Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 23.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О.,
8 с-в в открито заседание на четвърти юли, през две хиляди и деветнадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Ваня Ружина,
като изслуша докладваното от
съдията гр. д. № 11572 по описа за 2016г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искови претенции с правно
основание чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД във вр. с чл. 122 от ЗЗД вр. с чл. 53 от ЗЗД. и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът – дружеството „Б.е.и.“ ЕООД поддържа твърдение, че претърпяло значителни
имуществени вреди, в качеството на собственик на недвижим имот, представляващ поземлен
имот с идентификатор № 20465.505.1523,
област Смолян, О.Д., гр. Девин, с площ 4253 кв.м., стар номер 1523, квартал 92,
парцел VII - съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-90/18.12.2009 г. на
Изпълнителния Директор на АГКК и Заповед за изменение на КККР №
КД-14-21-106/02.03.2012 г. на Началника на СГКК – Смолян и представляващ „Производствена сграда- цех Горица“. Вредите се изразявали
във възникването на юридическо задължение за заплащане на договорна
неустойка от страна на ищеца - на трето
(неучастващо като страна в настоящия процес) лице – „Д.И.“ ЕООД и напроизтичали
от обективната невъзможност на ищеца, да изпълни задълженията си на бъдещ продавач,
поети с Предварителен договор за покупко- продажба на споменатия недвижим имот
от 28.09.2010г., който бил сключен между него и „Д.И.“ ЕООД. Настъпването на
вредите т.е. възникването на юридическото задължение за ищеца, да изплати на трето
лице неустойка по т.12 от споменатия предварителен договор, било пряка
последица от допуснатите отклонения от одобрените технически проекти за обект
„Входна артерия на град Девин“, въз основа на които е издадено Разрешение за
строеж № 15/18.03.2010г., чрез изграждане на бетонова подпорна стена пред процесния
имот. Издигнатата в несъотвествие с разрешението за строеж подпорна стена,
фактически възпрепятствала нормалния транспортен достъп до имота, направила го
негоден за използване по предназначение и по този начин мотивирала
съконтрахента на ищеца „Д.И.“ ЕООД - да развали договора и да претендира
плащане на договорна неустойка, чиито размер възлизал на 200 000
лева. Тъй като с
Определение от 31.08.2011г. по ч.гр.д. № 11553/2011г. по описа на СГС, било
допуснато обезпечение на бъдещ осъдителен иск на „Д.И.“ ЕООД за изплащане на
споменатата неустойка – ищецът „Б.е.и.“ ЕООД бил принуден от обстоятелствата –
да заплати доброволно търсената неустойка. Плащането към „Д.И.“ ЕООД било
извършено на 20.09.2001г. и осъществило настъпване на вредоносния резултат за
ищеца. Тримата ответници, в качеството на възложители на СМР по граничещата с
имота П.И., носели отговорност за неправомерните действия по издигане на
подпорната стена. издадено Разрешение за строеж № 15/18.03.2010г., чрез
изграждане на бетонова подпорна стена пред процесния имот било констатирано по
надлежния ред от компетентните органи за строителен надзор. При изложените
фактически твърдения ищецът претендира за осъждане на тримата ответници, да му
заплатят солидарно обезщетение за причиненото непозволено имуществено увреждане,
в размер на сумата от 200 000 лева, заедно със законната лихва върху
сумата на присъденото обезщетение, за периода от предявяването на иска до деня
на окончателното плащане. С оглед очаквания положителен изход от делото, ищецът
претендира и за направените съдебни и деловодни разноски.
Претенциите на ищеца са оспорени от
ответното дружество „Н.е.к.“ ЕАД. В писмения отговор на процесуалните му
представители, този ответник оспорва надлежната си пасивна материална
легитимация, тъй като по принцип оспорва твърдението на ищеца, че е действал в
качеството на възложител на СМР по смисъла на ЗУТ. Този ответник сочи, че бил
имал само качеството на възложител на обществена поръчка по смисъла на ЗОП, но
нямал нито ръководство, нито контрол върху извършените СМР, поради което и не
носел отговорност за тях. Оспорва основанието на иска, като поддържа становище,
че била създадена привидност по отношение настъпването на главния факт, на
който се основавала претенцията за обезщетение – факта на плащането на договорна неустойка от ищеца на третото
неучастващо лице „Д.И.“ ЕООД – като поддържа тезата, че тези две дружества били
икономически свързани лица. Оспорва предпоставките за възникване на деликтна
отговорност, като отрича да е осъществено неправомерно поведение при
изграждането на процесната подпорна стена, което може да е ограничило достъпа
до имота. Оспорва и наличието на пряка причинно - следствената връзка между релевирания
вредоносен резултат, изразяващ се в заплащане на неустойка и естеството на извършените
от изпълнителя на обекта СМР, като твърди, че транспортната достъпност на имота
не е била негативно повлияна от изграждането на споменатата стена по границата
му. При условията на евентуалност, ако съдът приеме иска за доказан, ответникът
прави възражение за изтекъл срок на погасителна давност за процесното вземане,
с предмет за обезщетение от деликт. Моли за отхвърляне на иска и претендира за
осъждане на ищеца, да му заплати направените съдебни разноски.
Претенциите на ищеца са оспорени от
ответника Агенция „П.И.“. В писмения отговор на процесуалните му представители,
този ответник заявява, че оспорва надлежната си пасивна материална
легитимация,в качеството си на ответник, тъй като отрича твърдението, че имал качеството
на възложител на процесните СМР до имота, по смисъла на ЗУТ, а поддържа тезата,
че имал само качеството на съгласувателна институция за ремонт на пътната И..
Оспорва основанието на иска, като оспорва твърдението за неправомерен
(противоправен) характер на поведението на изпълнителя на СМР. По същество,
оспорва твърдението за настъпването на вредоносния резултат и оспорва наличието
на пряка причинно - следствената връзка между релевирания от ищеца конкретен
вредоносен резултат (възникване на задължение за заплащане на неустойка) и
извършените СМР. Поддържа тезата, че транспортната достъпност на имота не е била
негативно повлияна от изграждането на споменатата подпорна стена, която била
необходим елемент от укрепването на терена. Поддържа становище, че била
създадена привидност по отношение настъпването на главния факт, на който се
основавала претенцията за обезщетение – факта на плащането на договорна неустойка от ищеца- на третото
неучастващо лице „Д.И.“ ЕООД. Моли за отхвърляне на иска и претендира за
осъждане на ищеца, да му заплати направените съдебни разноски.
Претенциите на ищеца са оспорени и от ответника - О.Д.. В писмения
отговор този ответник признава, че има качеството на възложител на процесните СМР
по смисъла на ЗУТ, но оспорва основанието на иска. Оспорва както твърдението за
неправомерен (противоправен) характер на действията на прекия изпълнител по
изграждане на подпорната стена, така и твърдението за настъпването на някакъв
вредоносен резултат. Оспорва твърдението, че е налице пряка причинно -
следствена връзка между заплащането на процесната неустойка в размер от
200 000 лева – от ищеца на трето лице и извършените по възлагане на този
ответник СМР. Твърди, че транспортната достъпност на имота не е била негативно повлияна
от изграждането на споменатата стена, тъй като достъпът на имота е осигурен от
две други негови граници, както и от предвиденото в строителната документация
изграждане на локално платно, с достъп до входа на процесния имот. Споменатото
предвиждане вече било реализирано. Поддържа становище, че била създадена
привидност по отношение настъпването на главния факт, на който се основавала
претенцията за обезщетение – факта на плащането на договорна неустойка от ищеца- на третото
неучастващо лице „Д.И.“ ЕООД. Моли за отхвърляне на иска и претендира за
осъждане на ищеца, да му заплати направените съдебни разноски.
Съдът,
като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Съдържанието
на приетото като доказателство Разрешение за строеж №15/18.3.2010г. изд. от Главния архитект на О.Д., установява, че е
издадено за реализиране на проект „Входна артерия на гр. Девин- път ІІІ-197 с
подобект в участъка от км. 89+970 до км.90+800 и с възложители: Агенция П.И., О.Д.
и „Н.е.к.“ ЕАД.
Съдържанието на приетия като доказателство Предварителен
договор за покупко- продажба на недвижим имот от 28.09.2010г. /на стр. 20-22 от делото/, сочи че е сключен между
ищеца - „Б.е.и.“ ЕООД в качеството на продавач и третото
неучастващо лице „Д.И.“ ЕООД в качеството на продавач. Договорът обективира
постигнатото съгласие за сключване на бъдещ окончателен договор за покупко-
продажба на процесния недвижим имот. Съдържанието на договора предвижда
задължение за страните, да сключат окончателния договор за попупко- продажба на
имота на 25.02.2011г., но при това, след
като продавачът осигури заличаване на вписаните върху имота вещни тежести. В клаузата на чл. 7 от предварителния
договор, страните са се съгласили, че продавачът има задължение да прехвърли
имота в състояние, което е годно да бъде използван по предназначение /чл.7,
ал.1/ и да гарантира, че е собственик на имота и трети лица нямат права върху
него /чл.8, ал.1/, както и че имотът не е предмет на правен спор. В клаузата на
чл.12 от предварителния договор, страните са уговорили задължение на продавача
„Б.е.и.“ ЕООД да заплати на купувача „Д.И.“ ЕООД неустойка за неизпълнение, в
хипотеза на неизпълнение на някое от уговорените в процесния предварителен
договор усложнение.
С Нотариална
покана от 07.02.2011г., която е
адресирана от „Д.И.“ ЕООД до „Б.е.и.“ ЕООД- адресантът уведомяма адресата
за извършването на фактически действия на трето лице по отстраняване на част от
оградата на процесния имот и за започването на СМР по изграждани на подпорна
стена, която, според информацията на адресанта, щяла да бъде с височина от два
метра. Със същото волеизявление, адресантът кани адресата да изрази своята
позиция по повод предстоящия договор за покупко- продажба.
Приетото като доказателство
Писмо изх. № ДВ-38-00-242/11.03.2011г.
на ДНСК /стр.32-33 от делото/ мотивира извод, че по жалба на управителя на „Б.е.и.“
ЕООД е била извършена проверка на строителните работи, които се извършват за реализиране на проект „Входна артерия на гр. Девин-
път ІІІ-197 с подобект в участъка от км. 89+970 до км.90+800“. Писмото съдържа
констатациите за изпълнена бетонова подпорна стена с дължина около 73 метра,
височина от 150 до 180 метра в отделни участъци и с дебелина от 0, 4 метра. В
писмото са посочени и възложителине на строежа - Агенция П.И. и О.Д..
Приета
като доказателство Заповед № ДК-09-7/15.04.2011г. на РДНСК- Южен Централен район
/стр. 176-177 от делото/ установява постановеното спиране на изпълнението на
строеж „Входна артерия на гр. Девин- път ІІІ-197 с подобект в участъка от км.
89+970 до км.90+800“, който се извършва в имот, собственост на О.Д. и Агенция П.И.,
по възлагане на О.Д..
Съдържанието
на приетата като доказателство Нотариална покана от 16.05.2011г., /на стр.31 от
делото/, адресирана от „Д.И.“ ЕООД до „Б.е.и.“
ЕООД установява, че адресантът е отправил до адресата на поканата едностранно
волеизявление за разваляне на Предварителния договор от 28.09.2010г. и е
поискал изплащане на неустойка за неизпълнение на клаузата на чл. 7 от
споменатия договор. Съдържанието на поканата сочи, че към момента на
изпращането й, имотат е неизползваем по предназначение, поради изградената
стена, която възпрепятства достъпа и факта, че голяма част от имота е наводнен.
Приетият като доказателство Акт № СМ-20/07.06.2011г. на инспектор
при РДНСК – Южен Централен район /на стр. 178-179 от делото/сочи, че Агенция П.И.,
във функциите си на възложител, е допуснала отклонение от одобрените от Главния
архитект на О.Д. строителни книжа при реализацията на обект „Входна артерия на
гр. Девин- път ІІІ-197 с подобект в участъка от км. 89+970 до км.90+800. Според
съдържанието на акта, подпорната стена е била изпълнена пред поземлен имот с
идентификатор № 20465.505.1523, област Смолян, О.Д., гр. Девин, а с това са били нарушени разпоредбите на чл.137, ал.3 ЗУТ, чл.148 ЗУТ и
чл. 157 ЗУТ.
Идентични констатации се
съдържат и в приетия като доказателство Акт № СМ-19/07.06.2011г. на
инспектор при РДНСК – Южен Централен район /на стр. 180-181 от делото/.
Съдържанието на приетите
като доказателство писма изх. № 270/15.08.2011г. и с изх. № 377/30.08.2011г. на РДНСК // на
стр. 182-185 от делото/.
Съдържанието на приет като доказателство препис от Определение от
31.08.2011г. по ч.гр.д. № 11553/2011г. на І-15 състав при СГС мотивира извода,
че съдът е допуснал обезпечение на бъдещ иск на „Д.И.“ ЕООД, срещу „Б.е.и.“
ЕООД, за заплащане на договорна неустойка в размер на сумата от 200 000
лева, за неизпълнение на сключения между двете дружества и вече споменат
Предварителния договор от 28.09.2010г.
Приетото като доказателство Споразумение от 27.09.2011г./стр.115-117 от
делото/ мотивира извод за постигнатото съгласие между ответника „Н.е.к.“ ЕАД -
клон „Хидроелектроинвест“ и ищеца „Б.е.и.“ ЕООД за уреждане на претенциите вав
връзка със засягането на процесния недвижим имот. Споразумението предвижда извършване
на конкретно описани по вид, обем и естество СМР върху процесния недвижим имот -
насипване, изграждане на ВиК и електрическа мрежа и др., срещу задължението на
собственика на имота „Б.е.и.“ ЕООД да оттегли съдебните си претенции и подадени
жалби пред административни органи.
Заключението на изслушаната съдебно- счетоводна експертиза установява, че от
банкова сметка *** „Б.е.и.“ ЕООД в „И.А.Б.“ АД към банкова сметка *** „Д.И.“
ЕООД в същата банка е бил извършен банков превод на сумата от 200 000 лева с правно основание „неустойка по
т.12 от Предварителен договор от 28.09.2010г. Същото експертно заключение
установява, че споменатия банков трансфер на суми е надлежно осчетоводен.
Заключението на изслушаната съдебно- техническа експертиза мотивира
следните изводи относно правнозначимите за разрешаване на спора факти:
·
От приложената към делото скица на имота
скица се вижда, че от север процесният имот граничи с ул. „Освобождение",
представляваща по КККР - имот 20465.505.5101, област Смолян, О.Д., гр. Девин, ул.
„Освобождение“. По делото е прието като доказателство Архитектурно заснемане на
обекта, изготвено 1999г., от фирма „Т.Р." ООД София, с инвеститор „Х.И.-95“
ООД. Чертежът на генералния план на обекта посочва, че входът
към предприятието е именно от северната страна на имота - от посока на прилежащия път.
·
При проверката на намираща се в О.Д.
строителна документация за обекта се установява, че проекти по част
„Пътна", одобрени на 18.03.2010г. и по-конкретно от чертеж №1 - Ситуация и
надлъжен профил, - процесният имот попада приблизително в границите между км
90+450 и км 90+550. В тази зона по проект не се предвиждала подпорна стена.
Подпорна стена с дължина 106м е предвидена за друго място от участъка: от км 90+633 до км 90+739, който участък
попада приблизително в границите на Поземлен имот 20465.505.1522, стар номер
1522, квартал 92, парцел V-1522 по КККР, одобрени със Заповед №
РД-18-90/18.12.2009 г. на Изп. директор на АГКК. При
проверката на намираща се в О.Д. строителна документация - напречни пътни
профили в участъка се установява, че проектът е предвиждал значителна
денивелация между средното ниво на пътното платно на главния път /686,70/ и
нивото на локалното платно /684,73 - 685,30 /. Теренът на процесния имот се
явява още по-ниско спрямо нивото на локалното платно. На практика средното ниво
на процесния имот се явява значително по- ниска кота от работната кота на
язовир „Цанков камък".
·
На основание заявление с вх.№ 91-35- 10/19.04.2011г. е бил внесен и
одобрен работен проект по част „Пътна" - първи етап, като се правят
следните промени: В участъка от км 89+970 до км 90+140 предвидените СМР не
включват изпълнение на насип; В участъка от км 89+965 до км 90+090 се променя
ширината на тротоара; В участъка от км 90+471 до км 90+592 се променя ширината
на левия тротоар и се предвижда изграждане на локално платно. Предвидени са две
привързвания от новия път - към съществувашия път, съответно при км 90+460 и
при км 90+590. На
основание горното е вписана Забележка от 21.04.2011г. за допускане на изменение в одобрените инвестиционни
проекти по чл.154. ал.5 от ЗУТ. неразделна част от Разрешение за строеж № 15/18.03.2010г. Като
основание за измененията в проекта е посочена необходимостта от осигуряване на
подходи към съседните на пътя имоти. Промените са съобразени с котите на язовир
„Цанков камък". На втори етап, след нивелиране на терена с насими е
предвидено изграждане на структура, осигуряваща подходи към граничните с пътния
участък УПИ IV, УПИ V и УПИ VI
·
Към момента на огледа, извършен от вещото лице за целите на експертизата, фактически е
осигурен транспортен достъп до процесния имот. Имотът е
насипан и подравнен - има достъп директно от локалното платно,
от северната страна на имота. Изпълнени са две пътни привързвания
от главния път към локалното пътно платно. Предвид значителния период от време,
изминал от датата на гореизложените констатации до момента на извършване на
огледа от вещото лице, е абсолютно невъзможно на този етап да се правят изводи
за това дали точно пред входа на имота е била изпълнена или е бил започнат изкоп
за изпълнение на подпорна стена.
·
На практика новият път, решен изцяло в
насип, се явява на кота />686,70/, която е значително по-висока от тази на
процесния имот /~684,00/ , като в същото време имотът се оказва и под работната
кота на язовира /685,00/. Наложилото се изпълнение на подпорна стена е логично
следствие от горните обстоятелства.
При така
установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Предмет на
спора е претенция за обезщетение за имуществени вреди, които настъпили в резултат
от непозволено увреждане.
Твърди се, че
вредите били причинени в резултат от реализирането на неправомерни действия,
извършени по по възлагане от страна на тримата ответници, а а резултатът от
тяхното поведение въздействал толкова интензивно върху една вече съществуваща
юридическа връзка, че тя била прекратена и за ищеца възникнало юридическо
задължение за аплащане на неустойка. Твърди се, че вредата за ищеца в
действителност била настъпила когато било дължимо
изпълнено парично задължение за заплащане на неустойката – защото според
ищеца плащането било извършено правомерно, но било пряка последица от действия
на трети лица, които ответниците са възложили и за правомерността на които те отговаряли.
Предпоставките
за ангажиране на деликтната отговорност при основния състав на непозволеното
увреждане, са уредени в чл. 45 от ЗЗД и
изискват да се установи:
·
осъществяване на поведение, което противоречи на
конкретно нормативно задължение или на общата забрана да се вреди другиму;
·
настъпване на конкретния твърдян от ищеца вредоносен
резултат;
Допълнителна предпоставка за основателност на претенциите, които са
предявени при условията на чл. 49 от ЗЗД вр. с чл. 45 от ЗЗД се свързва с изискването
·
прекият причинител на вредата да е осъществявал
увреждащите действия при/по повод на възложената му работа от трето лице - легитимирано
да понесе деликтната юридическа отговорност.
С оглед
особеностите на фактическия състав, който е очертан от ищеца като източник на
процесния деликт - основателността на иска е обусловена и от особено внимание
при установяването на третата специфична предпоставка:
·
наличие на пряка причинно- следствена връзка - между настъпването на вредата и
поведението на привлечените към деликтна отговорност ответници, като се отчита
конкретно очертания от ищеца логически механизъм между причина и следствие.
Всички посочени по- горе предпоставки за основателност на иска са в
доказателствена тежест на ищеца, който е длъже да установи и обема на
вредоносните последици.
След анализ на споменатите по- горе предпоставки с наведените доводи, съдът
приема, че предявения иск е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМ, с оглед фактическите
твърдения, на които се основава и направените по исикване на съда фактически
уточнения.
Преценката по отношение на ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА е предпоставена от
изводите на съда по определени факти и изводи с преюдициално значение, които ще
бъдат разгледани последователно по- долу.
По отношение надлежната активна материална легитимация на
ищеца;
Самото
съдържание на исковата молба и направените уточнения сочат, че ищецът
претендира обезщетение за вреди, но не в
качеството на собственик на засегнат от СМР недвижим имот, а в качеството на страна по облигационен
договор, която твърди да е била засегната имуществено от правните последици
на извършени по възлагане на ответниците чуждите фактически действия. Твърди
се, че именно неправомерния характер на тези чужди, извършени по възлагане на
ответниците действия, предизвикали нежелани от ищеца юридически последици,
защото го поставили в ситуация на възникване на задължение да плати неустойка.
Ето защо,
настъпването на вредоносния резултат при разрешаването на спора не следва да се обсъжда на плоскостта на
вещното притежание на имота, а следва да се обсъди на плоскостта на релевираното от самия ищец
облигационно правоотношение, по силата на което се твърди, че ищецът е бил
длъжен да плати неустойка.
Това
облигационно правоотношение е определено изцяло от съдържанието на Предварителен договор за покупко- продажба на споменатия недвижим имот от
28.09.2010г., между ищеца и „Д.И.“ ЕООД, в чието сключване ответниците не са
участвали.
По надлежната пасивна материална легитимация на
ответниците;
Тъй като от
страна на ищеца, към юридическа отговорност са привлечени трима ответници - за
да възникне търсената солидарна отговорност между тримата ответници в
хипотезата на чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД – ще трябва преди всичко да се
установи, че прекият причинител на вредите е действал по общо възлагане на
тримата ответници.
Според
събраните доказателства, този факт се установи без съмнение, тъй като е отразен
в съдържанието на приетото като доказателство Разрешение за
строеж № 15/18.03.2010г., издадено от Главния архитект на О.Д., в което тримата
ответници са посочени изрично като възложители на строежа. Тъй като документът
не е оспорен, съдът приема, че тримата ответници са възложили извършването на
процесните СМР в рамките на проекта „Входна артерия на гр.
Девин- път ІІІ-197“.
По оценка на
правомерността на извършените СМР;
Събраните в хода на делото писмени доказателства – предимно актовете и
писмата на ДНСК, както и заключението на съдебно- техническата експертиза, което
съдът кредитира, са достатъчни за да мотивират категоричния извод на настоящия
съд, че част от осъществените СМР в рамките на проекта
„Входна артерия на гр. Девин- път ІІІ-197, с подобект в участъка от км. 89+970
до км. 90+800 – имат неправомерен характер.
Трето лице, действащо по възлагане на тримата ответници,
е осъществило изграждане на непредвидена в проекта бетонна стена, която
временно е ограничила транспортния достъп до собствения на ответника
недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор № 20465.505.1523, намиращ се в гр. Девин, с площ 4253 кв.м., стар номер
1523, квартал 92, парцел VII - съгласно Заповед за одобрение на КККР №
РД-18-90/18.12.2009 г. на Изпълнителния Директор на АГКК и Заповед за изменение
на КККР № КД-14-21-106/02.03.2012 г. на Началника на СГКК – Смолян и представляващ „Производствена сграда- цех Горица“.
Заключението на изслушаната съдебно- техническа
експертиза сочи, че в определен момент от време, именно тази бетонна стена е възприпятствала
транспортния достъп до имота, от към неговия вход и така е възпрепятствала
фактически ползването на имота според стопанското му по предназначение.
Следователно, изграждането на стената осъществява временно неправомерно поведение, което е било установено от ДНСК и
е било отстранено, но въпреки това е засегнало правото на собственост на ищеца
„Б.е.и.“ ЕООД. Не трябва да се пропуска обаче,вече споменатия факт, че релевираното
в предявената претенцията основание за обезщетение не почива на твърдение за
засягане на вещно право на собственост на ищеца, а почива на облигационно основание, договор- с чиито
правни последици ищецът свързва посочените в исковата молба вреди.
По отношение твърдението за реализиране на
вредоносен резултат;
Според твърдението на ищеца, настъпването на вредоносния разултат произтича
облигационното правоотношение, възникнало въз основа на Предварителен договор
за покупко- продажба на споменатия недвижим имот от 28.09.2010г., който бил
сключен между него и дружеството „Д.И.“
ЕООД.
Доколкото заключението на изслушаната съдебно- икономическа експертиза,
мотивира категоричен извод, че ищецът „Б.е.и.“ ЕООД в действителност е заплатил
сумата от 200 000 лева, като неустойка на своя съконтрахент - „Д.И.“ ЕООД
и при това е осчетоводил плащането – настоящият състав на съда приема, че плащане
е било извършено и именно това количествено намаление в патримониума на
ответното дружество, трябва да бъде правно квалифицирано като имуществена вреда
за дружеството. Доколкото се установи твърдението на ищеца, за фактически
извършено плащане, съдът не споделя релевираните от някои от ответниците
твърдения за привидност на платежната операция. Потенциалната свързаност между
лицата, които са собственици на капитала на дружествата и/ или определят
формирането на волята им като правни субекти, не опровергава извода, че
процесната неустойка е била платена.
По отношение на причинно-
следствената връзка, между настъпване на посочения от ищеца вредоносен разултат
и извършените СМР в рамките на проект „Входна артерия на гр. Девин - път
ІІІ-197, участък от км. 89+970 до км. 90+800;
Както вече бе посочено, в настоящото решение, според
твърденията на ищеца - вредите, за които
се претендира обезщетението не са били причинени пряко в резултат от
допуснатите нарушения на строителните книжа, а непряко - защото нарушението
фактически ограничило достъпа до имота и така попречило на надлежното
изпълнение на вече сключен предварителен договор за прехвърляне на
собствеността върху същия този имот - на
трето лице. При тези фактически твърдения обаче, трябва да се има предвид, че причинно-
следствената връзка между поведението на лицата, комуто е възложено
извършването на СМР от ответниците, от една страна и
настъпването на вредата от друга страна не е пряка (conditio
sine qua non), а поне двойно опосредена. В
конкретния случай, изплащането на неустойката от ищеца- към третото лице е определено от две независими логически
линии на причина и следствие:
Първата линия
на причинно- следствена връзка започва от обсъденото вече временно нарушение на одобрените строителните книжа, което обаче по-
късно фактически е било отстранено, според заключението на съдебно-
техническата експертиза.
Втората,
паралелна линия на причина и следствие
възниква от самото съгласие на ищеца - да сключи предварителен договор на 28.09.2010г., при наличие на
вече отдавна издадено Разрешение за строеж № 15 от 18.3.2010г. на Главния архитект на О.Д.,
което предвижда извършване на мащабни инфраструктурни СМР; от съгласието на ищеца да поеме договорно задължение с неустоечна клауза, за
задължение, което е опосредено като резултат и време от чужди действия т.е. от
срока на извършването на планираните в непосредствена близост до продавания
имот СМР и в последствие - да заплати доброволно
на трето лице уговорената неустойка, без да направи никакво възражение и на
практика доброволно (защото преценката за вероятна основателност на заявения от
третото лице срещу ищеца бъдещ иск е вероятна, а не основана на съдебно
установени факти).
Наличието или липсата на пряка
причинно- следствена връзка между настъпването на релевираните вреди и
неправомерното поведение на делинквента е необходим елемент от фактическия
състав на деликта. В конкретния случай, внимателния анализ на събраните
доказателства мотивира съда да приеме, че причинно- следствената връзка е
обусловена преимуществено от осъществените от ответника решение и действия, и
само косвено от обсъдените вече СМР.
В хипотези като
процесната, при която причинно- следствената връзка между поведението на
ответника, привлечен в качеството на делинквент и настъпването на
неблагоприятните правни последици е непряка, а при това – съществуването й е
определено изключително от поведението на увреденото лице – обезщетение не се
дължи и искът следва да бъде отхвърлен, дори само на това основание.
По отношение на разноските в процеса;
При изложения в
мотивите изход на спора, ищецът следва да заплати на тримата ответници направените от тях съдебни
разноски, вкл. за процесуално представителство.
Общият размер
на разноските, за които има доказателства да са направени от ответника О.Д. възлиза
на 8700 лева, от които 8500 лева адвокатско възнаграждение и 200 лева разноски за
съдебна експертиза. При това, съдът намира за основателно релевираното от
страна на ищеца възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК - за прекомерност на
разноските за процесуално представителство на този ответник, поради липсата на
фактическа и правна сложност на делото. Така съдът приема, че размерът на
заплатените разноски следва да бъде редуциран до на 5 600 лева, който е
значително по- близък до минималните размери, определени от чл.7, ал.2, т. 5 от
НМРАВ. В заключение, съдът намира, че ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника О.Д., на основание чл. 78, ал.3 от ГПК- сумата от 5 800 лева за
съдебни разноски, а на ответника „Н.е.к.“ ЕАД да заплати сумата от 350 лева за
процесуално представителство по чл. 78, ал.8 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Б.е.и.“ ЕООД с ЕИК*********и съдебен адресат – адв. П.М.,*** срещу Агенция „П.И.“
със седалище ***, със седалище *** и „Н.е.к.“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище ***
искови претенции с правно
основание чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД във вр.
с чл. 122 от ЗЗД вр. с чл. 53 от ЗЗД. и чл. 86 от ЗЗД – за солидарно осъждане на ответниците да заплатят
сумата от 200 000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
произтичащи от възникването на юридическо задължение за ищеца, да
заплати неустойка по т.12 от Предварителен договор за покупко- продажба на
недвижим имот от 28.09.2010г., поради извършените СМР за обект „Входна артерия
на град Девин“, в непосредствена близост до поземлен
имот с идентификатор № 20465.505.1523,
област Смолян, О.Д., гр. Девин, с площ 4253 кв.м., стар номер 1523, квартал 92,
парцел VII - съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-90/18.12.2009 г. на
Изпълнителния Директор на АГКК, представляващ
„Производствена сграда- цех Горица“, заедно със законната лихва считяно
от предявяането на иска, до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Б.е.и.“ ЕООД ***, на основание чл.
78, ал. 3 вр. ал.5 от ГПК- сумата от 5800
лева (пет хиляди и осемстотин лева) за съдебни разноски пред Софийски градски
съд.
ОСЪЖДА „Б.е.и.“ ЕООД да заплати на „Н.е.к.“
ЕАД - на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК- сумата от 350 лева (гриста и петдесет лева)
за съдебни разноски пред Софийски градски съд
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, която
може да бъде подадена пред Апелативен съд София, до изтичане на двуседмичен срок
от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: