Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
25.06.2019г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН
МИХАЙЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл. съдия БОРЯНА ПЕТРОВА
като разгледа
докладваното от съдия Тонева ч.гр.дело № 5027 по описа за 2019 година, за да
постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 – 438 вр. чл. 78, ал. 5 ГПК.
Образувано е по жалба на С.О., длъжник по изп.д. № 20197870400041 по описа
на ЧСИ М.Д., рег. № 787 на КЧСИ, срещу постановление /разпореждане по смисъла
на чл. 434 ГПК/ от 12.03.2019г., с което ЧСИ отказал да намали размера на
приетото по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение на пълномощника на
взискателя. Жалбоподателят поддържа, че адвокатското възнаграждение от 500 лв.
е прекомерно и несъобразено с Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Единственото действие,
извършено от пълномощника на взискателя, било подаване на молба за образуване
на изпълнителното дело, поради което се дължало само възнаграждение по чл. 10,
т. 1 от Наредба № 1/2004г., не и възнаграждение по т. 2 на чл. 10. Не била
налице и фактическа и правна сложност на изпълнителното дело, а сумата била
платена в срока за доброволно изпълнение. Моли съда да намали претендирания
адвокатски хонорар до размер от 200 лв., съобразно Наредба № 1/2004г., а по
отношение пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ да „реши спора по същество“.
Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.
Взискателят Д.Й.Г.е депозирал писмени възражения по реда на чл. 436,
ал. 2 ГПК, с които оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение.
По делото са представени мотиви на ЧСИ, с които е заявено становище за неоснователност
на жалбата.
Жалбата е подадена в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител - разпореждане за разноските по изпълнението (чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК),
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Изп.д. № 20197870400041 по описа на ЧСИ М.Д., рег. № 787 на КЧСИ, е образувано по молба от 27.02.2019г. на Д.Й.Г.,
чрез адвокат В.В., въз
основа на изпълнителен лист от 15.01.2019г.,
издаден по гр.д. № 58412/2015г. на СРС, съгласно който С.О. е осъдена да
заплати на взискателя сумата 5 000 лв. – главница,, ведно със законната
лихва от 02.01.2014г. до окончателното плащане, и сумата 482.65 лв. –
съдебно-деловодни разноски.
По изпълнителното дело е приложено пълномощно и договор
за правна защита и съдействие от 01.06.2017г., от които е видно, че взискателят
е упълномощил адв. Вангелова да го представлява по изпълнително дело. В договора
(с предмет образуване и процесуално представителство по изпълнителното дело) е уговорено
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., от които 200 лв. – за
образуване, и 300 лв. – за извършване на процесуално представителство по
изпълнителното дело и събиране на присъдените суми. Удостоверено е плащането на
възнаграждението изцяло в брой при подписване на договора.
На 06.03.2019г. на длъжника е връчена покана за
доброволно изпълнение, в която е посочено като дължимо и претендираното от
взискателя адвокатско възнаграждение. На същата дата от ЧМСИ е изпратено
запорно съобщение до „Общинска банка“ АД, за налагане запор върху извънбюджетните
сметки на С.О..
С възражение от 11.03.2019г. длъжникът поискал от ЧСИ да
намали размера на приетия по делото адвокатски хонорар от 500 лв. на 200 лв. с
доводи, поддържани и в жалбата, като съответно намали и дължимата такса по т.
26 ТТРЗЧСИ.
На 14.03.2019г. цялата сума, посочена в ПДИ, е преведена
по сметка на ЧСИ, а с молба от 04.04.2019г. пълномощникът на взискателя посочил
банкова сметка, ***лнителното дело сума. На 05.04.2019г. сумата е преведена на
взискателя.
С обжалваното разпореждане
/наречено постановление/ от 12.03.2019г. ЧСИ отказал да намали разноските за
адвокатско възнаграждение на взискателя.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига
до следните правни изводи:
Според чл. 79 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника,
освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК (освен
поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство),
когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат
отменени от съда, както и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни
способи, които не са приложени.
Възможността да се иска намаляване на разноските за
адвокат на насрещната страна е уредена с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК,
съгласно която ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част. Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното
дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на
оказаната по делото правна помощ, с оглед извършените процесуални действия и
други относими обстоятелства.
Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по
тълк.д. № 6/2012г., ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение
се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора
следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се
представят доказателства за това, а ако е в брой – тогава вписването на
направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на
разписка. Само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване. Ако
страните по договора за правна защита, в съответствие със свободата на
договаряне са отложили плащането, това е относимо единствено в отношенията
между клиент и адвокат, но не предпоставя разширително тълкуване на чл. 78 ГПК.
С чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /в приложимата към спора редакция преди
изменението с ДВ бр. 7/2019г. - договоръэт за правна защита и съдействие е от
2017г./, за защита по изпълнително дело е предвидено, че минималният размер на
адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200.00 лв., а
за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания - 1/2 от възнагражденията по чл. 7, ал. 2, който пък определя
възнаграждението в размер според материалния интерес.
В случая в договора за правна защита и съдействие е
посочено, че уговореното възнаграждение от 500 лв. е заплатено в брой. Съдът
намира обаче, че това възнаграждение е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Според настоящия състав приложима в случая е само разпоредбата на чл. 10, т. 1
от Наредба № 1/2004г., тъй като единственото извършено от процесуалния
представител на взискателя действие е подаване на молба за образуване на
изпълнителното дело, като вземанията по изпълнителния лист вече са събрани. Посочването
на изпълнителни способи в молбата за образуване на изпълнителното дело,
посочването на банкова сметка, ***е суми не са основание за присъждане на
възнаграждението по чл. 10, т. 2 от Наредбата, доколкото не е налице
кумулативно изискваното условие от пълномощника да са осъществени действия с
цел удовлетворяване на вземането.
По изложените съображения адвокатското възнаграждение в полза на взискателя следва да бъде намалено от
приетия от ЧСИ размер от 500 лв. на 200
лв. Няма произнасяне от ЧСИ във връзка с искането за намаляване на дължимата
такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, поради което е недопустимо съдът в производството по
реда на чл. 435 и сл. ГПК да се произнася за първи път по това искане.
При този изход и изричната
претенция, разноски за настоящото производство се следват на жалбоподателя.
Доказано направените такива са в размер на 25 лв. – заплатена държавна такса.
По реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП
вр. чл. 25а, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ (обн. ДВ бр.
5/17.01.2006г.) и съобразно извършената от юрисконсулта дейност, съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на С.О. постановление
от 12.03.2019г. по изп.д. № 20197870400041 по описа на ЧСИ М.Д., рег. № 787 на
КЧСИ, с което е отказано намаляване на адвокатското възнаграждение на
взискателя, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА дължимото от длъжника С.О. на
взискателя Д.Й.Г.адвокатско възнаграждение по изп.д.
№ 20197870400041 по описа на ЧСИ М.Д., рег. № 787 на КЧСИ, както следва: от 500 лв. на 200.00 лв. (двеста лева).
ОСЪЖДА Д.Й.Г., ЕГН **********,*** основание чл. 81 ГПК сумата 75.00 лв. (седемдесет и пет лева),
представляваща разноски за настоящото производство.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.