,15
лв./две хиляди петстотин и шестнадесет лева и петнадесет ст./-адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство на ищцата Г.И.И. ЕГН ********** ***
и сумата от 2 709,70 лв./две хиляди седемстотин и девет лева и
седемдесет ст./-адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство на
ищеца Е.И. *** ЕГН ********** с адрес ***,на основание чл.38 от ЗА.
ОСЪЖДА ЗАД ДаллБогг
Живот и здраве“АД ,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.София,1124,район„***“,ж.к.“***“ул.“Г.М.Д.“№1 да заплати по сметка на
Добрички окръжен съд сумата от 10 920 лв./десет хиляди деветстотин и
двадесет лева /-дължима държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Варна в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: