Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 04.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на осми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 8606 по описа за 2018г. на съда и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предмет на производството е
предявен от Н.П.А. против З. „Б.И.” АД *** осъдителен иск за сумата 60 000лв.
с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от 02.08.2017г. до изплащането.
Твърденията са, че на
02.08.2017г. на път 16108 на територията на общ.Ботевград било реализирано ПТП
от л.а.Исузу Тропер с ДК № ********управляван от А.Б.С., който при движение с
несъобразена скорост между с.Краево и с.Р.изгубил контрол, напуснал пътното
платно и катастрофирал в полето, след което водачът напуснал
местопроизшествието. Ищецът бил пътник в автомобила и твърди от произшествието
да е получил травматични увреждания-мозъчно сътресение със загуба на съзнание,
контузия на главата, разкъсно-контузна рана на брадата на долната устна и
контузия на меките тъкани на главата, избиване на първи и втори горни зъби в
дясно, контузия на гръдния кош, счупване на 6 и 7 ребро в ляво с последвали
плеврални изливи около 260мл в ляво и около 50мл. вдясно, разкъсно-контузна
рана на лявата предмишница, във връзка с които претърпял болки и страдания.
Загубата на зъби му причинило затруднение в дъвченето и говоренето, а от нараняванията в областта на лицето и лявата
предмишница останали видими загрозяващи белези, които му създават дискомфорт и
понижено самочувствие. Твърди още произшествието да е повлияло негативно и на
емоционалното му състояние-изпитал силен стрес, станал раздразнителен,
тревожен, с честа смяна на настроенията, изпитвал страх от автомобили. За
претърпените болки и страдания претендира от ответника заплащането на
обезщетение, в качеството на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност” на виновния за произшествието водач. Претендира законна лихва и
разноски по делото.
Ответникът оспорва застрахования
водач на автомобила да е осъществил фактическия състав на чл.45 ЗЗД, както и
ищецът да е претърпял неимуществени вреди, съответно размера на претендираното
обезщетение. Противопоставя възражение за съпричиняване с твърдението ищецът да
е бил без поставен обезопасителен колан в нарушение на чл.137а ЗДв.П.
Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени
доказателствата, намира следното:
Не предмет на спор ответникът да
е обвързан от договор за задължителна за автомобилистите застраховка
„Гражданска отговорност” за л.а.Исузу Тропер с ДК № ********с който за срока на
действие се задължил да покрие в границите на уговорената застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените на трети лица имуществени и
неимуществени вреди.
Не е спорен факта на настъпилото на 02.08.2017г. на път
между с.Краево и с.Радотина, общ.Ботевград, пътно-транспортно произшествие, при
което автомобилът катастрофирал с излизане извън пътното платно и преобръщане в
поле. От събраните по делото писмени доказателства, показанията на св.Д.М. и
заключението на САТЕ се установява, че автомобилът бил управляван от А.С., а
свидетелят и ищецът пътници на предната дясна седалка до водача. Преди да
потеглят го натоварили с дърва. По време на движение водачът отклонил автомобила
наляво, напуснал платното и се насочил към крайпътна ливада, като при
отклонението започнал да се преобръща през таван и поради тежкия товар се
разпаднал на три части. Причините за отклонението остават неизяснени. Според
показанията на разпитания свидетел катастрофата станала в тъмната част на
денонощието, на пътя нямало други автомобили, а водачът карал бързо. Въз основа
тези данни съдът приема застрахованият при ответника водач да е осъществил
фактическия състав на чл.45 ЗЗД, тъй като е нарушил чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДв.П
задължаващ водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват, както и при избиране на скоростта да се съобразяват с пътните
условия, състоянието на пътя и превозвания товар така, че да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Поведението му е противоправно, а
при липсата на доказателства оборващи законовата презумпция по чл.45, ал.2 ЗЗД
и извършено виновно. Това предпоставя възникване договорната отговорност на
ответника по сключената застраховка за заплащане на пострадалия причинените
вреди
Представените писмени доказателства /медицински
документи/ и заключението на вещото лице по СМЕ установяват, че като последица
от произшествието ищецът получил следните травматични увреждания: мозъчно
сътресение; контузия на главата; разкъсно-контузна рана на брадата, на долната
устна и контузии на меките тъкани на главата; експулсия /избиване/ на 1 и 2
горни зъби-вдясно; контузия на гръдния кош; счупване на 6 и 7 ребро в ляво с
последвал малък плеврален излив; разкъсно-контузна рана на лявата предмишница.
Налице са данни да е загубил за кратко съзнание /св.М./, но при приема в
болничното заведение е бил контактен, адекватен и без неврологична
симптоматика, поради което полученото мозъчно сътресение е било от лека степен
и без опасност за живота. Лицево-челюстната травма е довела до временни
затруднения при дъвченето и нарушения при говора, а останалите увреждания с
причинили разстройство на здравето неопасно за живота. По време на болничния
престой раните по главата, долната устна и предмишницата били хирургично
обработени, поставен на постелен режим за наблюдение с прием на медикаменти.
След гладко протекъл болничен периоди без усложнения изписан с продължаващо
амбулаторно лечение с назначени контролни прегледи и поддържаща медакаментозна
терапия. Според експертното заключение мекотъканните увреждания /наранявания и
охлузвания/ са зарастнали окончателно за срок до 2 седмици, мозъчното
сътресение отзвучало за срок от 30 дни, а счупените ребра зараснали за срок от
25-30 дни. Общия оздравителен период от всички травми /без денталните/
приключил за 3 месеца. В този период е търпял болки и страдания, които са били
по-интензивни през 2-3 седмици от катастрофата и около 2 седмици по време на
възстановителния период, когато е имал главоболие, световъртеж и често
залитане. През останалото време е търпял само спорадично явяващи се болки в
травмираните области предимно при рязка промяна във времето, които са
отзвучавали след употреба на обезболяващи средства. Наред с това е имал
значителни затруднения при дъвченето и говора поради избиването на два зъба.
Към настоящия момент общото здравословно състояние на ищеца е възстановено без
наличието на усложнения или негативни последици От получените рани по лицето и
лявата предмишница са останали белези, като този по лицето е малък, но видим и
представлява козметичен дефект.
В показанията си св.С.Б.сочи, че при престоя в болницата
ищецът не можел да се движи и да се обслужва при храненето и тоалета сам,
оплаквал се от болки. И след изписването продължил да изпитва болки в
наранените области, за което пиел обезболяващи лекарства, и често имал
световъртеж. Подпомагала го активно при обслужването, от което той изпитвал
неудобство. Преди катастрофата бил спокоен и уравновесен, но след това станал
раздразнителен и агресивен.
Въз основа тези доказателства съдът намира ищецът да е
претърпял неимуществени вреди, за които следва да бъде обезщетен. Получил е
травматични увреждания в различни части на тялото, които са причинили болки и
страдания с по-голяма интензивност в първите няколко седмици и отшумяващи към края
на възстановителния период. Лечебният и възстановителен период продължил около
3 месеца и според заключението на вещото лице е в границите на обичайния за
този вид травми без последващи усложнения. В този период не е бил в състояние
да се обслужва сам и да извършва обичайни дейности от ежедневието, за което
ползвал чужда помощ. Поради лицево-челюстната травма със загуба на два зъба и
раната на долната устна, освен свързаните с тях физически болки, е изпитвал
сериозни затруднения при прием на храна и нарушения в говора. Като негативна
последица следва да се отчетат останалите белези от раните по лицето и
предмишницата. По делото се установи, че произшествието е повлияло негативно и
в емоционално отношение-ищецът станал неспокоен и раздразнителен, изпитвал
неудобство от това, че близките му полагат грижи за него. При съобразяване тези
обстоятелства съдът
приема за адекватен и справедлив на основание чл.52 ЗЗД размер на обезщетението
за неимуществени вреди от 35 000лв., до който искът с правно основание чл.432,
ал.1 КЗ се явява основателен.
При непозволено увреждане в съответствие чл.84, ал.3 ЗЗД
делинквентът е в забава спрямо увредения от деня на увреждането и от този
момент дължи обезщетение по чл.86 ЗЗД равно на законната лихва. Отговорността
на застрахователя за плащане на обезщетение за вреди произтича от сключения
застрахователен договор „Гражданска отговорност”, но е функционално обусловена
от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие. Той
отговаря за всички причинени от него вреди, включително и за вредите от
забавата. Това изрично е предвидено в чл.429, ал.2, т.2 КЗ, според която
застрахователното обезщетение обхваща и лихви за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал.3. Според
ал.3 лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря
пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай от застрахователя
се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата
на уведомяването от застрахования за настъпване на застрахователното събитие по
реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Нормата на ал.3 ограничава отговорността на застрахователя за законна лихва,
като определя различен от чл.84, ал.3 ЗЗД момент, от който я дължи-по ранната
дата от деня на уведомяването му от застрахования или претенцията на увредения
за обезщетение. По делото не са събрани доказателства дали и кога
застрахованият е уведомил застрахователя за настъпване на събитието, поради
което следва да се приеме, че последният дължи законна лихва за забава считано
от 06.02.2018г., когато е получил претенцията за заплащане на обезщетение. По
тези съображения искането за присъждане на законна лихва за периода от
увреждането 02.08.2017г.-06.02.2018г. е неоснователно и следва да се отхвърли.
Ответникът е противопоставил възражение за съпричиняване
по чл.51, ал.2 ЗЗД с твърдението ищецът да е бил без поставен обезопасителен
колан в нарушение на чл.137а ЗДв.П.
Разпитания по делото свидетел М. не си спомня дали ищецът
е бил с поставен предпазен колан, но видно от показанията му двамата са били на
предната дясна седалка до шофьора. Според вещото лице по САТЕ при преобръщане на автомобила предпазния
колан не е ефективен, тъй като тялото може да изпита странични удари в
интериора на купето. Вещото лице по СМЕ е категорично в заключението си, че е бил без поставен
колан изхождайки от вида и характера на травматичните увреждания /предимно в
областта на главата и лицето/, и механизма на произшествието, които в
съвкупност сочат на свободно движение на тялото и понесени удари вътре в
купето. Сочи, че при правилно поставен такъв не би получил черепно-мозъчната и
лицево-челюстна травма, съответно пак би получил увреждания, но по-малко на
брой и с по-малка тежест от процесните.
При съвкупната преценка на тези доказателства съдът
приема за доказано ищецът да е пътувал в автомобила без обезопасителен колан,
каквото задължение има по чл.137а ЗДв.П. Нещо повече, към момента на катастрофата
е бил на една седалка с другия пътник, което само по себе си намалява защитната
функция на колана и неговата ефективност. Въпреки преобръщането на автомобила
по таван правилно поставен колан би ограничил движенията на тялото, при което
ищецът не би получил част от травмите, а други биха били по-леки. Това му
поведение обективно е допринесло за настъпване на вредите, като приносът съдът
определя на 10%, с колкото на основание чл.51, ал.2 ЗЗД следва да се намали
обезщетението или със сумата 3500лв.
При отчитане съпричиняването предявения осъдителен иск по
чл.432, ал.1 КЗ следва да се уважи до сумата от 31 500лв.
По разноските:
Ищецът е освободен на основание чл.83, ал.2 ГПК от
заплащане на държавна такса и разноски по делото с определение на съда.
Представляван е безплатно от адвокат при условията на
чл.38, ал.1 ЗА, поради което и на основание чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва да
заплати на процесуалния представител адв.Р.М. адвокатско възнаграждение от 1278.90лв.
с ДДС /представени доказателства за регистриране на адвоката по ЗДДС/ с оглед
уважената част от иска.
Ответникът е направил разноски от 2700лв., от които
300лв. депозити за вещи лица и 2400лв. с ДДС платено възнаграждение за
адвокат. Възражението на ищеца по чл.78,
ал.5 ГПК за прекомерност на възнаграждението е неоснователно, тъй като не
надвишава минималния според Наредба № 1/09.07.2004г. размер. С оглед
отхвърлената част на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на
ответника разноски от 1282.50лв.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати
по сметка на Софийски градски съд държавна такса за уважения иск от 1260лв. и
189лв. платени от бюджетните средства на съда възнаграждения за вещи лица и
свидетел или общо сумата 1449лв.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.”
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Н.П.А.,
ЕГН *********, с адрес ***, сумата от 31 500лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП настъпило
на 02.08.2017г. и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност” водач на л.а.Исузу Тропер с ДК № ********ведно със законната лихва
от 06.02.2018г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ
иска по чл.342, ал.1 КЗ за разликата до пълния предявен размер 60 000лв. и
искането за законна лихва за периода 02.08.2017г.-06.02.2018г.
ОСЪЖДА З. „Б.И.”
АД, ***, да заплати на адв. Р.М.-САК с адрес ***,
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА от 1278.90лв.
ОСЪЖДА Н.П.А.,
ЕГН *********,***, да заплати на З. „Б.И.” АД, ***, разноски по делото по
чл.78, ал.3 ГПК от 1282.50лв.
ОСЪЖДА З. „Б.И.”
АД, ***, да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата 1449лв.
Решенето може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: