Решение по дело №1563/2021 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№………………………

гр. София, 18.02.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-Г въззивен състав, в публичното заседание на шестнадесети ноември през 2021 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ МАРИНОВА

   мл. с. ГОСПОДИН ТОНЕВ

при секретаря Виктория Иванова, като разгледа докладваното от младши съдия Господин Тонев гр. д. № 1563 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

С Решение № 20229787/20.10.2020 г. на СРС, 177 с-в, по гр. д. № 221/2020 г. е признал за установено, че на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. Чл. 318, ал. 2 ТЗ, вр. Чл. 200 ЗЗД, вр. Чл. 110, ал. 2 ЗС С.К.Х. дължи на "Т.С." ЕАД сумата от 2257,48 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от м. 07. 2014 г. до м. 04. 2015 г. за имот, находящ се в гр. София, на адрес ж.к. *****, ведно със законната лихва от 31.08.2017 г. до изплащане на вземането, сумата от 670,81 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2014 г. до 23.08.2017 г, претендирана на основание чл. 86 ЗЗД, като е отхвърлил иска за главница за доставена топлинна енергия за сумата над 2257,48 лв. до пълния предявен размер от 2981,07 лв. като погасен по давност. Решението е постановено при участието на "М.Е." ООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответницата С.К.Х. в частта, с която са уважени исковете срещу нея с оплаквания, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Излага, че до 07.07.2020 г. никой не живял в процесния имот и не била използвана топлинна енергия, поради което претендираните от „Т.С.“ ЕАД суми били недължими. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли исковете.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемото дружество – „Т.С.“ ЕАД.

Третото лице-помагач - "М.Е." ООД не взема становище по въззивната жалба.

С писмените бележки, представени от процесуалния представител на въззивницата след последното открито съдебно заседание, се повтаря, че имотът не бил обитаван от въззивницата през процесния период. Излагат се възражения, които не са наведени във въззивната жалба -  че първоинстанционният съд не бил дал възможност на ответницата да вземе становище по доклада, но не се твърди той да е бил неправилен, и че общите условия на топлофикационното дружество следвало да бъдат потвърдени писмено от потребителите.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът-"Т.С." ЕАД твърди, че на 31.08.2019 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С.К.Х. за сумата от 3651,88 лв., от които 2981,07 - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м. 05. 2013 г. -м. 04. 2015 г. със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното плащане и 670,81 лв. -лихва за забава от 15.09.2014 г. до 28.08.2017 г., за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 98, находящ се в гр. София, жк „*****. Твърди, че ответницата е подала възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената заповед по ч. гр. д. № 60362/2017 г. на СРС, 177 с-в и на ищеца е даден 1-месечен срок да предяви иск за установяване на вземането. Твърди, че на основание пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ ответницата в качеството й на собственик е потребител на топлинна енергия за битови нужди за описания имот. Твърди, че съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от "Т.С." ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от "Т.С." ЕАД и се одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират търговските отношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при изпълнение на задълженията и др. Ответницата не е упражнила правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и спрямо нея са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Т.С." ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с решение ОУ-02/07.01.2008 г. на ДКЕВР, в сила от 13.02.2008 г. и ОУ, одобрени с решение ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. В чл. 32, ал. 1 от ОУ в сила от 2008 г. е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми- в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ в сила от 2014 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. Стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период се заплаща в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача /чл. 33, ал. 2/. В чл. 33, ал. 4 е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Сградата, в която се намира имотът на ответника, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с "М.Е." ООД. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата че му дължи сумата от 3651,88 лв., от които 2981,07 - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м. 05. 2013 г. -м. 04. 2015 г. със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното плащане и 670,81 лв. -лихва за забава от 15.09.2014 г. до 28.08.2017 г.

Със заявление вх. № 3068390/31.08.2017 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С.К.Х. за процесните суми. На 14.10.2019 г. СРС, 177 с-в, по ч. гр. д. № 60362/2017 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените в заявлението суми. Ответницата е подала възражение по чл. 414 ГПК. Съобщението за възможността за предявяване на установителен иск е връчено на ищеца на 04.12.2019 г. Исковата молба е подадена на 06.01.2020 г. /в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК/.

Видно от протокол от 12.09.2002 г. ОС на етажните собственици в сградата, находяща се в гр. София, жк ***** е взело решение за сключване на договор със "С.и Е." - "МХ-Е." ООД за извършване на услугата "индивидуално разпределение на топлинната енергия /топлинно счетоводство/. Към протокола е приложен списък на титуляри на сметки в "Т.С." ЕАД, сред които фигурира името и подписа на ответницата с посочен абонатен № 86924 за процесния апартамент.

На 25.09.2002 г. е подписан договор между ЕС на адрес - гр. София, жк *****, и "МХ-Е." ООД за извършване на услугата "топлинно счетоводство".

От ищеца-въззиваем е представен и заверен препис от подписана молба-декларация от С.Х. от 23.10.1998 г. за откриване на партида при ищцовото дружество.

В първоинстанционното производство ответницата-въззивница е представила незаверени копия от документи, озаглавени „констативен протокол“ и „протокол“, съдържащи данни за показания на измервателни уреди към следните твърдени дати – 08.05.2019 г., 08.05.2018 г., 17.05.2017г.

От заключението на приетата пред СРС съдебно-техническа експертиза на вещото лице А.Ж.е установено, че партидата с аб. № 86924 се води на името на С.К.Х., и че ФДР "МХ-Е." ООД е извършвала дялово разпределение на топлинната енергия за периода м. 05. 2013 г. - м. 04. 2015 г. съгласно действащата нормативна уредба. Технологичните разходи са отчислявани ежемесечно за сметка на ищцовото дружество. Общата стойност на потребената топлинна енергия за исковия период след съобразяване на изравнителните сметки възлиза на 2 983,93 лв., в която сума са включени суми за отопление на имот и за БГВ. В сумата не са включени лихви за просрочено плащане и стари задължения. През процесния период общият топломер, монтиран в абонатната станция е преминавал на метрологични проверки за определяне на техническата му изправност и експлоатационна годност.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителните установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и същите се явяват допустими, тъй като ответницата е подала възражение в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията. Според нормата на чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ потребителите на ТЕ в сграда-ЕС заплащат консумираната топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска. В чл. 142, ал. 2 ЗЕ е предвидено, че топлинната енергия за отопление сграда-ЕС, се разделя на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В разпоредбата на чл. 153, ал. 3 ЗЕ е дадена възможност на потребителите, които не са съгласни с разпоредби в Общите условия /ОУ/, в 30-дневен срок от влизането им в сила да внесат в топлопреносното предприятие заявление и да предложат специални условия. Правото на жалби и рекламации е предвидено и в самите ОУ.

Съдът намира, че с подписването на представените от ответницата „констативен протокол“ и „протокол“ като собственик, тя е извършила признание, че процесният имот с посочения абонатен номер е нейна собственост, както и че тя е потребител на топлина енергия с посочения абонатен номер. Същият извод следва и от изявлението на С.Х. пред първоинстанционния съд, обективирано в Протокол от открито съдебно заседание от 28.09.2020 г., в което тя е признала, че процесният апартамент е бил собственост на майка й, което твърдение следва да се тълкува във връзка с представените от ищцовото дружество удостоверения за наследници на К.Х.и Е.Х.. В подкрепа на този извод е и представения към протокола на ОС на ЕС списък с етажни собственици, сред които фигурира името и подписа на въззивницата. Липсват данни същата да е възразила срещу клаузите в ОУ в предвидения срок.

Поради изложеното при съвкупната преценка на направеното признание с доказателствата по делото с оглед разпоредбата на чл. 175 ГПК съдът намира за установено, че въззивницата има качеството на потребител на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот.

Размерът на реалното доставено количество топлинна енергия е установен от приетата по делото техническа експертиза и възлиза на 2983,93 лв. В първоинстанционното решение, което не е обжалвано като неправилно в тази му част, е прието, че след приспадане на сумите, погасени по давност, размерът на дължимата цена за топлинна енергия възлиза на 2257,48 лв.

Нововъведените с писмените бележки възражения се явяват преклудирани, т.к. не са поддържани във въззивната жалба. Само за пълнота може да се отбележи, че съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия е уредено в представените Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответницата и без изрично приемане съгласно специалната разпоредба на чл. 150, ал.2, изр.2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150, ал.3 ЗЕ. Налице е специален закон който изключва приложимостта на чл. 16 ЗЗД и на ЗЗП по отношение на необходимостта от изрично приемане на договорни клаузи и ОУ.

Други конкретни оплаквания не са въведени с въззивната жалба, а съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК въззивният съд е обвързан от посоченото в нея.

Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора на въззивника не следва да се присъждат разноски за настоящата инстанция.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20229787 от 20.10.2020 г. на СРС, 177 с-в, по гр. д. № 221/2020 г. в обжалваната част.

Решението е постановено при участието на "М.Е." ООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.