ПРОТОКОЛ
№ 1046
гр. Пловдив, 01.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Светлана Ив. Изева
Радостина Анг. Стефанова
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
Сложи за разглеждане докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно
гражданско дело № 20225300500911 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:36 часа се явиха:
Жалбоподателят „**********“, редовно призован, за него се явяват адв.
П. и адв. П., представят пълномощни.
За въззиваемата страна „***********“ ООД, редовно призована, се
явява адв. Т. И., представя пълномощно.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
АДВ. И.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се същото.
1
Образувано е по въззивна жалба на „*********“ против решение №
262636 от 16.12.2021 г. по описа на РС-Пловдив, с което е отхвърлен искът на
„*********“ против „*********“ ООД относно признаване за установено на
основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240 от ЗЗД съществуването на вземането на
ищеца против ответника за сумата от 12700 евро, претендирана като дължима
по устен договор за заем от 24.09.2007 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 04.12.2017 г. до окончателното заплащане, относно което
вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр. дело 17850/2017 г. по описа
на РС-Пловдив, както и в частта за разноските.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно и
незаконосъобразно по изложените съображения. Първоинстанционният съд
неправилно приел, че по делото е безспорно установен само първият елемент
на заемното правоотношение – превеждането на процесните суми от
жалбоподателя на ответното дружество, но не и вторият такъв, а именно
съгласието на заемополучателя за връщане на сумите.Излагат се съображения
за неправилност на мотивите на съда относно основанието, посочено в
платежните нареждания, които са в пряко противоречия с мотивите, касаещи
обсъжданите обяснения и показания на управителя на ответното дружество Е.
А. Прието е, че при осчетоводяване на процесните суми при ответника не е
посочено основанието заем, нито са налични някакви първични счетоводни
документи, поради което само въз основа на превеждането на сумите по
сметката на ответника не може да се презюмират заемни правоотношения. В
тази връзка се цитира и практика на ВКС. Изводите на съда са неправилни и
некореспондиращи със събраните по делото доказателства, в това число
приетата по делото ССчЕ и с трайната практика на ВКС, а цитираните актове
са неотносими към настоящия спор. Твърди се, че по делото са събрани
множество доказателства, които установяват заемния характер на
предоставените от въззивника суми, които не са коментирани по същество от
съда. Коментира се и твърдяно от жалбоподателя съществено процесуално
нарушение на първоинстанционния съд, който не допуснал да бъдат
приобщени към настоящото производство всички посочени от жалбоподателя
писмени доказателства от ДП № 19/2018 г. Иска се отмяна, като неправилно и
незаконосъобразно на решението и постановяване на друго, с което да се
2
уважи искът, като съдът да се произнесе по разноските, направени в
заповедното производство и по настоящото дело. Направени са
доказателствени искания, по които въззивният съд се е произнесъл с
определение от 01.04.2022 г., като ги е оставил без уважение.
Постъпил е писмен отговор на въззивната жалба, в който се излагат
съображения за това, че на първо място производството по чл. 422 от ГПК е
изначално недопустимо, а въззивният съд служебно следи за допустимостта
на обжалваното решение. Излагат се доводи във връзка с твърдяната
недопустимост на решението и се иска след констатиране и проверка на
посоченото разминаване във фактическото и правно основание на
заповедното и исковото производство, съдът да прекрати делото, тъй като
лисва правен интерес от водене на настоящия иск. Излагат се съображения и
по съществото на спора, като се твърди, че не е представено нито едно
доказателство, от което да се установи по безспорен и несъмнен начин, че
въззиваемото дружество се е съгласило да получи процесните суми в заем и е
поело задължение да ги върне. Излагат се и други подробни съображения.
Иска се от съда да постанови решение, с което да остави без уважение
въззивната жалба, с произтичащите от това последици, а именно да се
обезсили първоинстанционното решение и да се прекрати делото, евентуално
да се потвърди първоинстанционното решение, като правилно и
законосъобразно. Взето е становище и по направените доказателствени
искания.
АДВ. П.: Поддържаме въззивната жалба и не оспорваме доклада по
делото. На първо място на основание чл. 22, ал.1, т.6 от ГПК искаме отвод на
целия състав на съда. Към настоящия момент е обявено за решаване и се
очаква съвсем скоро постановяване на решение по в.гр.дело № 25/2022 г.,
което се води между същите страни и има за предмет вземания по същия
договор за заем. Същото е предмет на разглеждане от настоящия съдебен
състав със същия съдия-докладчик. Доколкото по предходното разглеждане
на делото считаме, че настоящият съдебен състав вече има формирано мнение
относно съществуването или не на въпросните договори, от които произтичат
и настоящите вземания, макар и към настоящия момент все още да няма
решение, същото поражда основателно съмнение в безпристрастността на
3
настоящия съдебен състав, който ще се произнася и по това дело и ако
настоящото производство продължи да бъде разглеждано от настоящия
съдебен състав, то постановените решения ще бъдат абсолютно идентични.
Ето защо моля да се произнесете по искането за отвод на целия съдебен
състав.
АДВ. И.: Считам, че не са налице данни и обстоятелства към настоящия
момент, които да създават съмнения относно безпристрастността на
настоящия състав. Нещо повече, както и колегата каза понастоящем има
множество други дела, по които няма постановени все още решения, а също
така абсолютно избор на ищеца е било и в РС-Пловдив да раздроби и да
заведе множество дела, за които се твърдеше, че не са с еднакъв предмет, а в
днешното съдебно заседание се заяви, че били с еднакъв предмет и касаят
едно и също нещо. Ако касаят едно и също нещо няма смисъл да се събират
доказателства и да се разглеждат различите искови молби и да има толкова
много производства. Към настоящия момент няма данни за каквото и да е
съмнение в безпристрастността на състава и моля да оставите без уважение
това искане.
Съдът намира, че не са налице основания за отвод на настоящия
съдебен състав от разглеждане на делото и по-конкретно не са налице
основанията на чл. 22, ал.1, от т.1 до т. 5 от ГПК,като не се излагат конкретни
обстоятелства,пораждащи основателно съмнение в безпристрастността на
състава с оглед решаването на другото дело.Поради което следва да се остави
без уважение искането за отвод на състава на съда.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отвод на настоящия въззивен
състав от разглеждане на в.гр. дело № 911/2022 г. по описа на ОС-Пловдив, V
състав.
АДВ. П.: Отново заявявам, че поддържам жалбата и направените в
4
същата доказателствени искания по съображения за приемането им, посочени
в същата. Считам, че следва да се измени определението на съда във връзка с
тяхното недопускане. Моля да приемете, че направеното в т.2.5 от жалбата
искане представлява такова по чл. 248, ал.1 от ГПК, а именно искане за
изменение на решението в частта за разноските.
АДВ. И.: По отношение на така направеното твърдение същото не
отговаря на отразеното в жалбата,а именно липсва конкретно посочен
петитум с искане за изменение на първоинстанционното решение в частта за
разноските. Има наведени твърдения и възражения по крайните изводи на
съда, но конкретно искане няма, поради което считам, че няма искане за
изменение на решението по чл. 248 от ГПК и такова се прави за първи път
днес, което е извън всякакви преклузивни срокове.
АДВ. П.: Няма противоречие в написаното, тъй като в последното
изречение се моли същото да бъде разгледано по същество. Заявявам, че
поддържам направеното възражение в жалбата и това е искане по чл. 248 от
ГПК.
Съдът намира, че действително в т. 2.5 от въззивната жалба се съдържа
искане по чл. 248 от ГПК във връзка с адвокатското възнаграждение, по която
молба обаче е компетентен да се произнесе съдът,постановил
първоинстанционното решение, а именно РС-Пловдив.Извън
компетентността на настоящата инстанция е да преценява дали е редовно и в
срок предявено искането по чл.248 от ГПК.Тази преценка,както и
разглеждането на евентуално такова искане,следва да се извърши от
съда,постановил решението,срещу разноските,присъдени с него.
Изложеното налага производството по настоящото дело да се прекрати
и същото да се върне на районния съд за произнасяне съобразно дадените по-
горе указания във връзка с инкорпорираната във въззивната жалба молба по
чл. 248 от ГПК,като след това произнасяне делото следва да се върне на
въззивния съд за разглеждане на въззивната жалба.
Ето защо, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
5
ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр.дело № 911/2022 г. по описа на
ОС-Пловдив, V състав.
ВРЪЩА делото на РС-Пловдив за произнасяне съобразно дадените в
мотивната част на определението указания във връзка с искането в жалбата по
чл.248 от ГПК.
Делото ДА СЕ ВЪРНЕ на ОС-Пловдив след произнасянето на РС-
Пловдив по това искане.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
6