№ 3493
гр. София, 22.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110165063 по описа за 2024 година
Постъпила е искова молба от „ТС” ЕАД, ЕИК ************, срещу Д. Б. Г. с
ЕГН: **********, с адрес: *********************** Съдът констатира, че исковата молба е
редовна, а предявените с нея искове са допустими. Следва да бъде уважено и искането за
привличане на „ТС” ЕООД, ЕИК *********** със седалище и адрес на управление:
***************** като помагач на ищцовата страна.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, Софийският районен
съд,
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА „ТС” ЕООД, ЕИК *********** със седалище и адрес на
управление: *************** като подпомагаща страна на ищеца „ТС“ ЕАД.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.03.2025 г.
от 14:30 часа, за които дата и час да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Производството е образувано по искова молба на ТС” ЕАД, ЕИК
************, срещу Д. Б. Г. с ЕГН: **********, с адрес: *********************** с
искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
1507.56 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/
за периода м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 25.07.2022г. до
окончателното изплащане на вземането, 197.38 лева - мораторна лихва за забава от
15.09.2020г., до 11.07.2022 г., както и суми за дялово разпределение: 46.44 лева - главница
за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 25.07.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, и 9.45 лева - лихва за периода от 31.07.2019г. до
11.07.2022г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№39990/2022 г. на СРС, 46 състав.
Посочен е адрес на топлоснабдения имот: **********************, Аб. №;
*************/инст.№ **************, ИД номер: *************.
1
Ищецът твърди, че ответникът в качеството му на собственик на процесния
топлоснабден имот е клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл.
153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-
334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни
Общи условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ТС“ ЕАД и се одобряват от
Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на клиентите, като ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3
от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „ТС“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с
Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.
Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата
дялово разпределение”, в чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на
ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.
2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия
Твърди се, че ответникът е използвал доставяната от дружеството- ищец ТЕ през
процесния период и към настоящия момент задължението не е погасено.
Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в
СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 112г от ЗЕЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на
ответниците, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с
„ТС ”ЕООД.
Прилагат се писмени доказателства.
Иска се да бъде допусната съдебно-техническа експертиза, вещото лице,
специалист - топлотехник, след като прегледа наличната документация в „ТС“ ЕАД и ФГР
за абонатен № ************* и материалите по делото да даде заключение по посочени
въпроси.
Иска се да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза, и вещото лице -
счетоводител, след запознаване с документацията в счетоводството на дружеството, да
отговори на посочени въпроси.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва исковете.
Излагат се доводи, за неправосубектност на ответника, липса на представителна
власт на представляващите го – изп. директор и юрисконсулти. Оспорва се ищцовото
дружество реално да е извършило доставка на ТЕ, както и правото да извършва такава
доставка, наличието на законна и годна инфраструктура за доставка на ТЕ. Оспорва се
правилното отчитане на доставката, правото на служители на ищеца и ФДР да отчитат
2
стойността на доставена ТЕ и да издават и осчетоводяват фактури за това. Оспорва се, че са
издавани и връчвани фактури, изготвени и прието ОУ от ищцовото дружество, които да
обвързват ответника.
Оспорва се наличието на облигационна връзка, както и всяка една от
претенциите по основание и размер.
Прави се възражение за погасяване на сумите по давност.
С подробни доводи се оспорват всички представени писмени доказателства,
както и допускането на експертизи.
Иска се да бъде допуснат свидетел при режим на довеждан, както и да се издадат
СУ и са отправни множество искания по чл. 190 ГПК.
По искания, възражения и оспорвания в отговора на исковата молба, по
които има необходимост от произнасяне в определението по чл.140 ГПК:
Изложени са доводи за незаконосъобразност на проведеното заповедно
производство по ч.гр.д. № 39990/2022г., които съдът не обсъжда, тъй като се отхвърлени със
сила на присъдено нещо/ Определение № 5543/04.05.2023 г. на СГС по в.ч.гр.д. №4779/2023
г., потвърдено с Определение: 2323/17.09.2024 по в.ч.гр.д.№ 2066/2023 г. на САС/.
Изложени са доводи, за нередовност на исковата молба, които са неоснователни.
Налице е извод на решаващия, състав, че исковата молба е редовна, а предявените с нея
искове са допустими, който не подлежи на преразглеждане. – Представени са всички
описани доказателства. Не представлява нередовност на исковата молба претендирането на
суми от периодични задължения за определен период и не е необходимо ищецът да посочва
всяка дължима месечна сума поотделно . В този смисъл е трайната практика на съдилищата
и на ВКС .
Направеното от ответника искане за открИ.не на производство по оспорване на
представените от ищеца пълномощни за упълномощаване на съответния юрисконсулт е
неоснователно, тъй като съдът извършва проверка за наличието и обема на представителна
власт на предявилия иска пълномощник, като тази проверка е ограничена само до
установяващото се от съдържанието на пълномощното, но не и дали удостовереното с него
изявление на упълномощителя действително е направено. Доколкото извършените от
пълномощника процесуални действия обвързват само представляваната от него страна и
пораждат действие само по отношение на нея, интерес от отпадането на обвързващата сила
на извършени от пълномощник без представителна власт действия има само лицето, което се
счита за обвързано от тях. Поради това за насрещната страна не съществува правен интерес
да оспорва съществуването на упълномощителната сделка чрез оспорване на съдържанието
на пълномощното или на положения от упълномощителя подпис – арг. от чл. 26, ал. 2 от
ГПК.
Изложените принципни несъгласия с правораздавателната дейност на СРС и
СГС, ще намерят отговор в акта по същество
В отговора на исковата молба е направено искане за отправяне на преюдициално
запитване до Съда на ЕС, като са формулирани и конкретни въпроси. СРС счита, че
направеното искане се явява неоснователно. Съгласно чл. 628 ГПК и чл. 267 от Договора за
функциониране на ЕС, българският съд отправя преюдициално запитване до Съда на ЕС,
когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и
валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване
на заведеното пред него дело. В настоящия случай съдът приема, че правилното
разрешаване на повдигнатите от ответника въпроси не са обусловени нито от тълкуване на
разпоредби от правото на Европейския съюз, нито от тълкуване или валидност на акт на
органите на Европейския съюз, а са свързани с прилагането на български нормативни актове
– Гражданския процесуален кодекс и Закона за енергетиката. На следващо място, следва да
се има предвид, че настоящият състав разглежда делото като първа инстанция, поради което
и дори са налице предпоставки за отправяне на преюдициално запитване, същият не е
процесуално задължен да го направи – чл. 629, ал. 2 ГПК.
3
Ответникът е направил искане за спиране на производството по делото и за
отправяне на искане до председателя на ВКС за преценка за издаване на предложение за
приемане на тълкувателно решение по поставения в отговора на исковата молба въпрос (стр.
77 от ОИМ). Настоящия съдебен състав намира исканията за неоснователни, тъй като в ЗСВ
не е предвидено такова правомощие на съдия при районен съд и същото не е основание за
спиране на производството по смисъла на чл. 229 от ГПК. Неоснователно е и искането на
ответниците за спиране на производството по делото на стр. 79 от ОИМ, т. K, поради
наличие на висящи пред ВАС дела с предмет прогласяване на нищожност на цялата Наредба
№ Е-РД-04-1-2020 г. за топлоснабдяването, цялата Методика към чл. 61, ал. 1 от Наредба №
Е-РД-04-1-2020 г. за топлоснабдяването, Наредба № 16-334 от 2007 и за нищожност и
евентуално за отмяна на формулата по т. 6.1.1 от Методиката, долкото съгласно
Тълкувателно решение № 2/19.11.2014 г. по тълк. дело № 2/2014 г. на ОСГТК на ВКС,
висящото гражданско дело, спорът по което е пряко свързан с приложението на подзаконов
нормативен акт, не е обусловено по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 ГПК от решението по
административното дело, образувано по оспорване на същия акт с искане да бъде обявен за
нищожен или отменен.
Според настоящия съдебен състав не е налице основание за сезиране на
прокуратурата на Република България. Не са изложени факти и обстоятелства които да
наложат изготвяне за съобщение за извършено престъпление по см. на чл. 209 НПК.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл. 79, ал. 1, предл.
първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти,
както следва:
- В тежест на ищеца е да установи наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните, породено от договор за продажба /доставка/ на
топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на
собственост върху процесните стоки /топлинна енергия/ и да ги предаде, а купувачът да ги
получи и да заплати уговорената продажна цена; продавачът да е доставил топлинна
енергия в твърдяното количество на купувача, както и наличието на възникнало в полза на
ищеца изискуемо вземане срещу ответницата за заплащане на претендираните парични суми
на соченото основание.
С оглед релевираното от ответника възражение за изтекла погасителна давност, в
тежест на ищеца е да докаже спиране, респ. прекъсване на давността.
- В тежест на ответника е да установи настъпили правопогасяващи,
правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи юридически факти.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните,
че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти,
на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства като
допустими, необходими и относими по делото, тъй като се отнасят до релевантни за спора
факти.
4
ЗАДЪЛЖАВА третото лице-помагач „ТС” ЕООД до съдебното заседание да
представи всички относими документи, посочени в исковата молба.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по
която да отговори на поставените в исковата молба въпроси. ДОПУСКА изготвянето на
съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която да отговори на поставените в
исковата молба въпроси. /Експертизата може да работи и само по писмени доказателства
съставени от ищеца, защото такава е действащата законова уредба- Решение №
600/01.02.2024 г. по в.гр.д. № 2859/2023 г. на СГС. При изпълнение на своята задача вещите
лица работят както с приети по делото писмени и веществени доказателства, така и с
документи и вещи, които са предоставени от страните или се съхраняват в държавни
учреждения или се намират в трети, неучастващи в спора лица /проверки в счетоводството
на търговци, проверки на документация, съхранявана в архиви или нотариални кантори,
проверки на регулационни или други благоустройствени актове и документи в техническата
служба на общината и др.-Решение № 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен
касационен съд, 1-во тър. Отделение/ Законодателната идея е вещото лице да изготви
заключението си само на база на собствените си знания и опит, като ползва събрания по
делото доказателствен материал и предоставените му от страните или трети лица материали,
стига това да не почИ. на база на странични данни или предположения. -Решение №131 от
12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза в размер на
400 лева, платим от ищеца по депозитна сметка на СРС в едноседмичен срок от получаване
на настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В. Д. П., която да се уведоми за изготвяне на
експертизата след представяне на квитанция за внесен депозит.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на съдебно-техническа експертиза в размер на
400 лева, платим от ищеца по депозитна сметка на СРС в едноседмичен срок от получаване
на настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И. Д. У., която да се уведоми за изготвяне на
експертизата след представяне на квитанция за внесен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 183 ГПК и по чл. 190 ГПК. / Същото
е бланкетно и общо формулирано, ищцовото дружество не е страна по част от посочените
подписани документи и редът за изискването им е по чл. 192 ГПК, а част от посочените
документи са неподписани такИ. от ищцовото дружество, други са разпечатки на
електронни документи или нямат характер на документи. Не се оспорва приложените
документи действително да съществуват и не се сочат конкретни съображения за изискване
на оригинали. При положение, че е очевидно, че ищцовото дружество не би разполагало с
оригинали /същото не е страна по документите/, то така заявеното искане от страна на
ответника за представянето им от ищеца представлява злоупотреба с процесуални права -в
този смисъл Решение № 335 от 06.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4764/2008 г. , ІІ г.о. и
5
Решение № 260 от 14.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 91/2009 г., ІІ г.о., ГК . В тези решения,
както и с решение № 53 от 12.09.2013 г. по т.д.№ 74 по описа за 2011 г. на ВКС, ТК, Второ
ТО на ВКС, е прието и, че такъв документ не следва да се изключва от събрания по делото
доказателствен материал./
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ всички останали искания на ответника, като същите
не са необходими за изясняване на правния спор.
СЪДЪТ УКАЗВА на страните, че третира като злоупотреба с процесуални
права отправянето на поредица от необосновани и дразнещи оплаквания или други
явно неправомерни действия на страните или техните упълномощени представители,
които създават неоправдана работа на Съда, несъвместима с реалните му функции по
осъществяване на правораздаването./ в т. см. практиката на ЕСПЧ- Bekauri v. Georgia
(предварителни възражения), § 21; Migliore and Others v. Italy ; Simitzi-Papachristou
and Others v. Greece/. Същите няма да се зачитат за извършени от съда по арг. чл. 101,
ал. 3 ГПК във вр.чл. 3 от ГПК.
УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно заседание
могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад
по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в срок,
същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6