Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260044 Година 2023, 25.07 Град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд…………….…………… граждански състав …………………………
На единадесети януари …................................. Година две хиляди
и двадесет и трета
В публично заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове: ………………………….………
Съдебни
заседатели: ..…………………...……………
Секретар ………….........……..
Жана Кметска .........................……………..………………
Прокурор ………………………………………..…..………..………..…………………………...
като разгледа докладваното от ………...….…………. Р. Калиманова………………….…
търговско дело номер......… 157…....... по описа за ….... 2019 ...… година.
Производството по настоящото дело е образувано по
повод исковите претенции на Д.К.П., ЕГН **********, починал в хода на производството
по делото, като на негово място е конституиран наследникът му Е.М.П., ЕГН **********
и Е.М.П., ЕГН **********, в лично качество, чрез процесуалния и пълномощник със
съдебен адрес град София, ул. „Данаил Крапчев“ №19,
ап. 7 против „Сле груп“
ЕООД със седалище град София и адрес на управление ж. к. „Дървеница“, ул. „Жеко
войвода“ №5, вх. Г, ап. 70, представлявано от Альоша Василев Георгиев за
приемане за установено, че ответното дружество дължи на ищците сумата от 1 000
000 евро, представляваща неизплатената част от
продажната цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот от 28.11.2012
година, обективиран в нотариален акт № 73, том VІІІ, рег. № 8863, дело
№1443/2012 година на нотариус с район на действие Несебърския районен съд,
чиято изискуемост е настъпила на 30.06.2014 година по силата на сключена между
тях на 28.02.2014 година спогодба, обективирана в
нотариален акт №95, том І, рег. №897, дело № 94/2014 година на нотариус с район
на действие Несебърския районен съд, ведно със законната лихва, считано от
22.11.2017 година до окончателното изплащане на главницата, както и сумата от
39 176 лева, представляваща направени от ищцовата страна съдебно-деловодни
разноски по частно гражданско дело №1104/2017 година по описа на Несебърския
районен съд за държавна такса, по което в нейна полза е била издадена заповед
за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК №587 от 12.12.2017 година. Претендира се и
присъждането на направените в настоящото, както и в заповедното производство
съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправените искания представя и
ангажира доказателства.
В исковата молба, по повод на която е образувано
настоящото производство, ищцовата страна твърди, че подала до Районен
съд-Несебър заявление по чл. 417 от ГПК, по което било образувано частно гражд. дело № 1104/2017 година по описа на този съд и
издадена заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист срещу
длъжника „Сле груп“ ЕООД. Въз
основа на издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело №
1121/2017 година по описа на ЧСИ Ивелина Божилова, но длъжникът подал
възражение срещу издадената заповед за изпълнение, за което първоначалните
двама ищци били уведомени на 05.02.2018 година. Това пораждало правния им
интерес да установят съществуването на вземането по издадената заповед № 587 от
12.12.2017 година за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ.
Заявява се в исковата молба, че между ищците и
ответника бил сключен договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт
№ 73, том VIH, peг. № 8863, дело № 1443/28.11.2012 година на нотариус
Линка Чуткина, с peг. № 600 на НК, с който ищците продали на ответника собствения
си недвижим имот, находящ се в град Несебър, община Несебър, област Бургаска, а
именно: поземлен имот с идентификатор
№51500.204.152 по кадастралната карта на град Несебър, с адрес на имота:
град Несебър, местност „Кокала“, на площ 28921 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, при съседи: имоти с
идентификатори №№ 51500.204.13,
51500.503.340, за сумата от 2 050
000 евро.
Съгласно
уговореното между страните, преди сключването на сделката, купувачът превел по
посочена от продавачите сметка сумата от 950 000 евро на три вноски както
следва: на 19.06.2012 година - 180 000 евро; на 13.11.2012 година - 570 000 евро; на 28.12.2012 година - 200 000
евро. Сумата от 100 000 евро следвало да бъде преведена на продавачите в срок
до 10.12.2012 година, като в изпълнение на това задължение на 10.12.2012 година
ответникът превел на ищците сумата от 35 000 евро, а на 12.12.2012
година сумата от 65 000 евро. Остатъкът от продажната цена в размер на 1 100
000 евро следвало да бъде преведена от купувача
в срок до 31.07.2013 година. За сумата от 1 100 000 евро в полза на
ищците била вписана законна ипотека върху процесния имот.
Заплащането
на последната дължима вноска от 1 100 000 евро било отлагано няколкократно
от страните със сключването на спогодби на
основание чл. 20 а и чл. 365 от ЗЗД, както следва: с нотариален
акт за спогодба на основание чл. 20 а и чл. 365 от ЗЗД № 170, том I, peг. № 1251, дело № 164/08.04.2013 година на нотариус Линка Чуткина,
падежа на плащане на последната вноска от продажната цена бил уговорен в срок
до 30.11.2013 година; с нотариалния акт за спогодба на основание чл.
20а и чл. 365 от ЗЗД № 165, том V, peг. № 7970, дело № 945/28.10.2013 година на нотариус
Линка Чуткина, падежа на плащане на последната вноска
от продажната цена бил уговорен в срок до 28.02.2014 година; с нотариалния акт за спогодба на основание чл. 20а и
чл. 365 от ЗЗД № 95, том I, peг. № 897, дело № 94/28.02.2014 година на нотариус Линка Чуткина, падежа на плащане на последната вноска от
продажната цена бил уговорен в срок до 30.06.2014
година.
Въпреки
няколкократните отлагания на падежа за плащане на последната вноска, ответникът
не бил изпълнил това си договорно задължение. В тази връзка, с нотариална
покана от 07.07.2014 година, ищците го поканили в
тридневен срок да заплати остатъка от продажната цена в размер на 1 000 000 евро. Екземпляр от нотариалната покана бил връчен срещу
разписка на ответното дружество „Сле груп“ ЕООД на 09.07.2014 година чрез С. К. С..
Поради
неизпълнение от страна на ответното дружество на задължението му за заплащане
на остатъка от продажната цена на процесния имот, ищците се снабдили със
заповед № 587 от 12.12.2017 година за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, постановена по
частно гражданско дело № 1104/2017 година по описа на Районен съд - Несебър и
изпълнителен лист. С разпореждане № 79 от 11.01.2018 година по така
образуваното частно производство на ищците било указано, на основание чл. 415
ал. 1 от ГПК, да предявят иск в едномесечен срок от получаването му.
Твърди се в исковата молба, че ищците били изправна страна, тъй като със
сключването на процесния договор, обективиран в нотариален акт № 73, том VIII, peг. № 8863, дело № 1443/28.11.2012 година те прехвърлили на купувача
правомощията си на собственик в пълен обем, в това число и да владее имота.
Поради неизпълнение от ответното дружество на задължението му за заплащане на
продажната цена, то се явявало неизправна страна по договора. Ответникът изпаднал
в забава от 30.06.2014 година, когато паричното задължение станало дължимо,
съответно изискуемо. Ищците се позовават на разпоредбата
на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, като считат, че имали право да искат реално
изпълнение.
Ответникът, на когото съдът е изпратил препис от
исковата молба и доказателствата към нея, в указания от закона и съда срок е
депозирал писмен отговор, който съгласно дадени от съда указания е допълнително
уточнен. В него същият сочи, че
претендираното от ищците вземане не съществува, тъй като сключеният между
страните договор за покупко-продажба на недвижим имот бил нищожен.
Твърди се от ответното дружество, че в процесния
поземлен имот с идентификатор № 51500.204.152 били налични пясъчни дюни, с
характеристика „неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни)“ и пясъчни
дюни с характеристика „облесени дюни“. В тази връзка
сочи, че съгласно чл. 6, ал. 2 от Закона за устройство на Черноморското
крайбрежие, пясъчните дюни разположени непосредствено зад плажната ивица или
попадащи върху морския плаж, били включени в територията на морския плаж.
Морският плаж бил част от крайбрежната плажна ивица, която съгласно чл. 18 от Конституцията и чл. 6, ал. 3 от Закона за устройство на Черноморското
крайбрежие била изключителна публична държавна собственост.
Навеждат се твърдения, че имотите изключителна
публична държавна собственост имали специфичен правен режим и били извън
гражданския оборот. В тази връзка се прави извод, че било невъзможно титуляр на
правото на собственост да бъде частноправен субект, съответно не можело такъв
имот да бъде предмет на разпоредителни сделки между частноправни субекти,
включително на сделки, по които страна е държавата. В заключение се прави
извод, че било обективно невъзможно, имот върху който били налични пясъчни дюни
да бъде предмет на разпоредителна сделка, поради което сключеният между
страните договор бил нищожен.
Ищцовата по делото страна, на която съдът е изпратил препис
от отговора на ответника и доказателствата към него, в указания й срок е
депозирала допълнителна искова молба.
С допълнителната искова молба ищците са изразили
становище по направеното от ответника оспорване на исковете. Считат сключеният договор за покупко-продажба
за действителен, като заявяват, че същият бил породил вещноправното
си действие и транслирал собствеността върху имота. Те придобили правото на собственост
върху процесния имот от държавата, която им продала свой имот - частна държавна
собственост.
Излагат се от тях твърдения, че процесната сделка
за покупко-продажба била сключена в изискуемата от закона нотариална форма,
което представлявало деривативен способ за
придобиване на вещни права. Сключването на договора в нотариална форма,
съгласно чл. 18 от ЗЗД, гарантирало съгласно чл. 24 от ЗЗД настъпването на
вещно-правния ефект на продажбата.
Към датата на сделката имотът бил частна държавна
собственост, за който бил съставен акт
за частна държавна собственост № 4521 от 06.08.2008 година на Областен
управител на област Бургас, който акт бил вписан в Агенцията по вписвания в т. XXIX, № 5, peг. № 7122, н. д.
№ 6431. Твърди се още, че със Заповед № 2006 от 02.12.2008 година на
Председателя на ДАГ имотът бил изключен от Държавния горски фонд на основание
чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗГ, чл. 17, ал. 2 от ЗГ. Със Заповед № РД-49-481 от
09.11.2012 година на Министъра на земеделието и горите било дадено съгласие
същият, като частна държавна собственост, стопанисвана от МНЗГ да бъде продаден
на ищеца Д.К.П.. С договор от 22.11.2012 година била извършена
продажба с продавач МЗГ, представлявано от Министъра на земеделието и купувач Д.П.
на описания по-горе имот, който бил вписан в Агенцията по вписвания. Купувачът
- ищец бил платил цената на имота в размер на 581 212 лева, поради което
към 2012
година придобил имот с идентификатор №51500.204.152 - бивша частна държавна
собственост.
Към момента на изповядване на сделката, обективирана в нотариален акт № 73, том VIII, peг. № 8863, дело № 1443/28.11.2012
година на нотариус Линка Чуткина, процесният имот не бил актуван като публична
държавна собственост и бил с възможен
предмет, поради което същата била
действителна. Излагат се съображения, че със сключване на договора в
предвидената в закона форма било прехвърлено правото на собственост върху имота
на купувача, върху който бил преминал и риска от евентуално погиване на имота,
изключването му от гражданския оборот и актуването му като публична държавна
собственост и всякакви увреди, които последният следвало да понесе.
Преминаването на риска върху купувача не го освобождавало от задължението да
заплати на ищците продажната цена,
съобразно постигнатите между страните договорености.
Подчертава се обстоятелството, че от отговора на
исковата молба ставало ясно, че купувачът не бил издължил договорената цена.
В срока за допълнителен отговор на допълнителната
исковата молба, независимо от предоставената му за това възможност, ответникът „Сле груп“ ЕООД не е подал такава.
Бургаският окръжен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, доводите на страните и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Не е спорно между страните в настоящото производство, а
това се установява и от събраните по делото доказателства, че на 28.11.2012 година същите са сключили договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 73, том VІІІ, рег.
№ 8863, дело №1443/2012 година на нотариус с район на действие Несебърския
районен съд. По силата на посоченият договор Д.П. и Е.П. са продали на „Сле груп“ ЕООД собствения
си недвижим имот, находящ се в град Несебър, община Несебър, област Бургаска, а
именно: поземлен имот с идентификатор
№51500.204.152 по кадастралната карта на град Несебър, с адрес на имота:
град Несебър, местност „Кокала“, на площ 28 921 кв. м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, при
съседи: имоти с идентификатори №№
51500.204.13, 51500.503.340, за сумата от 2 050 000 евро. Не е спорно между страните и обстоятелството
какви по размер суми са били платени от ответното дружество във връзка с
изпълнение на задължението му за заплащане на уговорената продажна цена за
процесния имот. В нотариалния акт е посочено,
че преди подписването му ответникът е заплатил сумата от 950 000 евро, а
остатъкът от 1 100 000 евро следва да бъде заплатен на две вноски -
100 000 евро в срок до 10.12.2013 година и 1 000 000 евро в срок
до 30.07.2013 година. За дължимите суми е вписана законна ипотека върху процесния
имот. Предварително внесената сума от 950 000 евро е заплатена както следва:
на 19.06.2012 година е преведена сума в размер на 180 000 евро; на
13.11.2012 година е преведена сума в размер на 570 000 евро; на 28.12.2012
година е преведена сума в размер на 200 000 евро. След сключване на
договора, в изпълнение на поето задължение от страна на купувача, ответното
дружество е превело на продавачите сумите от 35 000 евро и 65 000
евро, съответно на датите 10.12.2012 година и 12.12.2012
година.
Страните по облигационната връзка
и такива по делото са сключили три договора за спогодба за промяна на падежа за
изпълнение на задължението за плащане на последната вноска от продажната цена.
С нотариален акт № 170, том I, peг. № 1251, дело № 164/08.04.2013 година, същият е бил установен до 30.11.2013 година. С нотариален
акт № 165, том V, peг. № 7970, дело №
945/28.10.2013 година падежа на плащане на последната вноска от продажната
цена е променен, като е уговорено изпълнение да направено в срок до 28.02.2014 година. С нотариален акт № 95, том
I, peг. № 897, дело № 94/28.02.2014
година, плащане на последната вноска от продажната цена е уговорено да бъде
направено в срок до 30.06.2014 година.
С нотариална покана от 07.07.2014 година, връчена
на ответното дружество на 09.07.2014 година, продавачите са поканили последното
в тридневен срок от получаването й да изпълни задължението си за заплащане на
последната вноска от продажната цена по договора за покупко-продажба на
процесния имот.
Видно от доказателствата по делото, починалият в хода на делото ищец Д.К.П.
е възложил и по това негово възложение е изготвен „Доклад
за оценка на съвместимостта на инвестиционно предложение: „Изграждане на
жилищни сгради в собствен поземлен имот № 51500.204.152, местност „Кокала“,
землище на град Несебър, община Несебър, област Бургас“. Този доклад е от месец
октомври 2008 година.
Със заповед № 2006/02.12.2008 година Председателят на Държавна агенция по
горите е изключил от държавен горски фонд площ в размер на 28.916 дка за
изграждане на жилищни сгради за постоянно и сезонно обитаване въз основа на
ПУП, одобрен със Заповед № 590/03.08.2007 година на Кмета на община Несебър.
Изключената територия представлява имот с идентификатор №51500.204.152 -
залесена и незалесена площ от държавен горски фонд. Видно е от тази заповед, че
същата е издадена във връзка със заявление от Д.К.П.. Посочено е, че
изключената територия остава частна държавна собственост, като е необходимо
заявителят да предприеме действия по включването й в урбанизираната територия,
съгласно чл. 8, т. 1 от ЗУТ. Със заповедта е постановено разрешение за сеч на
дървета - само в изключената площ по установен ред, като за извършване на
компенсационно залесяване, заявителят следва да внесе средства в размер,
определен от РДГ - Бургас.
На 19.12.2008 година е издадено от директора на РИОСВ - Бургас решение №
БС-253-ОС/19.12.2008 година по оценка на съвместимостта на план, програма и
проект/инвестиционно предложение с предмета и целите на опазване на защитени
зони, с което е съгласувано инвестиционно предложение „Изграждане на жилищни
сгради в собствен поземлен имот № 51500.204.152, местност „Кокала“, землище на
град Несебър, община Несебър“
Със заповед № РД 49-481/09.11.1012 година Министърът на земеделието и
храните е наредил процесния имот с идентификатор №51500.204.152, с площ от
28 921 кв. м. - частна държавна собственост, да се продаде на Д.К.П. за
сумата от 581 212 лева без ДДС.
С договор за покупко-продажба на недвижим имот от 22.11.2012 година Д.К.П. е придобил от държавата, чрез от
Министерство на земеделието и храните, процесния поземлен имот с идентификатор №
51500.204.152 при условия, посочени в разгледаната по-горе заповед от
09.11.2012 година.
На 21.12.2012 година Главният архитект на Община Несебър е издал разрешение
за строеж № 68/21.12.2012 година на ответното „Сле груп“ ЕООД за посочени обекти, съгласно одобрени проекти от
19.12.2012 година от арх. В. Димов в поземлен имот с идентификатор №51500.204.152
по кадастралната карта на град Несебър, местността „Кокала“.
С решение № 1857 от 07.11.2014 година, постановено по адм.
дело № 392/2013 година Административен съд-Бургас е прогласил нищожността на решение
№ БС-253-ОС/19.12.2008 година по оценка на съвместимостта на план, програма и
проект/инвестиционно предложение с предмета и целите на опазване на защитени
зони, издадено от директора на РИОСВ-Бургас, с което е било съгласувано
инвестиционно предложение „Изграждане на жилищно застрояване в поземлен имот №
51500.204.152, местност „Кокала“, землище на град Несебър, община Несебър“ с
възложител ищецът Д.К.П.. Със същото това решение е прието и поради това именно
е съгласувано инвестиционното намерение, че с реализирането му няма да бъде значително
увреден предметът на опазване на защитена зона BG 0000574 „Ахелой-Равда-Несебър“
за опазване на природните местообитания и дивата фауна и флора. С решение №
14311 от 30.12.2015 година Върховният административен съд е оставил в сила решение
№ 1857 от 07.11.2014 година, постановено по адм. дело
№ 392/2013 година по описа на Административен съд-Бургас.
Ищците са депозирали заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 от ГПК с искане да им бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист срещу длъжника „Сле груп“ ЕООД за сумата от 1 000 000 евро, законната
лихва върху нея от 22.11.2017 година до изплащане на вземането и направените от
заявителите в производството разноски. В тази връзка е образувано частно гражданско
дело № 1104/2017 година по описа на Районен съд- Несебър, по което е
постановена заповед № 587 за изпълнение на задължение за парично задължение въз
основа на документ от 12.12.2017 година, с която е разпредено
длъжникът „Сле груп“ ЕООД
да заплати на Д.К.П. и Е.М.П. сумата от 1 000 000
евро, ведно със законната лихва, считано от 22.11.2017 година до окончателното
изплащане на главницата и сумата от 39 176.60 лева, представляваща
разноски за платена държавна таса. На 13.12.2017 година е издаден и
изпълнителен лист за посочените суми. На 10.01.2018 година длъжникът „Сле груп“ ЕООД е подал
възражение, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за
изпълнение. С разпореждане от 11.01.2018 година заповедният съд е уведомил
заявителите-ищците за постъпилото възражение, като им е указал възможността в
едномесечен срок да предявят иск за
установяване на вземането си, както и последиците от непредявяване на иска и
непредставяне на доказателства за това в срок.
При така установената
фактическа обстановка, съдът направи следните изводи:
С договора за покупко-продажба продавачите се задължават
да прехвърлят собствеността на продаваната вещ, а купувачът - да плати
определена цена. Безспорно е обстоятелството, че страните в настоящото
производство са създали облигационна връзка по повод сключен договор,
обективиран в нотариален акт № 73, том
VІІІ, рег. № 8863, дело №1443/2012 година на нотариус с район на действие
Несебърския районен съд. В случая се претендира заплащане на остатъка от продажната цена на недвижимия имот,
описан в посочения нотариален акт в размер на 1 000 000 евро. Спорен по делото е въпроса за действителността на договора.
Съдът намира за основателно възражението на ответника, че
не дължи заплащането на претендираната сума, тъй като договора за покупко-продажба
е нищожен поради невъзможен предмет. Това е така, тъй като процесният имот
представлява публична държавна собственост. Въпросът дали недвижимия имот
представлява публична или частна държавна собственост
следва да се разреши с оглед предназначението му. От заповед № РД49-481/09.11.2012
година е видно, че за него е бил съставен акт за частна държавна собственост. В
тази връзка следва да бъде посочено, че актът за държавна собственост представлява
официален документ по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 5, ал. 2 от Закона
за държавната собственост. Същият съставлява доказателство за удостоверените в него обстоятелства. Удостоверителният
характер на акта, означава, че с него само се констатира правото на собственост на държавата, но не се
създават права и фактически положения. Предназначението на имота се определя от
предназначението на територията, в която
се намира, като в рамките на общото предназначение на територията се определя и
конкретното предназначение на поземления имот.
Видно е от доказателствата по делото, че процесният имот
се намира в обхвата на защитена
зона „Ахелой-Равда-Несебър“. Установява се още, че в него се намират дюни - подвижни
дюни (бели дюни), неподвижни крайбрежни дюни с тревна растителност (сиви дюни)
и облесени дюни. Влезлият в сила на 1.01.2008 година
Закон за устройството на Черноморското крайбрежие (обн,
ДВ., бр.48/15.06. 2007 година) урежда режима на нов вид обекти от територията
на Черноморското крайбрежие - пясъчните дюни с дефиниция в правилото на § 1, т.
5 от ДР на Наредба №1 от 16.09.2008 година за създаването и поддържането на
специализираните карти и регистри на обектите по чл. 6, ал. 4, т. 4 от ЗУЧК (обн. ДВ, бр. 84 от 26.09.2008 година). Съгласно чл. 6, ал. 4, т. 4 от
ЗУЧК, публична държавна собственост, която не може да бъде
обявена за частна, са пясъчните дюни. В тази
връзка не могат да бъдат споделени доводите на ищцовата страна, тъй като те са свързани
със статута на „крайбрежната плажна ивица“. В случая е несъмнено, че в процесния имот
попадат дюни, които могат да бъдат част от крайбрежната плажна ивица, но те
имат самостоятелен статут и законът изрично ги е определил като публична държавна
собственост, която не може да бъде обявена за частна.
Както бе посочено по-горе, процедурата по
изменение на ПУП за поземлен имот с идентификатор №51500.204.152
по кадастралната карта на община Несебър е започнала по молба на Д.К.П.. През месец
октомври 2008 година е бил изработен „Доклад за оценка на съвместимостта на
инвестиционно предложение: „Изграждане на жилищни сгради в собствен поземлен
имот № 51500.204.152, местност „Кокала“, землище на град Несебър, община
Несебър, област Бургас“ с възложител това лице. Този доклад е послужил за постановяване
на решение № БС-253-ОС/19.12.2008 година по оценка за
съвместимостта на план, програма и проект/инвестиционно предложение с предмета
и целите на опазване на защитени зони, издадено от директора на РИОСВ - Бургас,
с което е съгласувано инвестиционно предложение: „Изграждане на жилищно
застрояване в поземлен имот № 51500.204.152, местност Кокала, землище на
Несебър“. С влязло в сила съдебно решение № 1857 от 07.11.2014 година по адм. дело № 392/2013 по описа на Административен
съд-Бургас, оставено в сила с решение № 14311 от 30.12.2015 година по адм. дело № 1364/2015 година по описа на Върховния
административен съд е прогласена нищожността на решение № БС-253-ОС/19.12.2008 година
по оценка за съвместимостта на план, програма и проект/инвестиционно предложение
с предмета и целите на опазване на защитени зони, издадено от директора на
РИОСВ - Бургас, с което е съгласувано инвестиционно предложение: „Изграждане на
жилищно застрояване в поземлен имот № 51500.204.152, местност Кокала, землище
на Несебър“. Посоченото по-горе решение от 19.12.2008 година на РИОСВ-Бургас е
обявено за нищожно поради допуснати драстични нарушения на закона при
издаването му. В мотивите на съдебния акт е посочено, че не е спазена процедурата по
издаване на прогласеното за нищожно решение на директора на РИОСВ-Бургас, тъй
като същото е постановено без да е извършена оценка на доклада за съвместимост.
Установено е в рамките на това производство, че реализирането на
инвестиционното намерение би оказало значително отрицателно въздействие върху
защитената зона и конкретно върху природно местообитание 2130* неподвижни
крайбрежни дюни с тревна растителност (сиви дюни) - обект на опазване на защитена зона BG 0000574 „Ахелой-Равда-Несебър“, което от своя страна би довело до трайно и необратимо унищожаване на
местообитания и популации на защитени растителни и животински видове. Пак от
мотивите на този съдебен акт става ясно, че целия процесен имот с идентифакитар № 51500.204.152 е зает от природно
местообитание 2130* - неподвижни крайбрежни дюни с тревна растителност (сиви дюни), включено в Приложение І на Директива 92/43/Е. и Приложение І
от Закона за биологичното разнообразие, като и в предмета на опазване на
защитена зона BG 0000574 „Ахелой-Равда-Несебър“. Тук е необходимо да се отбележи, тъй като е от
съществено значение, че страните в настоящото производство и по-специално
починалия в хода на същото Д.К.П. и „Сле груп“ ЕООД са участвали в същото като заинтересовани
страни, от което следва, че те са запознати с тях и тяхното съдържание.
Както бе посочено по-горе, процесният имот е публична
държавна собственост по силата на закона. Имотите - публична държавна собственост са изключени от гражданския
оборот, съгласно изричната забрана на чл. 7, ал. 1 от ЗДС. Нормата на
чл. 7, ал. 5 от ЗДС допуска изключение от тази забрана, но само в случаите
и при условията, определени в закон, с решение на Министерския съвет върху
имоти - публична държавна собственост да се учредяват ограничени вещни права,
когато това е необходимо за изграждане на национален обект или за трайно
задоволяване на обществени потребности. В случая такова изключение не е
налице.
С оглед така изложеното, съдът намира, че процесния имот
съставлява публична държавна собственост
и извършеното с него разпореждане от държавата, чрез от Министерство на
земеделието и храните в полза на Д.К.П. с договора от 22.11.2012 година
е нищожно на основание чл. 7, ал. 1 от ЗДС. Поради това Д.П. не е могъл да придобие собствеността върху земята и да я прехвърли валидно
на ответното дружество. Като краен резултат ответникът „Сле
груп“ ЕООД не е могъл да придобие вещни права върху
имота с договора за продажба от 28.11.2012 година, обективиран в нотариален акт №95, том І, рег. №897, дело № 94/2014 година на нотариус с
район на действие Несебърския районен съд, поради което и не
дължи заплащане на продажната цена по този договор. Така казаното обуславя
извода за неоснователност на предявените претенции, поради което и като такива
същите следва да бъдат отхвърлени.
В частта, в която се иска установяване дължимостта на направените в заповедното производство
разноски, претенцията е недопустима, което налага прекратяване на делото по
нея. Разноските в заповедното производство представляват последица от уважаване
на заявлението и са изрично разграничени от задължението на длъжника в
съдържанието на заповедта за изпълнение - чл. 412, т. 6 ГПК. В исковия процес
разпределението на отговорността за разноски няма характер на самостоятелно
съдебно предявено притезание и не се включва във
формиране размера на цената на иска. При оспорване само на присъдените със
заповедта за изпълнение суми за заплащане на разноски не е налице възражение по
чл. 414, ал. 1 от ГПК. Длъжникът има право да обжалва заповедта по чл. 413, ал.
1 от ГПК. Законодателно уредените два режима за атакуване на заповедта за
изпълнение изключват наличието на процесуалните предпоставки за съществуването
на право на установителен иск за разноските в
заповедното производство (така и т. 10.в от
Тълкувателно решение № 4/2013 година на ОСГТК).
На ответната страна, независимо от изхода на делото и
предвидената в чл. 78 ал. 3 от ГПК възможност за това, съдебно-деловодни
разноски не следва да бъдат присъждани, тъй като същата не е заявила искане в
тази насока.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422 от ГПК във
връзка с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции на Е.М.П.,
ЕГН **********, лично и в качеството и на наследник на Д.К.П., ЕГН **********, чрез
процесуалния и пълномощник със съдебен адрес адрес
град София, ул. „Данаил Крапчев“ №19, ап. 7 против „Сле груп“ ЕООД със седалище град
София и адрес на управление ж. к. „Дървеница“, ул. „Жеко войвода“ №5, вх. Г,
ап. 70, представлявано от Альоша Василев Георгиев за приемане за установено, че
ответното дружество и дължи в лично и като наследник на Д.К.П. качество сумата
от 1 000 000 евро, представляваща неизплатената
част от продажната цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот от
28.11.2012 година, обективиран в нотариален акт № 73, том VІІІ, рег. № 8863,
дело №1443/2012 година на нотариус с район на действие Несебърския районен съд,
чиято изискуемост е настъпила на 30.06.2014 година по силата на сключена на
28.02.2014 година спогодба, обективирана в нотариален
акт №95, том І, рег. №897, дело № 94/2014 година на нотариус с район на
действие Несебърския районен съд, ведно със законната лихва, считано от
22.11.2017 година до окончателното изплащане на главницата.
ПРЕКРАТЯВА производството по иска
на Е.М.П., ЕГН **********, лично и в качеството и на наследник на Д.К.П., ЕГН **********,
чрез процесуалния и пълномощник със съдебен адрес град София, ул. „Данаил Крапчев“ №19, ап. 7 против „Сле груп“ ЕООД със седалище град София и адрес на управление ж.
к. „Дървеница“, ул. „Жеко войвода“ №5, вх. Г, ап. 70, представлявано от Альоша
Василев Георгиев за приемане за установено, че ответното дружество и дължи в
лично и като наследник на Д.К.П. качество сумата от 39 176 лева, представляваща
направени съдебно-деловодни разноски за държавна такса по частно гражданско
дело №1104/2017 година по описа на Несебърския районен съд, по което е била
издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК № 587 от 12.12.2017
година.
В частта, в която
производството по делото е прекратено, настоящият съдебен акт подлежи на
обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред
Бургаския апелативен съд.
В останалата част решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна
жалба пред Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: