№ 42
гр. С., 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на шестнадесети май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радка Д. Дражева Първанова
Членове:Иван М. Д.
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
в присъствието на прокурора Б. Н. С.
като разгледа докладваното от Радка Д. Дражева Първанова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20222200600167 по описа за 2022
година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл.313 и сл. от НПК.
С Присъда № 37/17.03.2022г. по НОХД № 189/2022г. на Районен съд –
С. подс. М. АНГ. С. е признат за виновен и осъден по повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл. 211, вр. чл.210, ал.1, т.1, вр. чл.209, ал.1, вр.
чл.29, ал.1, б. „а“, вр. чл. 54 от НК. Определено при условията на чл. 58а, ал. 1
от НК е наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест години, което е
редуцирано с една трета. Наложеното наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от четири години е постановено да се търпи при първоначален строг
режим.
Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от
подсъдимия С., в частта относно размера на наложеното наказание. В нея се
твърди, че съдът не е съобразил напредналата възраст на подсъдимия, лошото
му здравословно състояние, изразяващо се в каменно-бъбречна болест,
чернодробно заболяване и дископатия. Относно заболяванията
жалбоподателят твърди, че към доказателствения материал по делото са
1
приобщени писмени доказателства. На следващо място акцентира върху
обстоятелството, че семейството му е социално слабо и живее в „нищета в
тази кризисна ситуация в глобален мащаб“. Намира, че наложеното наказание
е несправедливо и завишено по размер. Предлага се на въззивния съд да бъде
постановено решение, с което присъдата да бъде изменена като бъде
намалено наложеното на подсъдимото лице наказание от четири години до
размер, около минималния, предвиден в чл. 211 от НК.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия С. поддържа жалбата,
като моли съда да бъде изменено наложеното на подсъдимия наказание
„Лишаване от свобода“ и да бъде намален размерът му.
Представителят на Окръжна прокуратура - С. дава становище, че
жалбата е неоснователна. Заявява се, че нищо от изложеното в жалбата не
кореспондира със събраните в хода на съдебното следствие доказателства.
Прокурорът изтъква, че не само наложеното наказание не е несправедливо, но
и че съдът е проявил снизхождение към подсъдимия. Наложеното наказание е
към предвидения в закона минимум. В заключение предлага да се остави без
уважение жалбата и да се потвърди присъдата.
При упражняване правото си на лична защита и последна дума
подсъдимият заявява, че поддържа въззивната жалба и се присъединява към
становището на своя защитник.
Въззивната инстанция, след като се запозна с исканията на
жалбоподателя, изслуша страните в с.з. и извърши цялостна проверка на
присъдата по реда на чл. 314, ал. 1 от НК намира, че жалбата е неоснователна.
След обстоен и прецизен анализ на доказателствения материал по
делото са направени следните фактически констатации, които напълно се
споделят от въззивната инстанция:
Подсъдимият С. е осъждан многократно за престъпления от общ
характер. Подсъдимият С. бил освободен от затвора гр. Стара Загора на
08.10.2021 год., поради което същият не разполагал със средства за
препитание и решил да си набави парични средства чрез въвеждане в
заблуждение на лица.
В изпълнение на взетото решение подс. С. пристигнал от гр. Б. в гр. С.
на 17.11.2021 год. с автобус, придружаван от сина си А.М. С., който бил в
2
неведение относно плановете на баща си. Подсъдимият му казал, че ще
посети негов познат. Подс. С. бил облечен официално - с черен панталон,
черен балтон и черни обувки. Около 14,48 часа подс. С. и синът му се
намирали в района на Общински пазар гр. С. до магазин „Фишком", който е в
близост до „Халите", когато подс. С. заговорил възрастна жена на име М.К.П.,
която била посетила Дирекция „Социално подпомагане" - гр. С., за да се
информира дали отговаряла на условията за получаване на социална помощ в
размер на 300,00 лева. Служител от ведомството я уведомил, че не отговаряла
на изискванията за отпускане на посочената социална помощ, тъй като преди
това свид. П. взела социална помощ за отопление в размер на 500,00 лева.
След като приключила разговорите и срещите си в Дирекция „Социално
подпомагане" - гр. С., свид. П. се насочила към Общински пазар в гр. С., за да
си напазари. В близост до „Халите" била заговорена от непознат за нея мъж,
който я запитал дали го е познала и се представил като син на нейна колежка.
Свид. П. му разказала, че е посетила Дирекция „Социално подпомагане" - гр.
С. и тогава подс. С. й заявил, че работел също в посочената дирекция и й се
представил с фамилията „Д.". Предложил на свид. П. да й съдейства за
получаването на помощта от 300,00 лева, за което тя трябвало да му
предостави рецептурната и здравната си книжка, които се намирали в дома й.
Подс. С. предложил на свид. П. да я придружи до дома й. Двамата напуснали
района на Общински пазар-С., преминали през железния мост и се насочили
към спирката на Трета поликлиника, където се качили на автобус № 110 и
впоследствие слезли на спирката преди Текстилния техникум. Насочили се
към апартамента й, който се намирал на ул. „Е.Б. ***, където възрастната
жена предоставила здравната и рецептурната си книжка на „служителя Д.".
Подс. С. записал някакви данни от тях и попитал свид. П. дали разполагала с
парични средства в банка. Свид. П. му отговорила положително и подс. С. й
заявил, че трябвало да изтегли парите от банката, тъй като нямало да получи
социалната помощ. Свид. П. решила да изтегли парите си от банката, тъй като
й предстояла операция. Двамата отново се качили на автобус № 110 от
спирката до Текстилния техникум и слезли до Трета поликлиника, където се
разделили - подс. С. й казал, че отивал към службата си, а тя се насочила към
„Инвестбанк", където имала депозит. Свид. П. изтеглила цялата сума от
депозита си в размер на 5944,00 лева. След това свид. П. се върнала обратно
към Трета поликлиника и се насочила към Дирекция „Социално
3
подпомагане" - гр. С., за да потърси „служителя Д.". Докато свидетелката
вървяла по бул. „Стефан Караджа", срещнала отново подс. С., който й казал,
че е оправил нещата в службата си и нямало смисъл тя да ходи до там.
Попитал я дали е изтеглила парите от банката и когато свид. П. отговорила
положително, подс. С. й съобщил, че разполагал със служебни пари и й
предложил да се придвижат до дома й с таксиметров автомобил, на който се
качили от местостоянката на Трета поликлиника в гр. С.. Това се случило
около 17,00 часа. Двамата ползвали услугите на свид. Димитър Д., който
управлявал лек автомобил марка „Ф.Т." с рег. № ***Т. Свид. П. била позната
от квартала на водача на автомобила, същата седнала отзад в автомобила, а
отпред на предна дясна седалка пътувал подс. С.. Свид. Д. спрял таксито си до
блок № 5, като за услугата му платил подс. С.. Двамата се качили в
апартамента на пострадалата, където последната му предоставила
рецептурната и здравната си книжка, а подс. С. поискал и изтеглените от нея
пари от банката. Попитал я дали разполагала и с други пари освен тези, които
изтеглила от банката. Свид. П. отговорила, че има още 400,00 лева от
пенсията, след което подс. С. поискал и тях и ги сложил във рецептурната
книжка. „Служителят Д." съобщил на свид. П., че трябвало да се върнат
обратно в сградата на „Социално подпомагане" - гр. С. за да оправят
документите. Двамата излезли от апартамента и когато били на стълбището,
подс. С. попитал дали е заключила входната врата на жилището си и свид. П.
се върнала да провери. През това време подс. С. избягал. Свид. П. слязла сама
надолу по стълбището, но не могла да го открие. Тогава разбрала, че е
измамена и подала сигнал на тел. 112. Междувременно около 18,00 часа подс.
С.. наел таксиметров автомобил марка „Ф.Т." с рег. № СН2345АХ, управляван
от свид. Йордан Кръцов, от местостоянката на Трета поликлиника за да го
превози заедно със сина му до гр. Б.. За услугата заплатил паричната сума от
100,00 лева на водача. Преди да напуснат гр. С. таксиметровият автомобил
спрял да зареди гориво на бензиностанция „Ром Петрол" в гр. С. и подс. С.
влязъл в магазина да си пазари. Подс. С. заговорил шофьора М.К., чийто
автомобил марка „Газ" бил натоварен с дърва, дали ги продава, но свид.
Кънев му отговорил, че не ги продавал, но принципно до гр. Б. курсът щял да
му струва 1200,00 лева. След приключване на разговора помежду им подс. С.
се качил на таксиметровия автомобил, който потеглил за гр. Б..
В с.з. подсъдимият е признал фактите, описани в обстоятелствената
4
част на обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства
за тези факти. Предвид изявлението на подсъдимия, производството се е
развило по реда на глава ХХVІІ от НПК.
Приетата за установена фактическа обстановка по делото въззивният
съд намира за безспорна. Районният съд, за да постанови присъдата си,
правилно е приел, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства. От наличния
доказателствен материал и направеното самопризнание правилно и
законосъобразно е приел решаващият съд, че авторството на деянието е
установено по безспорен и категоричен начин. Първоинстанционният съд е
изложил последователни съображения защо кредитира доказателствените
източници. Направените от подсъдимия самопризнания в хода на
първоинстанционното производство кореспондират изцяло с останалите
доказателствени източници, поради което правилно и законосъобразно съдът
е разгледал делото по реда на глава XXVII от НПК при условията на чл. 371,
т. 2 от НПК, с оглед изразеното желание на подсъдимия за това.
Настоящата инстанция напълно споделя както извършената от районния
съд преценка на тези доказателствени материали, така и направените въз
основа на това доказателствени изводи. Въззивният съд извърши своя
собствена преценка на доказателствените материали и самостоятелно стигна
до изложените по-горе фактически констатации. Гласните и писмените
доказателства в своята съвкупност обосновават напълно и по несъмнен начин
фактическите констатации, приети за установени от районния съд, което
налага извод, че присъдата на районния съд не е необоснована.
Въззивната инстанция намира, че присъдата на Районен съд - С. не е
материално незаконосъобразна. От описаните фактически констатации
законосъобразно първостепенният съд е стигнал до извод, че подсъдимият с
деянието си е осъществил от обективна и от субективна страна състава на
престъплението по чл. 211, вр. чл. 210, ал.1, т.1, вр. чл.209, ал.1, вр. чл. 29, ал.
1, б. „а“ от НК, тъй като на 17.11.2021г. в гр. С., при условията на опасен
рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у
М. П. заблуждение, като се представил за длъжностно лице – служител от
Дирекция „Социално подпомагане“ гр. С., с фамилия „Д.“, и обещал, че ще
съдейства за получаване на социални помощи, и с това й причинил имотна
5
вреда в размер на 6 344лв.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 211 от НК се
изразява във възбуждане и поддържане на заблуждение у пострадалата М. П..
В конкретния случай подсъдимият с действията си е формирал в пострадалата
М. П. невярна представа, че е служител от Дирекция „Социално
подпомагане“ – гр. С. с фамилия „Д.“ и обещал на същата, че ще й съдейства
за получаване на соц.помощи. Подсъдимият е поддържал заблуждението у
пострадалата П. и при следващите разговори с нея. Това възбуждане и
поддържане на заблуждението у пострадалата я е мотивирало да извърши
разпореждане с имущество – да предаде на подсъдимия С. сумата в размер на
6 344лв. Мотивирана от неправилните си представи за описаните по-горе
обстоятелства от действителността, пострадалата П. е извършила действията
си на разпореждане с паричната сума в размер на 6 344 лева. От обективна
страна като последица на извършените от П. имуществени разпореждания са
и настъпилите за същата имуществени вреди в размер общо на 6 344 лева. В
случая отрицателното изменение е настъпило в имущественото състояние на
П., тъй като в момента на разпореждането с процесните имуществени права
същите са били в нейния патримониум - в нейна фактическа власт и под
нейно фактическо разпореждане. Настъпването на имотна облага за дееца в
размер на 6 344 лева в случая се доказва по несъмнен начин.
От обективна страна е налице и особената причинна връзка между
деянието на подсъдимия и настъпилия престъпен резултат, тъй като
последният /имотната вреда/ е произлязъл като пряко следствие от
извършеното от пострадалата имуществено разпореждане, което
разпореждане от своя страна е непосредствена последица от неправилната
представа на същата като измамено лице относно условията и обстоятелства,
при които е извършено разпореждането. От обективна страна е налице и
квалифициращият признак по чл.211 изр.1 предл.3-ро от НК - опасен рецидив
по чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК. Подсъдимият е извършил престъплението
измама, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
наказание „лишаване от свобода“ не по-малко от една година, изпълнението
на което не е отложено по чл. 66 от НК /съобразно осъждането му с влязла в
сила на 23.01.2019 г. присъда № 145/05.11.2018 г. по НОХД № 893/2018 г. по
описа на РС-Ямбол за извършено престъпление по чл. 211, вр. чл.210, ал. 1,
6
т.1, вр. чл. 209, ал.1 вр. чл. 29,ал.1, б. „а“ и „б“ НК/ и не са изтекли пет години
от изтърпяването на наказанието. Налице е и квалифициращият признак по
чл. 210, ал.1, т.1 от НК, тъй като безспорно по делото е установено, че
подсъдимият се е представил за длъжностно лице.
От субективна страна се установява по несъмнен начин, че подсъдимият
е осъществил деянието при форма на вината пряк умисъл и с користна цел.
Той безспорно е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването
на тези последици. Подсъдимият е предвиждал, че вследствие на
въздействието, което е упражнявал и осъществявал върху пострадалата П. у
последната възникват и се поддържат неправилни и неверни представи
относно обсъдените по-горе обстоятелства. Подсъдимият е съзнавал, че
поради именно неверните и неправилните представи измаменото лице ще
извърши акт на имуществено разпореждане и че в резултат на този акт
чуждото имущество ще бъде увредено. Наред с това е целял набавянето на
конкретна имотна облага за себе си, като същевременно е съзнавал
неизбежността на настъпилата имотна вреда за пострадалата П., доколкото
съвсем ясни са били представите на подсъдимия, че не е служител на
Дирекция „Социално подпомагане“ и изначално няма правомощия да отпуска
социални помощи. Преди и по време на „оказваната помощ“, подсъдимият
ясно е съзнавал, че чрез това свое поведение възбужда и поддържа по
убедителен начин у тази свидетелка заблуждение, че е длъжностно лице,
което ще съдейства за отпускане на социална помощ. След като
производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на
съкратеното съдебно следствие с признаване от подсъдимия на фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт /чл. 371, т. 2 НПК/,
то в случая приложима се явява процедурата по чл. 373, ал. 2 НПК, която от
своя страна досежно определянето на наказанието препраща към материално-
правната норма на чл. 58а от НК. С оглед на това индивидуализацията на
наказанието за тези престъпления правилно е била извършена от районния
съд в рамките на приложението на чл. 58а от НК.
Направените от РС изводи за съставомерност на деянието и за
причините, мотивите и условията за извършване на престъплението се
споделят от контролиращата съдебна инстанция.
7
При индивидуализацията на наказанието за престъплението измама по
чл. 211 от НК първостепенният съд правилно и обосновано е ценил като
отегчаващи отговорността обстоятелства негативните му характеристични
данни. Съдът не е взел предвид като отегчаващо отговорността обстоятелство
предходните осъждания на подсъдимия, който извън инкриминираното
осъждане, обосноваващо опасния рецидив, е осъждан многократно с над 10
съдебни акта за други умишлени престъпления от общ характер /предимно
такива по чл. 211, чл. 209 и чл. 196 от НК/, и който въпреки предходните си
осъждания продължава да демонстрира своите трайни престъпни навици и
наклонности. Предходните осъждания, извън тези обуславящи опасния
рецидив, за които не е настъпила реабилитация, са отегчаващо обстоятелство
и следва да се вземат предвид при индивидуализацията на наказанието.
При внимателен прочит на мотивите към съдебния акт не става ясно
дали характерните особености на пострадалата П. - възрастна жена, на 86
години, пенсионерка, с минимални доходи от получаваната от нея пенсия,
лесно поддаваща се на манипулации и поради напредналата си възраст с
понижен капацитет на съобразителност, са отчетени като утежняващи
отговорността обстоятелства или като такива, аргументиращи висока степен
на обществена опасност на деянието. Съблюдавайки закона и установената
съдебна практика, настоящият състав счита, че изтъкнатите характерни
особености на пострадалата, както и общият размер на причинената имотна
вреда - 6344 лева, разкриват висока степен на обществена опасност на
разгледаното престъпление. С оглед на това и съобразявайки принципното
положение, според което водещо значение за определяне степента на
обществена опасност на дееца има тежестта на извършеното престъпление,
чрез което се изявяват и неговите личностните качества, настоящият състав
прие, че осъденият С. е личност с относително висока степен на обществена
опасност, поради тежестта на осъщественото от него деяние. Правилно съдът
е констатирал, че само след по-малко от два месеца от изтърпяване на
наказание лишаване от свобода, осъденият С. е подновил престъпната си
деятелност.
Първоинстанционният съд не е намерил смекчаващи вината на
подсъдимия обстоятелства.
Подсъдимият и неговият защитник навеждат доводи за намаляване на
8
наложеното наказание, поради влошено здравословно състояние на
подсъдимия. Съдът намира така направеното искане за неоснователно.
Пред настоящата инстанция не бяха представени медицински
документи, които да обуславят влошаване на здравословното състояние на
подсъдимия или да установяват нови здравословни проблеми. Твърденията за
представени такива по делото са необосновани. Налична е медицинска
документация за компенсирано здравословно състояние, което е повлияно от
спазмолитици и нестероидни противовъзпалителни средства. В представеното
медицинско свидетелство /л.97 от ДП, т. 1/ е записано, че по снета анамнеза
има данни за чернодробно заболяване вследствие на алкохолна злоупотреба и
бъбречнокаменна болест с давност над двадесет години, но не са представени
документи за проведени медицински прегледи и изследвания. Дори и да бе
доказано влошаване на здравословното състояние на подсъдимия, това не би
се отразило при индивидуализацията на наказанието, тъй като същото е
определено при множество отегчаващи вината обстоятелства, т.е. дори и да
бе констатирано наличието на едно смекчаващо отговорността обстоятелство,
то крайният извод на съда не би бил променен. В хипотезата на констатирани
многобройни отегчаващи отговорността обстоятелства и липса на
смекчаващи такива съдът е проявил снизходителност като е определил
наказание „Лишаване от свобода“ в размер около средния за вида
престъпление. Въззивният съд намира, че не следва да се намалява така
определеното наказание, тъй като по-голямо снизхождение от проявеното от
първоинстанционния съд за подсъдимия е необосновано.
След съвкупната преценка на значимите за определяне размера на
наказанието обстоятелства, отнасящи се до обществената опасност на
деянието по чл. 211 от НК /която, предвид обстоятелството, че деянието е
извършено при условията на опасен рецидив, е завишена/ и на дееца /която е
висока предвид обремененото му съдебно минало/, на обстоятелствата,
касаещи подбудите и причините за извършването на деянието /подбудите са
му били користни и са продиктувани от желанието му да си набави парични
средства по неправомерен начин/, както и на отегчаващите отговорността му
обстоятелства настоящият състав на въззивния съд намира, че определеното
от първата съдебна инстанция наказание лишаване от свобода за това
престъпление се явява прекомерно занижено. Така определен размерът на
наказанието му не е съобразен с високата обществена опасност на самия
9
подсъдим предвид трайно установените му престъпни навици сочещи, че за
него измамите не са изолирана проява, а начин на живот и източник на
средства за препитание и отегчаващите вината му обстоятелства.
Настоящата инстанция намира, че за поправянето и превъзпитанието на
осъдения С. е необходимо едно по-продължително въздействие, като същият
бъде изолиран от обществото за един по-дълъг срок. Предходните ефективно
изтърпени наказания не са довели до неговото поправяне, което сочи на липса
на поправителен ефект на предходните осъждания. Предвид изложеното,
обоснован се явява изводът, че личността на С. се отличава с висока степен на
обществена опасност, защото е осъждан многократно за тежки умишлени
престъпления от общ характер против собствеността, при условията на
опасен рецидив.
В този смисъл като е определил наказанието „Лишаване от свобода“
при условията на чл. 54 от НК към средния размер – шест години, редуцирал
така определеното наказание с 1/3 предвид императивната разпоредба на чл.
58а, ал. 1 от НК и постановил подс. С. да изтърпи наказание от четири години
лишаване от свобода при първоначален строг режим, съгласно разпоредбата
на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. “б“ от ЗИНЗС съдът е проявил прекомерна
снизходителност. Доколкото обаче липсва протест от районна прокуратура,
въззивният съд не разполага с процесуален инструментариум да завиши
размера на наложеното наказание. Въззивният съд прецени, че така
отмереното след приложението на чл. 58а, ал. 1 от НК наказание не следва да
бъде изменено в желаната от подсъдимия и защитника му насока, тъй като
друго, по-ниско по размер наказание ще бъде неоправдано ниско и не би
довело до постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, както и
не би допринесло за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия С..
Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 37/17.03.2022г. по НОХД № 189/2022г. на
Районен съд – С..
Решението е окончателно.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11