Решение по дело №1331/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 389
Дата: 27 юли 2020 г. (в сила от 11 ноември 2020 г.)
Съдия: Златко Димитров Мазников
Дело: 20205530201331
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 юни 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер:                                      27.07.2020 г.                        гр.Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорският районен съд                         Шести наказателен състав

На двадесет и втори юли                                Година: 2020

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                 Председател: Златко Мазников

                                    Съдебни заседатели:

 

Секретар: Светла Иванова

Прокурор:

 

Разгледа докладваното от съдията Златко Мазников

а.н.дело № 1331 по описа за 2019 година

 

               и за да се произнесе, съобрази:

               Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 24-002675 от 27.05.2020 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Стара Загора.

               Жалбоподателят „ЛЕТИНА” ООД гр.Стара Загора твърди, че НП е незаконосъобразно, и моли същото да бъде отменено. Претендира за направените по делото разноски.

               Въззиваемата страна Дирекция „Инспекция по труда” гр.Стара Загора счита, че жалбата е неоснователна, и моли НП да бъде потвърдено като законосъобразно.

               Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на НП, намери за установено следното:

               С обжалваното НП, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 24-002675 от 20.03.2020 год., жалбоподателят е санкциониран на основание чл.414, ал.1 от КТ - Кодекс на труда („Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15000 лева…”) за нарушение на чл.128, т.2 от КТ („Работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа”), изразяващо се в това, че в качеството си на работодател (вж. пар.1, т.1 от ДР на КТ) не е изплатил уговореното трудово възнаграждение за извършената работа за м. юни 2019 год. (482,83 лева) на ..Г.Ж., ЕГН ********** – сервитьор, в уговорения в трудовия й договор срок – до 25-то число на следващия месец, т.е. до 25.07.2019 год. включително.

               Фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП, се потвърждават от:

               трудовия договор на ..Г.Ж. – № 10 от 03.10.2018 год. (л.12 от делото), от който се установява, че тя е започнала работа при жалбоподателя като сервитьор на 03.10.2018 год. с основно месечно трудово възнаграждение 510 лева, платимо не по-късно от 25-то число на следващия месеца за предходния месец;

               разчетно-платежната ведомост на „ЛЕТИНА” ООД за м.юни 2019 г. (л.13-14 от делото), от която се установява, че жалбоподателят е начислил на ..Г.Ж. трудово възнаграждение за извършената от нея работа за същия месец в размер на 482,83 лева, но липсва неин подпис, удостоверяващ получаването на трудовото възнаграждение;

               показанията на св.В.Г.Ж., според които сестра й ..Г.Ж. е работила при жалбоподателя до 26.09.2019 год., когато е била задържана на работното си място (твърдението на жалбоподателя, че това е станало в началото на м.юни се опровергава от отразеното в представената от него разчетно-платежна ведомост, в която е отразено, че начисленото на ..Ж. трудово възнаграждение за м.юни 2019 год. е за 20 работни дни), т.е. (доколкото не се представиха доказателства, оборващи показанията на св.В.Ж. в тази им част) към 25.07.2019 год., когато според уговореното в трудовия договор е изтекъл срока за заплащане на трудовото възнаграждение за м.юни 2019 год.,  ..Ж. е била на работа и не са съществували или поне не се установи да са съществували пречки дължимото й за този месец трудово възнаграждение да й бъде изплатено лично срещу подпис.

               При тези данни съдът намира за доказани описаното в НП и извършването му от жалбоподателя.

               В изпълнение на служебната си проверка за законосъобразност съдът не констатира и съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати при съставянето на АУАН и/или издаването на НП и опорочаващи последното до степен на незаконосъобразност, налагаща отмяната му. В частност – административнонаказателното обвинение е формулирано от фактическа и правна страна достатъчно пълно, точно и ясно, без да е налице несъответствие между описанието на нарушението и правната му квалификация, тъй щото жалбоподателят да може да го разбере и да организира адекватно защитата си.

               Що се отнася до наложеното наказание – имуществена санкция от 1500 лева, същото съответства на минималното такова, предвидено в закона за извършеното нарушение, поради което се явява безпредметно обсъждането на въпроса съобразено ли е било наказанието с тежестта на конкретното нарушение.

               По изложените съображения съдът намира, че обжалваното НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

               Водим от горните мотиви, съдът  

      

                                                   Р  Е  Ш  И :

 

               ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-002675 от 27.05.2020 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Стара Загора.

 

               Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд Стара Загора.

 

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: