РЕШЕНИЕ№ 261810

 

гр. Пловдив, 21.12.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV с-в, в публичното заседание на двадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА

 

при секретаря Василена Стефанова, като разгледа докладваното гр. дело № 7798 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 344, ал. 1 ГПК.

Предявен е иск за делба от „Тарамекс” ЕООД срещу Община П... и Т.П.Б. на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 56784.520.233, находящ се в гр. П..., ул. „Д...В..” № …...

В исковата молба се излагат съображения, че страните са съсобственици на процесния недвижим имот при квоти в съсобствеността както следва: за ищеца „Тарамекс” ЕООД – 2/4 ид. части; за ответника Община П... – ¼ ид. част и за Т.Б. – ¼ ид. част.

Излагат се доводи, че първоначално недвижимият имот е бил собственост на П..Б..., б… на ответницата Т.Б.. С договор за дарение от …, обективиран в нотариален акт № …, том .., дело № …. на н…, П..Б... прехвърлил на своята д… – Т.Б., ¼ ид. част от имота.

Навеждат се твърдения, че със Заповед № …. на О..н. с.. – П..., процесният имот е отчужден от собствените, като са им предоставени в обезщетения жилища. С Решение от … съдът се е произнесъл по молба за възстановяване собствеността на Т.Б. върху процесния имот и отменил Заповедта на О.. н..с.. в частта, с която са й отчуждени 3/8 ид. части от имота /1/4 ид. части, които същата е притежавала въз основа на договор за дарение и 1/8 ид. част, която е притежавала въз основа на наследствено правоприемство от П..Б.../.

Посочва, че Д...Р... /в.. на П..Б.../ депозирала исковата молба в съда, с която предявила установителен иск за собственост против Община П..., въз основа на която било образувано гр.д. № … по описа на Районен съд П.... По делото била привлечена като трето лице – помагач Т.Б.,*** предявила по отношение на нея обратен иск. С влязло в си решение било признато, че Община П... е собственик на 1/8 ид. част от процесния имот.

Притежаваните от Община П... 6/8 ид. част от правото на собственост върху процесния имот били актувани в Акт за община собственост № …… и впоследствие с Акт за частна общинска собственост № ……

На …. г. между ищеца и Община П... бил сключен договор за покупко-продажба на имот – частна община собственост, по силата на който ищецът закупил ½ ид. част от дворното място.

Доколкото страните не могли да уредят доброволно отношенията помежду си, се предявява исковата претенция за делба на процесния имот.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от Община П.... В същия се излагат съображения, че след проверка на документите, съхранявани в отдел „О..с..” при Община П..., е установено, че с акт за частна общинска собственост № ... на район „Ц..” са актувани ¾ ид. част от поземлен имот с идентификатор .., ½ ид. част от сграда с идентификатор 56784.520.233.2, самостоятелен обект с идентификатор 56784.520.233.1.1 и ½ ид. част от самостоятелен обект с идентификатор 56784.520.233.1.2. Със Заповед № … г. на К.. на Община П..., част от актуваните имоти, а именно: самостоятелен обект с идентификатор 56784.520.233.1.1 и ½ ид. част от поземлен имот с идентификатор 56784.520.233, са отписани от актовите книфи във връзка с Договор от ….. за покупко-продажба на имот – частна общинска собственост. Изложеното, според п.. на общината, обуславя съсобственост между страните.

Извън срока за отговор на исковата молба, но преди първото по делото открито съдебно заседание е постъпило становище от Т.П.Б., в което се посочва, че действително дворното място е съсобствено между страните при посочените с исковата молба квоти, но доколкото страните са собственици и на самостоятелни обекти в сградата, находяща се в имота, дворното място се явява обща част и не може да бъде поделено. Поради изложеното моли предявеният иск за делба да бъде отхвърлен.

Районен съд Пловдив, IV състав, е бил сезиран с иск за делба с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС.

От представения по делото нотариален акт № …, том.., дело № … г. на н…/л.4/, се установява, че на ..П..Б..., със съгласието на своята с.., дарява на д….Т.Б. ¼ ид. част от втория етаж на двуетажна масивна жилищна сграда, заедно с ¼ ид. част от дворно място, находящо се в парцел с планоснимачен номер .. в квартал …– стар, по плана на първа градска част на гр. П.... Видно от приложената по делото скица на поземления имот /л.29/, посоченият парцел съответства на процесния поземлен имот с идентификатор 56784.520.233.

С договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № .., том.., дело № … /л.45/, П..Б... прехвърля на д…. Т.Б. още ¼ ид. част от втория етаж на двуетажната жилищна сграда.

От приложеното по делото Удостоверение за наследници изх. № ….на Община П... /л.44/, се установява, че на .. П..Б... е починал, като е оставил за свои наследници – Т.П.Б. и Л.. П. Р.. Последната е починала на… и е оставила за свой наследник – д.. Д...Л...Р....

С Решение от …., постановено по АХ № … /л.47/, образувано по повод молба на Т.Б., е отменена Заповед .. в частта, с която е отчужден имотът на жалбоподателката, като е възстановена собствеността на Т.Б. върху ¾ ид. част от втория етаж на двуетажната жилищна сграда. С Решение от .. постановено по същото дело /л.48/, е отменена и заповедта, с която са отчуждени 3/8 ид. част от дворното място.

От приложеното по делото гр.д. № … на Районен съд П..., .. гр. с-в, се установява, че същото е образувано въз основа на искова молба, депозирана от Д… Л… Р… против Община П..., с която иска да признае за установено в отношенията между страните, че въз основа на договор за дарение е собственик на имот, послужил като обезщетение след отчуждаването на процесния имот. С Протоколно определение от … постановено по делото, като трето лице – помагач е конституирана Т.П.Б.. С Решение № …., постановено по делото, е признато за установено по отношение на Т.П.Б.,*** е собственик на 1/8 ид. част от процесния имот и на ¼ ид. част от втория етаж на двуетажната жилищна сграда, находяща се в него.

С Акт за частна общинска собственост № … на к… на Община П... /л.6/, са актувани като частна общинска собственост ¾ ид. част от процесния имот, целият самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.520.233.1.1 и ½ ид. част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.520.233.1.2.

Видно от Договор за покупко-продажба на имот – частна общинска собственост от …. /л.7/, Община П... е продала на ищеца „Тарамекс” ЕООД самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.520.233.1.1, ведно с ½ ид. част от процесния имот. Поради сключения договор между страните, със Заповед № .. на з.. к.. на Община П... /л.32/, посочените недвижими имоти са отписани от актовите книги за собственост на Община П..., район „Ц….”.

По делото е изготвена съдебнотехническа експертиза. Съобразно заключението на вещото лице, което съдът кредитира като компетентно изготвено, с необходимите знания и умения, съобразно сега действащия застроителен план УПИ IV-517 от кв. 430, идентичен с процесния имот, попада в зона с предвидено ниско етажно жилищно застрояване (до 10 м.) и не може да бъде делен.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Между страните не е спорно, а и от представените и обсъдени по-горе писмени доказателства, се установява, че съсобствеността между страните се е разпределяла по следния начин: за поземлен имот с идентификатор 56784.520.233: ½ ид. част за „Тарамекс” ЕООД, ¼ ид. част за Община П... и ¼ ид. част за Т.Б.; за самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.520.233.1.1 – целият собственост на „Тарамекс” ЕООД, и 56784.520.233.1.2: ½ ид. част за Община П... и ½ ид. част за Т.Б..

Основният според въпрос в настоящото производство е представялва ли процесният недвижим имот обект на правото на собственост, подлежащ на делба, респ. има ли характеристиката на обща част. Несъмнено, ако един поземлен имот е обща част по смисъла на чл. 38 ЗС, същият не следва да бъде допускан до делба, защото няма самостоятелно значение, а предназначението му е единствено да обслужва самостоятелните обекти, които се намират в него. В своята практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК, Върховният касационен съд е имал повод да посочи, че дворното място ще е обща част само ако е налице пълна идентичност между етажните собственици и собствениците на терена. Същият не би бил обща част, в хипотеза, при която някой от съсобствениците на терена не притежава отделен обект в съсобствения поземлен имот, доколкото в този случай същият не е изгубил самостоятелния си характер. В този смисъл са Решение № 481 от 25.05.2011 г. по гр. д. № 979/2009 г. на Върховен касационен съд; Решение № 380 от 15.10.2010 г. по гр.д. № 104/2010 г. на Върховен касационен съд; Решение № 181 от 07.07.2011 г. по гр. д. № 1159/2010 г. на Върховен касационен съд; Решение № 165 от 03.01.2017 г. по гр. д. № 98 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение; Решение № 152 от 16.06.2009 г. по гр. д. № 216/2008 г. на Върховен касационен съд; Решение № 124 от 20.10.2014 г. по гр. д. № 2054/2014 г. на Върховен касационен съд; Решение № 87 от 07.07.2011 г. по гр. д. № 825/2010 г. на Върховен касационен съд; Решение № 71 от 25.05.2017 г. по гр. д. № 3936 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение; Решение № 59 от 12.03.2012 г. по гр. д. № 911/2011 г. на Върховен касационен съд; Решение № 59 от 12.03.2012 г. по гр. д. № 911/2011 г. на Върховен касационен съд. Цялата посочена практика формира крайния извод, че в хипотеза при идентинчност на носителите на право на собственост на терена с тези на самостоятелените обекти, находящи се в него, дворното място се явява обща част по смисъла на чл. 38 ЗС.

В настоящия случай, несъмнено се установи, че е налице идентичност между собственицците на терена и самостоятелни обекти в сграда. Поради изложеното настоящият съдебен състав намира, че имотът е изгубил самостоятелното си предназначение и служи като обща част за обслужване на самостоятелните обекти в двуетажната жилищна сграда. Поради тази причина и делбата на същия се явява недопустима, в която насока са и разясненията, дадени в ППВС 2/1982 г..

Единствената хипотеза, при която би била допуснима делба на поземлен имот при идентичност на собствеността между терена и сградите, е в случай, че част от имота, без сградата, построена в него, би могла да бъде отделена в самостоятелен имот /в този смисъл Решение №11/10.03.2020 по дело №1753/2019 на ВКС, ГК, I г.о./. В настоящия случай по делото бе назначена съдебнотехническа експертиза, като заключението на вещото лице, неоспорено от страните, е категорично, че имотът не може да бъде поделен, за да се обособи част от него със самостоятелно значение.

Така установените правнорелевантни факти налагат извод за основателност на възражението на ответника Т.Б., че делба на процесния имот се явява недопустима. Делба би била допустима единствено на самостоятелните обекти в сградата, ведно с припадащата се част от поземления имот, но не и на него самостоятелно. Изложеното обуславя неоснователност на предявения иск от „Тарамекс” ЕООД за делба на процесния имот, като същият следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

Съобразно разпоредбата на чл. 355 ГПК, страните заплащат разноски в производството по делба съобразно стойността на дяловете им. Посочената разпоредбата обаче се отнася единствено до хипотеза, при която е допусната делба на имущество. При отхвърляне на иска за делба, разноските се разпределят съобразно общото правило на чл. 78 ГПК.

При този изход на спора, на основание чл. 78 ал.3 ГПК право на разноски в настоящото производство имат ответниците. Такива са поискани единствено от ответника Т.Б.. Доказателства за извършени разноски са представени за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева и заплатен депозит за допуснатата СТЕ в размер на 500 лева. Поради изложеното ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниката сумата в общ размер на 1000 лева, представляващи разноски в настоящото производство.

Доколкото при започване на производството не е внесена държавна такса от ищцовото дружество, на основание чл. 77 ГПК следва същото да бъде осъдено да заплати по сметката на Районен съд П... сумата в размер на 50 лева, представляваща държавна такса, определена по ред на чл. 9 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по реда на ГПК. Съдът намира, че държавната такса следва да бъде определена именно в посочения размер, доколкото е проведено изцяло производство в първа фаза на делба, като са проведени единадесет открити съдебни заседания.

Така мотивиран, Районен съд Пловдив,

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Терамекс” ЕООД, ЕИК: …., срещу Община П..., Булстат: …., и Т.П.Б., ЕГН: **********, иск за делба на Поземлен имот с идентификатор: 56784.520.333, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П..., Община П..., област П..., одобрени със Заповед № … на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. П..., П.К. .. ул. „Д...В..” № …, с площ от 250 лв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м), стар идентификатор – няма, номер по предходен план: имот 517, квартал 430, парцел IV-517, при съседни поземлени имоти с идентификатори: 56784.520.1620, 56784.520.234, 56784.520.1621 и 56784.520.1393.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.3 ГПК „Терамекс” ЕООД, ЕИК: …., ДА ЗАПЛАТИ на Т.П.Б., ЕГН: **********, сумата в размер на 1000 /хиляда/ лева, представляващи разноски в настоящото производство.

ОСЪЖДА „Терамекс” ЕООД, ЕИК: …, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Пловдив, в полза на бюджета на ВСС, сумата в размер на 50 /петдесет/ лева, представляваща дължима държавна такса в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от получаване на преписи от него от страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

 

                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Катя Боева.

 

 

Вярно с оригинала.

М.Х.