Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Елин Пелин, 08.11.2022
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Елинпелинският районен съд, четвърти състав,
в публично заседание на единадесети октомври две хиляди и двадесет и втора
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ПЕТКО ГЕОРГИЕВ
при секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдията
ГЕОРГИЕВ гр.д. № 385 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са е искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК …… със седалище и адрес на управление: гр. София, район ………….., ж. к. „……”, Бизнес парк София, сграда ., срещу В.Д.К., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и настоящ адрес:***, с която се иска признаването за установено, че дължи сумата от: 239,10 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 29.06.2018 г. за мобилен номер ………….. 102,71 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 12.11.2018 г. за мобилен номер…………; ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Твърди се, че за абонаментен план Тотал 30.99лв. към мобилен номер ……………се дължи неустойка в размер на 77.46 лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, където стойността на месечния абонамент е взета без ДДС, или 25.82 лв. х 3 = 77.46 лв. Към абонаментен план Тотал 30.99лв. към мобилен номер ……………. е начислена и неустойка за ползване на устройство HUAWEI Y6 2018 Dual Blue, в размер на 161.64 лв., представляваща такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща лизингова цена по договора за ^ лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора. За абонаментен план Тотал 12.99лв. към мобилен номер …….. се дължи неустойка в размер на 32.46лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, където стойността на месечния абонамент е взета без ДДС, или 10.82 лв. х 3 = 32.46 лв. Към абонаментен план Тотал 12.99лв. към мобилен номер ………..е начислена и неустойка за ползване на устройство HUAWEI Y5 2018 Dual Black, в размер на 70.25 лв., представляваща такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора.
Ответникът В.Д.К. не е открит на адреса, посочен в исковата молба – гр. ….., ул. „……. № .. Видно е от служебна справка за постоянен и настоящ адрес, че е регистриран същият адрес за постоянен, а за настоящ адрес:***. При условията на чл. 47, ал. 1 ГПК на тези адреси са залепени уведомления, като в срока по чл. 47, ал. 2 ГПК книжата не са получени. Според справка от НОИ същият няма активен трудов договор.
Размерът на възнаграждението на особен представител по смисъла на чл. 47, ал. 6 ГПК се определя от съда при условията на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК/. Съдът е определил на основание чл. 47, ал. 6 ГПК, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждение за особен представител на ответника в размер на 300 лева, което е било внесено от ищеца.
С определение от 04.02.2022 г. е изискано от САК да определи особен представител на ответника. В уведомително писмо с изх. № 1254/07.02.2022 г. на Софийския адвокатски съвет е посочено, че за представител на ответника е определен адвокат В.Б.М. от САК. С определение от 08.02.2022 г. адв. М. е назначена за особен представител на ответника
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от особения представител на ответника, в които се твърди, че исковете са неоснователни.
В съдебно заседание ищецът не се представлява.
В съдебно заседание ответникът чрез назначения особен представител адв. М. моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч. гр. д. № 761/2020 г. по описа на РС Елин Пелин се установи, че ищецът „Теленор България“ ЕАД подал по реда на чл. 410 от ГПК заявление на 10.09.2020 г. в РС Перник, като след изпращане от подсъдност в РС Елин Пелин е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260077/15.10.2020 г. за сумите, предмет на предявените в настоящото исково производство установителни искове. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, след което са дадени указания на ищеца за предявяване на искове, получени на 18.03.2021 г.
Видно е
от договор за мобилни услуги от 29.06.2018 г. за мобилен номер
+359*********, че същият е сключен
между страните за SIM карта с месечен абонамент Тотал от 24.99 лева с
неограничени нац. минути и роуминг в зона ЕС с първоначален срок на договора 24
месеца, като влиза в сила на 29.06.2018 г. и изтича на 29.06.2020 г. Уговорена
е неустойката
в размер на остатък от дължимите месечни вноски по договора за мобилни услуги за период до крайния срок на
действие на договорите, но не повече от трикратния размер на стандартните
месечни абонаментни вноски. В допълнение на
неустойката, потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност
на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на останалия срок на
договора. В случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги,
съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чиито
срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между
стандартната цена на устройството съгласно ценова листа, действаща към момента
на сключване на договора, и заплатена от него при предоставянето му, каквато
съответства на оставащия срок на договора.
На
16.08.2018 г. е сключено допълнително споразумение за мобилни/фиксирани услуги за
мобилен/фиксиран номер +359********* с
месечен абонамент от 30.99 лева, като с подписването получава устройство марка „HUАWEI“
модел „Y6 2018 Dual Gold“ с цена 157,85 лева при стандартна цена 399,90 лева и
отстъпка от стандартна цена 242,05 лева. При възползване от преференциални условия
ищецът сключил с ответника и договор за лизинг от 16.08.2018 г., с който
предоставил на последния за временно и възмездно ползване мобилно устройство
марка „HUАWEI“ модел „Y6 2018 Dual Gold“ с IMEI …………… срещу заплащане на първоначална лизингова
вноска от 112,49 лева и 23 месечни лизингови вноски в размер на 1,89 лева
всяка.
Видно е от договор за мобилни услуги от
12.11.2018 г. за мобилен номер ………… че същият е сключен между страните за SIM
карта с месечен абонамент Тотал от 12.99 лева с първоначален срок на договора
24 месеца, като влиза в сила на 12.11.2018 г. и изтича на 12.11.2020 г., като с
подписването получава устройство марка „HUАWEI“ модел „Y5 2018 Dual Gold“ с цена 268,46 лева при стандартна цена
359,90 лева и отстъпка от стандартна цена 91,44 лева. Уговорена е неустойката в
размер на остатък от дължимите месечни вноски по договора за мобилни услуги за период до крайния срок на
действие на договорите, но не повече от трикратния размер на стандартните
месечни абонаментни вноски. В допълнение на неустойката, потребителят дължи и
възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните
планове, съответстваща на останалия срок на договора. В случаите, в които е
предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този
договор или по предходно подписан документ, чиито срок не е изтекъл,
потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на
договора, и заплатена от него при предоставянето му, каквато съответства на
оставащия срок на договора. При възползване от преференциални условия ищецът
сключил с ответника и договор за лизинг от 12.11.2018 г., с който предоставил
на последния за временно и възмездно ползване мобилно устройство марка „HUАWEI“
модел „Y5 2018 Dual Gold“ с IMEI ………… срещу заплащане на първоначална лизингова вноска от 57,50 лева и 23
месечни лизингови вноски в размер на 8,79 лева всяка.
Представена е фактура №
**********/20.02.2019г., в която са начислени суми в размер, както следва:
102.71 за дължима договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорни
абонаменти, която сума е процесна в настоящото производство/; 184.59 лева за
незаплатени лизингови вноски; 51.24 лева за незаплатени далекосъобщителни
услуги. Последните суми не са предмет на делото.
Представена е фактура фактура №
**********/05.03.2019г., в която са начислени суми в размер, както следва:
239.10 лева за дължима договорна неустойка за предсрочно прекратяване на
договорни абонаменти, която сума е процесна в настоящото производство/; 34.02
лева за незаплатени лизингови вноски; 40.69
лева за незаплатени далекосъобщителни
услуги. Последните суми не са предмет на делото.
Представени са общи условия „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД. Съгласно чл. 49 от Общите условия ищецът има право да получава в
срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на
уговореното място. Според чл.71 потребителят е длъжен да заплаща определените
от Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи
условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след
датата на издаването й.
С оглед на така приетото за установено от
фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Предявените установителни искове с правно
основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД са допустими. Срещу
ответника е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Процесните договори за мобилни услуги,
сключени между страните в настоящото производство, по своята правна природа
представляват ненаименовани, консенсуални, двустранни, възмездени и комутативни
договори, по силата на които в момента на сключването и за двете страни по тях
са възникнали субективни права и правни задължения. Правното действие на
сключения ненаименован договор попада под приложното поле на ТЗ, тъй като
учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между лица, едно от
които е търговец и е свързана с упражняването от него занятие по аргумент на
чл. 286, ал. 1 ТЗ. Този договор е от вида на субективните (относителните)
търговски сделки. Договорът е сключен при предварително установени от ищеца
общи условия (чл. 298, ал. 1 ТЗ), които са задължителни за потребителя, тъй
като писмено ги е приел. Съгласно принципа на свободното договаряне и
автономията на волите, уредени в разпоредбите на чл. 8 и 9 ЗЗД, между страните
е възникнало действително материално договорно правоотношение.
Ищецът се е задължил да предоставя на
ответника мобилните услуги, посочени в Раздел ІІ от Общите условия срещу
изпълнение на насрещната престация от страна на потребителя – заплащане на
уговореното възнаграждение за месечни абонаментни такси и предоставени услуги. Не
се спорно между страните по делото, а и от събраните доказателства се
установява наличието на валидно облигационно правоотношение
по горепосочените договори за мобилни услуги. Ето защо съдът приема за
установено, че между страните са налице облигационни отношения, по силата на
които ищецът е поел задължението да предоставя на ответника, в качеството му на
потребител, мобилни услуги, при насрещното задължение на последния да заплаща
ежемесечно уговорената цена на ползваните услуги и лизингови вноски.
Не е налице спор между страните, че са били
в твърдените облигационни правоотношения с предмет предоставени мобилни услуги.
В производството по делото не е оспорена формалната доказателствена сила на
представените частни диспозитивни документи от страната, поради което следва да
се приеме, че обективираните в последните изявления изхождат от страната,
сочена като техен автор по аргумент на
чл. 180 ГПК. При липсата на такова оспорване и доколкото в представените по
делото приложения към фактури доставените услуги са конкретно и детайлно
индивидуализирани, се налага извод, че е извършена реална доставка на
посочените съобщителни услуги.
Конкретното задължение, чието неизпълнение се сочи да е породило
дължимост на посочената договорна неустойка е преустановяване плащането от страна
на потребителя-ответник на дължимите суми по горепосочени фактури,
остойностяващи предоставени и потребени мобилни услуги. В случая неустойката е
начислена в размер на остатък от дължимите месечни вноски по договора за мобилни услуги за период до крайния срок на
действие на договорите, но не повече от трикратния размер на стандартните
месечни абонаментни вноски. В допълнение на неустойката, потребителят дължи и
възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните
планове, съответстваща на останалия срок на договора. В случаите, в които е
предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този
договор или по предходно подписан документ, чиито срок не е изтекъл,
потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на
договора, и заплатена от него при предоставянето му, каквато съответства на
оставащия срок на договора.
Ето защо исковите претенции следва да бъдат уважена в пълните предявени размери.
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК и мотивите към нея, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора следва да разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство, с осъдителен диспозитив. Ищецът е направил следните разноски по делото: 25 лева за държавна такса в заповедното производство; 120 лева за платено в брой на 20.07.2020 г. адвокатско възнаграждение в заповедното производство; 75 лева за държавна такса в исковото производство; 120 лева за платено в брой на 15.04.2021 г. адвокатско възнаграждение в исковото производство; 300 лева за особен представител. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в заповедното и исковото производство.
С оглед на изложеното съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.Д.К., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и настоящ адрес:***, дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД. ЕИК …………със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж. к. „………, Бизнес парк ….., сграда ., сумата от: 239,10 лв. (двеста тридесет и девет лева и десет стотинки), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 29.06.2018 г. за мобилен номер ………….; 102,71 лв. (сто и два лева и седемдесет и една стотинки), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 12.11.2018 г. за мобилен номер …………..; ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 10.09.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА В.Д.К., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и настоящ адрес:***, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД. ЕИК ……….., със седалище и адрес на управление: гр. София, район …….., ж. к. „………..“, Бизнес парк София, сграда .. направените разноски по делото: 25 лева за държавна такса в заповедното производство; 120 лева за платено в брой на 20.07.2020 г. адвокатско възнаграждение в заповедното производство; 75 лева за държавна такса в исковото производство; 120 лева за платено в брой на 15.04.2021 г. адвокатско възнаграждение в исковото производство; 300 лева за особен представител.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: