№ 524
гр. София, 16.03.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вера Чочкова
Членове:Тони Гетов
Мирослав Стоянов
като разгледа докладваното от Тони Гетов Въззивно частно наказателно дело
№ 20221100600835 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.243, ал.8 НПК.
По реда на чл.243, ал.7 НПК е постъпила жалба от жалба от „Р.“ ООД,
представлявано от управителя М.Л., чрез адв.М., срещу определение от
26.01.2022г., постановено по реда на чл.243 ал.5 НПК по НЧД 15795/2021г. по
описа на СРС, 3 състав, с което е потвърдено постановление от 18.10.2021 г.
на прокурор при СРП по ДП №68/2014г. на ГДНП, пр.пр.№37092/12г. на СРП
за прекратяване на наказателното производство, с искане за отмяната му.
Посочения съдебен акт се обжалва най-общо с доводи за неправилност,
свеждащи се до общи твърдения, че изводът на районният съд, обосновал
потвърждаването на атакувания пред него прокурорски акт, не се подкрепя от
събраните доказателства и е немотивиран. В тази връзка в жалбата са
оспорени правните доводи на прокурора, обосновали извода за липса на
престъпление по чл.206 НК, възприети изцяло и потвърдени като
законосъобразни и обосновани от първоинстанционния съд с атакувания
съдебен акт. Твърди се, че не е изтекла и абсолютната давност по чл.81 ал.3
вр. чл. 80 ал.1 т.3 от НК.
В жалбата се предявява искане за отмяна на атакуваното определение и
постановяване на ново, с което да се отмени постановлението на СРП от
18.10.2021 г. на прокурор при СРС по ДП №68/2014г. на ГДНП, пр.пр.
№37092/12г. на СРП.
Софийският градски съд, след като обсъди доводите, изложени в
1
жалбата и провери правилността на атакувания съдебен акт, намери за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.243, ал.7 НПК.
Производството пред районния съд е образувано жалба от „Р.“ ООД ,
представлявано от управителя М.Л., чрез адв.М., срещу постановление от
18.10.2021 г. на прокурор при СРП по ДП №68/2014г. на ГДНП, пр.пр.
№37092/12г. на СРП за прекратяване на наказателното производство, с искане
за отмяната му. Предявено е искане за отмяна на атакуваното постановление
като необосновано и незаконосъобразно.
В пределите на извършената проверка по чл.243, ал.4 НПК на атакувания
пред него прокурорски акт районният съд е достигнал до извода за неговата
законосъобразност и обоснованост и го е потвърдил. Този извод на районния
съд е правилен и обоснован от събраните по делото доказателства. В тази
връзка районният съд е направил обоснования извод, че изтичането на
максималната абсолютна давност по чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.3 от НК,
която в случая за престъплението по чл.206, ал.1 от НК е от 15 години,
считано от инкриминираната дата/ период - 2005г., към датата на произнасяне
на прокурор от СРП, е основание за прекратяване на наказателното
производство на осн. чл.24, ал.1, т.З от НПК. Съдът е приел, че тези
аргументи не е необходимо да се обсъжда, дали са събрани доказателства,
или какви следва да се събират, за да се докаже извършването на
престъпление по чл.206, ал.1 от НК и неговия автор. Освен това, съдът е
намерил, че постановлението е много добре мотивирано и обосновано, поради
което следва да бъде потвърдено-
Първоинстанционният съд е дал убедителен отговор на доводите на
жалбоподателя, посочени в жалбата, които са предмет и на жалбата, въз
основа на която е образувано и настоящото производство. Настоящият
съдебен състав споделя напълно доводите на контролирания такъв относно
това, че случая е изтекла абсолютната погасителна давност, тъй като делото е
водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 206 ал.1 от НК.
По делото няма събрани доказателства за извършено друго престъпление. За
пълнота следва да се отбележи, че дори правилната квалификация на
деянието да е чл. 206 ал.3 от НК – обсебване в големи размери / предвид
стойността на претендираните от жалбоподателя машини /, то абсолютната
давност / 15 години / по чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.3 от НК също е изтекла.
Въззивният съд не споделя доводите на жалбоподателя, че атакуваният
съдебен акт, респ. прокурорското постановление са немотивирани. Напротив,
2
както прокурорът, така и съдът са постановили обосновани и мотивирани
актове. В постановлението си прокурорът е изложил фактическа обстановка,
приета въз основа на подробен анализ на събраните по делото доказателства.
Атакуваният съдебен акт също не страда от липса на мотиви, доколкото съдът
е изложил подробни такива относно изтеклата абсолютна давност за
наказателно преследване по чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.3 от НК.
Предвид на изложеното подадената жалба е неоснователна, а атакувания
съдебен акт следва да се потвърди изцяло.
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 26.01.2022г., постановено по реда на
чл.243 ал.5 НПК по НЧД 15795/2021г. по описа на СРС, 3 състав
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3