Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Стара Загора, 23.04.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорският административен съд в публичното
заседание на двадесет и девети март две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при секретаря Николина
Николова
и в
присъствието на прокурора , като разгледа
докладваното от БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело
№ 87 по описа за 2021 г, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба от М.П.М. ***,
уточнена с жалба вх.№ 1013/
16.02.2021г, против Решение № 2153-232/
25.01.2021г на Директора на ТП на НОИ Стара Загора и потвърденото с него Разпореждане
на **********/ 03.12.2020г на ръководител ПО при TП НОИ гр. Стара Загора, с
което е определена лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в действителен
размер. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното
решение на Директора на ТП на НОИ – гр. Стара Загора и на потвърденото с него
разпореждане на Ръководител „Пенсионно осигуряване”, които се свеждат до постановяването
им в противоречие на материалния закон. Жалбоподателят подържа, че неправилно не
е зачетен за действителен стаж придобития от него осигурителен стаж за периода от
02.10.1972г. до 25.09.1974г, когато е бил на редовна военна служба и иска да му
бъде признат.
Ответникът
по жалбата - Директор на ТП на НОИ –
Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото юрисконсулт И. оспорва
жалбата като неоснователна. Поддържа, че дори периодът на военна служба да се
признае за действителен стаж, към датата на постановяване на Разпореждане на **********/
03.12.2020г на ръководител ПО жалбоподателят не отговаря на условията на чл.68,
ал.3 от КСО, тъй като няма 15 години действителен стаж и пенсията му не би
могла да бъде изчислена като самостоятелна без сумиране на осигурителни периоди
от други държави-членки на ЕС, т.е. няма да бъде приравнена според българското
законодателство, а ще бъде изчислена на пропорционален принцип. Счита
допълнително завереният през м.февруари 2021 осигурителен стаж от 10 месеца за
ирелевантно обстоятелство. Моли жалбата да бъде отхвърлена.
От
събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
Със заявление вх.№ 2113-23-3000/ 06.11.2019г /л.30
и сл/ жалбоподателят М. и поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст като е представил документи за придобит осигурителен стаж в
България от 4 месеца и 15 дни от втора категория труд и от 14 години, 8 месеца
и 3 дни от трета категория труд. Декларирал е положен осигурителен стаж на
територията на Германия и Великобритания, потвърден от съответната институция
съответно за Германия – 1 година и 6 месеца, за Великобритания – 14 години, 11
месеца и 27 дни. Представил е и военна книжка № 057446 /л.3/ и удостоверение
изх.№ 275/ 25.09.1974г от щаба на поделение 90910 Тополовград с отразена
редовна военна служба за периода 02.10.1972г. до 25.09.1974г /л.4/, които
впоследствие са му върнати /л.129, 131/.
С Разпореждане № **********/ 03.12.2020г на ръководителя ПО при TП НОИ, гр. Стара Загора на жалбоподателя е отпусната пенсия по реда на чл.70 от КСО като е прието, че общият му осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд, е 15 години, 1 месец и 22 дни, а осигурителният стаж, положен в чужбина – 16 години, 5 месеца и 27 дни. Размерът на пенсията е изчислен на пропорционален принцип при прилагане на Регламент на Съвета (ЕИО) № 883/2004 и № 987/2009 за пpилaгaнeтo нa схеми за социална сигурност на наети лицa, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на общността.
Разпореждането е обжалвано по административен ред пред Директора на ТП на НОИ гр. Стара Загора. С оспореното в настоящото съдебно производство Решение № 2153-232/ 25.01.2021г., постановено в производство по чл.117 от КСО, Директорът на ТП на НОИ – Стара Загора е оставил без уважение като неоснователна подадената от М. жалба, с което по същество е потвърдил Разпореждане № ********** от 19.05.2014г№ **********/ 03.12.2020г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Стара Загора. От фактическа страна обжалваният акт се основава на обстоятелството, че действителният осигурителен стаж на жалбоподателя в България е 12 години, 5 месеца и 17 дни. Не са зачетени за такъв стаж времето срокът на военната служба от 1 година и 11 месеца и периодът на обезщетение за безработица от 7 месеца при прилагане разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Прието е, че М. не отговаря на условията на чл.68, ал.3 от КСО, тъй като няма 15 години действителен стаж и пенсията му не може да бъде изчислена като самостоятелна пенсия, а е необходимо сумиране на осигурителни периоди от други държави-членки на ЕС.
Със заявление вх. №4004-23-41/10.02.2021г жалбоподателят е поискал заверка на 10 месеца осигурителен стаж, което е направено с и въз основа на това е издадено разпореждане №**********/ 04.03.2021г, съобщено с известие за доставяне от 22.03.2021г.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за
установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168,
ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването,
като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения
срок по чл.118, ал.1 от КСО и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и
контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Обжалваното Решение № 2153-232/ 25.01.2021г. е
постановено от материално и териториално компетентния административен орган по
смисъла на чл.117, ал.1, т.2, б. „а” от КСО - Директор на ТП на НОИ Стара
Загора, при спазване на императивните законови изисквания за форма и съдържание
на акта. Съдът не констатира допуснати нарушения на административно-производствените
правила, които да бъдат квалифицирани като съществени такива и основание за
отмяна на постановеното решение по чл.146, т.3 от АПК.
Процесното Решение и потвърденото с него Разпореждане на Ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ Стара Загора са издадени в при неправилно приложение на материалния закон в частта им, касаеща претенцията на М. за признаване на периода 02.10.1972г. до 25.09.1974г като действителен стаж. Между страните по делото няма спор относно фактите, а именно, че общият осигурителен стаж на жалбоподателя, превърнат към трета категория труд, е 15 години, 1 месец и 22 дни, а осигурителният му стаж, положен в чужбина, е 16 години, 5 месеца и 27 дни. Не е спорно и обстоятелството, че в периода от 02.10.1972г. до 25.09.1974г е отбивал редовна военна служба. Спорният по делото се свежда до това дали този период следва да се зачете като действителен стаж. Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. Допълнителната разпоредба на § 1, т. 12 от ДР на КСО, която дефинира понятието "действителен стаж" като действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, или времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, е приета с измененията на КСО, обн. в ДВ, бр. 107 от 2014 г. и е в сила от 01.01.2015 г. В настоящия случай се разглежда стаж, придобит през времето от 02.10.1972г. до 25.09.1974г., поради което на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, неговата действителност се преценява съобразно действащите до 31 декември 1999 г. разпоредби, а сега действащата разпоредба на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО е неотносима към спорния период. Съгласно действащата към 25.09.1974 г. и към 31.12.1999 г. разпоредба на чл. 81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.), изслужената наборна военна служба се зачита за трудов стаж от ІІІ категория. Наборната служба е задължителна и действителна служба във въоръжените сили (чл. 9 от Закона за всеобщата военна служба в НРБ, обн., изв., бр. 13 от 14.02.1958 г., отм. от 27.02.1996 г.). Времето на изслужена наборна служба до 31.12.1999 г., през което лицата са били препятствани да полагат труд по трудово или приравнено правоотношение, се зачита за действителен трудов стаж по действащото законодателство до 31.12.1999 г. и съответно – за действителен осигурителен стаж при пенсиониране съгласно сега действащите нормативни основания за отпускане на лична пенсия.
Ето защо настоящият
съдебен състав счита, че изслужената от М. редовна военна служба от 02.10.1972г.
до 25.09.1974г. с продължителност от 1 година,
11 месеца и 24 дни следва да му се зачете като действителен стаж. Правилно
е становището на процесуалния представител на ответника, че дори с прибавянето
на този стаж общият размер на
действителния осигурителен стаж на М. към датата на заявлението му за отпускане
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО –
06.11.2019г, се равнява на 14 години, 5
месеца и 11дни, което е по-малко от изискуемия по чл.68, ал.3 от КСО законов
минимум от 15 години действителен осигурителен стаж.
Но при крайната преценка за
материална законосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него
разпореждане на основание чл.142, ал.2 от АПК следва да се има предвид
обстоятелството, че по делото се установи признат по надлежния ред още 10
месеца действителен осигурителен стаж. Въпреки че това е направено след
издаване на двата процесни административни акта, доколкото има значение за материалното
право по спора не може са бъде пренебрегнато. Този факт трябва да бъде съобразен ведно с
даденото от съда тълкуване и прилагане на правните норми относно характера на
военната служба като действителен осигурителен стаж. Вследствие на това се
променят изводите относно кумулативното наличие на елементите от фактическия
състав на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по отношение на
жалбоподателя като се установява, че към релевантния момент на подаване на
заявлението той има необходимия минимум действителен осигурителен стаж по
чл.68, ал.3 от КСО.
При тези аргументи и с оглед принципа на бързина и
процесуална икономия по чл. 11 от АПК оспореното решение и потвърденото с него
разпореждане следва да се отменят и делото да се върне като преписка на
ръководителя на ПО за ново произнасяне по заявлението за отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст на М.М. при зачитане
на спорния период за действителен осигурителен стаж и при съобразяване с
новонастъпилите факти, отразени и признати с Разпореждане №**********/
04.03.2021г на ръководителя на ПО.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2,
предл.2 и чл.173, ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на М.П.М. ***, Решение № 2153-232/
25.01.2021г на Директора на ТП на НОИ Стара Загора и потвърденото с него
Разпореждане на **********/ 03.12.2020г на ръководител ПО при TП НОИ гр. Стара
Загора.
ВРЪЩА делото като преписка на Ръководител „Пенсионно
осигуряване” при ТП НОИ Стара Загора за ново произнасяне по заявление вх.№
2113-23-3000/ 06.11.2019г на М.П.М. за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст при спазване на указанията по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в настоящото решение.
Решението
подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаване на страните пред
ВАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: