Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Ловеч, 06.11.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в открито заседание на деветнадесети септември
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МАРИНОВА
при секретаря: ТАТЯНКА ГАВАЗОВА,
като разгледа докладваното от съдията НАХД № 621 по описа за 2018 година и за
да се произнесе, съобрази :
С наказателно постановление №
31-0000081 от 24.04.2018 год. на Пенчо Василев Камарашев – Началник ОО „АА”
гр.Ловеч, определен от Министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92
ал.2 от ЗАвП, чл.189 ал.12 от ЗДвП и чл.47 ал.2 от ЗАНН, на М.И.И. с ЕГН **********
*** на основание чл.93в, ал.9 предл.1 т.1 от ЗАвПр е наложено наказание глоба в
размер на 1500 лева за извършено нарушение на чл.34 §1 изр.2 предл.1 от Регламент /ЕС/ №165/2014.
Недоволен от наказателното
постановление останал жалбоподателят М.И., който го обжалва в срок и моли
същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че при пътуване
от Шумен за пристанище Варна Запад, движейки се по автомагистралата,
километропоказателят не отчитал реалните километри. Пристигайки във Варна
извадил тахографския лист, за да види дали има някакви несъответствия и разминаване,
като изтъква, че не е нарушил нарочно написания регламент.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, не се явява и не излага допълнително становище по жалбата.
Ответникът – Областен отдел „Автомобилна
администрация” – гр. Ловеч, редовно призован, не изпраща представител, като в
придружителното писмо, с което изпраща АНП в съда предлага наказателното
постановление да бъде потвърдено, като счита, че същото е съобразено с
материалите и процесуалните правила при издаването му.
От събраните по делото писмени
доказателства и от показанията на свидетелите Д.П.И. и И.Д.И., съдът приема за
установена следната фактическа обстановка.
На 13.04.2018 год. свидетелят Д.П.И.,
в присъствието на свидетеля И.Д.И. съставил Акт за установяване на
административно нарушение Серия А-2018 № 250036 против М.И.И. с ЕГН ********** ***
за това, че на 13.04.2018 година, около 20.00 часа по ПП – Е772, 31-ви км,
гр.Варна – гр.София, до разклона за с.Микре, посока гр.София, като водач на
товарен автомобил „Волво ФМ 12” с рег.№ СВ **** АС и полуремарке с рег.№ С ****
ЕК, и двете собственост на фирма ЕТ „Иво – Илия Минчев” гр.София, извършва
обществен превоз на товар – ПВЦ, видно от товарителница сер.V-3 №004874 от 13.04.2018
година с маршрут на движение град Варна – град София и пътен лист серия ВА №100169
от 13.04.2018г., като допуска следното нарушение: Водачът извършва превоз с
МПС, оборудвано с аналогов тахограф, като на 13.04.2018г. изважда без
разрешение преди края на дневното работно време тахографския лист, като е
оказано влияние на записването на периодите на управление и почивка. Тахографският
лист е поставен на 12.04.2018г. в 21.20 часа и е изваден на 13.04.2018г. в
09.30 часа, с което е нарушил разпоредбите на: Регламент /ЕО/ №165/2014г. чл.34
§1 изр.2 предл.1. С акта са иззети като доказателства к.т. към СУМПС
№********** и 2 броя тахографски листа от 12 и 13.04.2018г.
Въз основа на така съставения акт за нарушение е
постановено обжалваното наказателно постановление.
Съдът намира за неоснователно и недоказано възражението
на И. в жалбата, че е извадил тахографския лист поради възникнал проблем в
километропоказателя на управлявания от него автомобил, тъй като след проверката
не е поставил същия тахографски лист, а друг.
С оглед на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното
административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от
легитимен субект, поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление е издадено от компетентен
съгласно т.І.6. от приложената Заповед № РД-08-249/15.05.2015 год. на Министъра
на ТИТС орган – Началник на ОО „АА” -
Ловеч.
Наказателното постановление е
издадено в шестмесечния срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.
От така описаната в АУАН и НП фактическа
обстановка, се установява единствено, че И. е извадил поставения на 12.04.2018
година в 21:20 часа тахографски лист на 13.04.2018 година в 09:30 часа без
разрешение, въпреки че от приложените към АНП заверени копия на тахографски
листи е невъзможно да се разчете запис върху тях.
За да е налице
нарушение по чл.34 §1 изр.2 предл.1 от Регламент /ЕС/ №16582014 година: Тахографският лист не може да
бъде изваждан преди края на дневното работно време, освен ако има специално
разрешение за това е необходимо кумулативното наличие
на три установени факта: 1/. водачът да е извадил тахографския лист; 2/. това
да е сторено преди края на дневното работно време и 3/. да липсва специално
разрешение за това.
В конкретния казус,
безспорно е доказано обстоятелството, че И. е извадил поставения на 12.04.2018 година в
21:20 часа тахографски лист на 13.04.2018 година в 09:30 часа. Доколкото същият не е представил доказателства за
специално разрешение за това, може да се приеме, че и третият от съществените
елементи на нарушението е налице. Липсват данни за втория елемент от
фактическия състав на нарушението, а именно водачът да е извадил тахографския
лист преди края на дневното работно време.
Легално определение
на понятието „дневно работно време“ се съдържа в съображение (8) от Преамбюла
на Регламента, извлечено от мотивите на Решение по дело
С-394/92, Michielsen and Geybels Transport Service. „Дневното работно време“ започва, когато
водачът включи тахографа след седмична или дневна почивка или, ако дневната
почивка е разделена на отделни периоди, след почивка с продължителност
най-малко девет часа. То завършва в началото на дневна почивка или, ако
дневната почивка е разделена на отделни периоди, в началото на почивка,
продължаваща най-малко девет последователни часа.
Следователно, за да е установено, че водачът е извадил тахографския лист преди
края на дневното работно време е необходимо да бъде доказано, че към посочения
в АУАН и наказателното постановление час, дневното работно време на жалбоподателя
не е било завършило. Такива доказателства липсват както към АНП, а не бяха
представени и в хода на съдебното следствие.
С оглед изложеното
съдът приема, че НП се явява необосновано.
Освен това настоящият състав
констатира и допуснато съществено процесуално
нарушение при издаване на наказателното постановление, което е неотстранимо и
влече отмяната му. В АУАН и НП не е посочено мястото на извършване на
нарушението, което е съществен реквизит, който индивидуализира самото
нарушение, а и пряко касае компетентността както на АНО, така и на съда при
въззивното производство. В конкретният случай в НП фигурира мястото на
проверката - ПП – Е772, 31-ви км, гр.Варна – гр.София, до разклона за
с.Микре, посока гр.София, като безспорно се приема,
че нарушението е извършено на същата дата, но в много по-ранен час и факти къде
евентуално е извършено нарушението /доколкото се касае до превоз на товар по
маршрут град Варна – град София/ не фигурират както в АУАН, така и в НП. Нещо
повече, от описателната част се установява, че при проверката е бил представен
пътен лист серия ВА №100169 от 13.04.2018 година и от него би могло да се
установи къде се е намирало процесното МПС, но това не е сторено.
Пълното, точно и ясно описание на нарушението, посочването
на датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които същото е
извършено и доказателствата, които го подкрепят, освен, че са задължителни
реквизити на АУАН и НП, същите индивидуализират пряко нарушението като такова, а
непосочването на конкретни факти, касаещи съставомерни признаци на нарушението
винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като пряко
рефлектира върху правото на защита на нарушителя. Както е посочено по-горе,
непосочването на мястото на извършване на нарушение възпрепятства и
възможността съдът да прецени компетентността на АНО.
Докато законът в чл.53 ал.2 от ЗАНН дава възможност на АНО да издаде наказателно постановление, макар в акта
за установяване на административно нарушение да е допусната нередовност, стига
да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността
на нарушителя и неговата вина, то това положение не се отнася до издаването на
наказателно постановление, при което административно наказващият орган следва
да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и чл.57 ал.1 т.5,
като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на
наказателното постановление и същото следва да бъде отменено само на това
процесуално основание.
Административно наказателното
производство е формален процес, поради въведените изисквания за форма,
съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления, като
само редовно съставените такива имат доказателствена стойност и могат да са
основание за налагане на административно наказание.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 31-0000081 от 24.04.2018 год. на Пенчо Василев
Камарашев – Началник ОО „АА” гр.Ловеч, определен от Министъра на МТИТС за
длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 от ЗАвП, чл.189 ал.12 от ЗДвП и чл.47
ал.2 от ЗАНН, с което на М.И.И. с ЕГН ********** *** на основание чл.93в, ал.9
предл.1 т.1 от ЗАвПр е наложено наказание глоба в размер на 1500 лева за
извършено нарушение на чл.34 §1 изр.2 предл.1
от Регламент /ЕС/ №165/2014 като НЕОБОСНОВАНО
и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Ловешки административен съд по реда на глава дванадесета от АПК
в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :