Р Е Ш Е Н И Е
№
град Добрич, 29.10.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Добрички районен съд, гражданско
отделение, четвърти състав, на двадесет и първи октомври две хиляди и
деветнадесета година, в публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател: Татяна Лефтерова-Савова
Секретар: Диана Й.
разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело № 760 по описа за 2019 г. и за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано
въз основа на искова молба на „Aгенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез пълномощник - юрисконсулт, с която против Н.И.Х., ЕГН **********,
с адрес: ***, са предявени искове по реда на чл.422 ГПК вр. чл.415 ГПК, за
установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед №
2262/05.10.2018 г. по ч.гр.д. №3996/2018 г. по описа на ДРС, а именно: 1159,83 лева – представляваща главница
- дължима сума за периода от 20.12.2016 г. до 13.06.2017 г. по договор за
паричен заем №99216, сключен между длъжника и „Сити Кеш” ООД на 06.12.2016 г.,
по отношение, на която е обявена предсрочна изискуемост, считано от 10.01.2017
г., като вземането е прехвърлено от страна на кредитора в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, на
основание чл.99 ЗЗД, по силата на Приложение №01/31.10.2017 г. към Договор за
покупко-продажба на вземания /цесия/ от 31.10.2017 г., ведно със законната
лихва, считано от 01.10.2018 г., до окончателното плащане; 124,20 лева – договорна възнаградителна лихва, начислена за периода
от 20.12.2016 г. до 13.06.2017 г., по отношение, на която е обявена предсрочна
изискуемост, считано от 10.01.2017 г.; 769,86
лева - неустойка за неизпълнение на договорно задължение, начислена за
периода от 20.12.2016 г. до 13.06.2017 г по отношение, на която е обявена
предсрочна изискуемост, считано от 10.01.2017 г.; 410,78 лева – неустойка за предсрочна изискуемост, начислена
еднократно на 10.01.2017 г.; 228,81 лева
- обезщетение за забава, начислено за периода от 11.01.2017 г. до 01.10.2018 г.
Претендират се сторените разноски в заповедното и в исковото производство.
Обстоятелства, на които се основават
претендираните от ищеца права:
Твърди се наличие на възникнало
облигационно правоотношение между длъжника и „Сити Кеш” ООД въз основа на
сключен между тях договор за паричен заем № 99216 от 06.12.2016 г. Заемодателят
е изпълнил поетото договорно задължение, като е предоставил в заем на заемателя
сума в размер на 1200 лева срещу насрещното задължение на заемателя да върне
заетата сума, при уговорените срок и условия. Договорената възнаградителна лихва
е в размер на 133,42 лева. Общата дължима сума по договора е в размер на
1333,42 лева, платима на 27 равни седмични погасителни вноски, всяка в размер
на 49,39 лева, при първа погасителна вноска с падеж 13.12.2016 г. и последна
погасителна вноска – 13.06.2017 г. Твърди се, че ответникът не е изпълнявал в
срок, поради което и на основание чл.7, ал.4 от договора, кредитът е обявен за предсрочно
изискуем, считано от 10.01.2017 г. и е начислена неустойка за предсрочна
изискуемост в размер на 410,78 лева, представляваща 20 % от сбора на дължимите
главница, договорна лихва, неустойка за неизпълнение.
Твърди се, че страните по договора са
постигнали съгласие, заемателят да обезпечи изпълнението на договорните си
задължения, като предостави на кредитора поне две от посочените в договора за
заем обезпечения, а именно: издаване на запис на заповед от заемателя в полза
на заемодателя; поръчителство на едно или две физически лица, които да
отговарят кумулативно на следните условия: да имат осигурителен доход общо в
размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната
/а в случай, че са двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки
от тях да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната/,
не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя, не са
заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя,
нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от
„Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно
справочните данни на ЦКР към БНБ, да представят служебна бележка от
работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях
доход; залог върху движима вещ, чиято пазарна стойност /оценена от лицензирани
оценители/ надвишава два пъти общата сума за плащане по договора за заем,
включващо договорената главница и лихва; първа по ред ипотека; предоставяне на
безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за
период включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след
падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща
задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем,
включваща договорната главница и лихва.
Ищецът сочи, че с подписването на
договора за заем, ответникът е декларирал, че се счита за уведомен, че в
случай, че в тридневен срок от подписването на договора не предостави на
заемателя договореното обезпечение или предоставеното обезпечение не отговаря
на условията, посочени в договора, същият ще дължи на неустойка за неизпълнение
на договорно задължение. Поради неизпълнение на поетото задължение за
предоставяне на поне две от посочените обезпечения, в тежест на заемателя е
начислена неустойка за неизпълнение в размер на 799,47 лева, която е разсрочена
на 27 равни вноски, всяка в размер на 29,61 лева, платими на съответните
падежни дати на погасителните вноски по договора за заем.
Съгласно Общите условия, действащи по
време на сключване на процесния договор, в случай че заемателят забави
плащането на дължима погасителна вноска, същият дължи на заемодателя
обезщетение в размер на законната лихва за забава за всеки ден просрочие,
считано от датата на настъпване на забавата до окончателното изплащане на
дължимите по договора суми. С оглед горното, на ответника е начислено
обезщетение за забава в размер на 228,81 лв., за периода от 11.01.2017 г. до
датата на подаване на заявлението в съда – 03.10.2019 г.
С
подписване на Приложение №1 от 31.10.2017г. към договор за покупко-продажба на
вземания от 31.10.2017 г., вземането на кредитора по договор за паричен заем №
99216 от 06.12.2016 г. е прехвърлено на ищеца по делото, който е изпратил до
длъжника уведомление за извършената цесия. Пратката е останала непотърсена от
ответника. На 04.02.2019 г. е изпратено второ уведомление до ответника, което
отново не е получено от него, при отбелязване, че същият се намира в чужбина.
Ищецът
твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора, като не е
заплатил дължимите вноски. Налице е частично плащане в размер на 79,00 лева, с
което са погасени, както следва: 40,17 лева – главница, 9,22 лева – неустойка и
29,61 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение.
Въз основа на заявление на ищеца е
образувано ч.гр.д. №3996/2018 г. по описа на ДРС, по което съдът е издал
заповед за парично изпълнение по чл.410 ГПК. Заповедта е връчена на ответника
по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на заявителя е указано, че може да
предяви иск за установяване на вземането си в срока по чл.415, ал.1 ГПК.
Разпореждането е съобщено на заявителя на 01.02.2019 г., който с искова молба
от 27.02.2019 г. предявява претенцията си за установяване дължимостта на сумите
по издадената заповед.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът, чрез
назначения му особен представител, представя писмен отговор на исковата молба,
като оспорва основателността на предявените искове. Твърди, че вземането на
ищеца не е изискуемо към датата на подаване на заявлението, въз основа, на
което е образувано заповедно производство и е издадена заповедта по чл.410 ГПК,
тъй като, в предходен момент, ищецът не е уведомил ответника за правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем. Сочи, че цесията не е съобщена на
ответника, доколкото не може да приеме за надлежно уведомяване, съобщаването на
това обстоятелство на особения представител. Настоява за отхвърляне на
предявените искове.
Добричкият районен съд, като прецени
доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявените искове намират
правно основание в разпоредбите на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79,
ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД вр. чл.84, ал.1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и
чл.99 ЗЗД.
Съгласно разпределението на
доказателствената тежест в процеса, предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, по
предявен положителен установителен иск, в тежест на ищеца е да докаже
основанието, размера и изискуемостта на претендираното вземане, в т.ч., че е
налице валидно възникнало правоотношение между страните, елемент от съдържание,
на което е задължението на ответника да престира определена/определяема парична
сума на сочените от ищеца основания, при неизпълнението на това задължение от
страна на ответника.
Въз основа на заявление на ищеца за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е образувано ч.гр.д.№ 3996/2018
г. по описа на ДРС, като по същото е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 2262 от 05.10.2018 г. Със същата е разпоредено
длъжникът да заплати на кредитора следните суми: 1159,83 лева – представляваща
главница - дължима сума за периода от 20.12.2016 г. до 13.06.2017 г. по договор
за паричен заем №99216, сключен между длъжника и „Сити Кеш” ООД на 06.12.2016
г., по отношение, на която е обявена предсрочна изискуемост, считано от
10.01.2017 г., като вземането е прехвърлено от страна на кредитора в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, на
основание чл.99 ЗЗД, по силата на Приложение №01/31.10.2017 г. към Договор за
покупко-продажба на вземания /цесия/ от 31.10.2017 г., ведно със законната
лихва, считано от 01.10.2018 г. до окончателното плащане; 124,20 лева –
договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 20.12.2016 г. до
13.06.2017 г., по отношение, на която е обявена предсрочна изискуемост, считано
от 10.01.2017 г.; 769,86 лева - неустойка за неизпълнение на договорно
задължение, начислена за периода от 20.12.2016 г. до 13.06.2017 г по отношение,
на която е обявена предсрочна изискуемост, считано от 10.01.2017 г.; 410,78
лева – неустойка за предсрочна изискуемост, начислена еднократно на 10.01.2017
г.; 228,81 лева - обезщетение за забава, начислено за периода от 11.01.2017 г.
до 01.10.2018 г., както и сторените разноски по делото.
Съобщението за издаването на заповедта е
връчено на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което заповедният съд е
указал на заявителя да предяви, в едномесечен срок, иск за установяване на
вземанията си. Разпореждането на съда е връчено на заявителя на 01.02.2019 г.,
а исковата молба е подадена на 27.02.2019 г., поради което предявените искове
са допустими. Разгледани по същество те са неоснователни, като аргументите за
това, са следните:
От представен по делото препис от
договор за предоставяне на паричен заем №99216/06.12.2016 г., се установява, че
между „Сити Кеш“ ООД и ответника е възникнало облигационно правоотношение, като
заемодателят е предал на заемателя сума в размер на 1200 лева, срещу
задължението на последния да върне заетата сума, ведно с договорна
възнаградителна лихва в размер на 133,42 лева, на 27 равни седмични вноски,
всяка в размер на 49,39 лева. В погасителен план към договора са вписани
падежите на всички погасителни вноски. Фиксираният годишен лихвен процент по
заема е в размер на 40,08 %, а годишният процент на разходите на заема е 49,298%.
Съгласно чл.4, ал.1 от процесния договор,
с подписването на същия, заемателят удостоверява, че е получил от заемателя
заетата сума.
На основание чл.7, ал.1 от договора, при
забава в плащането задължения по договора, заемателят заплаща законна лихва
върху дължимата сума, за всеки ден забава.
С подписване на Приложение №1 от
31.10.2017г. към договор за покупко-продажба на вземания от 31.10.2017 г.,
сключен между „Сити Кеш” ООД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
заемодателят прехвърля на ищеца вземането, което има срещу ответника по договор
за заем от 06.12.2016 г. Ищецът е упълномощен от цедента да уведоми длъжниците
по всички договори, по които вземанията са прехвърлени по силата на сключения
договор за цесия – обстоятелство, което се установява от представен по делото
препис от пълномощно.
По делото са приложени 2 бр. уведомление
за цесия /от дати 10.11.2017 г. и 04.02.2019 г./, изпратени от ищеца, действащ
като пълномощник на цедента до ответника. Същите не са връчени на ответника. Видно
от представените по делото писмени доказателства – известие за доставяне и
обратна разписка на „Български пощи” ЕАД и обратна разписка към товарителница,
издадена от „Лео Експрес” ЕООД, изпратените до ответника уведомления не са
получени от последния, тъй като първата пратка е останала непотърсена, а по
отношение на втората е налице отбелязване, че получателят се намира в чужбина.
Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД, прехвърлянето на вземане има действие спрямо третите лица и спрямо
длъжника от деня, когато то е съобщено на последния от предишния кредитор. Действително,
законът не указва в каква форма следва да бъде извършено съобщаването, но то
следва да достигне до знанието на длъжника, т.е. както законът изисква –
необходимо е да бъде установено реалното съобщаване на извършеното прехвърляне.
Договорът за цесия, както и уведомленията до ответника за извършената цесия по
чл.99, ал.3 ЗЗД, са приложени към исковата молба и същите са връчени на
назначения особен представител на длъжника, но независимо от това, съдът
намира, че ответникът не е надлежно уведомен за извършената цесия.
Фактическото връчване на уведомленията
на особения представител на ответника, назначен от съда по чл.47, ал.6 ГПК, не
може да се приравни на действително уведомяване на длъжника, тъй като
предаването на съдебните книжа на особения представител, не води до възникване
на търсения с разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД материалноправен ефект.
Последната е императивна и за да може цесията да произведе действие, изисква
фактът на прехвърляне на вземане, да бъде съобщен на длъжника от предишния
кредитор, като това действие се поражда считано от деня на съобщаване.
Прилагането на процесуалната фикция по
чл.47, ал.5 ГПК има за цел законосъобразно провеждане на съдебното
производство, но тя не може да обуслови извод, че връчването на уведомленията
за извършената цесия /като приложения към исковата молба/ на особения
представител, като материалноправно изявление със сигурност е достигнало или ще
достигне до знанието на ответника. Обстоятелството, че в съдебното производство
ответникът се представлява от т.нар. „особен” представител, а не от упълномощен
от него, сочи, че в този случай, между пълномощник и упълномощител не е налице
пряката и непосредствена връзка, каквато би възникнала при упълномощаване.
Обемът на представителната власт на особения представител е ограничена,
доколкото същата произтича от акт на съда за назначаване, а не от изрично
овластяване от ответника. Отделно, нормата на чл.29, ал.5 ГПК изрично сочи, че
представителната власт на назначения представител е ограничена, като
преодоляване на това ограничение може да бъде осъществено единствено с
одобрение на съда, пред който се води делото. Фактическото предаване на
съдебните книжа на особения представител, в т.ч. уведомленията за извършената
цесия по никакъв начин не би могло да се приравни на действително уведомяване
на длъжника. До изпълнение на предвиденото с разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД,
кредитор за ответника е и продължава да бъде първоначалният му кредитор - „Сити
Кеш” ООД – титуляр на процесните вземания.
При горните доводи, съдът намира, че
ответникът не е бил надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на процесните
вземания, цесията не е породила действие за него, поради което ищецът не може
да ангажира отговорността му. Ищцовата претенция се явява неснователна, като
предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло.
При този изход от спора и на осн. чл.
78, ал.3 ГПК, право на разноски има само ответникът, но доколкото същият не е
сторил такива, разноски не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното, съдът,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Aгенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
чрез пълномощник - юрисконсулт, против Н.И.Х.,
ЕГН **********, с адрес: ***, искове по реда на чл.422 ГПК вр. чл.415 ГПК, за
установяване на вземанията, за които е издадена заповед № 2262/05.10.2018 г. по
ч.гр.д. №3996/2018 г. по описа на ДРС, а именно: 1159,83 лева – представляваща
главница - дължима сума за периода от 20.12.2016 г. до 13.06.2017 г. по договор
за паричен заем №99216, сключен между длъжника и „Сити Кеш” ООД на 06.12.2016
г., по отношение, на която е обявена предсрочна изискуемост, считано от 10.01.2017
г., като вземането е прехвърлено от страна на кредитора в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, на
основание чл.99 ЗЗД, по силата на Приложение №01/31.10.2017 г. към Договор за
покупко-продажба на вземания /цесия/ от 31.10.2017 г., ведно със законната
лихва, считано от 01.10.2018 г., до окончателното плащане; 124,20 лева –
договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 20.12.2016 г. до
13.06.2017 г., по отношение, на която е обявена предсрочна изискуемост, считано
от 10.01.2017 г.; 769,86 лева - неустойка за неизпълнение на договорно
задължение, начислена за периода от 20.12.2016 г. до 13.06.2017 г по отношение,
на която е обявена предсрочна изискуемост, считано от 10.01.2017 г.; 410,78
лева – неустойка за предсрочна изискуемост, начислена еднократно на 10.01.2017
г. и 228,81 лева - обезщетение за забава, начислено за периода от 11.01.2017 г.
до 01.10.2018 г.
Решението може да бъде обжалвано пред
Окръжен съд Добрич, в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: