Решение по дело №28568/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 21498
Дата: 27 ноември 2024 г. (в сила от 27 ноември 2024 г.)
Съдия: Зорница Иванова Видолова
Дело: 20241110128568
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 май 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 21498
гр. София, 27.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110128568 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца „*****” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. *****, обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД срещу ответника С. С. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, за установяване
на вземания по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК за сумата 2372,98 лв. дължима главница за доставена топлинна енергия за
периода от 01.5.2020 г. до 30.04.2022 г. за имот с адрес: гр. ****, аб. № 136821, ведно
със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение – 18.10.2023 г. до окончателното й погасяване, 436,94 лв.
обезщетение за забава върху дължимата главница за доставена топлинна енергия за
периода от 15.09.2021 г. до 06.10.2023 г., 44,03 лв. неплатена цена на услуга дялово
разпределение за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение – 18.10.2023 г. до окончателното й погасяване, и 10,81 лв. обезщетение за
забава върху дължимата главница за дялово разпределение за периода от 15.11.2020 г.
до 06.10.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 03.11.2023 г. по ч.гр.д.№ 57309/2023 г. по описа на СРС,
157 с-в.
Ищецът „*****” ЕАД извежда съдебно предявените права при твърдения, че е
налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна
енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.
Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да
заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата на публикуване на месечните
сметки. Сочи, че до процесния имот е доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. на стойност 2372,98 лв. и е осъществявана услуга дялово
разпределение за периода от 01.09.2020 г. до 30.4.2022 г., за която не е заплатено
1
дължимото възнаграждение в размер на 44,03 лв. Претендира и заплащането на
обезщетение за забава съответно в размер на 436,94 лв. върху главницата за доставена
топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 06.10.2023 г., и обезщетение за забава
в размер на 10,81 лв. върху дължимата главница за дялово разпределение за периода
15.11.2020 г. до 06.10.2023 г., както и законната лихва върху главниците от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.10.2023 г. до окончателното й
погасяване.
Ответникът С. С. Н. в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор на исковата
молба, в който оспорва иска с доводи, че не е налице облигационна връзка между
страните, тъй като липсват доказателства същият е да е подал молба за откриване на
партида на негово име, каквато е налице за новия собственик и същевременно
ответникът не присъства в списъка на етажните собственици. Излага съображения, че
не е обвързан от твърдяната от ищеца облигационна връзка, тъй като същият не е
поръчвал процесната доставка на топлинна енергия, позовавайки се на ЗЗП, както и че
е доставено претендираното количество топлинна енергия. Оспорва да са публикувани
в общите условия, съгласно изискванията на чл. 150, ал.2 ЗЕ, поради което счита, че не
е обвързан от същите. Релевира възражение за изтекла в негова полза погасителна
давност. Моли за отхвърляне на предявените искове и претендира разноски.
Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната
на ищеца „****” ЕООД не изразява становище.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 143, том V, рег. № 17433, дело № 886/2019 г. ответникът С. С. Н. е
придобила собствеността върху процесния недвижим имот, представляващ
Апартамент № 11, находящ се в гр. ****, на дата 20.12.2019 г.
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 29, том II, рег. №
5063, дело № 201/2022 г. от дата 14.02.2022 г. ответникът е продал процесния имот на
трети на спора лица – **** и ****, като купувачът ****, на 31.03.2022 г. е подал
заявление до ищцовото дружество за откриване на партида за топлоснобдяване на
имота на негово име.
Представените е Договор от дата 03.10.2002 г. между етажните собственици на
сграда, находяща се на адрес: гр. ****, за извършване от последното на индивидуално
разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата за
индивидуално измерване, за сключването на който е взето решение от общото
събрание на етажната собственост на 02.09.2002 г., както и Договор № Д-0-74 от
09.06.2020 г., сключен между ищеца и третото лице помагач за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна
собственост.
Видно от представените Решение № 4/28.02.2005 г. на СГС по ф.д. № 5208/2001
г. по отношение на дружество „*** и Договор от дата 14.03.2005 г. между „*****“
ООД и „*****, се установява, че последното е станал съдружник в „*****“ ООД, в
резултата на което са се слели дейностите и дяловото разпределение по сключените
договори се осъществява, чрез дружество „*****“ ООД. След извършена служебна
справка в ТРРЮЛНЦ съдът е установил, че „*****“ ООД е с променено фирмено
наименование „****“ ЕООД.
По делото са представени обща фактура № **********/31.07.2021 г., която е
издадена след годишното изравнение за периода 01.05.2020 г. – 20.04.2021 г., за сумата
от 1376,14 лв., начислена след приспадане на извършените в периода плащания; обща
фактура № **********/31.07.2022 г., която е издадена след годишното изравнение за
периода 01.05.2021 г. – 31.01.2022 г., за сумата от 982,64 лв., извлечение от
счетоводството на ищеца за дължимите суми за дялово разпределение за периода от
01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., както и изравнителни сметки и документи за отчет за
същия период.
2
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „*****“ АД на потребителите в гр. София, както и Решение № ОУ – 1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, с което са одобрени общите условия.
Според заключението на вещото лице М. А. Т. по допуснатата съдебно-
техническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, сумите за топлинна енергия за имота са били начисление в
съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба – Наредба № 16-334,
изменена от 01.06.2014 г. и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. с изключение на
периода, в който липсват данни за изправността на топломера. За процесния период
абонатът е осигурил достъп за отчет – главните отчети от 05.06.2021 г. и 28.05.2022 г.
са подписани. Според главните отчети в имота има монтирани 4 бр. отоплителни тела
с индивидуални разпределителни. Абонатът заплаща топлинна енергия, отдадена от
сградна инсталация, разпределяна от ФДР между всички абонати пропорционално на
пълните отопляеми обеми, на база пълно отопляема кубатура 149 куб.м., съгласно акт
за разпределение на кубатурата. Топлинната енергия за битово гореща вода се отчита
по показанията 1 водомер за топла вода в имота. От заключението на съдебно–
техническата експертиза се установява, че начислената от ищеца стойност на
потребената топлинна енергия за процесния период е в размер на 2970,70 лева.
Вещото лице е установило, че метрологичната проверка на топломер № 60085908 е
изтекла на 22.10.2020 г., същият е демонтиран на 04.06.2021 г. и заменен с топломер №
60097597, след което е бракуван поради изтичане на експлоатационния му срок.
Вещото лице е посочило, че липсва метрологична проверка за заменения топломер
след демонтажа, поради което след изтичане 24 месеца от последната му проверка на
22.10.2020 г. до 03.06.2021 г. (деня преди монтирането на изправен и проверен
топломер) не може да установи количеството доставена топлинна енергия за
отопление на имот и БГВ, каквото е начислено от ищеца в размер на 1054,38 лв., от
които 670,18 лв. за отопление на имот и 384,20 лв. за битово гореща вода. Вещото
лице е установило, че дължимата от абоната сума за доставена топлинна енергия за
периода, през който същата е отчитана от изправен топломер е в размер на 1916,32 лв.
Вещото лице не е установило дали през процесния период е налице допълнване на
магистралата по смисъла на чл. 56 от Наредбата.
Според заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, начислените суми за процесния период по прогнозни данни са
2519,16 лв., а след годишното отчитане и изравнението от ФДР – 2372,98 лв.
Уточнява, че посочените суми са начислена само за периода от 01.05.2020 г. до
31.01.2022 г., като най-вероятно в исковата молба при посочване на периода е налице
техническа грешка. Установено е начина на въвеждане на изравнителните сметки в
счетоводството на ищеца, както и издадените кредитни и дебитни известия. Вещото
лице е изчислило размера на законната лихва, считано от датата на изпадане на
ответника в забава до 06.10.2023 г. – 431,37 лв. Размерът на главницата за предоставена
услуга дялово разпределение от 01.09.2020 г. до 31.01.2022 г. е 44,03 лв., а законната
лихва върху тази сума за периода 15.11.2020 г. – 06.10.2023 г. е в размер на 10,52 лв.
Вещото лице е установило, че процесните суми не са заплатени от ответника.
Неплатените суми за доставена топлинна енергия само за периода от 01.09.2020 г. до
31.01.2022 г. е в размер 2214,94 лв., а дължимата лихва за периода от 15.09.2022 г. до
06.10.2023 г. е в размер на 395,89 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане
на уговорената цена в претендирания размер, както и, че за процесния период е
извършвана услугата „дялово разпределение“, както и дължимата цена. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
3
претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото
тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране
на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия
потребителите на топлинна енергия за битови нужди.
С представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 143, том V, рег. № 17433, дело № 886/2019 г. беше доказано, че ответникът
Станилава С. Н. е придобил чрез покупко-продажба процесния недвижим имот,
представляващ Апартамент № 11, находящ се в гр. ****, на дата 20.12.2019 г. Предвид
притежаваното право на собственост, може да се направи извод, е ответникът има
качеството „потребител“ на топлинна енергия и между страните е съществувало
договорно правоотношение по повод доставката на топлинна енергия. Доводите на
ответника, че липсва подадено заявление за откриване на партида от страна на
ответника, не се споделят от съда, тъй като предвид изложените по-горе съображения
в основата на облигационната връзка по повод доставката на топлинна енергия стои
правото на собственост, като не е неоходимо подаването на заявление, или
сключването на писмен договор.
Същевременно по възражението на ответника, че не е обвързан в облигационна
връзка, тъй като не е поръчал доставка на топлинна енергия, този въпрос е бил
предмет на тълкуване от СЕС, като с Решение от 5 декември 2019 г. по Съединени
дела С-708/17 и С-725/17), е прието, че член 27 от Директива 2011/83/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на
потребителите, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба,
която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост,
присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите
за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки
че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя
апартамент.
Доколкото обаче с приложения по делото Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 29, том II, рег. № 5063, дело № 201/2022 г. от дата 14.02.2022 г.,
ответникът се е разпоредил с правото си на собственост в полза на трети лица, то
облигационната връзка между страните, респективно потребител а топлинна енергия в
процесния имот, ответникът е бил до датата на прехвърлянето на имота, от който
4
момент облигационна връзка възниква между ищеца и новия собственик.
Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от
Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е
служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са
влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.
Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се
налага извод, че между ответника и ищеца съществува облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „*****” ЕАД
е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за
ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в качеството му на
потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от
ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г., постановено по
тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено, че за
отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката,
които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и
топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между
топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на
имотите, след което се разпределя между всички клиенти пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба на чл. 155, ал. 1 ЗЕ
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни
месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по
реална месечна консумация.
В случая въз основа на заключението по съдебно-техническата експертиза беше
доказано, че за процесния период в имота на ответника е доставена топлинна енергия
на стойност 1916,32 лв., която обхваща периода от 01.05.2020 г. до 22.10.2020 г. и от
04.06.2021 г. до 30.04.2022 г., като за останалата начислена сума в размер 1054,38 лв. за
периода от 23.10.2020 г. до 03.06.2021 г., вещото лице не може да потвърди дали е
доставено такова количество топлинна енергия с оглед липсата на изправен топломер
за съответния период. Поради липсата на данни за годността на общия топломер,
послужил за изчисляване на преминалата топлинна енергия и начисляването й на
абоната, възниква съмнение относно това какво количество топлинна енергия е
преминала, както и относно правилността при начисляването на количеството
топлинна енергия за този период, поради което по отношение на сумата от 1054,38 лв.,
начислена за периода от 23.10.2020 г. до 03.06.2021 г. искът се явява недоказан.
По наведеното възражение за изтекла погасителна давност, съгласно
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г.
по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор,
5
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът
в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на 18.10.2023 г. Следователно всички вземания станали
изискуеми преди 18.10.2020 г. са погасени по давност.
Съгласно 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 1 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно за тези задължения е уговорен падеж, който е меродавен за началото на
давностния срок. Когато обаче след годишното изравнение се установи по-голямо
потребление и е издадена обща фактура със сума за доплащане, тази сума за
доплащане, която за първи път се начислява с общата фактура представлява ново
задължение, изискуемостта на което по арг. от чл. 33, ал. 2 от общите условия настъпва
с изтичането на 45дни от датата на издаване на общата фактура. Настоящия случай
обаче не е такъв, поради което меродавен момент за течението на давността е месеца,
за който е начислено задължението за топлинна енергия. Въз основа на горното следва
да се приеме, че задължението за месец 08.2020 г. е станало изискуемо на 15.10.2020 г.,
т.е. преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
следователно вземания на ищеца за периода от 01.05.2020 г. до 31.08.2020 г. са
погасени по давността.
Предвид изложеното по-горе, а именно, че вземането на ищеца за периода
01.05.2020 г. до 31.08.2020 г. е погасено по давност и за недоказаност на потребеното
количество топлинна енергия за периода от 23.10.2020 г. до 03.06.2021 г., поради
липсата на изправен топломер, то на отхвърляне подлежи претендираните суми за
посочения период, които видно от заключението на ССчЕ и СТЕ са в размер на
1376,14 лв. за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. и в размер на 48,59 лв. на
начислената сума за м. май 2021 г.
Следователно основателна се явява претенцията на ищеца за доставена
отплинна енергия за периода от м.06.2021 г. до 31.01.2022 т., която съгласно
заключението на ССчЕ е в размер на 948,24 лв., до който размер се явява основателна
перетенццията на ищеца.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия съдът
изходи от разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, съгласно който клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 ако не платят задълженията си след тази
дата дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Съгласно, чл. 33, ал. 4
от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2., т.е. за
реално потребеното количество топлинна енергия след годишното отчитане и
издаването на обща фактура за отчетния период. Предвид горния извод на съда за
частична основателност на претенцията за главница за топлинна енергия до размера на
948,24 лв., основателна се явява и претенцията за обезщетение за забава само върху
основателната част от главница, изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК за периода
от 15.09.2022 г. до 06.10.2023 г. – 116,77 лв., до който размер се явява основателна
исковата претенция на ищеца, а в останалата част до пълния предявен размер от 436,94
лв. подлежи на отхвърляне.
6
По иска за дължимото възнаграждение за услугата дялово разпределение, съдът
намира, че съгласно чл. 36 от сега действащите ОУ и чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените
услуги на дружествата за дялово разпределение. Съгласно представения по делото
договор между етажните собственици и топлинният счетоводител, потребителите
дължат абонаментна цена за отчитане на показанията на индикатора за разпределение
на разхода за отопление, водомери за топла вода, поддръжка на монтираните уреди и
изготвяне на обща и индивидуална сметка. От представените по делото писмени
доказателства и прието заключение по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се
установи, че за периода 01.09.2020 г. – 31.01.2022 г. за процесния имот са начислени
суми за извършена услуга дялово разпределение в общ размер на 44,03 лв., поради
което тази претенция следва да бъде уважена изцяло.
По отношение на претенцията за обезщетение за забава върху цената за услугата
дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84,
ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от
кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
исковата молба, въпреки изричните указания на съда в тази насока, поради което
акцесорната претенция и в тази част се явява неоснователна.

По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него
разноски в заповедното производство съразмерно уважената част от исковата
претенция. В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер 57,30 лева
- заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева,
определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния
интерес, фактическата и правна сложност на делото). Съобразно уважената част от
иска на ищеца следва да се присъди съответна част от сторените в заповедното
производство разноски, а именно сумата от 41,54 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в исковото
производство, съобразно уважената част от исковете. Същият е сторил разноски в
размер 105,10 лв. държавна такса, 300 лв. депозит за вещо лице по СТЕ, 400 лв.
депозит за вещо лице по ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение определено от съда
в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия,
материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото. От тях съобразно
уважената част на иска следва да се присъди съответна част, а именно сумата от
350,40 лв.
7
Ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК също има право на разноски за
исковото производство, съобразно отхвърлената част на предявените искове. Същият е
сторил разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1300 лв., срещу
който размер ответникът е релевирал своевременно възражение за неговата
прекомерност. Съдът намира възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение за основателно, доколкото същото не съответства на фактическата и
правна сложност на делото и защитавания материален интерес. Поради изложеното
съдът намира, че предвид липсата особена фактическа и правна сложност на делото,
размера на защитавания материален интерес, броя на проведените открити заседания и
конкретно проявената процесуална активност на адвоката, адвокатското
възнаграждение следва да бъде намалено до размера на 600 лв. От така сторените
разноски и съобразно отхвърлената част на иска, на ответника следва да се присъди
сумата от 367,71 лв. В хипотезата на развило се исково производство след подадено
възражение от длъжника в заповедното производство, разноски за второ адвокатско
възнаграждение в заповедното производство не следва да се присъждат, доколкото
защитата на длъжника е реализирана именно в исковото производство.
Доколкото с Определение № 31248/01.08.2024 г. съдът е допуснал по искане на
двете страни съдебно-техническа експертиза при депозит 400 лв., от които 100 лв.
вносими от ответника. В указания от съда срок и до днес ответникът не е представил
доказателства за внесен депозит, и доколкото вещото лице е работило по задачите на
ответника и заключението е прието, то на основание чл. 77 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка СРС сумата от 100 лв. – депозит за СТЕ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „*****” ЕАД по реда на
чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че С. С. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. **** ДЪЛЖИ НА*****”
ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. *** сумата 948,24 лв.
дължима главница за доставена топлинна енергия за периода от 03.6.2021 г. до
31.01.2022 г. за имот с адрес: гр. ****, аб. № 136821, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
– 18.10.2023 г. до окончателното й погасяване, 116,77 лв. обезщетение за забава върху
дължимата главница за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до
06.10.2023 г. и 44,03 лв. неплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от
01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 18.10.2023 г. до
окончателното й погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 03.11.2023 г. по ч.гр.д.№ 57309/2023 г. по описа
на СРС, 157 с-в., като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за сумата над 948,24 лв. до
пълния предявен размер от 2372,98 лв. - главница за доставена топлинна енергия за
периода от 01.05.2020 г. до 03.6.2021 г. за имот с адрес: гр. ****, аб. № 136821
15.09.2019 г. до 30.04.2022 г., за сумата над 116,77 лв. до пълния предявен размер от
436,94 лв. - обезщетение за забава за периода от 15.09.2021 г. до 06.10.2023 г. и за
сумата 10,81 лв. обезщетение за забава върху дължимата главница за дялово
разпределение за периода от 15.11.2020 г. до 06.10.2023 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 03.11.2023 г. по
ч.гр.д.№ 57309/2023 г. по описа на СРС, 157 с-в., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА С. С. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. **** ДА ЗАПЛАТИ НА
„*****” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ***, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 41,54 лв. – разноски в заповедното производство, както и
сумата от 350,40 лв.– разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „*****” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
*** ДА ЗАПЛАТИ НА С. С. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, на основание чл.
8
78, ал. 3 от ГПК, сумата от 367,71 лв.– разноски за платено адвокатско
възнаграждение в исковото производство.
ОСЪЖДА С. С. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. **** ДА ЗАПЛАТИ по смета
на ***, на основание чл. 77 ГПК сумата от 100,00 лв. – неплатен депозит за
изслушана съдебно-техническа експертиза.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „*****” ЕАД – „****“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при ***: _______________________
9