РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. Белоградчик, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20211310200115 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. СТ. Н. от гр. Б, обл.В, с ЕГН **********,
срещу НП № 11-01-165/13.08.2021 г. на Директора на АДФИ - София, с което
му е наложена глоба в размер на 500,00 лв., на основание чл.32 ал.1 т.1 вр.
чл.35 ал.1 от ЗДФИ във вр. чл.128 ал.1 вр. чл.94 ал.3 т.1 ЗПФ, за извършено
нарушение на чл.128 ал.1 от ЗПФ във вр. чл.94 ал.3 т.1 вр. чл.7 ал.5 ЗПФ във
вр.§ 2 от ДР на ЗПФ.
В жалбата се излагат оплаквания за не законосъобразност и неправилност
на НП, като се моли отмяната на същото. Твърди се, че са допуснати
нарушения при изчисляването на отчетените разходи на общината за няколко
години назад от 2019 г., че жалбоподателят не е представлявал същата през
част от 2019 г., че общината е в тежко финансово състояние, заварено такова,
и не е възможно да бъдат изпълнени изискваната на чл.94 ал.3 т.1 от ЗПФ. В
с.з. жалбоподателят не се явява лично, но се представлява от упълномощен
представител, който заявява , че поддържа жалбата, а в писмено становище
1
излага същите доводи, като в жалбата.
Въззиваемата страна също не изпраща свой представител по делото, но в
писмено становище по казуса от юрисконсулт, представляващ АНО, се
твърди, че издаденото НП и предшествалия го АУАН са правилни,
законосъобразни, извършването на нарушението – безспорно доказано,
поради което НП следва да се потвърди. Претендират се и разноски по делото
– юристконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна
следното:
Със Заповед № ФК-10-180/03.02.2021 г. на Директора на АДФИ, на
държавен финансов инспектор Р. Г. И. от ИРМ Ловеч, било възложено
извършването на финансова инспекция в Община Б., относно
законосъобразността на отчетените към 31.12.2019 г. нови задължения за
разходи, с оглед изискванията на чл.94 ал.3 т.1 от ЗПФ, както и на отчетените
просрочени задължения на общината към 30.06.2019 г. , с оглед изискванията
на чл.128 ал.4 от ЗПФ. Със заповедта си, директорът на АДФИ-София е
определил и срок за извършване на инспекцията – 15 работни дни или в
периода 04-24.02.2021 г. С последваща Заповед, освен г-жа И., в екипа,
осъществяващ тази финансова проверка е включено и друго лице – В. В. от
ИРМ Видин.
В хода на проверката, В. В. констатирала, че с т.11 от Решение на
Общински съвет – Б. № 599 по Протокол № 48/30.01.2019 г. е определено, че
максималния размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат
натрупани през 2019 г. е 915 642,23 лв. , като съветниците са приели, че това
е именно сумата, която като размер е максимално допустимия - 15 % , от
средногодишния размер на отчетените разходи за последните четири години /
2015-2018 г./.
Съобразно представената в хода на проверката на св. В., “Справка
относно отчетени към 31.12.2019 г. нови задължения за разходи“, по повод
изискването на чл.94 ал.3 т.1 от ЗПФ”/ изх.№ 571-4/10.02.2021 г. на
общината/, свидетелката получила информация, за отчетените разходи на
общината за последните четири години /2015 г. – 2018 г./ Съответно за 2015 г.
– 6 204 948,00 лв., за 2016 г. – 5 069 220,00 лв., за 2017 г. – 6 048 762,00 лв. и
2
за 2018 г. – 6 830 910,00 лв. В справката било посочено, че средногодишният
размер на разходите от последните четири години, е 6 038 460,00 лв., общият
размер на “отчетените, налични нови задължения за разходи през 2019 г.” е
4 429 940,56 лв., а максималният допустим размер на новите , натрупани
задължения за разходи – до 15 % от така изчисления средногодишен размер
бил 915 642,23 лв. Според тази справка, съотношението между отчетените
задължения за разходи към 31.12.2019 г. към средногодишния размер на
разходите за последните 4 години, било 73,36 %.
/ На В. била представена и подобна Справка за 2018 г., с изх.№ 571-
5/10.02.21г., касаеща периода 2014 г. – 2017 г., но тъй като не касае
настоящия казус, съдът няма да я обсъжда подробно/.
Същевременно, чл.94 ал.3 в т.1 изисквал: С решението по ал. 2 Общинският
съвет одобрява и: т.1. (изм. – ДВ, бр. 43 от 2016 г.) максималния размер на
новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през
годината по бюджета на общината, като наличните към края на годината
задължения за разходи не могат да надвишават 15 на сто от
средногодишния размер на отчетените разходи за последните четири
години; ограничението не се прилага за задължения за разходи, финансирани
за сметка на помощи и дарения.
В хода на извършваната инспекция, Б. Н. – кмет на Община Б., вкл . и в
периода от 2014 г. до 2019 г. предоставил писмени обяснения за
констатираното недобро финансово състояние на Общината – в смисъл, че то
се дължи на заварено лошо финансово състояние на общината от предишно
ръководство, което е предизвикало образуването на изпълнителни дела,
наложени запори върху сметки на общината, приходи , с които се погасяват
лихви, такси и съдебни разноски, също така – невъзможност да не се поемат
нови задължения, поради изискуеми разходи на общината, свързани със
съществуването й и опасност иначе от преустановяване дейността й.
Според В. В. като цяло, съобразно събраните от нея писмени материали
в хода на проверката й, било допуснато нарушение на чл.128 ал.1 от ЗПФ,
тъй като той не позволявал натрупването на „нови задължения за разходи“ от
кметовете на общини, които не са предвидени в годишния бюджет на
общината, тъй като натрупаните през годината общо нови 2 705 546,00 лв.
/част от отчетените общо налични задължения към края на 2019 г. – 4429
3
940,56 лв./ излизали с 1 799 777,00 лв. повече от предвиденото от ОбС-
Белоградчик – 915 642,23 лв. и от законово допустимите – максимум
905 769,00. /. Така същите – натрупани нови задължения от 2019 г., относно
размера 2 705 546,00 лв. надвишавали с 58,36 % / или като сума – с 1 799
777,00лв./ предвидения максимален размер на новите задължения – смятайки
го към сумата обаче 905 769,00 лв./, който максимален размер е определен от
закона като не повече от 15 % от средногодишния размер на отчетените
разходи за последните четири години, а не към сумата, погрешно разрешена
от ОбС-Б./.
Нарушението според В. било извършено от Б. Н., в качеството му на
Кмет на Община Б.
На 22.02.2021 г., в присъствието на Мариян Тодоров – с посочени
подробно лични данни и адрес, свидетел на съставянето само, В. оформила
АУАН № 11-01-165 на Б. СТ. Н., в качеството му на кмет на Община Б. Актът
бил съставен въз основа на писмени доказателства – изброени подробно в
него, събрани в хода на проверката на В. и бил връчен на нарушителя – той
също присъствал при оформянето му. Въз основа на акта е издадено и
обжалваното НП № 11-01-165/13.08.2021 г. на Директора на АДФИ – София.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
частично основателна.
Не се спори, че жалбоподателят Б. Н. е имал знанието, че наличните към
края на 2019 г. /31.12./ задължения за разходи са надвишавали показателя от
15%, възведен от законодателя с нормата на чл.94 ал.3 т.1 от ЗПФ / 905 769,00
лв./, както и посочения / макар и неправилно изчислен/ в Решението № 599 по
Протокол № 48/30.01.2019 г. на ОбС –Белоградчик като сума 915 642,23 лв., а
това от своя страна е възпрепятствало и е ограничавало Кмета на община Б.
да поема обаче / в случая през дошлата нова календарна година - 01.01.-
31.12.2019 г./, нови задължения за разходи по смисъла на § 1 т.22 от ДР на
ЗПФ.
Безспорно, чл.128 ал.1 от ЗПФ не допуска натрупването на „нови
задължения за разходи“ от кметовете на общини, които не са предвидени в
годишния бюджет на общината, гласуван от ОбС. А последния,
4
съобразявайки указаното в чл.94 ал.3 т.1 от ЗПФ – че наличните към края на
годината задължения за разходи не могат да надвишават 15 на сто от
средногодишния размер на отчетените разходи за последните четири години,
без това да се отнася за задължения за разходи, финансирани за сметка на
помощи и дарения, е гласувал сумата от само 915 642,23 лв. , като
максимален размер, допустим за натрупани през 2019 г. нови задължения /
повече от законово допустимото/ .
От една страна, съдът констатира, че неправилно и ненужно
актосъставителят и АНО са обвързали приписаните на жалбоподателя
елементи от състава на админ.нарушение с изискванията чл.94 ал.3 т.1 от
ЗПФ, като са изчислявали проценти и цифрови изрази на поети нови
задължения от Община Б. спрямо средногодишния размер на разходите през
последните четири години / 2015-1028 г./ А това е ненужно тук, тъй като
съставът на чл.128 ал.1 от ЗПФ по никакъв начин не се обвързва с тези данни.
Наистина задължение на ОбС е да приеме решение за определен размер на
допустими нови задължения за през годината, и Кмета на една община
следва да съобрази това решение / като стойност на максималния размер/. Но
, за да е осъществен състава на админ. нарушение по чл.128 ал.1 от ЗПФ е
достатъчно ръководителят на общината да превиши посоченият му от ОбС
максимален размер при натрупването на нови задължения, без да е от
значение с колко ги е надвишил , като процент или число. За ОбС има
задължение, при приемане на своето решение, посочвайки като число
максималния размер по чл.94 ал.3 т.1 от ЗПФ, да не превишава определен от
закона процент – 15 % от средногодишния размер на отчетените разходи за
последните четири години / който той е надвишил, но това обстоятелство не е
предмет на обсъждане по настоящият ред/.
Евентуално деяние по чл.128 ал.2 от ЗПФ, което обаче не е предмет на
настоящето административно наказателно производство, тъй като би касаело
поемането само на „ангажименти за разходи“, би изисквало изчисления на
суми и „%“, в съотношение на показатели по чл.94 ал.3 т.1 и т.2 от ЗПФ. Или
показателите по чл.94 ал.3 т.1 и т.2 от ЗПФ, като проценти и суми са
съставомерни само по чл.128 ал.2 от закона.
От друга страна обаче, както съдът вече посочи за деяние по чл.128
ал.1 от ЗПФ, каквото цифром е приписано на Б. Н., е достатъчно да се
5
констатира, че натрупаните нови задължения през 2019 г. надвишават
предварително заложените от ОбС, а това е установено /безспорно доказано
според съда/ - натрупани нови 2 705 546,00 лв., докато границата , посочена
от ОбС е – максимум 915 642,23 лв. / макар и определено от съвета повече от
допустимото от закона – 905 769,00 лв./ или превишение има, независимо
колко е / в случая 1 799 777,00 лв. спрямо законово допустимото/. Като цяло ,
въпреки ненужно правените и неправилни изчисления, визирани в текста на
нарушението, изписано в АУАН и НП, които се оказват излишни, същият
текст в пълнота съдържа словесно и елементите на цифровото деяние по
чл.128 ал.1 от закона – „ Б. Н., в качеството си на Кмет на Община Б., е
натрупал нови задължения за разходи за 2019 г. в размер на 1 799 777,00 лв.
повече, от предвидените в годишния бюджет на общината – 905 769,00 лв.,
допустим от закона / а и от 915 642,23 лв. – определен от ОбС Б./“.
Следователно налични са вина и автор на деяние по чл.128 ал.1 от ЗПФ,
придадена е правилната цифрова и текстова квалификация на същото,
допълнителните обстоятелства – по чл.94 ал.3 от ЗПФ са излишни, относими
към друго деяние – по ал.2 на чл.128 от ЗПФ, и то за „поети ангажименти за
разходи“, а не за „нови задължения за разходи“, поради което не рефлектират
върху доказаното обвинение – по ал.1.
За извършеното нарушение ЗДФИ, в чл.32 ал.1 т.1 / в случая приложим
към състави по чл.128 от ЗПФ/ предвижда "глоба" в размер от 200,00 до
2000,00 лева. Съдът намира, обаче размера на наложената на жалбоподателя
"глоба" от 500,00 лева за завишен и необоснован. Тежестта на случая и
обществената опасност на извършеното нарушение не оправдават налагането
на "глоба" в размер, надвишаващ минимално установения в закона за
извършеното нарушение. Безспорно общината е в затруднено финансово
състояние, поради липса на достатъчно приходи от местни дейности и
наложени запори върху сметки за задължения, възникнали много по-рано от
заемането на длъжността от конкретното отговорно лице.
Предвид изложеното и като се съобрази с чл.27 от ЗАНН, съдът намира,
че обжалваното НП следва да бъде изменено, като бъде намален размера на
наложената на жалб. Н. "глоба" от 500,00 лв. на минималният такъв – 200,00
лева.
С оглед решението на съда по същество на казуса – да измени
6
Наказателното постановление, и искането, направено от страна на
представител на въззиваемата страна – Ст. юрисконсулт, жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати претендираните от посочения представител
– юрисконсулт, възнаграждение за такъв, с оглед участието му в процеса.
Съобразно указаното в чл.63 ал.5 от ЗАНН / ред. от ДВ. Бр.94 от 2019 г., в
сила до 23.12.2021 г. / и чл.27 „е“ от НАРЕДБА ЗА ЗАПЛАЩАНЕТО НА
ПРАВНАТА ПОМОЩ /в сила от 01.01.2006 г., Приета с ПМС № 4 от
06.01.2006 г. и Обн. ДВ. бр.5 от 17 Януари 2006г./ , съдът присъжда в тежест
на жалбоподателя, претендираното от въззиваемата страна възнаграждение за
юрисконсулт, в размер на 80,00 лв. – предвид и размера на наказанието,
определено от съда – минимално такова.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 11-01-165/13.08.2021 г.
на Директора на АДФИ - София, с което е наложена на Б. СТ. Н. от гр. Б.,
обл.В., с ЕГН **********, „глоба“ в размер на 500,00 лв., на основание чл.32
ал.1 т.1 вр. чл.35 ал.1 от ЗДФИ във вр. чл.128 ал.1 вр. чл.94 ал.3 т.1 ЗПФ, за
извършено нарушение на чл.128 ал.1 от ЗПФ във вр. чл.94 ал.3 т.1 вр. чл.7
ал.5 ЗПФ във вр.§ 2 от ДР на ЗПФ, като намалява наложеното наказание
“глоба” до размер от 200,00 лв.
ОСЪЖДА Б. СТ. Н. от гр. Б., обл.В., ул. “...........................“ № ..., с ЕГН
**********, ДА ЗАПЛАТИ на АДФИ с адрес гр. София, обл. София, ул. “Леге“
№ 2 и БУЛСТАТ ********* , направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Видин в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
7