Р Е Ш Е Н И
Е
№4360, 02.11.2012г.,
гр.Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, осми състав, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди и дванадесета година, в следният състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
Секретар: М.Д.
като
разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело №8930 по описа за
2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се развива по реда на чл.49, ал.5 от СК.
Делото е образувано по искова молба на В.Т.В., с ЕГН **********,
с постоянен адрес:***№66, със съдебен адрес: гр.Варна, ул.”А.К.” №3, чрез
адв.Велислав Върбанов, против Х.П.В., с ЕГН **********, с постоянен адрес:***№76
с адрес за призоваване: гр.Варна, ул.”Шейново”№14, ет.1, чрез адв.Радослав
Ралчев, с която е предявен иск с правно основание чл.49, ал.1 от СК, за
прекратяване на брака на страните сключен в гр.Варна на 11.12.2002г., за което
е съставен Акт за граждански брак №1955 от 11.12.2002г., като дълбоко и непоправимо разстроен, съединен с
небрачни искове с правно основание чл.59, чл.56 и чл.53 от СК за определяне на
местоживеене на родените от брака деца Н.Х. В., с ЕГН ********** и Т. Х. В., с
ЕГН **********, при тяхната майка, респективно за предоставяне на същата на
родителските права и определяне на ответника на режим на личен контакт; за
осъждане на ответника да заплаща издръжка в полза на детето на децата в размер
на 200лв. за детето Невена и на 700лв. за детето Т., с падеж 25-то число на
месеца за който се дължи издръжката, считано от датата на влизане на решението
за развода; за предоставяне на ищцата на ползването на семейното жилище,
придобито през време на брака в режим на СИО, находящо се в гр.Варна, ж.к.”В.В.”,
бл.№227, вх.2, ет.8, ап.№66, както и възстановяване от съпругата на
предбрачното фамилно име-Е..
В срока по чл.131 ГПК от ответника е постъпил отговор
на исковата молба, с който се поддържа становище за основателност на
претенциите. Не се оспорва, че брака е дълбоко и непоправимо разстроен по
изложените в исковата молба съображения, като се заявява желание прекратяването
му. Заявява се, че страните водят преговори за постигане на споразумение по
предявените брачни и небрачни искове, като в случай на постигане на такова, то
ще бъде представено в съдебно заседание.
В хода на делото между съпрузите е постигнатото
споразумение, с което се уреждат последиците от прекратяване на брака.
В с.з. съпрузите поддържат молбата си пред съда,
лично и молят постигнатото между тях споразумение да бъде одобрено.
Контролиращата страна Д-я ”СП”-гр.Варна, чрез процесуален представител
подържа становище, че постигнатото между съпрузите споразумение защитава
интересите на родените от брака деца.
Видно
от представеното Удостоверение за сключен граждански брак издадено от Община Варна въз основа на Акт за
граждански брак №1955 от 11.12.2002г. е,
че В.Т. Е., с ЕГН ********** и Х.П.В., с ЕГН **********, са сключили граждански
брак в гр.Варна на 11.12.2002г., както и че съпругата е приела да носи брачно
фамилно име Пейчева.
Видно от представените по делото заверени преписи от
Удостоверение за раждане издадено от общ.Варна въз основа на акт за раждане
№IV-143 от 07.05.2003г. и от Удостоверение за раждане издадено от общ.Варна въз
основа на акт за раждане №IV-24 от 20.01.2009г. е, че съпрузите имат родени от
брака две деца: Н.Х. В., с ЕГН ********** и Т. Х. В., с ЕГН **********, които
към момента са непълнолетни.
Разпитаният по делото свидетел Нели Игнатова Кирова,
в показанията си сочи, че от около петнадесет месеца съпрузите не живеят
заедно, като съпруга е заминал за Германия. Сочи, се след раздялата страните са
преустановили контактите помежду си. Според свидетеля запазването на брачната
връзка е безпредметно и невъзможно.
Съдът, като взе предвид становищата на съпрузите и
факта на настъпилата продължителна фактическа раздяла, намира че бракът е
дълбоко и непоправимо разстроен. Налице е трайно отчуждаване между съпрузите,
което е мотивирало всеки от тях да желае прекратяване на брака. Същият е
изпразнен от съдържание и не е в състояние да изпълнява присъщите му
функции-съществува само формално и не е в интерес на страните, на детето и на
обществото, поради което следва да бъде прекратен с развод.
На следващо място съдът констатира, че постигнатото
между съпрузите и уточнено споразумение по чл.49, ал.4 от СК, урежда напълно
имуществените и лични отношения на съпрузите след прекратяване на брака и не
противоречи на закона и моралните норми, и защитава интересите на роденото от
брака непълнолетно дете, намира, че гражданския брак следва да бъде прекратен,
като на основание чл.49, ал.5 от СК постигнатото споразумение бъде утвърдено.
Относно разноските по производството:
На основание чл.6, т.3 от ТДТКССГПК, съдът определя окончателна държавна такса за
прекратяване на брака в размер на 40лв., която съобразно уговорката между
съпрузите, следва да се заплати от съпруга. Съпруга, като родител дължащ
издръжка и на основание чл.7, т.2 от
ТДТКССГПК, следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху
определената по делото издръжка, в размер на 648лв. На основание чл.405, ал.5
от ГПК във вр. с чл.11 от ТДТКССГПК
съпруга следва да бъде осъден да заплати 5лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Така мотивиран Районен съд Варна
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА с
развод гражданския брак, сключен в
гр.Варна на 11.12.2002г., с Акт за граждански брак №1955 от 11.12.2002г., между В.Т.В., с ЕГН ********** и Х.П.В., с ЕГН **********, като
дълбоко и непоправимо разстроен.
Съдът на основание чл.49, ал.3 от СК не се произнася
по въпроса за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между В.Т.В. и Х.П.В., споразумение по
чл.49, ал.4 от СК, като следва:
ПОСТАНОВЯВА децата Н.Х. В.,
с ЕГН ********** и Т. Х. В., с ЕГН **********,
да живеят при майка си В.Т.В., с ЕГН **********,***№66.
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права по
отношение на родените от брака непълнолетни деца Н.Х. В., с ЕГН ********** и
Т. Х. В., с ЕГН **********, на
майката В.Т.В., с ЕГН **********, като бащата
Х.П.В., с ЕГН **********, ще има
право да вижда и взема децата всяка втора и четвърта седмица от месеца, за
времето от 19.00 часа в петък, с преспиване, до 17.00 часа в неделя, както и за
един месец пез лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА Х.П.В., с ЕГН **********, с постоянен адрес:***№76, да заплаща ежемесечна издръжка в размер на
200лв. в полза на детето Н.Х. В., с ЕГН ********** и в размер на 700лв. в полза на детето Т. Х. В., с ЕГН **********,
действащи чрез своята майка и законен представител В.Т.В., с падеж до двадесет
и пето число на месеца, за който се дължи издръжката, считано от влизане в сила
на решението за развода, до настъпване на законна причина за отмяна или
изменение на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка неизплатена
вноска, до окончателното й изплащане.
ПРЕДОСТАВЯ
ползването на семейното жилище,
находящо се в гр.Варна, ж.к.”В.В.”, бл.№227, вх.2, ет.8, ап.№66, на В.Т.В., с ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи
предбрачното си фамилно име-Е..
След прекратяване на брака съпрузите няма да си дължат
издръжка един на друг и нямат спорове за движими вещи и дялове в търговки
дружества.
ОСЪЖДА Х.П.В., с ЕГН **********, с постоянен адрес:***№76, да заплати в полза на Държавата, по
сметка на ВСС, окончателна държавна
такса по молба за развод в размер на
40лв. и държавна такса върху определената по делото издръжка в размер на 648лв., както и 5лв. за
служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в
двуседмичен срок от съобщаването на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: