Определение по дело №191/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 607
Дата: 14 февруари 2020 г.
Съдия: Таня Ташкова Русева-Маркова
Дело: 20202100500191
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 януари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 607

 

Бургаският окръжен съд                                                     гражданска колегия

в закрито заседание на четиринадесети февруари

през две хиляди и двадесета година                                                     в състав:                                                                                                                                                                                                     

                                                     Председател: Росица Темелкова

                                                            Членове: Таня Русева-Маркова

                                                                             Елеонора Кралева

при секретаря                                                                       и в присъствието на прокурора                                                     като разгледа докладваното от  съдия Русева-Маркова                               гражданско дело   191  по описа

за   2020   година.

                   С Решение № 3472 от 10.12.2019г., постановено по гр. дело № 6684/2019г. по описа на Районен съд – Бургас е осъдена Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на Министерство на вътрешните работи, с адрес: град София, ул. „Пиротска“ 171а да заплати на С.Н.К. от гр. Бургас сумата от 1 629, 32 лева главница, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 236, 81 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1, 143 на положения от него за периода от 01.07.2016г. до 31.07.2019г., 1656 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.08.2019г. до окончателното плащане, както и сумата от 195, 06 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.11.2016г. до 08.08.2019г.

                   Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Главна дирекция „Пожарна безопасност  защита на населението“ – МВР, представлявана от Директора – Николай Н., чрез юрисконсулт Татяна Стойкова, съдебен адрес:***, с която се претендира да бъде отменено постановеното решение и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да бъдат отхвърлени исковите претенции. В жалбата се посочва, че атакуваното решение е неправилно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито служебни правоотношения са уредени от Закона за МВР. В жалбата се посочва, че основната съществена грешка на съда се състои в допускането на субсидиарно прилагане на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 на МС от 17.01.2007г. В жалбата се прави изключително подробен анализ на законодателството, което се твърди, че следва да намери приложение в спорния по делото предмет. Счита, че не следва да се трансформира положения нощен труд в дневен чрез коефициента 1,143, тъй като за служителите чиито правоотношения се уреждат от ЗМВР, нормалната продължителност на нощния труд е 8 часа. Този труд се заплаща по 0,25 лв. на час съгласно Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. на Министъра на вътрешните работи. Позовава се на съдебна практика относно неприложимостта на НСОРЗ по отношение служителите на МВР. Представя писмена правна консултация на проф. Васил Мръчков. Твърди, че третият поставен към експертизата въпрос е неправилно формулиран, защото при евентуално преизчисляване на часовете положен нощен труд не се формира извънреден труд, защото същият не е положен извън рамките на редовното работно време. Сочи, че за държавните служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто е ищецът, когато положеният нощен труд е в рамките на 8 часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по смисъла на Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. на Министъра на вътрешните работи по 0, 25 лева на час. В жалбата са изложени и твърдения, че е налице специална нормативна уредба по отношение на отчитането и заплащането на нощния труд в МВР и не може да намерят приложение разпоредбите на общото гражданско законодателство и в частност – НСОРЗ. В жалбата се сочи и обстоятелството, че съдът не мотивира по никакъв начин извода си, че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен на ищеца се дължи заплащане като извънреден труд, тъй като нормативно основание за заплащане на нощния труд, като извънреден, освен в случаите, когато той е положен извън рамките на установеното работно време, няма нито в ЗМВР, нито в КТ. Излага съображения, че в платежните ведомости е начислен нощен труд от трите групи – положен  по график в рамките на месечната норма, положен по график над месечната норма и положен по заповед, но тези обстоятелства не са били отчетени от вещото лице по извършената съдебно – икономическа експертиза. Поддържа, че съдът е приел като доказателство СИЕ с манипулативен резултат, като не е отчел, че част от положения нощен труд вече е бил заплатен на ищеца като извънреден труд. В жалбата се претендира съдът да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове. Евентуално моли съда да вземе предвид разпоредбата на чл. 9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските в редакцията й за периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018г.

                   Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

                   Депозираната въззивна жалба е против съдебен акт, който подлежи на обжалване, постъпила е в преклузивния срок за атакуването му и от лице, което има правен интерес да го атакува, дължимата държавна такса е заплатена и лицето, подписало жалбата разполага с представителна власт да сезира въззивната инстанция.

                   Ответната страна по въззивната жалба – С.Н.К. чрез своя процесуален представител депозира по делото писмен отговор, в който посочва, че постановеното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно, а изводите на съда са съобразени със събраните по делото доказателства. Сочи, че според чл. 9г от НРВПО, отработените часове от работника  в края на периода, за които е установено сумирано изчисляване на работното време са повече от часовете, определени съгласно чл. 9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ без превръщане на нощните часове в дневни. В последствие думите „без превръщане на нощните часове в дневни“ се заличават, от което следва, че волята на законодателя е да признае за извънреден труд часовете получени след преобразуване на нощните часове в дневни. Посочва се в жалбата, че независимо, че горното изменение на НРВПО е направено по време на процесния период, то през целия период е действало правилото на чл. 18, ал. 3 от НСОРЗ. Цитира и нормата на чл. 9, ал. 5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, според която нощните часове труд също се превръщат в дневни. Претендира атакуваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

                   Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

                   Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

                   ДОКЛАДВА депозираната от Главна дирекция „Пожарна безопасност  защита на населението“ – МВР, представлявана от Директора – Николай Н. ***, с адрес за призоваване – гр. Бургас, ул. „Александър Велики“ № 37Б въззивна жалба с вх. № 57688/16.12.2019г. по описа на Районен съд – Бургас против Решение № 3472 от 10.12.2019г., постановено по гр. дело № 6684/2019г. по описа на Районен съд – Бургас.

                   Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

                   Препис от постановеното определение да се изпрати на страните за запознаване.   

 

 

                                             

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                         

                                                                                                        2.