№ 1312
гр. Варна, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стояна И.
при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова
като разгледа докладваното от Стояна И. Административно наказателно дело
№ 20223110202215 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Н. Д. Я. с
ЕГН ********** от гр.Смядово, обл.Шумен срещу НП № 23-0001790/22.11.2022 год. на
Директора на РД АА Варна.
В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно и неправилно, че нарушението не е
описано пълно и точно от правна страна, като не са били посочени всичките му
съставомерни признаци, нито всички относими към тях факти. Твърди се, че в АУАН и НП
не е описан съставомерния признак „без да спазва установения за това ред", че не е посочена
правната норма, която установява реда за движение на такива ППС, както и че не е посочено
изпълнителното деяние.Твърди се, че „извършването на превоз", както и „водачът не
представя документи от АПИ" е несъставомерно деяние. Твърди се, че в конкретния случай
посоченото административно нарушение страда дефицит на съставомерен признак. Според
жалбоподателя освен признака „без да е спазен установения за това ред“, административно
нарушение е извършено и безвиновно, като липсата на вина изключва административно -
наказателната отговорност. Според жалбоподателя видно от приложените товарни
документи съставени при натоварване и разтоварване е обективно невъзможно у него да се
е формирало знание, респективно субективно отношение, че управлявания от него товарен
автомобил е натоварен с тегло над допустимите по закон граници, а още повече в размер на
950кг.. Твърди се също така, че в същата връзка е и отношението на водача към
необходимостта от разрешение за претоварване, което съставлява нарушение на чл. 53 ал.1
от ЗАНН.
Прави се искане за приложението на института за малозначителност на деянието, което се
мотивира с липсата на данни за висока обществена опасност на деянието и дееца. Твърди се,
че АНО е допуснал нарушение на чл.27, ал.2 от ЗАНН при определяне размера на
1
наложеното административно наказание.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован се явява лично и с адв.П. И.,ВАК,
която поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.Алтернативно моли за изменение на
наложената санкция до минимума предвиден в закона.
Въззиваемата страна – ОО АА Варна, редовно призована не се представлява. В
придружителното към преписката писмо се изразява становище по жалбата и се иска НП да
бъде потвърдено изцяло и по размер.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
НП № 23-0001790/22.11.2021 год. е издадено за нарушение на чл.139,ал.1,т.2,предл.3 от
ЗДвП, във вр. с чл.7,ал.1,т.4, б.“а“ от Наредба № 11/03.07.2001 год. на МРРБ, затова, че на
07.10.2021 г., около 15:00ч. в гр. Варна, по ул. "Девня", срещу база "Сухото пристанище", в
посока ЖП гара "Варна", жалбоподателя Н. Д. Я. с ЕГН ********** от гр.Смядово,
обл.Шумен управлява влекач марка "МАН" с per. № *** от кат. N3 с прикачено към него
полуремарке с per. № *** от кат. О4 и двете собственост на превозвача, извършващ
обществен превоз на товари - царевица, видно от товарителница № 0002076 от 07.10.2021 г.,
по маршрут Илия Блъсков - ПЧМВ Варна, видно от пътен лист № 7766963 от 07.10.2021 г.
като при проверката е констатирано, че водача Я. извършва превоз на товари - царевица с
ППС с пневматично или признато на него еквивалентно окачване за движение по пътищата
отворени за обществено ползване с натоварване на втора задвижваща ос на влекача с
12450кг., надвишаваща нормата от 11500кг., установена от министъра на Регионалното
развитие и благоустройство с 950кг. Измерването е направено с електронна мобилна везна
"Eliauto ЕХ101" с фабричен № ЕХ101000025 с поставен стикер на годност № 01104, валиден
до 07 месец 2022г. Към момента на проверката не е представена квитанция за платена пътна
такса за претоварване издадена от АПИ.
НП е съставено въз основа на АУА, серия А-2021,№ 294680/07.10.2021 год., предявен и
връчен на жалбоподателя.
При съставяне на акта, жалбоподателя отразил като възражение, че товара по време на
движение мърда. В срока по чл.44 от ЗАНН не са депозирани възражения .
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя Б.
И., който потвърждава изложеното в акта за административно нарушение.
Със съгласието на страните съдът е заличил св. М. Д..
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните гласни
доказателства – показанията на св.И. и приложените по делото писмени доказателства ,
прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.
От правна страна:
2
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е
допустима и следва да бъде разгледана.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от
ЗАНН.
НП е издадено от компетентен орган – Директор на РД АА Варна, съгласно приложената
Заповед № РД-08-30/24.01.2020 год. на Министъра на транспорта, като АУАН също е
съставен от компетентно лице.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при извършване
или установяване на нарушението.
АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и свидетел, присъствал при
установяване на нарушението.
Съдът не констатира нарушение и на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание
на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и
законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – трите имена, ЕГН, адрес.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл. 57, ал. 1
от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание
на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които
потвърждават извършеното административно нарушение.
От събраните в административнонаказателното производство доказателства –
товарителница № 0002076/07.10.2021 г. и пътен лист № 7766963 безспорно се установява, че
на посочената дата и час Я. е управлявал влекач марка "МАН" с per. № *** от кат. N3 с
прикачено към него полуремарке с per. № ***, като е извършвал обществен превоз на товар
– царевица.
Съгласно пар. 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП "Обществен превоз" е превоз, който се извършва с
МПС срещу заплащане, а "Превоз на товари" е дейност на физическо или юридическо лице,
регистрирано като търговец, извършващо превоз на стоки срещу заплащане със собствени
или собствени и наети превозни средства, включително и на лизинг, независимо дали са
натоварени или не според пар. 1, т. 2 от ДР на ЗАвтП.
Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП: "движещите се по пътя ППС трябва да
бъдат: с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не
представляват опасност за участниците в движението". Максимално допустимите норми
относно размери, маса и натоварване на ос са регламентирани в Наредба № 11/03.07.2002
година на МРРБ. За движените на извънгабаритни и/или тежки пъти превозни средства,
издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
3
Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, б. "а" от Наредба № 11/03.07.2001 г допустимото максимално
натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или
признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за
обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за
еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за
обществено ползване пътища, е за: т. 4, б"а" на ППС при условията на чл. 6, ал. 1, т. 2 е 11,
5 t. Установеното при проверката натоварване на втората задвижваща ос на влекача е било
12450 кг., което се явява именно нарушение на посочената по-горе норма, така както е
отразено в акта и НП е установено при извършената от контролните органи проверка на
07.10.2021 г. на управляваното от жалбоподателя ППС. При проверката е извършено и
измерване с електронна везна "Eliauto ЕХ101" с фабричен № ЕХ101000025 с поставен
стикер на годност № 01104, валиден до 07 месец 2022г.
От приложения по преписката бон безспорно се установява както датата и часа на
измерването, така и превозното средство, на което е извършено измерването.
От страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства, в подкрепа на твърдението, че
претоварването на оста е следствие от разместването на товара по време на движение.
При така представените писмени и събрани в съдебно заседание гласни доказателства, съдът
намира, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 пр. 3 от ЗДвП –по т. 1 във вр. с чл. 7, ал.
1, т. 4 б. "а" от Наредба № 11/03.07.01 г на МРРБ, съобразно която се " наказва с глоба от 500
до 3 000 лв., водач, който управлява пътно превозно средство с размери, маса или
натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното
развитие и благоустройството“.
В конкретния случай на жалбоподателя е наложено административно наказание „ глоба“ в
размер на 1000 лв., като състава на съда намира, че при определянето му наказващият
орган не е съобразил в пълна степен разпоредбата на чл. 27 ЗАНН. Въз основа на съвкупната
преценка на всички отегчаващи и смекчаващи обстоятелства по случая и по - конкретно
липсата на отегчаващи вината обстоятелства от една страна, освен незаплащане на таксата
впоследствие от водача, а от друга – факта, че вследствие на деянието все пак не са налице
настъпили допълнителни вредни последици се обосновава извод, различен от този, до който
е достигнал наказващия орган при индивидуализацията. Наред с това, нарушението на
водача е негово първо, доколкото не се представят доказателства за предходни такива,
липсват и данни за имуществено състояние на жалбоподателя, поради което съдът намира,
че макар и изложеното да не е в никакъв случай достатъчно да обоснове тезата за
несъставомерност, респ. за липса или незначителна на обществена опасност на деянието, а
оттам и приложението на чл. 28 ЗАНН, то индивидуализацията на наказанието следва да
бъде извършена при превес на смекчаващите обстоятелства. В съответствие с материалния
закон и процесуалните правила според състава на съда размера на глобата следва да бъде
определен към минимума предвиден в текста на чл.177,ал.3,т.1 от ЗДвП – 500 лв., в какъвто
4
смисъл е необходимо да бъде изменен санкционния акт.
По разноските:
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ.
Липсва обаче изрична уредба как следва да се процедира, ако искането за отмяна на
административен акт е частично уважено и частично отхвърлено. По този въпрос съгласно
препращащата норма на чл. 144 АПК приложение намират общите правила на чл. 78 ГПК, в
който е проведен принципът, че страните имат право на разноски съразмерно с уважената,
респективно отхвърлената част от искането.Свидетелство, че именно това е законовата идея
е и нормата на чл. 136 АПК, съгласно която разноските за общия представител се понасят от
административния орган съобразно уважената част от оспорването.
При приложение на този принцип и двете страни в настоящото производство биха имали
право на разноски по съразмерност, пропорционално на уважената/отхвърлената чат от
жалбата.
РД АА Варна е поискала присъждането на разноски със съпроводително писмо, с което
жалбата е била изпратена до РС Варна. В съдебно заседание РД АА Варна не е била
представлявана от юрисконсулт, не е доказала сторването на разноски за адвокатско
представителство, поради което и по аргумент от чл. 63, ал. 5 ЗАНН искането за присъждане
на юристконсултско възнаграждение е неоснователно и следва да се остави без уважение.
От друга страна от процесуалния представител на въззивника също се претендират
разноски, като е представен договор за правна защита и съдействие, където е посочено, че е
договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, платено в брой. Искането за
присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на жалбоподателя е
направено своевременно и предвид изхода на спора е основателно. Съобразно уважената
част следва да се присъдят разноски в размер на 150 лв..
По горепосочените мотиви, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 23-0001790/22.11.2022 год. на Директора на РД АА Варна, с което на Н.
Д. Я. с ЕГН ********** от гр.Смядово, обл.Шумен за извършено нарушение на чл. 139, ал.
1, т. 2 пр. 3 от ЗДвП –по т. 1 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 б. "а" от Наредба № 11/03.07.01 г на
МРРБ на осн. чл.177,ал.3,т.1,предл.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „
глоба“ в размер на 1000 лв., като НАМАЛЯВА размера на глобата на 500 лв..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на РД АА Варна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
5
ОСЪЖДА РД АА Варна да заплати на Н. Д. Я. с ЕГН ********** от гр.Смядово,
обл.Шумен сумата от 150 лв., представляваща разноски по делото за възнаграждение на
адвокат.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд-Варна в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6