Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Берковица 26.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Берковица, ІI наказателен състав в публично заседание
на 13.10.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИТА
ГЕОРГИЕВА
При секретаря Нина Георгиева и като разгледа докладваното
от съдията Георгиева АНД № 263 по описа
за 2020г. на БРС, въз основа на закона и доказателствата и за да се произнесе
взе предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от С.Д.С. *** и с ЕГН ********** против
Наказателно постановление № 18- 0243- 001082 от 09.11.2018 г. на Началник РУ
гр.Берковица, с което за административни нарушения по чл.40 ал.2 от ЗДвП и
чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, са наложени административни наказания, както следва:
на основание чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП- глоба в размер на 20 лв., на основание
чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП- глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да се
управлява МПС за срок от 2 месеца.Жалбоподателят моли съда да отмени
постановлението като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна редовно призована
не изпраща представител.
Съдът, след преценка на събраните
доказателства, приема за установени следните фактически обстоятелства:
Жалбоподателят С.Д.С. е правоспособен водач на МПС и в това си
качество не е наказвана за нарушения по
ЗДвП.
На 17.10.2018 г. в 16,15 часа в
гр.Берковица на ул.”Сливница” пред
супермаркет „Олимп” с посока на движение
от паркинга пред супермаркета към дом №16 управлява лек автомобил „Ауди
А4” с рег. № М 3543ВМ, собственост на Калин
Георгиев.При извършване на маневра на заден ход с описаното превозно средство,
водачът С. блъснал със задна част на автомобила паркиран лек автомобил
„Мерцедес Ц320” с рег. № М3284ВХ и
реализира ПТП с материални щети.Жалбоподателката продължила движението си и не
останала на място,за да установи какво се е случило. Действията на жалбоподателката
били възприети от трети лица, които посочили на служителите на РУ гр.Берковица регистрационния номер на превозното средство,
управлявано от С..Така, след подаден сигнал до ПП и извършване на разследвана на
обстоятелствата, срещу С.Д.С. бил съставен АУАН № 004842 от
17.10.2018 г.,
сочещ извършени нарушения по чл.40 ал.2 пр.1 от
ЗДвП и чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП.Актът бил
предявен, подписан без възражения и лично връчен.Въз основа на него е издадено
обжалваното наказателно постановление с наложените административни наказания.В
производството пред въззивната инстанция жалбоподателят оспорва формално НП,
като твърди, че не приема обвинението за това, че е напуснала мястото на
произшествието, тъй като се върнала и като видяла,че щетите са малки ,решила,че
нещата могат да се оправят с двустранен протокол. По отношение на другото вменено
нарушение, признава извършването му,но
твърди,че служителите на РУ гр.Берковица не са преки очевидци.
Изложеното се установява от приложените
по делото писмени доказателства и
доказателствени средства.Приетите за установени факти се потвърждават и от
разпита на св.Т.Г.- актосъставител.Същите следва да бъдат кредитирани изцяло
като последователни и обективно кореспондиращи с останалите доказателства по
делото.
Правни изводи:
Жалбата е допустима, а по същество-
неоснователна.
В производството по установяване на
административното нарушение и налагане на административното наказание не са
допуснати съществени процесуални нарушения.Актът за нарушение съдържа всички
изискуеми от закона реквизити и е постановен при спазване на процесуалните
правила.Налице е редовно съставен акт, който се ползва с презумптивна
доказателствена сила относно отразените обстоятелства, по силата на
разпоредбите на ЗДвП.
Извършването на всяко
от нарушенията е правилно установено.
Посочената като нарушена разпоредба на
чл.40,ал.2 от ЗДвП въвежда задължение водачът
по време на движението си назад непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното
средство, а когато това е невъзможно - да се осигури лице, което да му сигнализира
за опасности. В чл.183,ал.2,т.11 от ЗДвП, е предвидено административно наказание
„глоба” от 20 лв. за лице, което е нарушило на правилата за движение назад, т.е
на задължението по чл.40,ал.2 ЗДвП, но
глобата е точно определена по размер и е
точно като наложената с процесното НП.
Според разпоредбата на чл.40 ал.1 от ЗДвП, преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят
зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението. Видно от доказателствата по
делото, вкл. от разпита на св.Г., който лично установил щетите по превозните
средства /управляваното от С. и паркираното такова/, очевидно с действията си в
качеството на водач на МПС жалбоподателката осъществила цитираното нарушение,
тъй като не съобразила поведението си.От субективна страна нарушението е
извършено виновно, а наложеното административно наказание- глоба в размер на 20
лв., е правилно и законосъобразно индивидуализирано в хипотезата на чл.183 ал.2
т.11 от ЗДвП- санкция за нарушаване на правилата при движение назад.
Съдът намира, че по
делото са събрани достатъчно доказателства, обосноваващи вината на жалбоподателката
за извършено нарушение по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП.
В този случай водачът е длъжен,без да
създава опасност за движението ,да спре,за да установи какви са последиците от
произшествието.. Част от обективната страна на състава на нарушението по чл.123
ал.1 т.1 от ЗДВП, видно от цитираната норма, е дължимото от страна на адресата
поведение, да е изпълнимо при условие - без да се създава опасност за
движението по пътя. Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП създава общо задължение за водача
/участник в пътнотранспортно произшествие/ да спре, без да създава опасност за
движението, за да установи какви са последиците от произшествието.
Съдът счита също и че
жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл.
123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП като участник в ПТП, при което са причинени
имуществени вреди. Безспорно е установено, предвид събраните по делото
доказателства, че С.С., при маневра за връщане на заден ход за излизане от
паркинга е предизвикала ПТП, но е
отпътувала, без да спре и да установи какви щети са причинени. Жалборподателката е можела да спре и да изчака водача
на другия автомобил, участник в ПТП, но тя не го е направила, като се опитва да лансира
защитната си теза, че не е
забелязала причиняването на произшествие. При така установеното съдът намира,
че безспорно е налице виновно извършено нарушение на цитираната норма от страна
на жалбоподателя С..
Съгласно наказателната разпоредба на чл.
175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП се предвижда наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 до 6 месеца и „глоба“ от 50 лева до 200 лева, за водач на МПС, който наруши
задълженията си като участник в ПТП.
Ето защо, поради изложеното
съдът намира, че за второто от описаните в наказателното постановление
нарушения жалбоподателката правилно и законосъобразно е санкционирана на
основание чл.
175, ал. 1, т. 5 от ЗДП, предвиждащ специално наказание за водач, който
наруши задълженията си като участник в ПТП, като административно-наказващия
орган е наложил наказания в
посочения размер.
Именно поради това не
са налице основания за изменение на постановлението и в тази му част, и като
цяло същото следва да бъде определено като правилно и законосъобразно.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 18- 0243- 001082 от
09.11.2018 г. на Началник РУ гр.Берковица, с което на С.Д.С. *** и с ЕГН **********
за административни нарушения по чл.40 ал.2 от ЗДвП и чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП,
са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.183 ал.2
т.11 от ЗДвП- глоба в размер на 20 лв., на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП-
глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 2
месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-
дневен срок от известяването му на страните, пред Административен съд-Монтана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :