Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Татяна Събева | |
С решение № 1195/3.12.2012 г. по гр.д. № 3810/12 г. на ВТРС е осъден „С. Б. за А. Л. по К. В. Т.”Е.-В.Т. да предаде на М. „Д. С. Ч.”-В.Т. предоставения му по силата на договор за наем от 26.5. 2008 г. недвижим имот, находящ се в гр.В.Т. ,ул. „Б.” № 1, представляващ части от сгради, построени в УПИ І в кв. 240 по подробния устройствен план на гр.В.Т., а именно- втори и трети етаж от сграда-пристройка към бивше „Р. о.” и втори етаж от сграда бивше „Р. о.”, подробно описан съответно в т.6.3 и т.6.4. от АДС № 2238/12.3.1966 г. Осъдена е „С. Б. за А. Л. по К. В. Т.”Е.-В.Т. да заплати на М. „Д. С. Ч.”-В.Т. 180 лв. разноски по делото. Недоволен от решението е останал „С. Б. за А. Л. по К. В. Т.”Е.-В.Т.. Обжалва се това решение като се твърди ,че същото е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, както и постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли да бъде отменено, като се претендират разноски. Твърди се ,че е нарушена разпоредбата на чл. 58 във вр. с чл. 39 ал.1 от ГПК , чл. 8 ал.3 и чл. 9 от ГПК. В тази връзка се твърди ,че са били лишени от право на защита, тъй като е било налице нередовно връчване на призовката за първото съдебно заседание, защото е била връчена на лице, което не е упълномощено да получава документи по делото. Подадена е била молба за определяне на нов срок, но тя не е уважена от съда. Изразява се несъгласие с мотивите на съда за отказа на молбата за отлагане на заседанието. Предполага се ,че е станала техническа грешка при връчване на призовката. Твърди се, че има ненадлежно връчване и на становището на М. заедно с приложенията на 23.11.2012 г. на неоправомощено лице, като с това е засегнато правото на защита. Твърди се също ,че не е изяснена и фактическата обстановка по спора. Твърди се ,че тези порочни действия на съдията са засегнали законосъобразното развитие на производството по делото. По жалбата е постъпил отговор от М. „Д. С. Ч.”-В.Т., в който се твърди, че същата е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Твърди се ,че е изяснена фактическата обстановка по сключването, действието и прекратяване на договора за наем, като се подкрепят изводите на съда в мотивите на решението. Относно оплакването в жалбата за нередовното призоваване на ответника се изразява съгласие с изводите на съдията. Твърди се, че ответникът не е посочил съдебен адресат по смисъла на чл.39 ал.1 от ГПК и съдът правилно е приел, че страната е редовно призована и не е налице съществено процесуално нарушение. Великотърновският окръжен съд като са запозна с оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното: Делото пред районния съд е образувано по повод исковата молба на М. „Д. С. Ч.”-В.Т., против „С. Б. за А. Л. по К. В. Т.”Е.-В.Т.. Твърди се ,че между страните е сключен договор за наем от 26.5. 2008 г., съгласно който ищецът е отдал на ответника за временно и възмездно ползване част от собствения си недвижим имот находящ се в гр.В.Т. ,ул. „Бузлуджа” № 1, представляващ части от сгради, построени в УПИ І в кв. 240 по подробния устройствен план на гр.В.Т., а именно- втори и трети етаж от сграда-пристройка към бивше „Родилно отделение” и втори етаж от сграда бивше „Родилно отделение”, подробно описан съответно в т.6.3 и т.6.4. от АДС № 2238/12.3.1966 г. Твърди се ,че договорът е сключен до 26.5.2011 г./ чл. 13 от договора/, който срок е удължен с анекси до 26.3.2012 г. Твърди се ,че този срок е изтекъл и от тази дата договора е прекратен, съгласно чл. 16 от договора. Твърди се ,че ищецът е уведомил ответника за прекратения договор, като категорично се е противопоставил на ползването на имота след изтичане на срока. Позовават се на чл. 9 ал.6 от ЗЛЗ и дадените указания от М-во на здравеопазването, като пречка за сключване на нов договор.Моли да бъде осъден ответника да опразни заетите помещения и да ги предаде на ищеца. Претендирани са разноски. Ответното дружество в отговора по исковата молба прави възражения по допустимостта и основателността на иска. Твърди, че ползва имота след прекратяване на договора, че плаща наема и няма реална причина да бъде продължен договора за наем. Моли да се отхвърли иска, като се претендират разноски по делото. Съдията докладчик е изпълнил задълженията си по чл. 312 от ГПК и е насрочил делото в открито съдебно заседание. За да постанови решението си районният съд правилно е приел,че искът е допустим и го е разгледал по същество.Съдията правилно е приел за безспорно установено ,че между страните по делото е сключен процесния договор за наем, срокът по който след анексите към него е изтекъл на 26.3. 2012 г.,като след тази дата договора е прекратен. Не се спори също ,че ответникът по иска след тази дата ползва процесните помещения въпреки, че наемодателят се е противопоставил на това, което е видно от приложената кореспонденция. Правилно в мотивите си съдията се е позовал на чл. 16 от договора за наем за да приеме ,че няма продължаване на наемните правоотношения, както и че не се превръща договора в безсрочен. ВТОС счита,че са неоснователни оплакванията на жалбоподателя, че спора не е изяснен от фактическа страна, тъй като районният съд е изследвал релевантните за спора факти и обстоятелства, като в тази връзка е обсъдил и неотносимите към спора такива. Въззивният съд намира за неоснователно и оплакването на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правилно съдията в мотивите си към определението за даване ход на делото в съдебното заседание, провело се на 20.11. 2011 г., е приел, че съдебните книжа и съобщения са надлежно връчени. Въззвиният съд констатира, че рай¯нният съд е осъществявал дейността си при спазване както на материалния,така и на поцесуалния закон. ВТОС намира ,че районният съдия подробно е обсъдил всички твърдения и възражения на страните по спора, направил е правилни и законосъобразни изводи, които настоящия състав споделя, поради което оплакванията в жалбата са неоснователни. Въззивният съд напълно споделя изложените мотиви от районния съдия и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна и недоказана, а обжалваното решение е законосъобразно, обосновано и правилно и като такова следва да бъде потвърдено. При този изход на делото право на разноски пред настоящата инстанция има ответникът по жалбата и такива следва да се присъдят в размер на 300 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от изложеното съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 1195/3.12.2012 г. по гр.д. № 3810/12 г. на ВТРС. ОСЪЖДА „С. Б. за А. Л. по К. В. Т.” Е.-В.Т., седалище и адрес на управление гр.В.Т. ,у ул.” Б.” 38, ЕИК ........., със съдебен адрес гр.В.Т., ул.”Б.” № 6а чрез адвокат Н. И. ВТАК, да заплати на М. „Д. С. Ч.”-В.Т., ,л.”Н.” №1, ЕИК ...................., сумата 300 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |