РЕШЕНИЕ
№ 102
гр. гр. Добрич, 03.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на девети септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петър П. Монев
Членове:Атанас М. Каменски
Светослав Н. Т.
при участието на секретаря Детелина Вл. Михова
в присъствието на прокурора В. Зл. В.
като разгледа докладваното от Петър П. Монев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20253200600276 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.313 и следващите от НПК.
Образувано е по жалба от адв.А. А. – процесуален представител на
частния обвинител Е. Е. К., с ЕГН **********, срещу Присъда
№7/09.06.2025г., постановена по н.о.х.д. №117/2024г. по описа на РС-
гр.Тервел, с която подсъдимият С. М. А., с ЕГН **********, роден на
************, е признат за виновен по предявеното му обвинение по чл.129
ал.І от във вр. с ал.ІІ предл.“второ“ алт.2 от НК, за това, че
на 28.06.****г., в с.Б., общ.Т., обл.Д., причинил средна телесна повреда
на Е. Е. К., с ЕГН********** от гр.Д., изразяваща се в луксация на
акромиоклавикуларната става на лявата ръка, което е довело до трайно
затруднение движението на горния ляв крайник за период около 1- 2 месеца,
поради което и
на основание чл.129 ал.І във вр. с ал.ІІ предл.“второ“ алт.2 във вр. чл.55
ал.І т.2 от НК му е наложено наказание - „Пробация“ със следните
1
пробационни мерки:
На основание чл.42а ал.ІІ т.1 от НК задължителна регистрация по
настоящ адрес – с.Д., общ.К., обл.Ш., ул.„ Т.“ №*** за срок от 6/шест/ месеца
с периодичност на изпълнение два пъти седмично.
На основание чл.42а ал.ІІ т.2 от НК задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от за срок от 6/шест/ месеца.
На осн.чл.189 ал.ІІІ от НПК подсъдимият С. М. А., с ЕГН **********,
е осъден да заплати по сметка на ОД МВР Д. сумата от 744,90 лева,
представляваща разноски за изготвени съдебно-психиатрична и съдебно-
медицинска експертизи по ДП №81/2022г. на РУ на МВР Т., както и сумата от
426,43/четиристотин двадесет и шест лева и 43 ст./ лева – пътни разноски
сторени от вещите лица - за явяване по настоящото производство.
На осн.чл.189 ал.ІІІ от НПК подсъдимият С. М. А., с ЕГН[1]**********
е осъден да заплати на Е. Е. К., с ЕГН ********** от гр.Д. сумата от
1000/хиляда/ лева представляваща разноски сторени по упълномощен
повереник.
Жалбата е подадена в срок от лице с активна процесуална легитимация и
като такава е ДОПУСТИМА, разгледана по същество същата е
ОСНОВАТЕЛНА.
В съдебно заседание, проведено на 09.09.2025г. пред въззивната
инстанция жалбоподателят не се явява лично, представлява се от
процесуалния си представител, който поддържа подадената жалба, както и
допълнителната такава.Излагат се доводи за незаконосъобразност и
неправилност на обжалваната присъда.Оспорва се приложението на чл. 55 от
НК с твърденията, че в конкретния случай не са налице многобройни
смекчаващи вината обстоятелства.
Представителят на държавното обвинение намира депозираната жалба
за неоснователна, а атакуваната присъда – за правилна и
законосъобразна.Счита разпоредбата на чл.55 от НК за правилно
приложена.Настоява за потвърждаване на присъдата и отхвърляне на
въззивната жалба.
Подсъдимият се явява лично, представлява се от процесуален
представител, който счита присъдата за правилна и законосъобразна –
2
първоинстанционният съд правилно е отчел събраните по делото факти и
правилно е определил наказанието.Настоява за потвърждаване на присъдата и
оставяне без уважение на въззивната жалба.
В последната си дума подсъдимият С. М. А. изразява несъгласие с
обвинението, като не заявява конкретни искания.
Добричкият окръжен съд, съобразявайки се с изложените в жалбата
обстоятелства, становищата на страните, събраните по делото доказателства,
мотивите на атакувания съдебен акт и след цялостна проверка на присъдата
съгласно чл.314 ал.І от НПК, констатира следното:
Производството пред първата инстанция е образувано въз основа на
обвинителен акт, с който е повдигнато обвинение на С. М. А., с ЕГН
**********, за извършването на престъпление по чл.129 ал.І във вр. с ал.ІІ
предл.“второ“, алт.2 от НК, за това, че
на 28.06.***г., в с.Б., общ.Т., обл.Д., причинил средна телесна повреда на
Е. Е. К., с ЕГН**********, от гр.Д., изразяваща се в луксация на
акромиоклавикуларната става на лявата ръка, което е довело до трайно
затруднение движението на горния ляв крайник за период около 1- 2 месеца.
Наказателното производство е преминало по общия ред.
Следва да се отбележи, че делото веднъж е било върнато за ново
разглеждане на РС – Т. с доводите, че обвинителния акт не отговаря на
минималните стандарти, тъй като съдържимото в него е било дотолкова
неясно и противоречиво, че не просто ограничава, а прави невъзможна
защитата на подсъдимия /внохд №247/2024г. по описа на ОС-гр.Добрич/.
При новото разглеждане на делото от РС-гр.Т. същото е било върнато на
РП-гр.Добрич за отстраняване на констатираните пороци на обвинителния акт
/нохд №83/2024г. по описа на РС-гр.Тервел/.
В настоящото производство въззивната инстанция намира, че отново
изложената в обвинителния акт и механично възприета от решаващия съд
фактическа обстановка не отговаря изцяло на обективната истина така, както
тя се установява от събраните по делото доказателства.В обвинителния акт е
изложено, че „****..“.В мотивите на обжалвания съдебен акт е изложена
идентична фактическа обстановка – „****/.Същевременно по делото са
разпитани множество свидетели, сред които и очевидци, които описват
3
различна фактическа обстановка.Така свидетелят Б. С. С., ЕГН **********,
който се прибирал от работа на процесната дата с процесния микробус заедно
с подсъдимия С. М. А., заявил в разпита си в хода на досъдебното
производство „... ****/.Свидетелят Д. Ю. Ш., ЕГН **********, който също
пътувал заедно с подсъдимия в процесния бус, заявява в разпита си на
досъдебното производство „...*****/.Свидетелят – очевидец С. С. А., ЕГН
**********, който управлявал процесния бус, заявява в разпита си на
досъдебното производство: „*****/.Пострадалият Е. Е. К., ЕГН **********,
разпитан в хода на досъдебното производство, заявява „****/.Свидетелите
потвърждават показанията си и в съдебно заседание пред първата инстанция
/л.69-70 от нохд №117/2024г. по описа на РС-гр.Тервел/.
От описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт и в
мотивите на обжалваната присъда фактическа обстановка не става ясно,
скочил ли е подсъдимият в движение от микробуса – факт, който е твърдян в
свидетелските показания на посочените по-горе свидетели.Не е безспорно
установен и факта, който е релевантен и от изключително значение за
установяване на обективната истина по делото, дали подсъдимият е нанесъл
на пострадалия удар в гръб или е направил това след размяна на обидни
реплики и заплахи между двамата.От свидетелските показания е видно, че
този удар не е бил предшестван от словесен конфликт на мястото на деянието,
както превратно е посочено в обвинителния акт и мотивите на обжалваната
присъда.
Въпреки подробния преразказ на думите на свидетелите в мотивите на
обжалвания съдебен акт, в действителност първоинстанционният съд е
изложил различно интерпретирана фактическа обстановка, като е пропуснал
да отбележи факта, че подсъдимия скочил в движение от микробуса и е приел,
че ударът от страна на подсъдимия е бил предхождан от словесен конфликт с
пострадалия - „****.
Налице е превратно тълкуване на доказателствения материал, което
неминуемо води до невъзможност обективната истина да бъде установена по
безспорен и категоричен начин.
Съдът има задължение да направи своите изводи относно това дали е
доказано обвинението спрямо лицето след внимателен и задълбочен анализ на
всички събрани доказателства по делото, като ги прецени поотделно и в
4
тяхната съвкупност и взаимна връзка.Мотивите следва да съдържат приетите
от съда фактически положения, въз основа на посочените доказателства, от
които по логически път и безспорно да се извежда и наличието на всички
признаци на престъплението, за което лицето е предадено на съд.Именно по
този начин следва да бъде мотивирано вътрешното убеждение и начина на
изграждането му по въпросите, които съдът решава при постановяване на своя
краен съдебен акт, поради което и същите представляват задължителна част от
присъдата и неизготвянето им според посочените изисквания представлява
винаги съществено процесуално нарушение.
В хода на досъдебното производство е била назначена и извършена
Съдебномедицинска експертиза по писмени данни.Съгласно заключението на
вещото лице при възникналия инцидент на 28.06.****г. пострадалият Е. Е. К.
е получил следните травматични увреждания: луксация на
акромиоклавикуларната става на лявата ръка; оток, кръвонасядане и разкъсно
контузна рана на дясна скула.Установените травматични увреждания са
резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети и биха могли да се
получат по време и начин, както сочи пострадалият и данните по
ДП.Луксация на акромиоклавикуларната става на лявата ръка е довело до
трайно затруднение на движението на ляв горен крайник за период от около 1-
2 месеца.Останалите травматични увреждания са обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота/л.87 и следващите от том І на
ДП/.В съдебно заседание вещото лице заявява, че без допълнителната
инерционна сила на удара пострадалият не може да получи тази травма/л.86
от нохд №117/2024г. по описа на РС-гр.Тервел/.
В хода на досъдебното производство е назначена и извършена и
Комплексна съдебно-психиатрично-психологична експертиза по отношение
на подсъдимия С. М. А..Според заключението на вещите лица подсъдимият А.
*****/л.95 и следващите от том І на ДП/.
В обясненията си подсъдимият твърди, че травмата на рамото на
пострадалия е стара. По този повод са събрани доказателства за болничните и
отпуските на пострадалия/л.77 и следващите от том І на ДП/, които не са
обсъдени от решаващия съд.
В мотивите като условия, способствали деянието е отбелязана
„*****.“/л.124 от нохд №117/2024г. по описа на РС-гр.Тервел/.Следва да се
5
отбележи, че **** от страна на пострадалия не е била установена по
надлежния ред.
Не на последно място при индивидуализиране на наказанието на
подсъдимия не са спазени условията на чл.54 от НК, съгласно който съдът
определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното
престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс
и като взема предвид: степента на обществената опасност на деянието и дееца,
подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства.В мотивите на обжалвания съдебен акт по никакъв
начин не е коментирана обществената опасност на деянието, както и тази на
дееца, не са упоменати смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства,
като съвсем общо е формулирано, че „***.“/л.125 от нохд №117/2024г. по
описа на РС-гр.Тервел/.Коментирани са единствено причините за извършване
на престъплението.По този начин не става ясно възоснова на какви именно
съображения решаващият съд е формирал решението си по отношение на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия.Въззивната инстанция
е поставена в невъзможност да провери правилността и законосъобразността
на така наложеното без задължителна индивидуализация наказание.Не е
отчетено съдебното минало на подсъдимия, който видно от приложената
справка за съдимост, е *****/л.28-29 от нохд №117/2024г. по описа на РС-
гр.Тервел/.
Констатираната от въззивната инстанция липса на действителен анализ
на доказателствата, както и тяхното обсъждане, сведено до преразказ или до
общата констатация за възприемането им, се приравнят на липса на
мотиви.Съгласно трайната съдебна практика в мотивите на присъдата трябва
да се излагат конкретно установените фактически обстоятелства и
съответният им доказателствен анализ, а не техният преразказ, какъвто в
случая е налице, като неспазването на тези правила представлява съществено
нарушение на процесуалния закон.
Липсата на законосъобразна индивидуализация на наказанието,
съобразно изискванията на чл.54 от НК съставлява нарушение не само на
материалния, но и на процесуалния закон – чл.348 ал.3 т.1 от НПК, доколкото
за страните, а и за въззивния съд, не е ясен процесът на индивидуализация на
дължимото наказание, т.е. как решаващият съдебен състав е формирал
6
вътрешното си убеждение относно дължимото наказание, от гледна точка на
неговия вид и конкретен размер.Съгласно Тълкувателно решение №2 от
19.06.2015г. на ВКС по тълк. дело №2/2015г., ОСНК, в мотивите към
присъдата съдилищата са длъжни да излагат подробни аргументирани и
изчерпателни мотиви относно индивидуализация на санкцията.В процесния
случай на практика липсва логическа кореспонденция и взаимовръзка между
постановеният диспозитив и мотивите към него, които в своето единство
формират присъдата като съдебен акт.
Възоснова на изложеното въззивната инстанция намира, че обжалваният
съдебен акт е лишен от мотиви по въпроси, на които задължително трябва да
се отговори, което от своя страна представлява съществено нарушение на
процесуалните правила и е самостоятелно основание за отмяна по смисъла на
чл.348 ал.ІІІ т.2 предл.“първо“ от НПК.Това налага ревизираната присъда да
бъде отменена и върната за ново разглеждане на първоинстанционния съд.
Водим от горното и на основание чл.335 ал.ІІ във вр. с чл.348 ал.ІІІ ал.3
т.1 и т.2 от НПК, Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Присъда №7/09.06.2025г., постановена по н.о.х.д.
№117/2024г. по описа на Районен съд-гр.Тервел
и
ВРЪЩА делото на Районен съд-гр.Тервел за ново разглеждане от друг
състав на съда.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
или/и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7