О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№………./ .11.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II с-в,
в закрито съдебно заседание на 18.11.2019
г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ
НЕДЕЛЧЕВА
мл.с. ИВАН СТОЙНОВ
като разгледа докладваното
от младши съдия Стойнов
въззивно
гражданско дело № 1786 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 268 ГПК, образувано по подадена въззивна жалба от Р.Д.Р.,
П.К.Р., Д.Р.Д. и М.Р. ***, чрез адв. П.Г., срещу Решение № 3174 от 10.07.2019 г., постановено
по гр.д. № 18963/2018 г. по описа на
ВРС, В ЧАСТИТЕ, с които
първоинстанционният съд е ОСЪДИЛ ответниците
жалбоподатели ДА ПРЕУСТАНОВЯТ действията си, с които пречат на ищеца П.А.П. да
полза собствеността си върху самостоятелен обект с идентификатор
10135.3515.636.1.31 по КККР на гр.Варна, представляващ Гараж № 9, находящ се в
гр.Варна, ул. „Драгаш“ №15 и които действия се изразяват в струпване на вещи
във вътрешния двор пред гаража и паркиране на автомобили по начин, по който да
е абсолютно невъзможно ползването на гаража по предназначение, на основание
чл.109 ЗС и е ОСЪДИЛ ответниците жалбоподатели ДА ЗАПЛАТЯТ на ищеца П.А.П. сума в
размер на 780 /седемстотин и осемдесет/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди изразяващи се в невъзможност да ползва по
предназначение собствения си Гараж № 9, находящ се в гр.Варна, ул. „Драгаш“ № 15
в периода от 11.06.2018 г. до 11.12.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 14.12.2018 г.
до окончателно изплащане на задължението.
Жалбоподателката Р.Д.Р., П.К.Р., Д.Р.Д. и М.Р.Д. считат
постановеното решение за недопустимо, евентуално за неправилно,
незаконосъобразно и немотивирано. Сочат, че претенцията на ищеца е за
преустановяване на действия, които му пречат да използва гаража си, но тези
действия са в резултат на общата воля на етажните собственици, поради което
искът следва да бъде насочен спрямо всички. Излагат, че действията на
ответниците имат правно основание и са съобразни с постигнато между тях и
другите етажни собственици споразумение за споделено ползване на вътрешния двор
на жилищната сграда, което споразумение обвързва ищеца, доколкото притежава
самостоятелен обект в сградата и е съобразено със законовите изисквания за
необходимата прилежаща площ. Твърдят още, че решението е неправилно, защото по
делото не са се събрали доказателства, че автомобилите, които пречат на ищеца,
са собственост на ответниците, както и че са били паркирани в двора в периода
11.06.2018 г. – 11.12.2018 г. Сочат, че не са се събрали доказателства, че
собственик на гараж № 9 с обща площ 26.92 кв.м. е ищеца, защото към него има
пристройка и надстройка, които са построени след построяването на основната
част. В този смисъл излагат, че за площта над 19.32 кв.м. не е учредявано право
на строеж на ищеца и горницата до 26.92 кв.м. е в полза на собствениците на
земята. Твърдят още, че разрешение за строеж има за гараж с площ от 19.32 кв.м.
и собствениците на терена не желаят да се използва пристройка към него с площ
от 7.6 кв.м. В заключение сочат, че съдът не е изследвал подробно заключението
на вещото лице по СТЕ по отношение на отстоянията във
вътрешния двор, ако пристрояването липсваше. Молят за отмяна на решението в
обжалваните части и присъждане на разноски.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият П.А.П. депозира
писмен отговор на жалбата, с който я оспорва като недопустима, евентуално
неоснователна. По допустимостта сочи, че не е предявявал иск за ограничаване
правата на собствениците на терена, поради което и няма произнасяне по такъв
иск и жалба с такова оплакване е недопустима. Излага, че цитираното
споразумение между етажните собственици не го обвързва, защото не го е
подписал, като същото е и нищожно. В тази връзка твърди, че споразумението
поставя в неравностойно положение собствениците и в него са предвидени правила,
които поставят в невъзможност паркиране на автомобил в гараж № 9. Сочи, че
надлежно е закупил гаража с площ от 24.50 кв.м. и същият е построен съобразно
отредената с правото на строеж квадратура. Излага, че от началото на месец юни
2018 г. до настоящия момент ответниците са възпрепятствали достъпа му до гаража
и възможността пълноценно да го ползва по предназначение. Твърди, че тези факти
се установяват от събраните доказателства по делото, включително и твърденията
в отговора на ИМ, от които доказателства се установява и че собственици на
автомобилите са именно ответниците по делото и същите целенасочено ограничават
достъпа му. Отрича да е пристроявал гаража след въвеждане на сградата в
експлоатация, като въпросът за законността му е разрешен окончателно с решение
на Върховния административен съд от 2010 г. Моли за потвърждаване на решението
и присъждане на разноски.
Постъпилата въззивна жалба
е редовна и отговоря на изискванията на чл. 260 ГПК – подадена е от надлежна
страна, срещу акт подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими
приложения. Държавна такса е заплатена.
Няма искания за събиране на нови доказателства пред въззивната
инстанция.
Делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна
жалба от въззивна жалба от Р.Д.Р., П.К.Р., Д.Р.Д. и М.Р. ***, чрез адв.
П.Г., срещу Решение № 3174 от 10.07.2019
г., постановено по гр.д. № 18963/2018
г. по описа на ВРС, В ЧАСТИТЕ, с
които първоинстанционният съд е ОСЪДИЛ П.К.Р.,
с ЕГН ********** и Р.Д.Р., с ЕГН ********** и двамата с адрес ***, Д.Р.Д., с
ЕГН ********** и адрес *** и М.Р.Д., с ЕГН ********** и адрес *** ДА
ПРЕУСТАНОВЯТ действията си, с които пречат на П.А.П., с ЕГН ********** и адрес ***
да полза собствеността си върху самостоятелен обект с идентификатор
10135.3515.636.1.31 по КККР на гр.Варна, представляващ Гараж № 9, находящ се в
гр.Варна, ул. „Драгаш“ №15 и които действия се изразяват в струпване на вещи
във вътрешния двор пред гаража и паркиране на автомобили по начин, по който да
е абсолютно невъзможно ползването на гаража по предназначение, на основание
чл.109 ЗС и е ОСЪДИЛ П.К.Р., с ЕГН ********** и Р.Д.Р., с ЕГН ********** и
двамата с адрес ***, Д.Р.Д., с ЕГН ********** и адрес *** и М.Р.Д., с ЕГН **********
и адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ на П.А.П., с ЕГН ********** и адрес *** сума в размер
на 780 /седемстотин и осемдесет/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди изразяващи се в невъзможност да ползва по предназначение
собствения си Гараж № 9, находящ се в гр.Варна, ул. „Драгаш“ № 15 в периода от
11.06.2018 г. до 11.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на исковата молба – 14.12.2018 г. до
окончателно изплащане на задължението.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д № 1786/2019 г. на ВОС за
11.12.2019 г. от 9,30 ч.,
за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, като на въззивниците се връчи и препис от отговора на въззивната
жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: