Р Е Ш
Е Н И Е
№ 197/ 08.08.2019г. гр.Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Апелативен съд - Варна
търговско отделение
на девети
юли Година
2019
в открито заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:А.Братанова
ЧЛЕНОВЕ:М.Недева
Г. Йовчев
при секретар : Д.Чипева
като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 290
по описа за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството по
делото е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по подадени въззивни жалби от „Константинос Анастасиу – 98” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление с.Млекарево, община Нова Загора, обл.Сливен
и от „Изворово Агро” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.”Майор Минчо Димитриев”
№ 35, представлявано от П. Й. Г. Г. против решение № 16/25.02.2019г. на
Търговищкия окръжен съд, постановено по т.д. № 94/2018г., с което „Изворово Агро” ЕООД е осъдено
да заплати на „Константинос Анастасиу – 98” ЕООД сумата
от 3 960,68 лева, представляваща обезщетение за пропуснати
ползи поради незаконосъобразно прекратяване на договор за наем за 1/
2 ид.ч. от имоти:
№ 028020, с площ от 5.000 дка; № 049002, с площ от 5.999 дка; № 027016, с площ от 10.899 дка; № 043001 – ливада, с площ от 13.003 дка, всички
находящи се в с.Изворово, община Антоново, равняваща се на пропусната
печалба от тези имоти чрез засяването им с царевица и сено за
стопанската 2014/2015 година, ведно с лихва за забава, считано от датата
на предявяване на иска – 11.07.2018 година до окончателно изплащане на
задължението и с което исковата претенция е отхвърлена до пълния й предявен
размер от 23 950 лева като неоснователна, на основание чл. 82 от ЗЗД във връзка с чл. 79 от ЗЗД, както и сумата от 317,52 лева,
представляваща обезщетение за вреди поради незаконосъобразно прекратяване на
договор за наем за ½ ид.ч.
от същите имоти, равняваща се на стойността на извършените в тях
агротехнически мероприятия за засяването им с царевица и сено за
стопанската 2014/2015 година, ведно с лихва за забава, считано от датата на
предявяване на иска – 11.07.2018 година до окончателно изплащане на
задължението и с което е отхвърлена исковата претенция до пълния й предявен
размер от 2 420,87 лева като неоснователна, на основание чл. 82
от ЗЗД във връзка с чл. 79 от ЗЗД. Със същото решение е отхвърлен предявения
от „Константинос Анастасиу
– 98” ЕООД иск за сумата от 2 441.13 лева,
представляваща обезщетение за пропуснати ползи поради незаконосъобразно
прекратяване на договор за наем за процесните
имоти, равняваща се на стойността на неполучени субсидии за тях чрез
засяването им с царевица и сено за стопанската 2014/2015 година,
като неоснователен, на основание чл. 82 от ЗЗД във връзка с чл. 79 от ЗЗД.
„Константинос
Анастасиу – 98” ЕООД обжалва решението в частта, в
която е отхвърлена претенцията му за заплащане на пропуснатите ползи,
представляващи неполучените приходи за двете стопански години от процесните площи, в частта, в която е отхвърлена
претенцията му за заплащане на преки вреди, представляващи стойността на
извършените в имотите агротехнически мероприятия за засяването им с царевица и
сено от процесните площи и в частта, в която е
отхвърлена претенцията му за заплащане на сумата от 2 441,13лв неполучени
субсидии за процесните имоти за стопанските
2014/2015г. По съображения, подробно изложени в жалбата, въззивникът
моли съда да отмени решението в обжалваните части като необосновано,
постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и неправилно и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с
което да уважи предявените от него
искове, както следва :
- по
отношение на претенцията за заплащане на пропуснатите ползи, представляващи
неполучените приходи за двете стопански години от процесните
площи ответникът да бъде осъден да заплати разликата от уважената част в размер
на 3 960,68лв до размера на действителните пропуснати ползи от
10 620,71лв, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението;
- по
отношение на претенцията за заплащане на преки вреди, представляващи стойността
на извършените в имотите агротехнически мероприятия за засяването им с царевица
и сено от процесните площи ответникът да бъде осъден да заплати
разликата от уважената част в размер на 317,52лв до размера на действителните
вреди от 635,04лв, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението и
- по
отношение на претенцията за заплащане на сумата от 2 441,13лв неполучени
субсидии за процесните имоти за стопанските
2014/2015г. ответникът да бъде осъден да заплати тази сума, ведно със законната
лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Изложените
от въззивника съображения се свеждат до това, че
действителният размер на пропуснатите ползи за стопанската 2014/2015г. не е
правилно определен поради отказа на съда да възложи на в.лице изчислението му
въз основа на цените, договорени с гръцкия производител Куцогеоргиу.
Неправилно и незаконосъобразно съдът е приел, че за определяне размера на
дължимото обезщетение за пропуснати ползи за стопанската 2014/2015г. следва да
се приемат определените от допълнителната агротехническа и съдебно-счетоводната
експертизи стойности на културите. От Европейската заповед за плащане № А15/76
на Районен съд – гр.Волос, Република Гърция се установява достоверната дата на
договора с гръцкия земеделски производител. Този договор съдът цени като
основен елемент при доказване възможността на ищеца за реализация на
продукцията му. Той е част от гръцкия пазар, поради което посочените в него
цени е следвало да бъдат съобразени наравно с продажните цени в Гърция,
посочени в заключението на експертизите. Несъгласие се изразява и с извода на
съда, че цените по договора не следва да се съобразяват, тъй като се отнасят за
„Фураж за животни, смески от зърно и люцерна“, а исковата претенция има за
предмет пропуснати ползи от конкретно определени култури, тъй като по делото се
установи, че именно тези култури ищецът е засял върху площите, включени в
договора, били са огледани и проучени от гръцкия контрагент и следователно са
включени в предмета на договора. По отношение на ливадното сено е налице
необясним парадокс : В заключението на съдебно-агрономическата експертиза е
установен добив на ливадно сено от процесните имоти.
В същото време в.лице твърди, че доход от този добив не е реализиран. Счита, че
размера на пропуснатите ползи следва да бъде определен както следва : За царевицата
– с цена на добива от 1,07лв / 0,55 евро съгласно договора с гръцкия
производител/ и след приспадане на себестойността, която е 9 539 кг по
0,22лв на килограм или 2 098,58лв, чистият доход е в размер на
8 108,15лв. За ливадното семе – 4 408 кг по 1,07лв , при себестойност
0,05лв за килограм, чистият приход е в размер на 2 512,56лв. Обоснована е
и тезата, че средната пазарна цена
на смес от зърнени храни, продавани след датите на сертификатите е 0,87лв, а не
посочената от в.лица 0,78лв за килограм. Завишената стойност на разходите за
производство идва от почти двойно завишената стойност на обработката на културите, обусловена от
включването от в.лица на разходи за наем
на селскостопански машини при положение, че от
свидетелските показания бе установено, че ищцовото
дружество разполага със собствени селскостопански машини за всички обработки.
Не са били съобразени и предоставените на в.лица счетоводни регистри за
действителните разходи. Неправилен и незаконосъобразен е и извода на съда, че претендираните от ищеца пропуснати ползи под формата на
неполучени субсидии за стопанските 2014/2015г. не представляват установени по
делото реални вреди. При извеждането на този извод е пренебрегнат установения
по делото факт, че процесните имоти са включени в системата
за контрол на биологично производство и са заявени за подпомагане от новия
наемател „Ландком“ ЕООД.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли
съда да потвърди първоинстанционното решение в
обжалваната му част.
„Изворово Агро” ЕООД обжалва решението в неговата осъдителна част. По
съображения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност се иска от
съда да го отмени и вместо него постанови друго, с което да отхвърли изцяло
предявените искания.
Според
изложените в жалбата оплаквания присъждайки законна лихва за забава съдът се е
произнесъл „плюс петитум“, тъй като ищецът не е
претендирал такава. В противоречие с
доказателствата по делото съдът е приел, че за 2014/2015г. ищецът е произвел биопродукция – царевица и сено. Според Анкетния формуляр,
подписан от ищеца и заверен от ОСЗ – Антоново през процесната
стопанска година ищецът не е създавал посеви и култури в процесните
имоти, нито е имал такива намерения. Свидетелските показания в тази насока
следва да се ценят с оглед близките роднински връзки между свидетелите и управителя на ищцовото
дружество. Освен това те не могат да опровергаят съдържанието на писмен
документ. В представените по делото сертификати за съответствие от 16.01.2014г.
и 16.01.2015г. не са посочени културите царевица и сено, което съставлява
нарушение на Наредба № 1/07.02.2013г. на МЗХ. Липсата на посочени количества
продукция означава, че такава не е била произведена, както и че сертификатът е
издаден в нарушение на приложимото законодателство и е невалиден. По делото
липсва договор за контрол и сертификация на биологично производство за
стопанската 2014/2015г. Служебната бележка от 18.07.2017г., издадена от „Кю Сертификейшън“ АД – Пловдив не е годно доказателство по
смисъла на чл.29 от Регламент /ЕО/ № 834/2007г. вр.чл.40
от Наредба № 1/7.02.2013г. на МЗХ и не доказва произведена биологична
продукция. Тя удостоверява обстоятелството кога имотите са били включени в системата за контрол на биологично
производство. От представените доказателства се установява, че за стопанската
2014/2015г. ищецът не е имал право да произвежда биологична продукция, а само и
единствено продукция в преход, приравнена към конвенционалната.
Липсват доказателства за първоначално закупуване и
използване на биологично произведен посевен
и посадъчен материал.
Въззиваемата по жалбата страна счита същата за
неоснователна и моли съда да не я уважава.
Съдът, за да се
произнесе по съществото на въззива, прие за
установено следното :
Предявени са обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД.
Ищецът претендира заплащането на
следните суми:
- 23 950лв
причинени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи – стойността на неполучената
и нереализирана биопродукция, след приспадане на разходите за производство,
представляваща нереализиран чист приход за стопанската 2014/2015г. за отделните
култури, както следва : 10 950 кг царевица х 1лев или 10 950лв от
поземлени имоти с №№ 028020 с площ от 5,000 дка; 049002 с площ от 5,999 дка;
027016 с площ 10,899 дка, както и 13 000 кг ливадно сено х1 лев или
13 000лв за две години от имот № 043001 с площ 13,003 дка, всички имоти
находящи се в с.Изворово, община Антоново;
-
2 420,87 лв или средно по 44,07лв/дка, представляващи разходи за
предварителна обработка на земята : оран, дискуване, сеитба и окопавания,
относно имоти с №№ 028020; 049002; 027016 и
-
2 441,13лв неполучени субсидии, от които : по СЕПП – 16,57лв/дка + зелени
плащания – 13,10лв/дка = 29,67лв/дкаили за 34,901 дка – сума в размер на
1 035,51лв за една стопанска година, субсидии съгласно Наредба № 4 от
24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 «Биологично земеделие» от ПРСР в размер
на 1 405,62лв за една стопанска година.
Безспорно
установено по делото е, че между ищцовото дружество и Ганка Рашева Николова е
сключен договор за аренда от 27.02.2013г., с нотариална заверка на подписите, вписан
в Службата по вписванията-Омуртаг под вх.№ 413, Акт № 195, на 06.03.2013 г. ,
със срок от 20 стопански години за стопанисване на 1/2 ид.ч. от имоти с №
028020, 049002, 027016 и № 043001, всички находящи се в с.Изворово, община
Антоново. С последващи прехвърлителни сделки от 2014г. ответното дружество
придобива арендуваните имоти и става наемодател на ищеца по отношениена
тях, след което заличава регистрацията
на договора за наем от 27.02.2013г., считано от 14.04.2015г. С решение на
Варненския районен съд по гр.д.№
9110/2016г. е прието за установено съществуването
на облигационно отношение по Договор за аренда на земеделска земя от 27.02.2013
г., на основание чл.124 ал.1 от ГПК като е отменено извършеното заличаване на процесния договор. Регистрацията
на договора е възстановена въз основа на заявление до СВп от 17.07.2017г.
Следователно за периода от 15.04.2015т. до 17.07.2017 г. ответникът не е изпълнил
задължението си да осигури спокойно и
безпрепятствено ползване на земята от арендатора. Нещо повече, дори отдал
арендуваната земя под наем на трето за
спора лице.
По
делото се установява още, че ищцовото дружество
се занимава с био производство.
Представен е заверен от сертифициращ орган „Кю Сертификейшън"
АД гр. Пловдив дневник за сертифицираните земеделски площи и видове култури,
отглеждани на тях. Видно от показанията на разпитаните по делото
свидетели ищцовото дружество
предлага за продажба основно на гръцкия пазар смес от зърнени култури като
смесите се състоят от различни видове зърнени култури и в различно съотношение
на използваните култури според желанието на клиентите.
Показанията на
свидетелите установяват, че процесните имоти са били засяти от ищцовото дружество с царевица и
ливадно сено през стопанската 2014/2015 година, но дружеството не е прибрало
реколтата от тези култури. През тази стопанска година, която подлежи
на обсъждане в настоящото производство, ищцовото дружество
не е ползвало реално имотите, не е получавало субсидии за подпомагане, не е
реализирало печалба от тях.
С
оглед неизпълнението на задълженията на арендодателя
по сключения договор за аренда да осигури безпрепятствено ползване на
арендуваната земя съдът прави извод за наличие на предпоставките за възникване на договорната му отговорност за вреди. Доколкото специалният
ЗАЗ не предвижда особен режим на отговорността за вреди, с изключение на отговорността
по чл.31 от ЗАЗ, която е неприложима в случая, тъй като липсва валидно
прекратяване на договора за аренда от арендодателя
преди изтичане на стопанската година, възмездяването на вредите на ищеца,
съставляващи претърпени загуби и пропуснати ползи, произтичащи от неизпълнение
на задълженията на арендодателя следва да бъде осъществено
по общия ред и на осн.чл.79 ал.1 ЗЗД вр.чл.82 ЗЗД.
Спорът пред настоящата инстанция е концентриран единствено върху
възникването на вредите и техния размер.
По иска за заплащане на претърпени загуби,
съставляващи направените от ищеца разходи за оран, дискуване, сеитба и валиране на царевица от 21,898 дка, пролетна култура,
засята в началото на м.април 2015г., която е трябвало да бъде прибрана до
средата на м.ноември 2015г. и ливадно сено от 13.003 дка – естествено затревяване на
площите:
Общият размер на претенцията е 2 420,87лв, без стойността на семената,
без да са завършени всички агротехничесски мероприятия върху площите и без да е
прибрана реколтата. Искът е уважен до размер на 317,52лв, тъй като съгласно
заключението на САТЕ общият размер на разходите е 635,04лв, а на ищеца следва
да се присъди ½ от тях предвид на предоставената му ½ ид.част за
ползване от арендувания имот, съгласно чл.1 на договора от 27.02.2013г.
Решението се обжалва и от двете страни по спора, съобразно правния им интерес.
«Константинос Анастасиу – 98» ЕООД претендира целия установен от експертизата
размер на агротехническите мероприятия, а «Изворово Агро» ЕООД основава възраженията си с попълнения от ищеца
Анкетен формуляр до ОСЗ-Антоново за стопанската 2014/2015г., в който процесните
имоти не са отбелязани като засети с царевица и ливадно сено. Счита, че
свидетелските показания в обратна посока не следва да се кредитират, като
опровергаващи съдържанието на писмен документ и с оглед близките роднински
връзки между свидетелите и управителя на ищцовото дружество.
Видно от отговора
на ИМ и отговора на ДИМ ответното дружество не е оспорило Анкетен формуляр от
20.02.2015г. до ОСЗ – Антоново, поради което наведените от него в жалбата му
оспорвания и твърдения са преклудирани и по тях съдът не дължи произнасяне.
Независимо от това като частен документ анкетният формуляр следва да бъде ценен
наред с всички останали доказателства по делото. От свидетелските показания,
САТЕ, сертификатите и дневника за проведени агротехнически мероприятия се
установява, че процесните имоти са засяти с посочените в исковата молба
култури. Показанията на свидетелите се потвърждават и
от представения по делото частен договор с гръцкия контрагент от 10.11.2014
год. Според свидетелските показания гръцкият купувач лично огледал и посочил процесните
имоти с оглед добиването от тях на биореколта под формата на зърнено - фуражни
смески. Процесните имоти били включени в
нарочен списък, неразделна част от договора. Следователно още през м.ноември
2014г., подписвайки договора с гръцкия производител, ищецът е манифестирал намерението
си да експлоатира процесните имоти за производство на биокултури с предвиденото в договора предназначение.
Установено е още по делото, че процесните
имоти са включени в системата за контрол за биологично производство.
Въз основа на горното налага се извода, че ищецът е осъществил твърдяните от него разходи във връзка с експлоатацията и
агротехническата подготовка на имотите за засяване на претендираните
култури. Ако ответникът не бе нарушил договорната връзка и не бе възпрепятствал
ползването на имотите преди изтичането на стопанската 2014/2015 год. ищецът би
възстановил направените разходи си чрез добив и продажба на продукцията. Ето
защо ответникът следва да възстанови тези разходи по реда на чл.82 ЗЗД.
Размерът им е установен от заключението на САТЕ. Същите следва да бъдат
присъдени на ищеца наполовина, предвид предоставянето му за ползване на ½ ид.част от
арендуваната земя.
По изложените съображения обжалваното решение в тази му част
следва да бъде потвърдено.
По претенцията за пропуснати ползи,
представляващи неполучена печалба от нереализирана продукция за стопанската
2014/2015г. в размер на 23 950лв :
От приетите по
делото писмени доказателства и приобщените свидетелски показания съдът намира
за установено от фактическа страна, че ищецът е земеделски производител на зърнени култури от 2007г., като основно е
реализирал произведената
продукция на пазара в Гърция. Видно от сключения на 10.11.2014г. в
Алмирос, Гърция частен договор с гръцкия производител Христос Куцогеоргиу,
жител на Дримона, ищецът е поел задължението да доставя всяка година до
2022г. 200 000 кг фураж за животни,
смески от зърно и люцерна срещу договорена цена от 0,55 евро за килограм. Т.е.
ищецът е имал осигурен пазар за продажба
на добиваните от него земеделски култури, респ. – осигурена печалба за
дружеството си за следващите 8 години. Лишаването от тази печалба е в резултат
от неправомерното поведение на съконтрагента по договора за аренда и
представлява пропусната полза, която следва да бъде възмездена по реда на чл.82
от ЗЗД. В случая пропусната полза представлява реална, а не хипотетична вреда
по смисъла на Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. на ВКС по т. д. №
3/2012 г., ОСГТК и се явява съизмерима с печалбата, която дружеството
би реализирало от произведената продукция, ако му бе предоставена възможност да
изпълни точно договорните си задължения. Размерът на дължимото обезщетение за
пропуснатите от ищеца ползи за стопанската 2014/2015г. е определена със
заключението на в.лице по основна и
допълнителна САТЕ и СсчЕ, след
приспадане на разходите, необходими за произвеждането на нереализираната
продукция.
Възражението на
ответника, че ищецът не е доказал процесните имоти да са били включени в
система за контрол на биологично производство за период от две стопански години
/2014/2015г. и 2015/2016г/, за да може евентуалната продукция от тях да бъде третирана
и оценявана като биопродукция, се поддържа и пред настоящата инстанция. Следва
да бъде отбелязано, че всички допълнителни съображения във връзка с това
възражение, направени извън отговора на исковата молба и визулазирани във
въззивната жалба, като : нарушение на чл.40 ал.1 от Нередба № 1/7 февруари
2013г. на МЗХ, липсата на договор за контрол и сертификация с одобрено от МЗХ контролиращо лице са
преклудирани и по тях съдът не дължи
произнасяне. Ответникът поддържа, че дори и да беше произведена, продукцията
щеше да бъде такава в преход. Съгласно
чл. 2 РЕГЛАМЕНТ
(ЕО) № 834/2007 на Съвета „преход“ означава преход от небиологично към
биологично земеделие в рамките на определен срок, по време на който са
прилагани разпоредбите относно биологичното производство. Правилата
за отглеждане на култура в преход
са уредени в чл. 23 и следв. Наредба № 1 от 7.02.2013 г. /отм/.
Видно от Служебна бележка от 18.07.2017г. – л.37, на
сертифициращия орган „Кю Сертификейшън”
АД, гр.Пловдив процесните имоти са били включени в
системата за контрол на биологично производство и съответно изключени от нея на
12.08.2015г., очевидно във връзка със заличаването
на регистрацията на договора за наем от
27.02.2013г., считано от 14.04.2015г. От дневника за сертифицирани земеделски
площи и видове култури, отглеждани на тях се установява, че през стопанските
2014/2015г. и 2015/2016г. ищцовото дружество е отглеждало върху други, извън
процесните, заявени за обработка от него площи значителни количества
сертифицирана биологична продукция. От приложените по делото сертификати за съответствие
от сертифициращия произведената през процесните стопански години продукция от
ищцовото дружество орган - «Кю
Сертификейшън» АД, гр.Пловдив също се установява, че ищцоното дружество
произвежда изключително сертифицирани биологични земеделски култури – ечемик,
овес, пшеница, слънчоглед, царевица, люцерна, фий и др. Всички тези
доказателства налагат извода, че ищецът следва да се третира като
биопроизводител.
Въззивникът „Константинос Анастасиу – 98” ЕООД оспорва първоинстанционното
решение и по отношение размера на пропуснатите ползи, като поддържа искането си
същият да бъде определен съобразно цената по договора с гръцкия производител –
0,55 евроцента за килограм. В тази връзка съдът съобрази следното :
Пред първата инстанция ищецът е поискал назначаването на
комплексна агротехническа и икономическа експертиза със задача да изчисли
размера на чистия доход /приход/ от всеки земеделски имот за всяка от
стопанските години, пред които ищецът е бил лишен от възможността да обработва
земите въз основа на средния добив от културите
от ползвателите на земеделски земи в община Антоново. В нарочна молба от
26.11.2018г. е формулирано искане за допускане на допълнителна САТЕ със задача
да определи пазарната стойност на произведената от него продукция, ако той би
ползвал процесните имоти за стопанската 2014/2015г. и
2015/2016г. въз основа на представени фактури за продажба на такава продукция
за процесните периоди. Искането за определяне на
средната пазарна стойност на произведената продукция въз основа на договорената
цена с гръцкия производител, формулирана за кг фуражна смес, е направено едва с
молба от 21.01.2019г., след приемане на основната САТЕ и изготвяне на
допълнителната САТЕ и ССчЕ. Ето защо съдът приема, че
това искане е направено след установените за това срокове и е преклудирано.
Следва да бъде съобразено и това, че посочената в договора от 10.11.2014 год. цена е стойност на
кг „фураж за животни, смески от зърно и люцерна“. Така определената
единична цена не е единична цена на кг монокултура – царевица и ливадно сено, поради което претендираното от ищеца определяне на пропусната полза по
тази цена се явява неоснователно. Установено е по делото, че в рамките на
договорно определената единична цена за кг смеска различните култури участват в
различно съотношение и с добавка от зърно – тритикале,
овес и др. Според свидетелите на ищеца смеските включват различни култури, като
съотношението им е по желание на клиента и съставлява традиционна рецепта, която е фирмена тайна.
Пропуснатите ползи по отношение на ливадното сено също не
могат да се определят по искания от ищеца начин, тъй като същото изобщо не се
включва в изготвените смески. Липсват и доказателства в какво
съотношение ще се изкупуват произведените фуражи и смески в рамките на общо
договорените 200 000 кг продукция.
Ето
защо следва да бъде споделена методологията за определяне размера на дължимото
обезщетение за пропуснати ползи за стопанската 2014/2015г., възприета от първоинстанционния съд и базираща се на допълнителната
агротехническа и съдебно-счетоводната експертизи, приети по делото и изхождаща
от представените фактури за продажби на всяка една
култура поотделно. Така средната пазарна цена за продажба на царевица в Гърция е
определена от ССчЕ в размер на 10 235,16 лв. След
приспадане на разходите реализираният чист приход е в размер на 7 348,32 лв. Чистият приход за реализация на
сеното в България, поради липсата на пазар в Гърция, е определен на 574,04лв/кг. Общият размер на
дължимото обезщетение е ½ от 7 921,36лв или присъдените от първоинстанционния съд 3 960,68лв.
Като правилно и законосъобразно
решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
По иска за пропуснати ползи в размер на неполучени субсидии :
Третата искова претенция има за предмет
сумата от 2 441,13 лева неполучени субсидии, от които: по СЕПП
+зелени плащания - 1035,51 лв. и съгласно Наредба 4 от 24.02.2015 г. за
прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР – за биологични площи
/преминали периода на преход/ в размер на 1 405,62 лв.
По своята правна същност субсидиите
представляват финансова помощ с целеви характер – подпомагане дейността на
производителя. За получаването им производителят следва да отговоря на
специалните изисквания на закона. Това условие в случая е налице, доколкото по делото е установено, че
в предходни години ищецът е получавал такива субсидии. Неполучаването им за процесната стопанска година обаче не съставлява пропусната полза за земеделския
производител - ищец, тъй като при нормално развитие на облигационната връзка
ищецът би реализирал разходи при обработването на субсидираните имоти, които
биха се компенсирали изцяло или отчасти с получените субсидии. Т.е. тъй като за
процесната стопанска година ищецът не е направил
разходи за поддръжката и обработването на наетите имоти, няма и намаляване на
имуществото му в резултат на неполучаването на тази субсидия. Тъй като
субсидията от своя страна не е печалба или сума, с която се увеличава
имуществото на ищеца, неполучаването й не съставлява за него пропусната полза.
/ В този смисъл решение №147/11.07.2012 г. по гр. дело №279/2012 г. на
Варненския апелативен съд, недопуснато до касационен контрол с определение
465/09.04.2013 год. по гр. дело № 1342/2012 г. на ВКС, IV год./.
Претенцията е неоснователна и поради това, че направените от ищеца
разходи за обработка на арендуваните земи за стопанската 2014/2015 год. са му присъдени,
поради което присъждането и на субсидия би довело до неоснователното му
обогатяване.
Предвид гореизложеното решението се потвърждава и в тази му част.
Основателно е оплакването в жалбата на
„Изворово Агро” ЕООД за постановяване на обжалваното
решение „плюс петитум” в частта на присъдена законна
лихва върху обезщетението за пропуснати ползи и обезщетението за вреди поради
незаконосъобразно прекратяване на договора за наем върху ½ ид.част от процесните имоти,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението. Съдът не е бил сезиран с такова искане, поради което решението в
тази му част подлежи на обезсилване като
недопустимо.
По разноските : Ищецът претендира
заплащането на държавна такса за въззивно обжалване в
размер на 207,02лв. и адв.хонорар от 700лв. Поради
неуважаване на въззивната му жалба държавната такса
не подлежи на възстановяване. Видно от приложения договор за правна защита и
съдействие адв.хонорар е заплатен за изготвяне на въззивната жалба и осъществяване на процесуално
представителство пред апелативния съд. Доколкото размерът на заплатеното адв.възнаграждение не е диференциран съобразно двата вида
оказана адвокатска помощ, съдът присъжда 350лв адв.възнаграждение
за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция.
Ответникът претендира заплащането на 104,21лв държавна такса за въззивно обжалване и 1697лв адв.възнаграждение.
По идентични съображения съдът му присъжда 848,50лв адв.възнаграждение
за процесуално представителство пред настоящата инстанция. Изчислени по
компенсация, на ответника се дължат 498,50лв разноски за втората инстанция.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 16/25.02.2019г. на
Търговищкия окръжен съд, постановено по т.д. № 94/2018г. в частта, в която „Изворово
Агро” ЕООД е осъдено да заплати на „Константинос Анастасиу -98” ЕООД лихва
за забава, считано от датата на предявяване на иска –
11.07.2018 година до окончателно изплащане на задължението, присъдена върху
обезщетението за пропуснати ползи поради незаконосъобразно прекратяване на
договор за наем за 1/ 2 ид.ч.
от процесните имоти в
размер на 3 960,68 лева,
както и лихва за забава считано от датата на предявяване на иска – 11.07.2018
година до окончателно изплащане на задължението, присъдена върху обезщетението
за вреди поради незаконосъобразно прекратяване на договор за наем
за ½ ид.ч.
от процесните имоти в размер на 317,52лв., като
недопустимо.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите
обжалвани части.
ОСЪЖДА
„Константинос Анастасиу
– 98” ЕООД да заплати на „Изворово Агро” ЕООД сумата
от 498,50лв разноски водене на делото за втората инстанция, изчислени по
компенсация.
Решението може да се обжалва пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ :
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на с-я Георги
Йовчев по решение постановено по в.т.д. 290/2019 г. по описа на ВнАС
С решение от 08.08.2019 г., съдът е потвърдил решение №16 от 25.02.2019 г. на
Окръжен съд Търговище по т.д. №94/2018 г., включително в частта по иска за
пропуснати ползи в размер на неполучени субсидии за стопанската 2014/2015 г.
Не съм съгласен с
резултата относно този иск, поради следното:
Претенцията за неполучени
субсидии за стопанската 2014/2015 г. е с характер на обезщетение за пропуснати
ползи. Субсидиите са сигурен очакван приход за ищеца след като е имал вписан
договор за наем за съответните площи и с оглед на тези площи ги е получавал през
всички предходни години. Само поради незаконно вписаното разваляне на договора
за наем от ответника, ищецът не е могъл да получи субсидиите, с които да намали
разходите си и да увеличи печалбата от реализация на продукцията си за процесната стопанска година.
При положение, че тези
пропуснати ползи не са зачетени в рамките на
претенцията на ищеца за пропуснатата печалба от недобита продукция за
стопанската 2014/2015 г., те следва да му се присъдят отделно като обезщетение
за пропуснати ползи от неполучени субсидии.
Съдия с особено мнение:
Георги Йовчев