№ 10428
гр. София, 16.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:В. Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от В. Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело
№ 20221110118376 по описа за 2022 година
Предмет на делото са предявените от „ФИРМА“ ЕАД срещу В. К. К. с ЕГН
********** и П. Г. К. с ЕГН ********** , искове с правно основание чл. 422
ГПК, вр. с чл.150 ЗЕ, относно признаване за установени на вземанеията,
предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК от 07.06.2021г. по ч.гр.д.№ 23157/2021г. съгласно описа на СРС.
Спрямо ответницата П. Г. К. се претендира сума в размер на 1740,25
лв., представляваща цена за доставена и незаплатена топлинна енергия в
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. до имот, находящ се в гр. АДРЕС ,
аб. № ****** , ведно със законната лихва от 22.04.2021 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 286,73лева за периода от 15.09.2018г.
до 13.04.2021г., цена за извършена услуга дялово разпределение за имота в
размер на 45,33лева за периода от м. 03.2018г. - 30.04.2020г., заедно със
законна лихва от 22.04.2021г. до изплащане на вземането, както и мораторна
лихва в размер на 8,23лева за периода 01.05.2018г.- 13.04.2021г.
Спрямо ответницата В. К. К. се претендира сума в размер на 435,06
лв., представляваща цена за доставена и незаплатена топлинна енергия в
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. до имот, находящ се в гр. АДРЕС ,
аб. № ****** , ведно със законната лихва от 22.04.2021 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 71,68лева за периода от 15.09.2018г.
до 13.04.2021г., цена за извършена услуга дялово разпределение за имота в
размер на 11,33лева за периода от м. 03.2018г. - 30.04.2020г., заедно със
законна лихва от 22.04.2021г. до изплащане на вземането, както и мораторна
лихва в размер на 2,06лева за периода 01.05.2018г.- 13.04.2021г.
1
Ищцовото дружество основава претенциите си с твърденията, че делото е
образувано във връзка с установяване на вземане, за което е била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която
от страна на ответниците е постъпило възражение, поради което на заявителя
и ищец в настоящото производството е указано от съда да предяви срещу тях
настоящия иск за установяване на вземането. Сочи, че ответниците дължат
претендираните суми в качеството им на клиенти и потребители на топлинна
енергия като собственици при съответните квоти- 1/6 за В. К. и 4/6 за П. К.
на топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. АДРЕС , аб. № ****** ,
поради което за ползването на доставената от заявителя топлинна енергия до
същия имот в периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2020 г. дължат претендираните
суми, които не са заплатили в срок.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от
ответниците П. К. и В. К. , чрез адв. Ф. от САК , с който предявените искове
се оспорват поради липса на облигационно отношение между страните по
делото Поддържа, че липсват доказателства партидата на имота да се води на
името на ответниците по делото , като се твърди и че не са собственици или
носители на ограничено вещно право върху топлоснабдения имот. Релевират
възражение за погасяване на част от вземанията по давност. Искат
постановяване на решение, с което исковете срещу тях да бъдат отхвърлени.
В съдебното заседание ищцовото дружество беше представлявано от
пълномощника му юрисконсулт Г. , която поддържа предявените искове,
моли съда да ги уважи изцяло, претендира за разноски по делото.
В съдебното заседание ответниците В. К. и П. К. се представляват от
адв. Е. , който оспорва предявените искове , като поддържа възраженията
срещу тях, направени с отговора . Претендира разноски.
Третото лице-помагач на ищеца „ФИРМА“ЕООД не изпрати
представител в съдебното заседание.
След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора,
събраните доказателства по делото и изявленията на страните в съдебно
заседание, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по
силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
2
претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която
се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово
разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и
водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат
в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с
които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните
ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой
е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване.
Страните не спорят относно обстоятелството, че процесният имот е бил
топлоснабдяван, не спорят относно цената на доставената топлинна енергия в
процесния период , както и че тя не е заплатена. Ответниците спорват
правното основание за начисляване на главницата и лихвата и правят
възражение за изтекла давност. Считат за безпредметно допускането на
експертизи.
От представения по делото Договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 06.11.1986г.
собствеността върху процесния имот е придобита от К. Ц. К. и Ц. Г. К. .
Установява се от представения по делото от ищеца НА за учредяване на
договорна ипотека № 159, т.5, рег. №7295, д.859/2020г. от дата 22.12.2020г. ,
че В. К. като собственик на 1/6 идеална част от процесния имот и П. К. като
собственик на 4/6 идеални части от процесния имот , заедно с Ц. К. , като
собственик на 1/6 от имота , учредяват в полза на „БАНКА“АД ипотека
върху съсобствения между тях недвижим имот – именно процесния
апартамент №54, находящ се в гр. АДРЕС .
3
Видно от Протокол от проведено Общо събрание на етажната
собственост на процесната топлоснабдена сграда от 07.08.2002г., Списък на
живущите , както и НА за учредяване на договорна ипотека е, че процесният
топлоснабден имот е съсобствен между ответниците при посочените квоти .
От договора, сключен между етажната собственост и „ ФИРМА“ ЕООД
от 05.09.2022г. се установява, че процесният топлоснабден имот се намира в
сграда-етажната собственост, а дяловото разпределение на доставената до
сградата топлинна енергия е било извършвано от третото лице-помагач.
Съгласно чл.61, ал.4 от действащите до м.06.2016г. Общи условия на
ищцовото дружество, които са служебно известни на съда, и тази разпоредба
е идентична с действащите от м.06.2016г. такива, които са приложени по
делото, преди промяната на партидата, предишният и новият собственик
уреждат помежду си всички задължения за топлинна енергия, за което
представят на продавача на топлинна енергия нотариално заверен
споразумителен протокол, а при липсата на такъв, новият собственик се
задължава с всички дължими суми за топлинна енергия възникнали след
датата на смяната на собствеността.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съдът намира, че предявените искове са основателни, доколкото от
представените по делото доказателства се установява собствеността върху
процесния топлоснабден имот при посочените квоти. В случая, вземанията се
претендират на договорно основание, и доколкото ответниците са имали
качеството на собственици , и носители на правото на ползване на процесния
имот към датата на исковия период , поради което и в това си качество са
клиенти на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал.1,ЗЕ .
На разглеждане подлежи възражението за давност, релевирано от
ответниците , доколкото съдът намира за доказани в своето основание
претенциите за доставка на топлинна енергия и за дялово разпределение.
Съгласно ТР № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както
и на доставчици на комуникационни услуги са периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.
Предявяването на иска спира течението на давността. Искът е предявен на
22.04.2021 г. /чл. 422, ал. 1 ГПК/, поради което извън погасителната
4
давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва след 22.04.2018
г. Или в настоящия случай вземането за топлинна енергия за периода м.
05.17г.- м.03.2018г. , и за дялово разпределение за м. 03.2018г. се явяват
погасени по давност. Необхванати от давността са вземанията за
топлинна енергия за периода м. 04.2018г.- м. 04.2020г., дължими в размер
на 258,47лева от отв. В. К., и в размер на 1033,88лева от ответницата П.
К. . Вземането за дялово разпределение е дължимо от ответницата В. К.
за периода м. 04.18г.- м. 04.20г. в размер на 10,61лева , а за ответницата
П. К. за същия период- в размер на 39,82лева .
По исковете по чл. 422 ГПК вр.чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По отношение режима на забавата са приложими Общите условия на
ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР, на осн. чл. 150,
ал.1,ЗЕ.
Съгласно чл. 32, ал. 2 от Общите условия след отчитане на средствата
за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки продавачът
издава за отчетния период кредитни известия на стойността на месечните
фактури и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки.Съгласно чл. 33, ал. 2 от
ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период, в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят , или в
настоящия случай вземането за лихва за забава върху непогасената по давност
главница , дължима от отв. В. К. се явява дължимо в размер на 43,58лева , а
по отношение непогасеното по давност задължение на отв. П. К. за
топлинна енергия, вземането за мораторна лихва за забава се явява
дължимо в размер на 159,74лева , изчислени по реда на чл. 162 ГПК., като
за горницата над този размер исковете за мораторна лихва за забава следва да
се отхвърлят .
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена и получена от
ответниците покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, поради което акцесорните претенции в тази част се явяват
неоснователни.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца
следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и
заповедното производство /предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските в заповедното
производство/.
5
Съразмерно на уважените искове на ищеца следва да се присъдят
разноски по заповедното производство в размер на 11,26лв. по заповедното
производство, дължими от отв. В. К., и в размер на 21,27 лева за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
Съразмерно на уважените искове ответницата П. К. следва да заплати на
ищеца разноски по заповедното производство в размер на -44,43лева за
заплатени държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер , и по исковото производство – разноски в размер на 60,59лева.
В полза на процесуалния представител на ответниците , упълномощен
по реда на чл. 38, ал.2, вр. с чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, следва да се присъди
адвокатско възнаграждение в размер съобразно Наредба 1/2004 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения , което съобразно
цената на исковите претенции ,се определя в размер на 560,07лева, като
съразмерно на отхвърлените искове в полза на адвоката на ответниците
следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 332,96лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че В. К. К. , ЕГН ********** дължи на
„ФИРМА” ЕАД, ЕИК ****** следните суми: 258,47лева , представляваща
цена на доставена топлинна енергия в периода април 2018 г. -април 2020 г.
в имот с аб. № ******, представляващ ап. 54 в гр. АДРЕС , и 10,61 лева,
представляваща възнаграждение за предоставяне на услуга дялово
разпределение в посочения период-м. 04.18г.- м. 04.20г. , заедно със
законната върху сумите от 22.04.2021 г. до погасяването им , както и
мораторна лихва за забава в периода м. 15.09.2018г.- м.04.20г. в размер на
43,58лева върху незаплатена сума за топлинна енергия, като ОТХВЪРЛЯ
иска за стойност на потребена топлинна енергия за разликата до пълния
предявен размер от 435,06лева и за периода м. 05.17г.- м. 03.18г.; иска за
заплащане на възнаграждение за предоставяне на услугата дялово
разпределение за разликата до пълния предявен размер от 11,33 лева и за м.
03.2018г.; както и исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата над уважения размер от 43,58лева до пълния предявен размер от 71,68
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за доставена топлинна енергия за периода 15.09.2018 г. –
13.04.2021 г. и изцяло за сумата от 2,06лева , представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на
услуга дялово разпределение за периода 01.05.18г.- 13.04.21г., за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр.д. № 23157/21г. на СРС, 69с-в.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че П. Г. К. , ЕГН ********** дължи на
6
„ФИРМА” ЕАД, ЕИК ****** следните суми: 1033,88лева , представляваща
цена на доставена топлинна енергия в периода април 2018 г. -април 2020 г.
в имот с аб. № ******, представляващ ап. 54 в гр. АДРЕС , и 39,82 лева,
представляваща възнаграждение за предоставяне на услуга дялово
разпределение в посочения период-м. 04.18г.- м. 04.20г. , заедно със
законната върху сумите от 22.04.2021 г. до погасяването им , както и
мораторна лихва за забава в периода м. 15.09.2018г.- м.04.20г. в размер на
159,74лева върху незаплатена сума за топлинна енергия, като ОТХВЪРЛЯ
иска за стойност на потребена топлинна енергия за разликата до пълния
предявен размер от 1740,25лева и за периода м. 05.17г.- м. 03.18г.; иска за
заплащане на възнаграждение за предоставяне на услугата дялово
разпределение за разликата до пълния предявен размер от 45,33 лева и за м.
03.2018г.; както и исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата над уважения размер от 159,74лева до пълния предявен размер от
286,73 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода
15.09.2018 г. – 13.04.2021 г. и изцяло за сумата от 8,23лева , представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
предоставяне на услуга дялово разпределение за периода 01.05.18г.-
13.04.21г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр.д. № 23157/21г. на СРС, 69с-в.
ОСЪЖДА В. К. К. , ЕГН ********** да заплати на „ФИРМА”
ЕАД, ЕИК ****** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 11,26лева –
разноски по ч. гр.д. № 23157/21г. на СРС, 69с-в, както и сумата от 21,27лева-
разноски по настоящото исково производство , изчислени съразмерно на
уважените искове.
ОСЪЖДА П. Г. К. , ЕГН ********** да заплати на „ФИРМА”
ЕАД, ЕИК ****** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 44,43лева –
разноски по ч. гр.д. № 23157/21г. на СРС, 69с-в, както и сумата от 60,59лева-
разноски по настоящото исково производство , изчислени съразмерно на
уважените искове.
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ****** да заплати на адвокат С. П.
Ф. от САК , с адрес на упражняване на дейността в гр. АДРЕС, на осн. чл. 38,
ал.2, вр. с чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на
332,96лева , за осъществено безплатно процесуално представителство на
ответниците по делото.
Решението е постановено при участието в процеса на „ФИРМА“
ЕООД, като трето лице помагач на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8