О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ………

 

гр. Варна, ……… 2018 год.

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Търговско отделение, в закрито заседание на осми февруари, , през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

  ЧЛЕНОВЕ:  ДАРИНА МАРКОВА

                                                                                         ЖЕНЯ Д.

          като разгледа докладваното от съдия Д. ч.т.д. № 284 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Постъпила е частна жалба от А.Д.Д., Д.П.Д., Р.Т.Б. срещу определение № 515/20.02.2017 година по т.д.№ 1708/2016 година по описа на Варненски окръжен съд, с което е прекратено производството по т.д. 1708/2016 година по описа на ВОС.

Твърдят в частната жалба, че определението на съда е неправилно, тъй като заповедта за изпълнение е редовно връчена едва с поканите за доброволно изпълнение, издадени по изп.дело 201631104013667 по описа на ЧСИ  Любомир Станев.  Оспорени са твърденията, че е налице редовно връчване по изп.д.20118070400631 по описа на ЧСИ Н.Денчева. Връчването е нередовно, тъй като е връчена само покана за доброволно изпълнение, но не и заповедта за изпълнение. Поканата за доброволно изпълнение е изпратена по пощата на адрес: гр.Варна, ул.“Украйна“, 4, вх.В, ет.5, ап.58, но се е върнала с отметка, че лицето се е преместило на друг адрес. Липсват доказателства, че адресът е посещаван най-малко три пъти през различно време, в рамките на един месец, за да се пристъпи към залепване на съобщението. Уведомление е залепено на адреса гр.Варна, ул.“Кирил Пейчинович“, 5, ет.4, ап.10 на 23.11.2011 година, като в разписката е записано, че лицето не живее повече от една година, като липсват данни за начина, по който длъжностното лице е установило това обстоятелство. В оформената разписка не са удостоверени обстоятелствата, налагащи залепването на уведомлението. Напротив, липсват данни за обстоятелствата около залепването. Не е ясно защо не е спазена поредността по чл.47, ал.1 ГПК и уведомлението не е залепено на вратата на апартамента или на пощенската кутия , като липсват данни за това до тях да не е осигурен достъп. Обстоятелствата, свързани със залепяне на уведомление следва да бъдат посочени в същото, като се извършва изрично отбелязване за причините,поради които уведомлението не е пуснато в пощенската кутия. на 02.12.2011 година съдебен изпълнител праща поканата по пощата, като приема, че е редовно връчена на 09.12.2011 година, без да изчака връщането на обратната разписка. Подписът, положен под графа получател не е на сина Йордан Д.. Отделно, призовките са връчени на същия в лично качество, а не със задължението да ги предаде.     

Ответникът по жалбата „Уникредит Булбанк“ АД е подал писмен отговор, в който излага, че са проведени редица действия по принудителното изпълнение, за които действия жалбоподателите са уведомявани, поради коет са узнали за издадената заповед.

Съдът намира жалбите за процесуално допустими, а по предмета на спора съобрази следното:

Подадено е заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на 16.09.2011 година от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, като по заявлението е образувано ч.гр.д.1124/2011 година по описа на Девненски районен съд. Издадена е заповед 826/19.09.2011 година, с която на длъжниците А.Д.Д., Д.П.Д., Р.Т.Б. е разпоредено солидарно да заплатят на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД сумата от 35316.13 евро, от която 30220.57 евро-непогасена главница по договор за кредит , ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението 16.09.2011 година до окончателното изплащане на сумата, сумата от 5095.56 евро, представляваща договорна лихва за периода от 20.10.06.2012 година до 16.10.2012 година и сума в размер на 1381.45 лева внесена държавна такса и 570.36 лева адвокатско възнаграждение.

Възражения срещу заповедта са постъпили на 31.10.2016 година, а видно от приложения плик са изпратени по пощата на 28.10.2016 година.

Представени са покани за доброволно изпълнение с дата на връчване 25.10.2016 година. С разпореждане от 04.11.2016 година на банката е указано, че следва в едномесечен срок да предяви иск, като съобщението е получено на 25.11.2016 година и с искова молба, депозирана на 15.12.2016 година е предявен иск, като по него е образувано т.д.1708/2016 година на ВОС.

С исковата молба ищецът е посочил, че заповедта за изпълнение е влязла в сила.

С определение 515/20.02.2017 година, постановено по т.д.1708/2016 година по описа на Варненски окръжен съд е прекратено производството по делото и оставено без уважение искането на страните за присъждане на разноски.

При извършената служебна справка с изп.д.20118070400631 по описа на ЧСИ Н.Денчева, съдът констатира следното:

Изпълнителното дело е образувано на 02.11.2012 година по издадения изпълнителен лист и заповед 826/19.09.2011 година, с която на длъжниците А.Д.Д., Д.П.Д., Р.Т.Б. е разпоредено солидарно да заплатят на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД сумата от 35316.13 евро, от която 30220.57 евро-непогасена главница по договор за кредит , ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението 16.09.2011 година до окончателното изплащане на сумата, сумата от 5095.56 евро, представляваща договорна лихва за периода от 20.10.06.2012 година до 16.10.2012 година и сума в размер на 1381.45 лева внесена държавна такса и 570.36 лева адвокатско възнаграждение.

Съдебният изпълнител е връчил покани за доброволно изпълнение на А.Д. Дончева на 23.11.2011 година, чрез Йордан Д.-син, на Д.П. Дончев – син на 14.11.2011 година, които са оформени като редовно връчени със задължение да се предадат. Съобщение до Р.Т.Б. е връчено на 23.11.2011 година, чрез залепване на уведомление. По делото са провеждани редица изпълнителни действия по продажба на имота на публична продан, по които длъжниците А. Дончева и Д. Дончев са получавали съобщения, като на 09.09.2016 година /л.288/ същите са депозирали молба пред ЧСИ Н.Денчева,   с която са представили договори за правна помощ с адв.П.Т., с която са уведомили, че всички книжа по делото да бъдат връчвани на адв.П. Т..

С молба от 12.09.2016 година адв.П.Т. прави искане за прекратяване на делото, като цитира в молбата, че изпълнителното дело е образувано на 02.11.2011 година по молба на „Уникредит Булбанк“ АД т.е. най-късно към 12.09.2016 година следва да се приеме, че длъжниците са узнали за издаденият изпълнителен лист и заповедта за изпълнение, както и за приетите за редовно връчени съобщения по изпълнителното дело. Съгласно разпоредбата на чл.423 ГПК, същите са разполагали с едномесечен срок от датата на узнаването да подадат възражение по чл.423 ГПК, с което да оспорят редовността на връчванията и да се възползуват от възможността възраженията им да бъдат приети за разглеждане от въззивния съд. Срокът изтича на 12.10.2016 година, а подадените възражения от тях срещу заповедта за изпълнение са с дата 25.10.2016 година т.е. след изтичане на преклузивния срок.

Последващото връчване на нови покани за доброволно изпълнение по новообразуваното изпълнително дело не може да създаде за страната възможност за начало на нов срок, тъй като законът в чл.423 ГПК борави с понятието узнаване на заповедта,което за страните е настъпило най-късно на 12.09.2016 година.

Гореизложеното обуславя следните изводи: Исковата молба, по която е образувано т.д.1708/2016 година по описа на Варненски окръжен съд е депозирана в едномесечния преклузивен срок по указания на заповедния съд, който при преценката си е взел предвид подадени възражения от длъжниците. Възраженията, които са послужили за тези указания са подадени от длъжниците извън преклузивния срок, поради което към датата на подаването им заповедта за незабавно изпълнение е влязла в сила. Към момента на депозиране на исковата молба по т.д.1708/2016 година исковете са недопустими поради липса на правен интерес. Дадените от заповедния съд указания, че заявителят следва да предяви иск по чл.422 ГПК са неправилни, тъй като извършената от него преценка относно валидността на извършените действия по подаването на възражение са неправилни.

Преценката на заповедния съд относно това налице ли са подадени възражения в срока по чл.414 ГПК не обвързва исковия съд, като същия, на основание т.10а  ТР 4/18.06.2014 година по т.д.4/2013 година на ОСГТК на ВКС следи за предпоставките за допустимост на иска. Допустимостта на иска се определя от това налице ли са възражения, като при липса на възражения заповедта се е стабилизирала, влязла е в сила и липсва правен интерес от воденето на иска по чл.422 ГПК, като производството по същия следва да бъде прекратено.

Воден от горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение No-515/20.02.2017 година, постановено по т.д.1708 по описа за 2016 година на Варненски окръжен съд, с което е прекратено производството по т.д. 1708/2016 година по описа на ВОС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в 1-седмичен срок от получаване на съобщението до страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ: