№ 574
гр. Разград, 21.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на осемнадесети
август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА Гражданско
дело № 20253330101451 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.
Образувано е по молба, подадена от Г. М. М. срещу К. И. Ц., за
налагане на мерки по Закона за защита от домашно насилие. Сочи, че с
ответника били в съвместно съжителство до преди година и половина, от
което имали общо дете, което живеело при нея на адрес в с. ** и посещава
детска градина в с. **. Сочи, че през последната година и половина
ответникът отправял към нея обиди и закани, като се опитвал да контролира
живота й.
Твърди конкретна проява на осъществено домашно насилие на
03.08.2025 г., около 01:00 ч., при която ответникът я блъснал, отправяйки към
нея обидни думи. Конкретизира, че по това време разговаряла с неин познат
от гр. София пред дома си в с. **, когато ответникът дошъл във видимо
нетрезво състояние и започнал да обижда, като се опитал физически да се
саморазправи с приятеля й. При намеса от нейна страна, ответникът я
блъснал, след което тя се обадила на свой познат – Й.Р., който пристигнал на
място. В негово присъствие К. отправил обиди към молителката, наричайки я
„боклук“ и „лайно“. Освен това заявил, че всеки път, когато я види с някой
друг, ще минава през него. При намеса от страна на Й.Р., ответникът му
нанесъл побой.
Към молбата е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, в която
под страх от наказателна отговорност описва извършения акт на домашно
насилие.
Молителката моли да бъде уважена молбата ответникът да не
доближава нея и дома й, допълнително представя разпечатка от проведен чат-
разговор между страните.
1
Ответникът не е представил писмен отговор, а в проведеното съдебно
заседание не оспорва изложените от молителката факти, като изразява
съгласие с направеното искане. Единствено заявява, че Й. пръв го е ударил.
Признава написаното от него в представения чат с молителката, но не
изразява становище по същия.
На 06.08.2025 г. е издадена заповед за незабавна защита, като на
ответника са наложени мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Не се спори между страните, че същите са били във фактическо
съжителство и от връзката си имат родено едно дете, малолетно понастоящем.
По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която съдът
кредитира като годно доказателство, тъй като в същата е описан по време,
място и начин на извършване твърденият акт на домашно насилие.
От данните по делото не се установява страните да се водят на
диспансерно психиатрично наблюдение, а видно от служебно изготвените по
делото справки за съдимост, ответникът е осъждан за извършено от него
престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 3 и 4 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 18,
ал. 1 от НК, по Споразумение от 19.11.2014 г. по НОХД № 366/2014 г. по описа
на Окръжен съд гр. Разград, одобрено с определение от същата дата.
В съдебно заседание молителката потвърждава изнесеното от нея в
молбата и декларацията относно акта на домашно насилие.
Ответникът признава извършеният от него спрямо молителката акт на
насилие.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Молбата за защита е подадена от пострадалата съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1
от ЗЗДН, поради което е налице валидно сезиране на съда от процесуално
легитимирано за това лице.
Молителката твърди извършен акт на домашно насилие на 03.08.2025
г., а молбата е депозирана в съда на 06.08.2025 г., поради което е спазен срокът
по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН и същата се явява процесуално допустима.
Легална дефиниция за домашно насилие е дадена в чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН,
според която разпоредба това е всеки акт на физическо, сексуално, психическо
или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени
спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна
връзка.
Безспорно е, че ответникът е лице, попадащо в кръга на посочените в
чл. 3, т. 2 и т. 3 от ЗЗДН лица – лице, с което е било във фактическо
съжителство или в интимна връзка и от което молителят има дете,
следователно притежава материално-правната легитимация да отговаря по
молбата, предмет на настоящото разглеждане.
От събраните по делото доказателства съдът намира за доказано, че на
03.08.2025 г., около 01:00 ч. през нощта, докато молителката разговаряла със
2
свой познат пред дома си в с. **, ответникът дошъл във видимо нетрезво
състояние и след като първо се опитал физически да се саморазправи с
приятеля й, при нейната намеса я блъснал, а по-късно – след пристигането на
друг познат на молителката – Й.Р., на когото тя се обадила за помощ,
ответникът започнал да я обижда, наричайки я „боклук“ и „лайно“, като
заявил, че всеки път, когато я види с някой друг, ще минава през него. При
намеса от страна на Й.Р., ответникът му нанесъл побой.
Съдът намира за безспорно установено по делото, че отношенията
между страните са изострени и между тях липсва нормално общуване.
Двамата са били във връзка до преди година и половина, като очевидно след
раздялата им между тях липсва уважение, търпимост и разбиране. Тези изводи
се обосновават и от представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, на която
съдът придава доказателствена сила по смисъла на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН и в
какъвто смисъл са дадените разяснения на ответника с връченото му
разпореждане за насрочване на делото. От кредитираната декларацията съдът
намира за доказан твърдения акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от
ЗЗДН на 03.08.2025 г., изразяващо се във физическа разправа – блъскане и
отправяне на обиди, като намира, че не може да се толерира разрешаването на
възникнали конфликти или неразбирателства по пътя на насилието.
Издадената заповед за незабавна защита очевидно е оказала търсеното
въздействие, доколкото и самият ответник желае молбата на молителката да
бъде уважена.
При налагане на мерките по чл. 5 от ЗЗДН съдът не е обвързан от
искането на молителя или становището на ответника, а следва да наложи, по
своя преценка, една или повече мерки за защита.
В тази връзка съдът извърши оценка на риска в производството за
налагане на мерки за защита от домашно насилие по реда на чл. 15, ал. 4 от
ЗЗДН, като взе предвид различните фактори, които определят
противоправното поведение на извършителя на насилието и оцени всяка
информация по случая. В настоящата хипотеза молителката, като пострадала
от конкретен акт на домашно насилие, осъществен на 03.08.2025 г.,
характеризиращ се с нисък към среден риск, съгласно извършената оценка на
риска, следва да бъде защитена, като спрямо извършителя на домашно
насилие, с оглед характера и интензитета на същото, съдът намира за
подходящи мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН, съгласно които
извършителят се задължава да се въздържа от извършване на домашно
насилие и на същия се забрана да приближава пострадалото лице, жилището,
местоработата и местата за социални контакти и отдих за срок, определен от
съда. Посочените мерки ще осигурят в достатъчна степен защита на
пострадалото лице и биха повлияли на ответника за недопускане на подобни
негови прояви в бъдеще, още повече, че разпоредбата по т. 1 не предвижда
срок за мярката и същата следва да бъде наложена без такъв, а останалите
мерки следва да бъдат наложени за срок от 12 месеца, който според съда е
оптимален за преосмисляне на поведението от страна на ответника. Целта на
налаганите мерки не е да се наказва ответника, а да се преодолее поведението
му, като същевременно мерките трябва да дават и нужната защита. Споровете
по между си страните следва да разрешат по друг законов ред.
При този изход на делото и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН във вр. с
3
чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, дължимата държавна такса в размер на 25,00 лева следва да се възложи
на ответника.
Молителката не претендира разноски и такива не следва да бъдат
присъждани, а и не са представени доказателства в тази насока.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА, на основание чл. 15, ал. 8 от ЗЗДН, ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА
на Г. М. М. с ЕГН **********, с адрес с. **, като налага следните мерки за
защита:
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, К. И. Ц. с ЕГН
**********, с адрес: с. **, о** да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на Г. М. М. с ЕГН **********, с адрес с. **.
ЗАБРАНЯВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН, на К. И. Ц. с ЕГН
**********, с адрес: с. **, общ. ** да приближава Г. М. М. с ЕГН **********
на разстояние по-малко от 100 метра, да приближава жилището, което обитава
в с. **, местоработата и местата за социални контакти и отдих, за срок от 12
(дванадесет) месеца.
ПРЕДУПРЕЖДАВА К. И. Ц. с ЕГН **********, че при констатирано
от полицейските органи неизпълнение на настоящата заповед, на основание
чл. 21, ал. 4 от ЗЗДН полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно
да уведоми органите на прокуратурата.
ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежи на незабавно изпълнение.
ОСЪЖДА К. И. Ц. с ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен
съд Разград държавна такса в размер на 25.00 (двадесет и пет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Разград в 7-
дневен срок от обявяването му на 21.08.2025 г.
Препис от решението да се изпрати на полицейските управления по
адресите на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4